Търсене в този блог

неделя, 17 ноември 2019 г.

„Призраци от пазара на сенките“ - Касандра Клеър

Десет увлекателни истории, които ще ви срещнат със стари познайници и любими герои от света на ловците на сенки.
Пазарът на сенките е мястото, където се срещат феи, върколаци, магьосници и вампири. Тук долноземците купуват и продават магически предмети, сключват тъмни сделки и си шепнат тайни, които не биха искали нефилимите да узнават. 
През последните два века обаче Пазарът на сенките има един редовен посетитител от Града от кости. Като един от Мълчаливите братя, брат Закарая е заклет пазител на законите и ученията на нефилимите. Но някога той бе ловец на сенки, на име Джем Карстерс, а негова любима, тогава и завинаги, е магьосницата Теса Грей. 
Последвайте брат Закарая и научете повече за обречената любов на Анна Лайтууд, за най-големия грях на Матю Феърчайлд, както и защо Теса се оказа въвлечена в световна война. Тук, на Пазара на сенките, Валънтайн Моргенстърн купува душа, а душата на младия Джейс Уейланд намира сигурно убежище. Тук се крият и един изгубен нас­ледник и един обичан призрак.
Но изтъргуваш ли веднъж сърцето си на Пазара на сенките, го губиш завинаги и никой не може да ти помогне. Нито дори брат Закарая.


 „Лицето на онзи, когото обичаш, е най-доброто огледала. То ти показва собствените ти щастие и болка и ти помага да понесеш и двете , защото да ги носиш сам е да бъдеш омаломощен от прилива.“

„Призраци от пазара на сенките“  не е издание, с което тепърва да се запознаете с творчеството на Касандра Клеър, това е книга за лудите и почитатели, феновете на авторката, пристрастени към света на ловците на сенки, привързани към всичките и герои, и искащи още и още от този свят. Точно това представлява тази книга, това е сборник с разкази за любимите ни герои, с тази книга пътуваме през годините, с болка в сърцата се наслаждаваме на всяко едно присъствие на Уил, малкото му момче Джеймс и всички герои от това време, с брат Закараля обикаляме света в търсенето на изгубения Херондейл, стигаме до наши дни и отново се наслаждаваме на Алек и Макнус и научаваме още и още за света на ловците на сенки и за неговите герои. 
Или това е книга за хората прочели всичко на Каси и готови да се впуснат в още едно приключение създадено от нея. 
Нарочно постоянно си водех записки с впечатленията ми от различните моменти в книгата и сега ще прочетете нередактираната версия на това, което ми причини книгата. От тук нататък всичко ще съдържа спойлери за това четете на собствен риск. 


 „Дори там, където законите са несправедливи, сърцата намират начин да бъдат заедно. Ако обичаш някого, изобщо не се съмнявам, че ще откриеш начин да прекараш живота си с него, Анна. “

- Ооо огърлицата на Изабел, как тя се предава от майка на дъщеря е толкова сладко. Анна дъщерята на Сесили и Гейбриъл толкова много ми напомни на самата Изабел. Беше ми интересно да прочета за Анна, защото нямам спомени някъде другаде да се е появявала освен като просто име. 
- Разказът, в който Брат Закарая т.е Джем извършва една мисия с една желязна сестра
превърна тази желязна сестра в една от любимите ми второстепенни герои, нищо, че сигурно никога повече няма да се спомени отново. Това, което направи за Уил и Джем бе много красиво и докосващо сърцето.
- Знам, че съм много лоша, но факта, че Теса и Джем са заедно ми причинява болка, чувствам се тъжна за Уил. А и Теса в едни момент се държеше все едно обича повече Джем от Уил..... Знам, че след смъ... дори не искам да го пиша на Уил, всичко си идва на мястото и Теса сега може да бъде и с другата си голяма любов, но Хора за мен Уил си е най!!!! По едно време си мислех, че вече Джулиън ми е любимият ловец на сенки, но не Уил е моята душичка и никой не можа да го измести. 
Наистина не се шегувам всеки път когато стане дума за Уил сърцето ми се свива. Както и за малката групичка около сина на Уил и Теса - Джеймс нямам търпение да разбера те в какви неприятности са се забъркали, тази книга, както и в тази посветена с разкази за Магнус се загатва, че и те са преживели много приключение и нямам търпение за поредицата посветена на тях. 
- Още един Херондейл, здравей Стивън ( бащата на Джейс), доста грешки си правел, да видим дали ще ме спечелиш.... И не не ме спечели, ако историята му беше развита повече можеше и малко да го харесвам, но за сега няма такава надежда. Иначе за майката на Джейс ми е много гадно, толкова много ми се иска тя да има друга съдба.


 „-Понякога ми се струва, че няма нищо по-мъчително от отказаната любов. Да обичаш някого, когато не можеш да го имаш, да стоиш до онзи, за когото сърцето ти копнее, и да не можеш да го вземеш в прегръдките си. Любов, на която не може да бъде отвърнато.“

- Ооо има разказ за това как Джейс се запознава за първи път със семейство Лайтууд. Този разказ бе толкова сладък, малкият Джейс опитващ се да бъде смел и силен както „баща му“ го е карал да бъде и първата му среща с едно любящо семейство, неговата загриженост дали Мерис ще го хареса, дали най-после ще има майка.... всичко бе едно голямо Ооо. А да не говоря как Алек веднага започна да се грижи за Джейс....  А да и още едно ооо когато малкият Макс прегърна Джейс..... Тези всичките Ооо, не са напразно наистина докато четях този разказ постоянно казвах Ооо.
- Защо пък не Каси, продължавай с препратките към другите си книги, нали няма нищо по-сладко и тъжно от Джеймс и неговите лъжици.... все едно не ми достатъчно тежко да чета за този период. Поне получих ме едно продължение какво се случва с Джеймс е неговият парабатай Матю след изключването им от Академията (който не знае това се случва в другата книга на Каси с разкази „Истории от Академията за ловци на сенки“).
- През по-голяма част от книгата се говори за изгубеният Херондейл и се радвам, че поне това завърши с що годе щастлив край. Кит си е много сладък и нямам търпение да прочета още за него. 


 „Всеки, който твърди, че жените са твърде слаби, всъщност се бои, че са твърде силни.“

- Разказът "Земята, която изгубих" ми е любимият в тази книга, първо той е с любимците ми от
„Реликвите на смъртните“, но и той е така интересен, изпълнен с надежда за света на ловците на сенки, с толкова любов към любимия човек, към приятелите, към парабатая и към едно малко момче оставено на произвола на съдбата, което намира своето семейство. Абе едно голямо Оооо за този разказ. 
- Последният разказ в книгата е просто.... как да го кажа Каси си отваря една вратичка т.е направо срутва една стена поне за още една книга или за цяла поредица и аз я обожавам за това. Не знам какво да кажа за разказа. Разбирам Янус - Джейс от света Туле, изгубил е буквално всичко, които обича, всеки един човек, който е значел нещо за него, но защо трябва да иска да отнеме на друго си аз всичко това? И как по точно очаква Клеъри да обича тази негова версия, а не нейния си Джейс? Не знам, но определено ще бъда много интересно и нямам търпение. В представите ми Аш ще се бие така казано с Кит. Синът за Себастиан и кралицата на светлите феи и един истински Херондейл потомък от една страна на ловците на сенки от друга на светлите и тъмни феи. На това вече му се вика истински съперници.  


Благодаря на издателство Ибис за предоставена възможност. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар