Търсене в този блог

понеделник, 29 юли 2019 г.

"Песен за Ахил" - Маделин Милър

НИЕ СМЕ САМО ХОРА,
МИМОЛЕТНО ПРИПЛАМВАНЕ
НА ФАКЛАТА. ТЕЗИ, КОИТО
ЩЕ ДОЙДАТ СЛЕД НАС, ЩЕ НИ
ВЪЗВИСЯТ ИЛИ ПРИНИЗЯТ,
КАКТО ИМ Е УГОДНО.

От векове се пеят песни за Ахил, но никоя не може да се сравни с тази. Дълбоко въздействаща и изумително оригинална, тя предлага нов прочит на Троянския цикъл. Оплела в себе си безгранично въображение, опустошителна любовна история и разказ за титаничния сблъсък на богове и царе, историята на сина Пелеев, изпята от обичния му другар Патрокъл, поставя всевечните въпроси за цената на мира и вечната слава, безсмъртието и копнежите на човешкото сърце.

"Песен за Ахил" от Маделин Милър е книга, която започнах с леки съмнения, имах голямо желание да прочета, но не бях сигурна дали ще ми хареса, тревожех се да не ми е прекалено тягостна. Чух и доста коментари за особения начин на писане на Милър, към който читателя трябва леко да се настрои. При мен това с настройката стана доста бързо, авторката ме спечели с писането си, лесно се впуснах в живота на героите, преживях с тях превратностите на живота им. Само леко началото ми беше трудно, но щом минах първите 20 страници всичко се изля като песен. Това не е книга, която да харесаш, това е книга, която трябва да обожаваш, защото праща читателя в древността, защото разкзава една върнуваща история, за война, любов, приятелство и безсмъртието, като цел в живота.

Винаги съм обичала гръцката митология, харесва ми колко богата и интересна е, но всъщност осъзнавам, че не съм чак толкова добре запозната с нея. Любовта ми към книгите на Рик Риърдън обогати познанията ми за Елада, но осъзнавам, че има толкова много неща, които не знам. Специално за Троянската война, гледала съм филма с Брат Пит и съм чела "Илиада" т.е това което се искаше от "Илиада" (винаги "Илиада" ми е била мила просто от "Илиада" - Илияна, знам глупаво е...) за училище, но това е, знам как завърша, основните действащи лица, конфликтите на земята между троянци и елини и тази на Олимп, между боговете, които застават на едната или на другата страна. Още с началото на "Песен за Ахил" разбрах колко още много имам да научавам за живота на главните действащи лица и за една война запазила спомена за съществуването си не чрез нещо друга, а именно чрез изкуството на творчеството.
Тази книга задълбочи познанията ми. Да историята е разказана през призмата на авторката, но съм възхитена от начина и на писане, как успя да разкаже тази история така интригуващо. Сега нямам търпение и за другата и книга Цирцея, която отново е за личност от гръцката митология за която знам дори по-малко.
Да си призная нямах представа точно за какво става въпрос в книгата, видях заглавието, корицата и си мислех, че това ще е книга за Ахил, Троянската война, но останах впечатлена, защото да книгата наистина е това, но и много повече. Първо действието на книгата е от гледна точна на Патрокъл, вечния другар на Ахил, проследяваме живота му от малко момче, запознанството му с Ахил, връзката, която изграждат те, любовта по между тях и войната чийто край за тях е смъртта. Проследявайки живота на Патрокъл и Ахил от малки деца дава възможност да ги опознаем по-добре, да им съчувстваме да искаме да променим историята, да се тръшкаме и беснее. Хареса ми, че книгата бе от гледна точка точно на Патрокъл, това е още от първите неща, които ме спечелиха, ако беше от тази на Ахил сякаш нямаше да мога да почувствам така дълбоко всичко. И да на края на книгата си ги има моментите, в която сякаш виждаме света през погледана на Ахил и тово също беше прекрасно, защото в него момент от книгата имах необходимостта да знам как той приема случилото се.
Ахил е героят, за който се пеят песните, той е полубога, той е символът на Троянската война, той е създаден за войн, но истинският герой в тази книги е Патрокъл, той не блести с военната си мощ, идобщо не, но той проявява нещо, на което другите не са способни, той е добър, прави каквото може да помогне, той е мирът по време на война. Според мен е несправедливо отношението на другите спрямо него, сякаш е непотребна вещ, чак към края на книгата повечето герои осъзнават, че той е нещо повече.
Само да кажа, че се разплаках, на края на книгата, да знаех какъв ще е той, но знанието не можа да ме подготвим за майсторството с което Милър описа всичко, смъртта на един герой, болката от загубата и вече безсмислеността на живота.
Всеки запознат с края на Троянската война, ще знае и края на книгата, да но докато действието в книгата се развиваше героите ми станаха много скъпи, почувствах ги истински и исках повече за тях. Епилога на книгата също бе изключително емоционален и въздействащ.
Както казах не съм кой знае колко запозната с историята, и не знам кое точно е част от въображението на авторката, кое е от митове и легендите останали живи след толкова години, но аз не търся истината, в лицето на тази книга се намира красива история, в която няма да намерите лал напрежение и кървави битки, в нея действието не е много динамично, но ще проследите живота на две момчета, съдбата, която вече е отредила техния края, ще намерите майчината любов към единственото и дете, ще намерите любовта и приятелството между две души.
"Песен за Ахил" е смесица между въображение и история, между една реалност от преди столетия и въображение на една жена. Това е книга, която ме спечели. Книга, която кара читателя да иска да промени историята, кара ни да погледнем от друг ъгъл отношенията между вечните другари, кара ни се тръшкаме от безсилие, защото няма как да променим края на тази книга, няма как да променим историята. Книгата ме остави с приятната болка в главата появяваща се след края на хубава книга, болка, която говори, че съм изживяла още един живот, още едно приключение.

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Няма коментари:

Публикуване на коментар