tag:blogger.com,1999:blog-8428128556945170713.post7787289144189441927..comments2023-06-02T18:15:09.667+03:00Comments on books99: Талантливата ни и красива страна. Илияна Симеоноваhttp://www.blogger.com/profile/03578750510794638671noreply@blogger.comBlogger2125tag:blogger.com,1999:blog-8428128556945170713.post-13318623801472912132017-04-16T12:54:37.973+03:002017-04-16T12:54:37.973+03:00Напълно и точно си казала всичко!Напълно и точно си казала всичко!Илияна Симеоноваhttps://www.blogger.com/profile/03578750510794638671noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-8428128556945170713.post-76779814920423312372017-04-12T13:17:45.030+03:002017-04-12T13:17:45.030+03:00Прекрасна идея, чудесен пост! Искам и аз да кажа н...Прекрасна идея, чудесен пост! Искам и аз да кажа нещо.<br />Страната ни е богата, територията ни прекрасна, природата ни- уникална и неповторима. Богатство на култура, на история, на знания... Богатство откъм видово разнообразие. България е това, което сме ние. България сме ние! Жалко, но ние забравяме кои сме. Забравяме красотата, забравяме миналото си, забравяме културата си, идеалите си, представите си... Творците си забравяме. Забравяме творенията, които българите са създадавали и създават! Та кой може да отрече автори като Елин Пелин, Иван Вазов, Антон Дончев, Димитър Димов, Димитър Талев...? Кой може да отрече нашата, българската поезия? Имена като Христо Смирненски, Дамян Дамянов, Дора Габе, Димчо Дебелянов, Никола Вапцаров и десетките други? Ами днес? Нима нямаме автори, които пишат по-добре от чуждестранните? Не бива да се питаме има ли, няма ли... Знае се, има, тук са. Въпросът е има ли ни нас самите?<br /><br />И понеже сега съм на вълна българска литература, сега се обръщам към родното ни огромно богатство, искам да приложа и цитат. Ако не трябва, то се извинявам. Аз така го чувствам. Искам да го споделя. :)<br /><br />,,Земята се делеше, а плодът на дървото оставаше общ. И го ядяха и християни, и мюсюлмани. Плодът на планината не се делеше, тя кърмеше еднакво всички.<br />И когато срещнах човека, не познах дали е мюсюлманин, или християнин. Разбрах, че е българин. Говореше български език, носеше българска дреха, кладеше огън в българска къща.<br />А когато турците го повели да бастисва българските села, човекът ми не тръгнал, защото се боял да не заколи брата си. Защото усещал, че вярата не е променила кръвта и братът си оставал брат.<br />Ябълката оставаше обща.<br />И като стисках гладкия топъл плод в дланта си, струваше ми се, че стискам ответа на моите тревоги и питания. Защото с ябълка бях направил завет с майка си, че всяка подзима ще се връщам при нея. И тая ябълка не се делеше, а свързваше мюсюлмани и християни, защото всички оставаха българи. И Родопа оставаше българска планина."<br />-,,Време разделно", Антон Дончев<br /><br />П.П. В нашата литература има особено много мъдрост. Човек просто трябва да посегне. Посягайте вие, българи, защото вие, ние сме България. :)Гергана Васеваhttps://www.blogger.com/profile/05637753040566745382noreply@blogger.com