Търсене в този блог

понеделник, 29 юли 2019 г.

"Песен за Ахил" - Маделин Милър

НИЕ СМЕ САМО ХОРА,
МИМОЛЕТНО ПРИПЛАМВАНЕ
НА ФАКЛАТА. ТЕЗИ, КОИТО
ЩЕ ДОЙДАТ СЛЕД НАС, ЩЕ НИ
ВЪЗВИСЯТ ИЛИ ПРИНИЗЯТ,
КАКТО ИМ Е УГОДНО.

От векове се пеят песни за Ахил, но никоя не може да се сравни с тази. Дълбоко въздействаща и изумително оригинална, тя предлага нов прочит на Троянския цикъл. Оплела в себе си безгранично въображение, опустошителна любовна история и разказ за титаничния сблъсък на богове и царе, историята на сина Пелеев, изпята от обичния му другар Патрокъл, поставя всевечните въпроси за цената на мира и вечната слава, безсмъртието и копнежите на човешкото сърце.

"Песен за Ахил" от Маделин Милър е книга, която започнах с леки съмнения, имах голямо желание да прочета, но не бях сигурна дали ще ми хареса, тревожех се да не ми е прекалено тягостна. Чух и доста коментари за особения начин на писане на Милър, към който читателя трябва леко да се настрои. При мен това с настройката стана доста бързо, авторката ме спечели с писането си, лесно се впуснах в живота на героите, преживях с тях превратностите на живота им. Само леко началото ми беше трудно, но щом минах първите 20 страници всичко се изля като песен. Това не е книга, която да харесаш, това е книга, която трябва да обожаваш, защото праща читателя в древността, защото разкзава една върнуваща история, за война, любов, приятелство и безсмъртието, като цел в живота.

Винаги съм обичала гръцката митология, харесва ми колко богата и интересна е, но всъщност осъзнавам, че не съм чак толкова добре запозната с нея. Любовта ми към книгите на Рик Риърдън обогати познанията ми за Елада, но осъзнавам, че има толкова много неща, които не знам. Специално за Троянската война, гледала съм филма с Брат Пит и съм чела "Илиада" т.е това което се искаше от "Илиада" (винаги "Илиада" ми е била мила просто от "Илиада" - Илияна, знам глупаво е...) за училище, но това е, знам как завърша, основните действащи лица, конфликтите на земята между троянци и елини и тази на Олимп, между боговете, които застават на едната или на другата страна. Още с началото на "Песен за Ахил" разбрах колко още много имам да научавам за живота на главните действащи лица и за една война запазила спомена за съществуването си не чрез нещо друга, а именно чрез изкуството на творчеството.
Тази книга задълбочи познанията ми. Да историята е разказана през призмата на авторката, но съм възхитена от начина и на писане, как успя да разкаже тази история така интригуващо. Сега нямам търпение и за другата и книга Цирцея, която отново е за личност от гръцката митология за която знам дори по-малко.
Да си призная нямах представа точно за какво става въпрос в книгата, видях заглавието, корицата и си мислех, че това ще е книга за Ахил, Троянската война, но останах впечатлена, защото да книгата наистина е това, но и много повече. Първо действието на книгата е от гледна точна на Патрокъл, вечния другар на Ахил, проследяваме живота му от малко момче, запознанството му с Ахил, връзката, която изграждат те, любовта по между тях и войната чийто край за тях е смъртта. Проследявайки живота на Патрокъл и Ахил от малки деца дава възможност да ги опознаем по-добре, да им съчувстваме да искаме да променим историята, да се тръшкаме и беснее. Хареса ми, че книгата бе от гледна точка точно на Патрокъл, това е още от първите неща, които ме спечелиха, ако беше от тази на Ахил сякаш нямаше да мога да почувствам така дълбоко всичко. И да на края на книгата си ги има моментите, в която сякаш виждаме света през погледана на Ахил и тово също беше прекрасно, защото в него момент от книгата имах необходимостта да знам как той приема случилото се.
Ахил е героят, за който се пеят песните, той е полубога, той е символът на Троянската война, той е създаден за войн, но истинският герой в тази книги е Патрокъл, той не блести с военната си мощ, идобщо не, но той проявява нещо, на което другите не са способни, той е добър, прави каквото може да помогне, той е мирът по време на война. Според мен е несправедливо отношението на другите спрямо него, сякаш е непотребна вещ, чак към края на книгата повечето герои осъзнават, че той е нещо повече.
Само да кажа, че се разплаках, на края на книгата, да знаех какъв ще е той, но знанието не можа да ме подготвим за майсторството с което Милър описа всичко, смъртта на един герой, болката от загубата и вече безсмислеността на живота.
Всеки запознат с края на Троянската война, ще знае и края на книгата, да но докато действието в книгата се развиваше героите ми станаха много скъпи, почувствах ги истински и исках повече за тях. Епилога на книгата също бе изключително емоционален и въздействащ.
Както казах не съм кой знае колко запозната с историята, и не знам кое точно е част от въображението на авторката, кое е от митове и легендите останали живи след толкова години, но аз не търся истината, в лицето на тази книга се намира красива история, в която няма да намерите лал напрежение и кървави битки, в нея действието не е много динамично, но ще проследите живота на две момчета, съдбата, която вече е отредила техния края, ще намерите майчината любов към единственото и дете, ще намерите любовта и приятелството между две души.
"Песен за Ахил" е смесица между въображение и история, между една реалност от преди столетия и въображение на една жена. Това е книга, която ме спечели. Книга, която кара читателя да иска да промени историята, кара ни да погледнем от друг ъгъл отношенията между вечните другари, кара ни се тръшкаме от безсилие, защото няма как да променим края на тази книга, няма как да променим историята. Книгата ме остави с приятната болка в главата появяваща се след края на хубава книга, болка, която говори, че съм изживяла още един живот, още едно приключение.

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

неделя, 14 юли 2019 г.

"Жестокият принц" - Холи Блек

"В приказките не се случват хубави неща - казва Таррин - Или когато се случват, следва нещо лошо. Защото историята иначе ще е скучна и никой няма да иска да я чете."

Джуд е само на седем години, когато родителите ѝ са убити и тя и двете ѝ сестри са отведени да живеят в пълния с коварства Върховен двор на елфите. Десет години по-късно Джуд не иска нищо повече от това да е част от него, независимо от факта, че е смъртна. Но много от феите презират хората. Най-вече принц Кардан, най-младият и най-зъл син на краля.
За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.

"Само глупаците не се плашат от страшните неща"

Когато още посвещението в началото на книгата те е грабнало положението вече е наистина сериозно....
"Жестокият принц" от Холи Блек хваща читателя, авторката е създала едни свят, който може да се нарече с много различни епитети, но не и милостив. Това е една история, в която ще намерите всичко необходима за един прекрасен почивен ден. Из тези страници ще намерите силни герои, голямо напрежение, борба за власт и много емоции.  Това е книга, в която няма типична героиня, която ще се бори за правда и свобода, тя се бори за власт и сигурност.
Трудно ми да обобщя всичките чувства и мисли, които предизвика тази книга. За това не мога да обясня точно колко прекрасна ми се стори тя. Влюбих се в света, факта, че авторката се е позовава на митове и легенди, че е съчетала света на феите с този на хората много ми напомня за книгите на К.Клеър. С това печели червена точка.
Това е вторият ми опит с творчеството на Холи Блек. Първият път беше със съвместната и книга с К.Клеър "Железният изпит". Книгата си я бива и дори в крайна сметка ми хареса, но не останах след нея в бездънна яма от безсилие, заради липсата от продължение. Все още част от ума ми е зает с "Жестокият принц", все още си мисля какво за бога се случи, въпреки че я прочетох преди седмица. Нямам тъпрение за продължението! 
Творението, което Холи Блек е създала е прекрасно, караме да искам още и още от света на феите, хората и едно момиче осмелило се да искам много повече от всеки друг. Много ми хареса начина и на писане, лек, няма прекалено много описания, но достатъчно, за да мога да си представя света.
Заглавието на книга ме навява на размисли, кой по точно трябва да бъде жестокия принц? Предполага се това да е Кардан, но аз не мисля така. Да той се държи гадно и изобщо не добричък, но хей той НЕ е жесток, в него има доброто, която я няма в братята му.
Обичам такива книги, в който света е изграден така живописно, токова добре, че читателя има чувството, че всичко е реално. Докато четях тези страници всичко оживя пред погледа ми. Всичко бе така реално, че започнах са си представям различни развръзки.
Холи Блек определено ме изненада, а това беше много приятно. Обаче едно предположение си остана неизменно и ако това в крайна сметка не стане така, както си го мисля ще бъда доста шокирана. А именно предлагам в каква посока ще се развият отношението между Кардан и Джуд, всичката омраза и страх, ще се превърне в страст, а в крайна стека ще се влюбят един в друг. Това брои ли се за спойлер? Според мен си е доста очевидно, в прекалено много книги съм срещала такава развръзка. 


"Странното на амбицията е, че можеш да я прихванеш като треска, но не е толкова лесно да се отървеш от нея."

Единственото нещо, което ме дразнеше в Джуд бе нейната привързаност, към човека убил родителите и, това не можах да разбера. Харесах в нея, че тя не е героиня в обичайният смисъл на думата, тя не е безкористна, добра е, помага, но все пак е леко лоша, иска уважение и власт, бори се за тях, готова е да направи и немислимото, за да осигури своята безопасност, както и тази на близките си. Страха, който изпитва постоянно я кара да иска повече, повече от всичко, което може да накара страха да изчезне. Това ми хареса, да тя е добрата в историята, но все пак не е чак толкова добра.
Кардан перфектно влезе в образа на лошото момче, но както казах за мен той не е жесток, според мен той се бори с много чувства, с това, което светът очаква да стане. Интересно ми как ще се развие образа му в другите книги, предполагам ще улегне т.е няма да се държи на моменти като пиян глупак. Въпреки всичко аз харесах образа му, ако искате отдайте го на това, че лошите момчета винаги ми допадат в КНИГИТЕ, но той ми е симпатичен. 
Тарин е безполезната близначка, всички други определения, които имам за нея са прекалено груби. Само едно нещо ще кажа конкретно за нея, да предадеш някой от семейството си заради един никаквец е прекалено глупаво и недостойно. В тази книга тя се прояви като страхливка, готова на всичко да осигури своята безопасност да, но тя го прави по толкова слабохарактерен начин. 
Виви, другата сестра, тази която принадлежи към света на феите, за нея нямам лошо мнение, но просто и не успях да си изградя кой знае какво. Харесах как тя мрази Мадок  заради това, което направи, иска да се махни от мястото, на което принудително са я завели, харесах този неин плам.


"Желанието е странно нещо. Още щом бъде задоволено, то се променя. Ако получим златна нишка, започваме да искаме златна игла."

Има още доста герои за които искам да говоря като Лок и Мадок, но си мисля да почакам и в ревюто на последната книга да говоря по-обстойно за тях. Само ще кажа, че и двамата не ми харесаха. 
Лок като приятел на Кардам ми се стори много по гаден от самият жесток принц, толкова търсещ драма, че да не му е скучно, че чак дразни. 
Мадок не ми хареса, защото е лош естествено, но ми хареса как е изграден образа му, тази смесица между кръвожадност и отговорност определено е интересна. 
Много се радвам, че Ибис решиха да запазят оригиналната корица, но шрифтът на нашата сякаш е по-хубав, което си е супер! Нещото, което не ми хареса в книгата бе факта, че ми се стори прекалено кратка, исках още и още. 


"Жестокият принц" от Холи Блек е началото на една поредица, която ще ви помете. В нея ще намерите свят на фей, хора, ще намерите три сестри, който от малки са научени, че светът на фейте не е просто красив и пълен с магия, той е опасен и единственият начин да си победител в него е да се бориш, ти да бъдеш чудовището от което те е страх.
(или да се слабохарактерна и послушна, но това е друга тема заради, която все още съм бясна.) 


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Искам някой много жестоко да ми се накара.... разбрах края на втората книга и сега ми е още по-зле... буквално прочетох само последните две страници и ми идва да ревна или да крещя.....

вторник, 2 юли 2019 г.

Моите пет книжни препоръки за плажа! Или с коя книга в ръка да се разсеете от горещите дни!

Здравейте!
Лято е, нищо, че във Варна на моменти се усеща все едно си в Ада, защото изведнъж започва да вали и после става толкова задушно, че не се диша.. но хей гледам го от хубавата страна, морето е тук, винаги  щом почивам и не си прибирам да видя нашите и малкото ми сладко коте мога да ходя на плаж.  И ето че стигам до днешната тема!!! Какво да четем на плажа. Тук ще споделя пет книги, които вече съм прочела, но мисля, че ще бъдат подходящи за плажа, толкова подходящи, че ще забравите да влезете във водата и ще изгорите на позата, в която се застанали. Постарах се да има някакво разнообразие между книгите, а не да има само романтика, въпреки че доста често там ми е силата. А вие ще ми препоръчате ли нещо за плажа? 

"Нещо като любов" от Джули Джеймс  - прясно, прясно прочетена книга и си мислех колко по-хубаво щеше да бъде, ако я бях прочела на плажа, докато се пека със слабата надежда да хвана поне малко тен и поне за малко да не съм бяла като призрак. Това е първата книга, която чета от авторката и определено останах приятно изненадана. Историята е интересна и красива, ще намерите доста саркастични реплики между героите, ще намерите любов и един наистина прекрасен летен роман. Ако не бъркам "Нещо като любов" трябва да е втората книга на авторката за ФБР агентите или нещо подобно, хвърлих един поглед на първата и ако прочетете като мен първо "Нещо като любов" просто ще разберете края на първата книга, но той си е очевиден за това не мисля, че е проблем. Ще има ревю на книгата тук, надявам се скоро. 5/5*

"Когато е наистина" от Ерин Уот - много харесвам поредицата на авторката/авторките нищо, че  последните две книги за семейство Роял все още ме чакат. Обаче когато видях, че Егмонт ще издадат нова нейна книга, просто си знаех, че трябва да я прочета. "Когато е наистина" ме спечели още от началото си, историята е вече позната, известен певец, обикновен момиче и любов. Да позната, но все пак Ерин Уот е създала една наистина красива книга, историята е лека и бързо привлича читателя, преди да се усетя вече бях прочела половината книга, защото просто ми беше много интересна. Лесно ще отвлече вниманието ви от лятната горещина. 4/5*

"Двама могат да пазят тайна" от Карън Макменъс - за тази книга имам ревю в блога, ще можеше да го намерите тук. Там казах впечатленията си от нея и ако се чудите можете да го посетите. Книгата ми хареса много и нямам търпение за още книги от авторката. Мисля си, че е подходящо лятно четиво, защото в "Двама могат да пазят тайна"  ще намерите една мистерия, ще намерите група тинейджъри, които търсят истината, приятелство и лека ципка любов. Какво му трябва повече на човек?  Определено е нещо, което  хваща окото.  И не забравяйте, че това е втората книга от авторката на българския пазар, другата е "Един от нас лъже". 5/5*

"За вафлите и хората" от Николаос Цитиридис - за тази книга разбрах като видях стори на един приятел с нея и една вафла. Благодаря ти Пешо! Същият ден отидох на работа и я видях на масата с новите книги. На това аз му казвам съдба, нямаше как да пренебрегна този знак. Малка е, с много хубава и сладка корица, определено много добра работа. Книгата е цинична, но и забавна. Приятна е за разпускане и да се посмееш на абсурда в живота, ще усетите отношението на автора към живота и изненадите на съдбата. Усещах как да моменти се смея на абсурдни неща, но определено е подходяща на плажа докато се правите почивка от влизането във водата. 4/5*

"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър - една наистина красива книга с много сладка корица, която въпреки че е като оригиналната, долавям някакви разлики в полза на нашата. Историята е леко тъжна, има носталгия, болка от загубата, но и надежда за нов живот. Книгата ни говори как едно нещо може да обърне живота ни из основи, може да ни преобрази по невероятен начин, но също така още една страшна новина може да ни върне в правилния път. Много харесах книгата, в нея ще намерите оная първа любов, която колкото и време да мине все още тлее, за изборите да се борим за любовта, за това, че каквито и пречки да има, ако си намерил онзи единстеният човек, то ти трябва да се бориш, трябва да си готов да рискуваш за любовта и щастието си. Ревюто на книгата ще намерите тук (скоро). 4/5*

В последния момент се сетих за още една подходяща книга.....
"Луди богаташи" от Кевин Куан - прочетох тази книга миналото лято и ако не се бъркам до края на годината трябва да излязат другите две части от поредицата. Ако не сте я прочели все още то определено трябва да поправите този пропуск. Книгата е интересна, запознава читателя със Сингапур, с елита там и всичките проблеми, които идват с това, че любимият син носи едно обикновено момиче у дома. И за тази книга имам ревю, ще го намерите тук.  По книгата има филм, който аз лично все още не съм гледала и не знам дали си заслужава. 5/5*

Дано някоя от книгите да ви харесат. Мисля, че ще са подходящи четива за горещите летни дни! А  сега имате довиждане от мен, защото трябва да тръгвам за работа...... днес хвърлих последен поглед на публикацията преди да я пусна и само да добавя, че днес не съм на работа и ще мога да си чета навоя "Жестокият принц", естествено като си свърша всичките набелязани задачи.....