Търсене в този блог

сряда, 28 август 2019 г.

Книгите, които са събрали тонове прах на рафта ми в goodreads


"Всеки човек трябва да прочете през живота си 8-10 книги. Какви? Тъкмо за да разберете това, прочетете шестнайсет хиляди тома." - Исак Бабел

Израза: Толкова много книги, толкова малко време (на английски звучи по-добре), е така
верен, че чак е тъжно. Само вкъщи като погледна книгите, които имам да чета ме хваща срам, а като отида на работа и се огледам из рафтовете с книги и видя още колко книги искам да прочета.....попадам в ямата на отчаянието. Имали ли такава професия да си седя по цял вкъщи и само да чета книги, но само това и да не умирам от глад? Имаме една клиентка в книжарницата, която идва на няколко дни и всеки път си взема поне по три книги. Завиждам и благородно. Наистина има много книги, които искам да прочета, но сега ще ви споделя за книгите, които са престояли на рафта ми в goodreads, но все не им идва времето (а и сигурно и сега още не е дошло за жалост). И само да вметна, че в Want to Read имам 1164 - а на скоро си играх да ги понамаля.....

На първо място в този списък поставям поредицата "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - да знам... как може да не съм прочела тази поредица. Преди време прочетох Двороте (да знам, че тя е по-слабата поредица) и много ми хареса включително ТРЕТАТА книга, хареса ми стила на писане на Сара. Идеята, която стои зад "Стъкленият трон" много ме привлича, а и съм чувала толкова много хубави коментари за книгите, че от много време искам да ги прочета, но точно за тази поредица оправданието ми беше, че чаках да излязат всичките книги, еми последната изляза, сега чакам да събера парите. Много се надявам да ми харесат книгите, дори си мисля, че в крайна сметка като ги прочета ще ми идва да се ритна, че съм ги отлагала толкова много време.


„Библиотеките бяха пълни с идеи, а идеите бяха най-опасните оръжия на света.” - "Стъкленият трон"

На второ място не за нещо друго, а защото тя ми идва на ум е поредицата "Песен за огън и лед" - изгледах сериала обожавам го (нямам проблеми с последният сезон просто очаквах повече и ми беше много кратък) и искам да си докосна пълно до магията на Джордж Р.Р. Мартин. Прочетох първата книга "Игра на тронове" и много ми хареса и се впечатлих как създателите на сериала са се придържали към книгата. Това определено е за похвала. Само трябва да намеря време и за останалите книги. Факт е, че искам да прочета тази поредица още преди да гледам сериала и вече наистина трябва да го направя. Сериалът е невероятен, за това знам че книгите ще ме отнесат.


„Никога не забравяй какво си всъщност, защото останалия свят няма да го забрави! Носи го като своя броня и никой няма да може да го използва срещу теб!“ - "Игра на тронове"

Трета в този списък е не коя да е поредица, а именно "Друговремец" от Диана Габалдон - отново обожавам сериала, толкова е интерес и вълнуващ, Шотландия е така красива, че съм готова да се обзаложа, че ще се влюбя в книгите. Преди няколко години мисля бах чела ревю на сериала/книгата не си спомня вече от Ева и бях така впечатлена, че още тогава добавих сериала в списъка за гледане, както и книгите за четене. Фактът, че останалите книги от поредицата излизат на българския пазар е още една причина да прочета тази поредица. Помня, че преди време отложих купуването на първата книга, защото имаше вероятност останалите книги от поредицата да не излязат и си казах, по-добре да не се влюбвам в този свят, ако не мога да продължа с книгите. Обаче сега те излизат и много благодаря на издателство Pro Book за това.

Четвърта е поредицата "Вселената Гриша" (или там както се казва поредицата)- преди време имах първата книга, но я дадох ( и сега с наличието на невероятните нови корици не съжалявам). Преди години не можах да се накарам да я прочета, въпреки че исках, но сега с излизането на сериала/филма? ми се иска да дам истински шанс на книгите. Книгата седя толкова дълго на рафта ми за четене (а и нали имах само първта), че просто реших да я махна.  Едно въпросче трябва ли да съм прочела тази поредица преди да започна "Шест врани"?


"- Най лошото на всяко желание е, че ни прави слаби." -  "Сянка и кост"

На пето място е време да вмъкна и една единична книга, а именно "Разказът на прислужницата" (мале само 4/5 книги, които са в този списък имат сериали по тях....) - от както излезе книгата на българския пазар искам да я прочета, особено с наличието на сериала. Проявявам нечовешка за мен сила да не се поддам на импулса да гледам сериала, но не знам до кога ще издържа.


"Има различни видове свобода, казваше Леля Лидия. Свобода за и свобода от. В дните на анархията беше свобода за. А сега имаме свобода от. Не я подценявайте.“ - "Разказът на прислужницата"

Тази публикации е и един вид предизвикателство за мен да прочета тези книги, чакат ме от много време, а те не заслужават такова отношение. А кои са важите книги/поредици, които събират прах и ви чакат да им обърнете внимание? Имали книги, която са ви чакали години наред, а след като сте ги прочели са ви станали любими. 

сряда, 21 август 2019 г.

"Косачи" - Нийл Шгениалността устърман

Свят без глад, без болести, без война, без страдание.
Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота, и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол.
Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей – роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си.

"Човечеството е невинно: човечеството е виновно - и двете безспорно са истина."

Отново започвам нова поредица, отново навлизам в нов свят, от който не искам да излизам. Добре, че поне съм явна мазохистка, защото списъка с незавършени поредици е на път да ме погълне.... но какво да се прави такъв е живота.
"Дъгата на косата" е една обещаваща поредица, първата книга от която се казва "Косачи" Книгата веднага ме впечатли с прекрасната си корица (нашата е 100 пъти по-хубава от оригиналната), но това което се криеше вътре ме накара да им дам 5/5 звезди.
Това е книга, която ще ви накара да разсъждавате върху вечните въпроси за живота и смъртта, ще ви накара да тръпнете в очакване, какво ще стане в следващата глава с героите. Една оригинална история, която поглъща читателя.

"-Светът има талант да награждава лошите прояви със слава."

Самата идея на книгата е удивителна, нещо различно и вълнуващо. Тази книга е една утопия, човечестоното е постигнала безсмъртието, няма болка, няма войни и глад, животът е съвършен. Всичко се контролира от супер-компютър - изкуствения интелект наречен Бурята, освен едно нещо. Да историята ни представя едни перфектен свят, но нима наистина светът може да бъде съвършен, когато все пак ние хората сме замесени?
Фактът, че хората могат да живеят вечно, налага появата на Косачите - хора, които са отговорни да прибират другите човешките същества и така да контролират прирастат на населението. Именно от това се поражда гениалнвостта на "Косачи". Факта, че Косачите, които извършват прибирането всъщност убиват хора, отнемат човешки живот, а светът ги приема като герои, те са необходими на света, необходимото зло.  Мога лесно да кажа, че съм впечатлена от замисъла, от идеята, която Нийл Шустърман изгражда, но това ще бъде така непълно, меко казано съм възхитена.
Историята се върти около обучението на двама кандидат Косачи - Цитра и Роуан, от обикновени младежи трябва да се превърнат в хора отнемащи живот. За героите не мога да кажа кой знае колко, особено ако не искам да издам какво се случва в книгата. Цитра и Роуан, а и другите герои, които се появяват в книгата са интересни и най-важното добре изградени. Двамата главни герои извървят дълъг път, научават много неща за света, в който живеят, научават се да отнемат живот, но нима отнемането на човешки живот е лесно нещо? Книгата разглежда две гледни точки, първо са Косачите, за които е важно състраданието, те са на мнението, че трябва да изпитват болка и скръб щом отнемат живот, трябва да проявят човечност. Другите Косачи, за които е по-важно самото удоволствие от прибирането, всеки иска работа, която му носи удоволствие, защо пък не и тяхната да им е приятна? Цитра и Роуан са пусната в тези противоречия  и трябва да намерят своят път, да разберат какви хора са и какви Косачи ще станат.
Историята не се разви по начина по който си мислех, имаше много обрати и изненади, а края и беше просто... нямам думи, края на книгата ни оставя с много въпроси какво за бога ще се случи с любимите герои. На пръв поглед историята в книгата получава своя край и само последните изречения подтикват читателя да тръпне за следващата книга, защото само те издават, че автора има още какво да разкаже.

"Най-изконното ми желание за човечеството не е мир или удобства и радост. То е да продължим да умираме по малко в себе си всеки път, щом станем свидетели на нечия смърт. Защото единствено болката от съчувствието ще ни запази човечни."

"Косачи" е увлекателна книга, в която ще проследите израстването на двама герои, ще видите как обстоятелствата ги подтикват към съдбата им, ще станете свидетели как те се превръщат в личностни. В тази книга ще се сблъскате с доста морални главоблъсканици, ще видите как героите се справят със смъртта, как се справят с отнемането на живота. Просто не може да прочетете книгата и да не започнете заедно с героите да расъждавате кое е зло и добро.  Ако си чудите дали да прочетат "Косачи" ще ви посъветвам да го направите, но първо отидете до близката книжарница и си вземете втората книга, защото като свършите тази ще искате веднага да започнете и следващата.