Търсене в този блог

понеделник, 10 юни 2019 г.

"Може би някой ден" - Колийн Хувър

Потопете се в страстна приказка за музика, любов и предателство.
Сидни живее в розов балон – тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота ѝ. Но когато Сидни открива, че приятелят ѝ ѝ изневерява, балонът се пуква.
Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото Сидни е очаквала. Тя може само да се надява, че може би някой ден…


"Лесно е човек да се пребори с желанието. Особено когато единственото оръжине на желанието е привричането. Не е лесно обаче да водиш война със сърцето си и да победиш." 

"Може би някой ден" е чудовище, съкруши ме на милиони парчета. Тази книга е болезнена, защото е красива, защото разказва за неведомите пътища на съдбата, за любовта и за невъзможността да избираме кого да обичаме. И тя е красива именно, защото разказва една въздействаща история.
Има си причина К.Хувър да е любима авторка на толкова хора, има си причина книгите и да са любими на толкова хора. Тя знае как да си играе със сърцето на читателя, знае как да открие оная струна в нас, която ни разтапя. Разтапя ни, защото показва същността на живота. Той не е справедлив, не решаваме кого да обичаме, нито можем да котролираме чувствата си, те контролират нас.
Още на 245 страница ми се късаше сърцето и ми се искаше всичко да е различно, още тогава проклинах авторката, заради несправедливостта в историята. 
Обичам мъжете в книгите на Хувър. Характерно е точно за нейните герои да изразяват чувствата си в дълги писма, изразяват всичко, което чувстват към любимата си, всяка капка любов, всяка болка и всяко съмнение, а това обогатява историята по чудесен начин. 


"Убеден съм, че всеки човек среща друг човек в живота си, чиято душа е напълно съвместима с неговата. Някои ги наричат сродни души. Други - истинска любов. Някои хора вярват, че душата им е съвместима с повече от един човек, и започвам да разбирам колко истина има в това твърдение." 

В главния герой Ридж има много сладки неща, като това, че първото нещо, което вижда в Сидни, не е нещо физическо, като че е красива, а страстта и към музиката, как реагира тя на неговите песни, как си съчинява текст към тях. Ридж ме спечели, загуби и пак и то не веднъж. !!!!(Естествено знаех, че двамата ще се влюбят, но момента, в който Ридж я "чу" да пее, още тогава той вече беше загазил. Постъпката на Ридж да изгони Сидни бе правилна, но и жестока и ми се късаше сърцето, пък и се държеше като кретен и то голям. )!!!


"Плача за края на нещо, което никога не е имало шанс да има начало" 

Сидни ми хареса, харесами, че искаше да се въстанави от всичката болка, искаше да се съвземе и чак тогава да започне отначало. Харесах честността и, как искаше да бъде добър човек, въпреки че сърцето и я теглеше към нещо нередно. 
Маги, едно от другите главно действаши лица, е добра и силна, заслуша щастие и ми харесва избора и да живее истински, да не живее посредствен живот. Мисля, че тя постъпи по възможно най-правилния начин в невъможната ситуация. 


"Тя няма никаква нужда от герой. Защо ли би и трябвал? Тя си има човек, който е много по-силен, отколкото аз някога бих могъл да бъда. Тя има себе се." 

Другият мъжки персонажа Уорън ем ми е симпатичен, ем ми идваше да го ударя, но не мисля, че това ще ми свърши работа. Той е съвестен приятел държи на Ридж и Маги и ги защитавам, но се държеше гадно със Сидни, за нещо, което тя не може да контролира. 
Песните в книгата ми харесаха ужасно много, така добре пасват на чувствата на героите, на ситуацията, в която се намират, слушах всяка една песен когато и дойдеше реда в книга и продължавах да я слушам докато не се появеше следващата. Дори сега докато пиша това ревю, песните си вървят, защото как да напиша това ревю, ако тези красиви песни не звучат?  Тук ще споделя само любимата ми песен. Има си причина тази песен да ми е любима, точно тя описва всичките чувства на Сидни и Ридж, тя описва болката, безсилието, плахата и може би напразна надежда. 


"Може би някой ден"

Гледам те, мечтая отдалече, 
но да приближа желая вече, 
колко много искам да си с мен.

За теб отивам и на края света,
а нямам право на това,
но въпреки това жадувам теб.

Ако не бъда твой сега,
ще чакам без тъга 
до дена,
в който дойдеш при мен,
може би някой ден,
може би някой ден.

Преструвам се, че нищо не изпитвам,
да те избягвам всякак се опитвам,
но май е късно да отричам.

Леглото ми на теб ухае, 
за теб сърцето ми мечтае,
но думите аз не изричам.

Нередно е, а правилно звучи,
отблъскваш ме и ме прегръщаш ти
с недоизречени слова.

Страхувам са, че ще се нараним,
чертаеш граници, но ги рушим,
за нея тлея, а за теб горя. 

Докато отбелязвах, че съм прочела книгата, видях, че тя има продължение и просто нямам търпение да го прочета, надявам се да излязат и на български пазар. Не искам да казвам довиждане на историята, на героите. Книгата си заслужава 5/5 звезди, както всяко друго книга от авторката и тази разказва една история, която оживя пред очите ми. 


"Може би някой ден" от Колийн Хувър е поредната красива нейна книга, която ме впечатли, разчуства и накара да плача. Това е книга, която не можех да оставя, просто трябваше да прочета и чак тогава да се опитам да заспя, иначе щях да се въртя в леглото, трябваше да знам как всичко ще завърши, трябваше да успокоя сърцето и душата си. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност. 

Други ревюта на книгата на К.Хувър:
"Най-доброто в теб", "Без Мерит", "Жестока любов" 

Няма коментари:

Публикуване на коментар