Търсене в този блог

събота, 2 март 2019 г.

"Без Мерит" - Колийн Хувър

Мерит Вос колекционира купи и медали, които не е спечелила, и тайни, които е принудена да пази. Докато разглежда местния антикварен магазин за поредната купа, тя се натъква на Сейгън. Неговият ум, неговият талант, гледната му точка към нещата внасят отново плам в живота ѝ, но тогава открива, че той е напълно недостъпен за нея. Мерит се затваря в себе си, наблюдавайки семейството си отстрани, с най-тъмната тайна, която нито един трофей не би могъл да я накара да забрави.
И когато най-накрая ѝ писва да се страхува от истината, Мерит решава да приключи с илюзията за щастливо семейство. Но плановете ѝ завинаги да напусне семейството си се провалят и тя е принудена да се справя с последствията от изваждането на тайните на всички наяве и вероятността да загуби единственото момче, което е обичала...


"-Не всяка грешка заслужава наказание. Понякога единственото, което една грешка заслужава, е прошка."

"Без Мерит" е най-новата книга на К. Хувър излязла на нашия книжен пазар, със своята супер сладка корицата и прекрасен сюжет ме завладя, тя е перфектно четиво, което или веднага да прочетете или поне да добавите в километричния ви списък за четене. Още една книга на К.Хувър, която заслужава внимание, книга говореща за хората, за тайните и любовта. Какво му трябва повече на човека?

"Може би там се коренят много семейни проблеми. Не става дума за самите проблеми, които ни измъчват толкова дълго. А за това, че никой няма смелостта да направи първата стъпка и да заговори за тях."

Имам чувството, че това не беше точно книга характерна за К.Хувър. Акцента не беше точно върху любовната история или върху някаква голяма трагедия сполетяла главните герои, а върху семейството и тайните, който измъчват главната героиня и разяждат това семейство отвътре. И това много ми хареса, смяната на акцента бе приятна променя, това, че проблемите на едно "обикновено" семейство бяха на фокус, едни хора, които крият толкова много тайни най-вече един от друг.
Самото действие не беше кой знае какво, наблегнато е най-вече на състоянието на главната героиня, какво я измъчва и как тя се бори с това (или не борбата и). Нейното затваряне, отдалечаването и от света и от роднините и. Това е действието в книгата, имам много ситуации, които разстройват Мерит, много моменти, когато се случват недоразумение. 
Говори ми се много за героите, никой от тях не е нормален в речниковото определение за нормалност, всеки един от тях си има своите странности, който го правят необикновен.

"Недей да правиш така, че да забележат присъствието ти. Направи така, че да почувстват отсъствието ти."


Мерит - тя ми е малко чужда, моя характер и нейния са на светлини години един от друг, но все пак се опитах да видя света през нейните очи. Сестрата, която никой не предпочита, тази, която не може да спечели награда (за това колекционира чуждите), тази което се заяжда, държи се странно и пази чуждите тайни, тайни, който я изяждат отвътре. Според мен огромна нейна грешка е това, че не вижда какво става пред нея, а се затваря в себе. Симпатична ми е, но не мога да кажа че наистина ми харесва. 
Онър - сестрата близначка на Мерит, по-добрата близначка, във всичко по-добра, приятелка с всекиго. Може би е спойлер, но ми хареса, че сестрите се сдобриха, изясниха се. Просто не можах напълно да разбера как толкова много са се отдалечили една от друга.
Така да кажа странността на Онър ми е най-любимата по един обикновен начин. Май не се изразих особено ясно, но не искам да издавам много за сюжета. Нека така да го кажа, харесаха ми причините заради, които Онър прави онова, което прави. 

"Независимо колко дълго и сериозно обмисляш едно решение, в крайна сметка можеш да бъдеш единствено прав или не."


Сейгън - особен, странен, с необикновен начин да рисува, той не успя да ме впечатли, изобщо даже. Определено той като принца на бял кон можеше да изясни нещата с Мерит още от началото и така да и спести доста неясноти и болки. Той определено ми е най не любимия ми мъжки персонаж на авторката. 
Моби - малкото братче, какво да кажа, малките деца винаги са сладки, естествено ако не са разглезени и не плачат за всичко, което не са получили. А той не беше такъв, как беше казано в книгата, нещо от рода: Единственият невинен. 
Юта - големият брат, за него просто не искам да говоря... и какво трябва да се каже за него. Хората, които са чели книгата могат да ми пишат, да си поговорим за него. 

Дали разбирам и оправдавам решенията, който са взели героите? Изобщо не! Но харесвам, че тайните видяха бял свят, семейството се научи да живее с истината.

"-Хората са романтични създания. Успокояващо е да вярваш, че едно всезнаещо същество, което притежава силата да създаде всичко и всички, все пак обича човешката раса повече от всичко останало."

В "Без Мерит" ми хареса това, че това не е обикновена любовна книга, не е захаросана любовната история (колкото книга на К.Хувър може да бъде наречена захаросана история де?), за тази книга дори може да се каже, че любовта е на заден план, а в основата стои липсата на комуникация в едно семейство, както и тайните, който ревностно пазят членовете му.

"-Етикетите са измислени от хора, които не могат да разберат една реалност отвъд строго определени полови роли."

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар