Търсене в този блог

събота, 23 март 2019 г.

"Завинаги мое момиче" - Хайди Маклоклин

Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в
колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.
Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ...
А сега се връщам.
След десет години.
Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.

"Завинаги мое момиче" е книга, която ни говори за първата, всепоглъщащата любов, за мечтите, за избора да последваш мечтата си и заради това да жертващ сърцето си. Това е красива книга с красива любовна история. Книга, заслужаваща си времето, която просто трябва да прочетете.
Първото нещо, от което се впечатлих е невероятната корица, тя е толкова свежа и сладка. Истинска красота. Перфектно ще стои до другите книги. Завладяващата книга върви ръка за ръка с красива корица, лек и увличащ начин на писане и прекрасни герои.
Книгата доста ме чака докато намеря време за нея и съжалявам за това, напоследък ежедневието ми е доста напрегната и с радост щях да се насладя на това съкровище още по-рано, но какво да се направи, всяка зло за добро. Важното е, че прочетох това малко съкровище. 
Очаквах книгата да е тъжна, но все пак още от първите ли страници трябваше да ме разчуства? Как да не ми хареса книга, която още от началото ме грабна, накараме да забравя всичките си задачи за деня?
Започнах това малко съкровище и го завърших за броени часове. Това е книга, която започващ и не я оставяш докато не я прочетеш до края и. Чакам няколко свободни часа и веднага ще си пусна филма по книгата. Нямам търпение да видя как са представили историята. Много се надявам филма да е добър!!! А сега тук съм написала впечатленията ми от филма, четете на своя отговорност. 
(Пуснах си филма и само за пет минути видях супер много разлики. Няма да ви разказвам сюжета и точно какво е объркано, но наистина съм разочарована. Имам чувството, че сцинаристите изобщо не са чели книгата. Самият филм е хубав и красив наистина, но не е като книгата! И съм бясна заради това)
Харесах книгата, защото тя ни разказва една красива любовна история с лек привкус на тъга. Защото тя засяга теми като:
- Всеки се е задушавал от живота си понякога нали? Задушаваме се от очертаните планове до края на живота ни или се задушаваме от провала на мечтите си. Понякога просто трябва да преследваме мечтата си, колкото и невъзможна да ни се струва, но заради тази мечта трябва ли да се отказваме от всичко скъпо и любимо на сърцето ни? Трябва ли да си тръгнем и да обърнем гръб на всичко? 
- Първата любов, всепоглъщащата, предизвикваща силни чувства, караща  ни да летим в небесата. Тя или продължава за цял живот или умира в огромен пожар, но винаги няколко въглена продължават да тлеят, любов, която не спира да тлее и само една среща е необходима да я запали наново.
Ще говоря само за двамата главни героите:
Звездата Лиъм, разбил сърцето на любовта на живота си, разбил и собственото си сърце и поел по една неутъпкана пътека. Хареса ми, че книгата бе и от негова и от гледната точка на Джоузи. Можах да разбера какво преживява, какво изпитва след срещата му с първата любов, как преживява смъртта на най-добрият си приятел. Всичко това се струпва на главия герои. Мисля го за адски тъп, че е зарязал Джоузи и бях на мнението, че няма да успее да ме спечели. Обаче "нежното" ми женско сърце успя да му прости и той ме спечели, именно заради болката, която изпитва и заради опита му да оправи нещата. А сега се сетих за малко отклонение, което можете да прочетете след края на ревюто.  
Джоузи главната героиня, преживяла много, харесах образа и. Въпреки че, на моменти ме дразнеше хем веднъж е на едно мнение, хем друг път на друго, но все пак мъчейки се да се поставя на нейно място все пак мисля, че в нейната ситуация наистина е трудно да разбереш какво изпитваш . 

"Завинаги мое момиче" е завладяваща любовна история, която ме плени, накараме да не я оставям до края и. Определено препоръчвам на всички да я прочетат, ако искате една красива любовна история за втория шанс, за първата любов и мечтите. Няма ви отнеме много време, но всяка отделена минута за нея ще е прекрасна. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

П.П. Да ви кажа тази книга грабва дори само със заглавието си.

Като написах нежно женско сърце се сетих за книгата "Толкова близо до хоризонта" дадох я на половината ми приятелка да я прочетат и всяка една от тях изпита  същата ужасяваща болка и съчувствие към героите, да не забравяме и гнева. Та ние сме си седнали на едно кафе с приятелите ни и обсъждаме книгата и като им казах ме за какво става на дума в нея и те нашите: Е ко толкова, Дани е трябвало да набие баща си и толкова. Пълна липса на съобразителност и поставя на мястото на чужд човек. Но какво трябва да очаквам от момчета, които са гледали ужасяващи неща в групата Шкембе чорба. Не знам дали съм ви го казвала и извинете за голямото отклонение.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар