Търсене в този блог

събота, 23 март 2019 г.

"Завинаги мое момиче" - Хайди Маклоклин

Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в
колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.
Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ...
А сега се връщам.
След десет години.
Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.

"Завинаги мое момиче" е книга, която ни говори за първата, всепоглъщащата любов, за мечтите, за избора да последваш мечтата си и заради това да жертващ сърцето си. Това е красива книга с красива любовна история. Книга, заслужаваща си времето, която просто трябва да прочетете.
Първото нещо, от което се впечатлих е невероятната корица, тя е толкова свежа и сладка. Истинска красота. Перфектно ще стои до другите книги. Завладяващата книга върви ръка за ръка с красива корица, лек и увличащ начин на писане и прекрасни герои.
Книгата доста ме чака докато намеря време за нея и съжалявам за това, напоследък ежедневието ми е доста напрегната и с радост щях да се насладя на това съкровище още по-рано, но какво да се направи, всяка зло за добро. Важното е, че прочетох това малко съкровище. 
Очаквах книгата да е тъжна, но все пак още от първите ли страници трябваше да ме разчуства? Как да не ми хареса книга, която още от началото ме грабна, накараме да забравя всичките си задачи за деня?
Започнах това малко съкровище и го завърших за броени часове. Това е книга, която започващ и не я оставяш докато не я прочетеш до края и. Чакам няколко свободни часа и веднага ще си пусна филма по книгата. Нямам търпение да видя как са представили историята. Много се надявам филма да е добър!!! А сега тук съм написала впечатленията ми от филма, четете на своя отговорност. 
(Пуснах си филма и само за пет минути видях супер много разлики. Няма да ви разказвам сюжета и точно какво е объркано, но наистина съм разочарована. Имам чувството, че сцинаристите изобщо не са чели книгата. Самият филм е хубав и красив наистина, но не е като книгата! И съм бясна заради това)
Харесах книгата, защото тя ни разказва една красива любовна история с лек привкус на тъга. Защото тя засяга теми като:
- Всеки се е задушавал от живота си понякога нали? Задушаваме се от очертаните планове до края на живота ни или се задушаваме от провала на мечтите си. Понякога просто трябва да преследваме мечтата си, колкото и невъзможна да ни се струва, но заради тази мечта трябва ли да се отказваме от всичко скъпо и любимо на сърцето ни? Трябва ли да си тръгнем и да обърнем гръб на всичко? 
- Първата любов, всепоглъщащата, предизвикваща силни чувства, караща  ни да летим в небесата. Тя или продължава за цял живот или умира в огромен пожар, но винаги няколко въглена продължават да тлеят, любов, която не спира да тлее и само една среща е необходима да я запали наново.
Ще говоря само за двамата главни героите:
Звездата Лиъм, разбил сърцето на любовта на живота си, разбил и собственото си сърце и поел по една неутъпкана пътека. Хареса ми, че книгата бе и от негова и от гледната точка на Джоузи. Можах да разбера какво преживява, какво изпитва след срещата му с първата любов, как преживява смъртта на най-добрият си приятел. Всичко това се струпва на главия герои. Мисля го за адски тъп, че е зарязал Джоузи и бях на мнението, че няма да успее да ме спечели. Обаче "нежното" ми женско сърце успя да му прости и той ме спечели, именно заради болката, която изпитва и заради опита му да оправи нещата. А сега се сетих за малко отклонение, което можете да прочетете след края на ревюто.  
Джоузи главната героиня, преживяла много, харесах образа и. Въпреки че, на моменти ме дразнеше хем веднъж е на едно мнение, хем друг път на друго, но все пак мъчейки се да се поставя на нейно място все пак мисля, че в нейната ситуация наистина е трудно да разбереш какво изпитваш . 

"Завинаги мое момиче" е завладяваща любовна история, която ме плени, накараме да не я оставям до края и. Определено препоръчвам на всички да я прочетат, ако искате една красива любовна история за втория шанс, за първата любов и мечтите. Няма ви отнеме много време, но всяка отделена минута за нея ще е прекрасна. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

П.П. Да ви кажа тази книга грабва дори само със заглавието си.

Като написах нежно женско сърце се сетих за книгата "Толкова близо до хоризонта" дадох я на половината ми приятелка да я прочетат и всяка една от тях изпита  същата ужасяваща болка и съчувствие към героите, да не забравяме и гнева. Та ние сме си седнали на едно кафе с приятелите ни и обсъждаме книгата и като им казах ме за какво става на дума в нея и те нашите: Е ко толкова, Дани е трябвало да набие баща си и толкова. Пълна липса на съобразителност и поставя на мястото на чужд човек. Но какво трябва да очаквам от момчета, които са гледали ужасяващи неща в групата Шкембе чорба. Не знам дали съм ви го казвала и извинете за голямото отклонение.  

понеделник, 18 март 2019 г.

"Кой е излишен?" - Ник Стоун

КОРТНИ КУПЪР – КУП
Зарязан. Отново. По принцип не бих имал нищо чак толкова против, но точно в този момент Най-добрата ми приятелка и единствен извор на утеха, Джупитър Санчес, ме игнорира заради някакво си момиче.
РЕЙ ЕВЕЛИН ЧИН
Мислех, че като новодошла ще бъда „излишна“, но Джупитър и Кортни ме накараха да се почувствам сякаш съм на точното място. Също така усещам, че искам да го целуна. Нея също. Което прави нещата много... много сложни.
ДЖУПИТЪР ЧАРИТИ-САНЧЕС
Единственото по-лошо от това да изгубиш момичето, което обичаш, заради момче, е да го изгубиш заради твоето момче. Което означава да изгубиш и него също. Трябва да направя нещо по въпроса...

"Кой е излишен?" от Ник Стоун е една как да кажа тинейджърска книга, в която се говори за собствената самоопределеност, за любовта и приятелството. Книга, която хваща читателя с лекия начин на разказване и с приятните герои. В нея ще намерите силно приятелство, любов, лека завист на моменти и трудности в определеното на това какъв си, и какво изпитваш.
Чувствате ли се неудобно от това, че харесвате собственият си пол, и не изпитвате нищо към срещуположния? Или не можете да решите? То тази книга може да ви помогне. Героите са изправени пред трудната ситуация да решат, да разберат кои са и да се справят с чувствата си. Защото ако цял живот си мислил едно нещо за себе си, определял си се като еди какъв си и изведнъж това се промени? Какво значи това за теб? Нима до сега си лъгал околните? Нима до сега си живял един лъжлив живот? И какво значат новите ти чувстват? Дали това ще промени абсолютно всичко?
Книгата говори именно за такива неща. Първоначално имаме двама най-добрите приятели, Куп и Джупитер, изключително близки, споделящи всичко един с друг, само не и най-голямата тайна. И естествено тази идилия малко или много се разрушава когато новото момиче Рей пристига в града и става част от тяхната компания. Това трябва да ви покаже каква тинейджърска драма става на въпрос в тази книга.
Това се брои за спойлер за това може да не го четете:
Но често как по точно само приятели, дори най-добри приятели ще се гушкат така и ще спят заедно. Какво учудващо има, че Куп постоянно го зарязват (дето той самия си го проси). Извинявай ама ако приятеля ми спи в едно легло с най-добрата си приятелка, дори тя да харесва момичета, изобщо няма да съм ок.
Край на отклонението.
Хареса  ми, че историята бе разказана от различни гледни точки. Самата книга бе разделена на три части, като всяка част се разказва от името на един от тримата главни гери.  Тако читателя може да проследи мислите и чувствата им. Само едно не ми допадна и то е не е кой знае какво просто, например в първата част бе от гледна точка на Куп, но ми се искаше и после като се случиха супер много други неща, да проследя мислите и чувствата му. Супер е да има различни гледни точки, но да не е разделено точно така на части, а да има някаква последователност, тази глава от гледна точка на един кой си, другата от друг герой и така. Например исках да знам как Куп мисловно е приел предложениято на Джуп за рождения му ден, това определено щеше да бъде интересно.
Май трябва да поговоря за героите.
Куп - той беше миличък, безнадеждно влюбен и измъчващ се от това.
Рей - ама изобщо никак не харесах Рей. Не можах да я разбера, не можах да почувствам близост с нея, беше ми просто прекалено слаба, ревла, много глупава.
Джупитър - точно пред Джуп бе основната дилема да реши коя ен и какво изпитва. Да се престраши да говори и да покаже какво изпитва. Нея хем я харесвам, хем нещо не ми допадна в характера и. 

"Кой е излишен?" от Ник Стоу е една интересна тинейджърска книга говореща ни за самоопределеността, за приятелите и любовта. Лека и приятна книга, която наистина ми хареса, но предполагам щеше да ми повлия повече преди години.


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

събота, 2 март 2019 г.

"Без Мерит" - Колийн Хувър

Мерит Вос колекционира купи и медали, които не е спечелила, и тайни, които е принудена да пази. Докато разглежда местния антикварен магазин за поредната купа, тя се натъква на Сейгън. Неговият ум, неговият талант, гледната му точка към нещата внасят отново плам в живота ѝ, но тогава открива, че той е напълно недостъпен за нея. Мерит се затваря в себе си, наблюдавайки семейството си отстрани, с най-тъмната тайна, която нито един трофей не би могъл да я накара да забрави.
И когато най-накрая ѝ писва да се страхува от истината, Мерит решава да приключи с илюзията за щастливо семейство. Но плановете ѝ завинаги да напусне семейството си се провалят и тя е принудена да се справя с последствията от изваждането на тайните на всички наяве и вероятността да загуби единственото момче, което е обичала...


"-Не всяка грешка заслужава наказание. Понякога единственото, което една грешка заслужава, е прошка."

"Без Мерит" е най-новата книга на К. Хувър излязла на нашия книжен пазар, със своята супер сладка корицата и прекрасен сюжет ме завладя, тя е перфектно четиво, което или веднага да прочетете или поне да добавите в километричния ви списък за четене. Още една книга на К.Хувър, която заслужава внимание, книга говореща за хората, за тайните и любовта. Какво му трябва повече на човека?

"Може би там се коренят много семейни проблеми. Не става дума за самите проблеми, които ни измъчват толкова дълго. А за това, че никой няма смелостта да направи първата стъпка и да заговори за тях."

Имам чувството, че това не беше точно книга характерна за К.Хувър. Акцента не беше точно върху любовната история или върху някаква голяма трагедия сполетяла главните герои, а върху семейството и тайните, който измъчват главната героиня и разяждат това семейство отвътре. И това много ми хареса, смяната на акцента бе приятна променя, това, че проблемите на едно "обикновено" семейство бяха на фокус, едни хора, които крият толкова много тайни най-вече един от друг.
Самото действие не беше кой знае какво, наблегнато е най-вече на състоянието на главната героиня, какво я измъчва и как тя се бори с това (или не борбата и). Нейното затваряне, отдалечаването и от света и от роднините и. Това е действието в книгата, имам много ситуации, които разстройват Мерит, много моменти, когато се случват недоразумение. 
Говори ми се много за героите, никой от тях не е нормален в речниковото определение за нормалност, всеки един от тях си има своите странности, който го правят необикновен.

"Недей да правиш така, че да забележат присъствието ти. Направи така, че да почувстват отсъствието ти."


Мерит - тя ми е малко чужда, моя характер и нейния са на светлини години един от друг, но все пак се опитах да видя света през нейните очи. Сестрата, която никой не предпочита, тази, която не може да спечели награда (за това колекционира чуждите), тази което се заяжда, държи се странно и пази чуждите тайни, тайни, който я изяждат отвътре. Според мен огромна нейна грешка е това, че не вижда какво става пред нея, а се затваря в себе. Симпатична ми е, но не мога да кажа че наистина ми харесва. 
Онър - сестрата близначка на Мерит, по-добрата близначка, във всичко по-добра, приятелка с всекиго. Може би е спойлер, но ми хареса, че сестрите се сдобриха, изясниха се. Просто не можах напълно да разбера как толкова много са се отдалечили една от друга.
Така да кажа странността на Онър ми е най-любимата по един обикновен начин. Май не се изразих особено ясно, но не искам да издавам много за сюжета. Нека така да го кажа, харесаха ми причините заради, които Онър прави онова, което прави. 

"Независимо колко дълго и сериозно обмисляш едно решение, в крайна сметка можеш да бъдеш единствено прав или не."


Сейгън - особен, странен, с необикновен начин да рисува, той не успя да ме впечатли, изобщо даже. Определено той като принца на бял кон можеше да изясни нещата с Мерит още от началото и така да и спести доста неясноти и болки. Той определено ми е най не любимия ми мъжки персонаж на авторката. 
Моби - малкото братче, какво да кажа, малките деца винаги са сладки, естествено ако не са разглезени и не плачат за всичко, което не са получили. А той не беше такъв, как беше казано в книгата, нещо от рода: Единственият невинен. 
Юта - големият брат, за него просто не искам да говоря... и какво трябва да се каже за него. Хората, които са чели книгата могат да ми пишат, да си поговорим за него. 

Дали разбирам и оправдавам решенията, който са взели героите? Изобщо не! Но харесвам, че тайните видяха бял свят, семейството се научи да живее с истината.

"-Хората са романтични създания. Успокояващо е да вярваш, че едно всезнаещо същество, което притежава силата да създаде всичко и всички, все пак обича човешката раса повече от всичко останало."

В "Без Мерит" ми хареса това, че това не е обикновена любовна книга, не е захаросана любовната история (колкото книга на К.Хувър може да бъде наречена захаросана история де?), за тази книга дори може да се каже, че любовта е на заден план, а в основата стои липсата на комуникация в едно семейство, както и тайните, който ревностно пазят членовете му.

"-Етикетите са измислени от хора, които не могат да разберат една реалност отвъд строго определени полови роли."

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.