Търсене в този блог

сряда, 26 юни 2019 г.

"Проклятие за мрак и самота" - Бриджит Кемерер

Принц Рен, наследникът на Ембърфол, е прокълнат. Принуден да повтаря есента на осемнадесетата си година отново и отново, той може да бъде спасен единствено от любовта. Но в края на всяка една есен, той се превръща в чудовище, унищожаващо всичко и всички. И след толкова много провалени сезони, кралството и хората му едва оцеляват.
Животът на Харпър никога не е бил лесен, но тя се е научила да оцелява. Не позволява на нищо да се изпречи на пътя ѝ – дори на церебралната парализа, от която страда. Когато попада в света на Рен, вече нищо не е както преди. Могъщи сили се изправят срещу Ембърфол и ще е нужно нещо повече от разваляне на проклятието, за да спре разрухата.


"...съдбата на всички ни е предначертана. Често сме поставени пред труден избор, но все пак можем да избираме."

"Проклятие за мрак и самота" е първа книга от новата поредица на Блиджит Кемерер, която завладява читателя с увлекателен начин на разказване, със свят изпълнен с магия и опасности, с героиня, която въпреки всичко се бори със зъби и нокти, която не се предава, не се подава на страха.
Има си причина Красавицата и звяра да ми е любимата приказка, има си причина Бел да ми е любимата принцеса. Всички други ми се струваха като разглезени патки, които чакат принца да ги спаси. Само Бел е тази всъщност, която спасява принца, тя се влюбва в него докато е чудовище, защото не се влюбва във външността му, а в това което е вътре. Сега като се замисля май съм казвала това и в друго ревю?
Книгата ни предоставя един преразказ на тази история, имаме принц, имаме обикновено момиче, едно проклятие, което утежнява живота на всички, но също така имаме едно царство, пред което стоят още мното борби и битки. Нашата принцеса трябва да се влюби в прокълнатия принц и да спаси всички. 


".....нямаше нужда да и казвам, че я обичам в сетния и час, защото тя го знаеше. Важни са не последните мигове, а всички предишни."

Харесах начина на писане на авторката, това е втората книга, която чета от нея и ми допада как представя историята на читателя. Самата история не е нещо не чувано до сега, но все пак е интересна, хареса ми, че тя не се свеждаше само до развалянето на проклятието, а има доста друго аспекти. 
От гледната точка на героите не останах кой знае колко впечатлена. 
Харпър не е принцеса т.е не е разглезена и не очаква уважение, което не заслужава, тя не се подава на чара на принц Рен, който не е чудовище през голяма част от времето, чак когато той започна да се разкрива, спря да се държи като наперен пуяк, Харпър започна да му вярва. Техните отношения постепенно се развиха от недоверие и явен неприязън, стъпка по стъпка изградиха доверие и приятелство.
Харпер ме спечели още с първата си поява в книгата , харесах нейната борбеност, та нейното първо действие е да се бори със зъби и нокти, да търси изход. Тя прояви много смелост, справи се с много опасности и определено се издигна в очите ми.
Рен не успя да ме спечели въпреки, че искам той да е с Харпър, беше прекалено изряден, мисли с 10 хода напред, нещо в образа му ме дразнеше, прекалено обиграно се държеше, чак когато той започна да действа не по план, започна да ми допада.
.... но не знам, ще видим как ще бъде във втората книга. 
Края на книгата повдигна нови въпроси, нови опасности са поставени пред героите. 
Не ми хареса, че е възможно наличието на любовен триъгълник, буквално виждам, как във втората книга героинята ще е разкъсва между избора с кого да е. 


"Убедила съм се, че именно когато светът изглежда най-тъжен и мрачен, отнякъде се появява лъч надежда."

"Проклятие за мрак и самота" от  Бриджит Кемерер е първа книга от нова поредица, която изпраща читателя в едни свят изпълнен с магия, с един прокълнат принц и едно обикновен момиче, която само с това да бъде себе си може да промени всичко из основи, защото в свят с магия, с проклятия единствения начин да победиш може би е просто да бъдеш обикновен. 


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност. 

понеделник, 17 юни 2019 г.

"Огън на леда" - Мариана Запата


Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка...
Джасмин е на двайсет и шест години и времето ѝ като професионална състезателка по фигурно пързаляне изтича. След безброй счупени кости, нарушени обещания и огромни жертви в името на спорта, тя все още не е постигнала мечтата си – да покори върха.
Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. За голяма нейна изненада то идва от арогантния идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си.
Докато двамата се учат да бъдат партньори на леда и си разменят хапливи коментари, Иван разкрива непозната страна от характера си. И на Джасмин може да ѝ се наложи да преосмисли всичко, в което е вярвала...
Включително отношението си към Иван Луков.

"Огън на леда" от Мариана Запата е книга спираща дъха, започваш я и не искаш да я оставяш. Това е любовна история, в която се говори за страст, за една мечта, заради която жертваш всичко, за непреклонност, за силата  да се събуждаш всеки ден и да продължаваш да се бориш да станеш по-добър, да спечелиш.


"Човек е такъв, какъвто е, и или живееш така, че да се опитваш да угаждаш на другите, или не.“

Започнах тази книга и не можах да я оставя, исках да я прочета на един дъх, но уви не успях, трябваше да си лягам, че на сутринта боядисвах яйцата за Великден (и да кажа станаха много красиви) но в минутата, в която свърших, вече се бях настанила  на терасата с книгата в ръка, а котката ми се печеше на слънце. Каква идилия само!
Винаги ми е харесвало фигурното пързаляне (а аз дори не съм се качвала на леда, но пък съм изгледала много филми по темата - обожавам как беше поредицата Кънки с остър връх?), харесвам страстта, отдадеността към този спорт. Жертвите, който са принудени да направят в негово име. И как всичката болка, нараняванията си струват, защото на леда всичко това губи своето значение и се превръща в нещо така красиво и въздействащо.
Книгата се чете леко, потръгва без никакво усилие, започваш я и не се усещаш кога си навлязъл в дълбокото, историята е грабваща, имаме непреклонната Джасмин, шампиона Иван, вечните дрязги между тях и ситуацията, че трябва да бъдат партньори една година създава лавина от преживяваня и чувства, които грабват читателя.
Какво ми хареса в книгата ли? Всичко! Харесах историята и героите, хареса ми страстта им към фигурното пързаляне, страстта, която се усеща между героите. Нооо корицата не ми хареса, съжалявам ама не се връзваше кой знае колко с книгата, изглеждаше прекалено коледна.  И оригиналната корица не ми допадна кой знае колко. 


"Не исках някой да ме потупва по бузата и да ми казва, че всичко ще се оправи. Исках този мъж, когото не можех да разигравам, който никога нямаше да ми позволи да се откажа, и имах чувството, че никога няма да се откаже от мен. Никога. Дори да крещя, дори да ритам, дори ако му кажа да върви по дяволите. Това беше моят партньор. Той беше повече от партньор. Той беше другата ми половина.“

Отношенията между Джасмин и Иван имаха нужда от още нещо и аз не знам, нещо ми липсваше, исках малко по-рано да им се развие връзката, малко по-рано да разберем какво си крие в сърцето и ума на Иван. Още от началото се усеща химията между тях, общата им страст ги свърза по невероятен начин и исках малко повече от Иван, исках по-рано да се разбере какво чувства той, или ако някои глави бяха от негова гледна точка, можеше да го разбера по-добре.  И да разбирам по детски момчетата се заяждат с момичетата, които харесват, но хей той не е малко дете, би трябвало да се държи по зряло, но обикновено, момичетата  харесва лошото и грубо привидно момче, а той в крайна сметка си разкрива красивата душа. 
Иван ни най-малко не е това което виждаме на пръв поглед, заедно с Джасмин го опознаваме, заедно с нея започваме  да го харесваме, когато разбира какво всъщност се крие под на моменти грубото му държание. Виждаме колко добър човек е.  
Епилога на книгата ме натъжи, но също така и ми хареса много, хареса ми семейната идилия, сладкия завършек на историята. 
Супер сега пак ми се дочете книгата. Днес почивам дали да не я прочета пак? Хм, но пък това означава да пренебрегна всичко което си бях намислила да свърша..., обаче книгата е толкова хубава! ....... Еми прочетох само последните няколко глави... 

"Огън на леда" от Мариана Запата е красим роман, в който ще намерите много страст, любов към спорта, сила и борбеност. Това е книга, която с лекота ще ви увлече, защото историята и е завладяваща. Имаме двама отдадени на спорта герои, които си пасват като парчетата на пъзел, но и двамата трябва да преодолеят доста неща, за да могат да изгладят ръбовете си и да се слепят. Това книга за любовта към фигурното пързаляне, към семейството, което винаги е до теб, любовта към човека чиято душа пасва на твоята.  


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност. 

П.П. Сега когато за последен път си прочетох ревюто преди да го публикувам се усетих, че всъщност аз съм прочела книгата по Великден, а той беше в края на април за бога, сега вече сме юни и аз чак сега ще публикувам ревюто.........

понеделник, 10 юни 2019 г.

"Може би някой ден" - Колийн Хувър

Потопете се в страстна приказка за музика, любов и предателство.
Сидни живее в розов балон – тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота ѝ. Но когато Сидни открива, че приятелят ѝ ѝ изневерява, балонът се пуква.
Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото Сидни е очаквала. Тя може само да се надява, че може би някой ден…


"Лесно е човек да се пребори с желанието. Особено когато единственото оръжине на желанието е привричането. Не е лесно обаче да водиш война със сърцето си и да победиш." 

"Може би някой ден" е чудовище, съкруши ме на милиони парчета. Тази книга е болезнена, защото е красива, защото разказва за неведомите пътища на съдбата, за любовта и за невъзможността да избираме кого да обичаме. И тя е красива именно, защото разказва една въздействаща история.
Има си причина К.Хувър да е любима авторка на толкова хора, има си причина книгите и да са любими на толкова хора. Тя знае как да си играе със сърцето на читателя, знае как да открие оная струна в нас, която ни разтапя. Разтапя ни, защото показва същността на живота. Той не е справедлив, не решаваме кого да обичаме, нито можем да котролираме чувствата си, те контролират нас.
Още на 245 страница ми се късаше сърцето и ми се искаше всичко да е различно, още тогава проклинах авторката, заради несправедливостта в историята. 
Обичам мъжете в книгите на Хувър. Характерно е точно за нейните герои да изразяват чувствата си в дълги писма, изразяват всичко, което чувстват към любимата си, всяка капка любов, всяка болка и всяко съмнение, а това обогатява историята по чудесен начин. 


"Убеден съм, че всеки човек среща друг човек в живота си, чиято душа е напълно съвместима с неговата. Някои ги наричат сродни души. Други - истинска любов. Някои хора вярват, че душата им е съвместима с повече от един човек, и започвам да разбирам колко истина има в това твърдение." 

В главния герой Ридж има много сладки неща, като това, че първото нещо, което вижда в Сидни, не е нещо физическо, като че е красива, а страстта и към музиката, как реагира тя на неговите песни, как си съчинява текст към тях. Ридж ме спечели, загуби и пак и то не веднъж. !!!!(Естествено знаех, че двамата ще се влюбят, но момента, в който Ридж я "чу" да пее, още тогава той вече беше загазил. Постъпката на Ридж да изгони Сидни бе правилна, но и жестока и ми се късаше сърцето, пък и се държеше като кретен и то голям. )!!!


"Плача за края на нещо, което никога не е имало шанс да има начало" 

Сидни ми хареса, харесами, че искаше да се въстанави от всичката болка, искаше да се съвземе и чак тогава да започне отначало. Харесах честността и, как искаше да бъде добър човек, въпреки че сърцето и я теглеше към нещо нередно. 
Маги, едно от другите главно действаши лица, е добра и силна, заслуша щастие и ми харесва избора и да живее истински, да не живее посредствен живот. Мисля, че тя постъпи по възможно най-правилния начин в невъможната ситуация. 


"Тя няма никаква нужда от герой. Защо ли би и трябвал? Тя си има човек, който е много по-силен, отколкото аз някога бих могъл да бъда. Тя има себе се." 

Другият мъжки персонажа Уорън ем ми е симпатичен, ем ми идваше да го ударя, но не мисля, че това ще ми свърши работа. Той е съвестен приятел държи на Ридж и Маги и ги защитавам, но се държеше гадно със Сидни, за нещо, което тя не може да контролира. 
Песните в книгата ми харесаха ужасно много, така добре пасват на чувствата на героите, на ситуацията, в която се намират, слушах всяка една песен когато и дойдеше реда в книга и продължавах да я слушам докато не се появеше следващата. Дори сега докато пиша това ревю, песните си вървят, защото как да напиша това ревю, ако тези красиви песни не звучат?  Тук ще споделя само любимата ми песен. Има си причина тази песен да ми е любима, точно тя описва всичките чувства на Сидни и Ридж, тя описва болката, безсилието, плахата и може би напразна надежда. 


"Може би някой ден"

Гледам те, мечтая отдалече, 
но да приближа желая вече, 
колко много искам да си с мен.

За теб отивам и на края света,
а нямам право на това,
но въпреки това жадувам теб.

Ако не бъда твой сега,
ще чакам без тъга 
до дена,
в който дойдеш при мен,
може би някой ден,
може би някой ден.

Преструвам се, че нищо не изпитвам,
да те избягвам всякак се опитвам,
но май е късно да отричам.

Леглото ми на теб ухае, 
за теб сърцето ми мечтае,
но думите аз не изричам.

Нередно е, а правилно звучи,
отблъскваш ме и ме прегръщаш ти
с недоизречени слова.

Страхувам са, че ще се нараним,
чертаеш граници, но ги рушим,
за нея тлея, а за теб горя. 

Докато отбелязвах, че съм прочела книгата, видях, че тя има продължение и просто нямам търпение да го прочета, надявам се да излязат и на български пазар. Не искам да казвам довиждане на историята, на героите. Книгата си заслужава 5/5 звезди, както всяко друго книга от авторката и тази разказва една история, която оживя пред очите ми. 


"Може би някой ден" от Колийн Хувър е поредната красива нейна книга, която ме впечатли, разчуства и накара да плача. Това е книга, която не можех да оставя, просто трябваше да прочета и чак тогава да се опитам да заспя, иначе щях да се въртя в леглото, трябваше да знам как всичко ще завърши, трябваше да успокоя сърцето и душата си. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност. 

Други ревюта на книгата на К.Хувър:
"Най-доброто в теб", "Без Мерит", "Жестока любов" 

понеделник, 3 юни 2019 г.

Нова работа!

Здравейте, драги!
Знам, че напоследък не съм особено активна и под напоследък имам предвид последните няколко месеца и много съжалявам за това. Обаче! Сесията ми свърши успешно, положих много усилия и съм доволно от успеха си - да се похваля имам само шестици. 
Първата ми година като студентка свърши, изживях много нови преживяваня, намерих нови приятели, чувството е приятно, но и леко носталгично, всичко е ново и вълнуващо, но ми липса стария клас, липсват ми приятелите, разделени от различните градове.  Лятото е тук, семестъра ми свърши, третият ми семестър започва чак края на септември и сега ми предстои едно надявам се прекрасно лято, изпълнено с много книги, ревюта и незабравими преживяваня. 
Скоро ще направя два месеца от както започвах да работя в книжарница Хермес в град Варна.
Това не ми е първата работа и мога лесно да направя една важна равносметка, когато работиш работа, която харесваш, когато правиш нещо, което обичаш ти отиваш с желание на работа, а когато работата ти не е кой знае колко интересна и приятна за теб, желанието ти да отидеш е кръгла няла. 
Не мога да опиша колко е приятно да работя нещо така свързано с книги, все още ми е трудно да свикна с всичко ново. Има много тънкости, но чувството да говориш за една книга и в крайна сметка клиента да си я купи е просто прекрасно. 
За всеки един любител на книгите работата в книжарница е мечта и наистина е прекрасно, но и трудно, защото колкото и добре да си запознат с книгите, с всички издателства, с новите и престоящите книги, винаги ще има някоя за която не си чувал и трябва да се ровичкаш в интернет за да видиш коя за бога е тази книга.  
Вече свикнах, но в началото малко трудно намирах търсената книга, толкова много книги, че просто не можеш да намериш търсената, дори и вече като знам кое къде седи, пак ако търся някоя книга и стигна до мястото където знам, че е, тя ми изчезва от поглед. 
Имали някой във Варна? Ако иска да си поговорим за книги, издателства, автори може да ме посети в книжарница Хремес, която се намира до общината.
Ще се възползвам от свободното си време и ще чета, най-после не ми се налага да уча и ще мога да чета заради самото удоволствие, а не заради да запомня нещо. 
Приятен ден, милички!