Търсене в този блог

понеделник, 17 юни 2019 г.

"Огън на леда" - Мариана Запата


Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка...
Джасмин е на двайсет и шест години и времето ѝ като професионална състезателка по фигурно пързаляне изтича. След безброй счупени кости, нарушени обещания и огромни жертви в името на спорта, тя все още не е постигнала мечтата си – да покори върха.
Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. За голяма нейна изненада то идва от арогантния идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си.
Докато двамата се учат да бъдат партньори на леда и си разменят хапливи коментари, Иван разкрива непозната страна от характера си. И на Джасмин може да ѝ се наложи да преосмисли всичко, в което е вярвала...
Включително отношението си към Иван Луков.

"Огън на леда" от Мариана Запата е книга спираща дъха, започваш я и не искаш да я оставяш. Това е любовна история, в която се говори за страст, за една мечта, заради която жертваш всичко, за непреклонност, за силата  да се събуждаш всеки ден и да продължаваш да се бориш да станеш по-добър, да спечелиш.


"Човек е такъв, какъвто е, и или живееш така, че да се опитваш да угаждаш на другите, или не.“

Започнах тази книга и не можах да я оставя, исках да я прочета на един дъх, но уви не успях, трябваше да си лягам, че на сутринта боядисвах яйцата за Великден (и да кажа станаха много красиви) но в минутата, в която свърших, вече се бях настанила  на терасата с книгата в ръка, а котката ми се печеше на слънце. Каква идилия само!
Винаги ми е харесвало фигурното пързаляне (а аз дори не съм се качвала на леда, но пък съм изгледала много филми по темата - обожавам как беше поредицата Кънки с остър връх?), харесвам страстта, отдадеността към този спорт. Жертвите, който са принудени да направят в негово име. И как всичката болка, нараняванията си струват, защото на леда всичко това губи своето значение и се превръща в нещо така красиво и въздействащо.
Книгата се чете леко, потръгва без никакво усилие, започваш я и не се усещаш кога си навлязъл в дълбокото, историята е грабваща, имаме непреклонната Джасмин, шампиона Иван, вечните дрязги между тях и ситуацията, че трябва да бъдат партньори една година създава лавина от преживяваня и чувства, които грабват читателя.
Какво ми хареса в книгата ли? Всичко! Харесах историята и героите, хареса ми страстта им към фигурното пързаляне, страстта, която се усеща между героите. Нооо корицата не ми хареса, съжалявам ама не се връзваше кой знае колко с книгата, изглеждаше прекалено коледна.  И оригиналната корица не ми допадна кой знае колко. 


"Не исках някой да ме потупва по бузата и да ми казва, че всичко ще се оправи. Исках този мъж, когото не можех да разигравам, който никога нямаше да ми позволи да се откажа, и имах чувството, че никога няма да се откаже от мен. Никога. Дори да крещя, дори да ритам, дори ако му кажа да върви по дяволите. Това беше моят партньор. Той беше повече от партньор. Той беше другата ми половина.“

Отношенията между Джасмин и Иван имаха нужда от още нещо и аз не знам, нещо ми липсваше, исках малко по-рано да им се развие връзката, малко по-рано да разберем какво си крие в сърцето и ума на Иван. Още от началото се усеща химията между тях, общата им страст ги свърза по невероятен начин и исках малко повече от Иван, исках по-рано да се разбере какво чувства той, или ако някои глави бяха от негова гледна точка, можеше да го разбера по-добре.  И да разбирам по детски момчетата се заяждат с момичетата, които харесват, но хей той не е малко дете, би трябвало да се държи по зряло, но обикновено, момичетата  харесва лошото и грубо привидно момче, а той в крайна сметка си разкрива красивата душа. 
Иван ни най-малко не е това което виждаме на пръв поглед, заедно с Джасмин го опознаваме, заедно с нея започваме  да го харесваме, когато разбира какво всъщност се крие под на моменти грубото му държание. Виждаме колко добър човек е.  
Епилога на книгата ме натъжи, но също така и ми хареса много, хареса ми семейната идилия, сладкия завършек на историята. 
Супер сега пак ми се дочете книгата. Днес почивам дали да не я прочета пак? Хм, но пък това означава да пренебрегна всичко което си бях намислила да свърша..., обаче книгата е толкова хубава! ....... Еми прочетох само последните няколко глави... 

"Огън на леда" от Мариана Запата е красим роман, в който ще намерите много страст, любов към спорта, сила и борбеност. Това е книга, която с лекота ще ви увлече, защото историята и е завладяваща. Имаме двама отдадени на спорта герои, които си пасват като парчетата на пъзел, но и двамата трябва да преодолеят доста неща, за да могат да изгладят ръбовете си и да се слепят. Това книга за любовта към фигурното пързаляне, към семейството, което винаги е до теб, любовта към човека чиято душа пасва на твоята.  


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност. 

П.П. Сега когато за последен път си прочетох ревюто преди да го публикувам се усетих, че всъщност аз съм прочела книгата по Великден, а той беше в края на април за бога, сега вече сме юни и аз чак сега ще публикувам ревюто.........

Няма коментари:

Публикуване на коментар