Търсене в този блог

четвъртък, 7 февруари 2019 г.

"Обсидио: Досието ILLUMINAE_03" - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

"Чувал съм да казват, че злото е въпрос на гледна точка. Злодеят е винаги героят в собствената си история. А определенията на "погрешно" и "правилно" са в непрестанен танц по непостоянните вълни на човешкия морал"

Кейди, Езра, Хана и Ник тъкмо са избягали на косъм от атаките над станция „Хиймдал“ и сега се намират в претъпкания с бежанци товарен кораб „Мао“. Предвид унищожението на порталната станция и недостига на ресурси, единственият им вариант е да се насочат обратно към Керенза IV. Но какво ли ще открият седем месеца след инвазията?
Междувременно братовчедката на Кейди – Аша, е оцеляла от първоначалното нападение над „БайТек“ и се е присъединила към съпротивата на Керенза IV. Когато Рийс – стара тръпка на Аша – се появява отново на Керенза, двамата се оказват от различните страни в конфликта.
Времето изтича, а последната битка ще се води както на суша, така и в космическото пространство. Героите ще бъдат победени, а сърцата – разбити.

"Досието Илумине" се състои от три прекрасни книги изпълнени с много болка и тъга, със загуби и трагедии, но това са и три книги, в които читателя става свидетел на геройство, борбеност, саможертва, приятелство и любов. Последната книга от поредицата "Обсидио" е един спиращ дъха край, книга, в която до последно героите трябва да се напънат, за последно те трябва да съберат сила за борба за живот, за последно трябва да се изправят срещу лошите и просто да ги победят. Толкова лесно нали?

"Напълно възможна е да бъдеш сам в пренаселено помещение. И самотата ти единствено се обостря от лицата около теб. Присъствието на другите само напомня колко самотен си всъщност."

Но уви няма нищо лесно, героите са принудени да се борят и срещу своите, изживяват още неприятни изненади и болки, трябва отново да покажат нечовешка смелост.
Сбогувам се и с тази поредица...: "Досието Илумине" свърши хора!!! Това са три невероятни книги, една история с удивителен начин на представяне и необикновени герои. Това са три книги изпълнени с толкова много загуби, жертви, болка и борби със злото, това са три огромни тухли (спокойно можете да нараните някого с тях), имащи своите герои, злодеи и чудовища.

"Забелязали ли сте, че всички мигове в живота ни. Всички километри, които сме изминали, ни водят единствено към смъртта?"

Какво да кажа за действието в тази книги... все така вълнуващо, изненадващо и на моменти става доста жестоко. Много харесах обратите и изненадите, стратегията, която Хана измисли за борбата, много неща изобщо не ги очаквах и оставах с отворена уста. А това беше така приятно. 
Май спойлер?:
Не мога да повярвам, че чак сега (след като го казаха) разбрах, че Ник е един от анализаторите. Как няма да се досетя за бога, та то е толкова очевидно.  Айде добро в първата книга нямаше как, но после какво ми е оправданието. Никакво! Пълна липса за внимание в детайлите! Срамота! 
Любим момент: Хм любимия ми момент в тази книга бе..... буквално накрая на книгата, когато всичко герои се събраха и празнуваха своята победа. Обстановката в това заведение, как героите се превърнаха в едно семейство, как след всичкия ужас, който преживяха те продължава да могат да се смеят ми бе истинско съкровище.
Това е края на поредицата за това си мисля да отдела специално внимание на Група Илумине. За това са възможни спойлери.Ще гледам да ги избягвам, но все пак четете с едно наум. 
Кейди Грант - с нея сме още от началото, може да се каже, че я познаваме най-добре, познаваме силата и, интелекта и, готовността и за саможертва. Тя показва истински кураж и готовност да действа. Честно казано дори започнах да разбирам чувствата и към Казим, в моментите когато си мислеше, че никой не и е останал, той бе до нея. 

"Грант, Кейди: слушай смяната ми свършва в 22:00. Имам 4 часа за спане преди следващата. искаш ли да ми правиш компания?
Мейсън, Езра: ... не трябва ли да се наспиш?
Грант, Кейди: да. но спя по-добре, когато си с мен."

Езра Мейсън - любимият на Кейди, готов на всичко да защити любимите си, перфектният принц на бял кон, имащ куража да се бори срещу лошите и да умре в тази борба. Честно казано какво мога да кажа повече за него? Едно перфектно и добро момче, с не толкова добра майка. 

Хана Донъли - кралицата на бала - бойна машина - стратег. Образа на Хана не е това, което си личи на пръв поглед, не е този, който е в първите страници на "Гемина", та тя там ми се строи разглезена, суетна и високомерна, обаче с отиването на всичко по дяволите, тя показа каква е всъщност и в "Обсидио" продължава да се бори. Не търпеше да остане на резервната скамейка и да остави "големите" да водят борбата. Хареса ми колко всеобхватен е образа и, веднъж размазва лошите с бойни изкуства, после рисува в дневника си, а за десерт измисля стратегията за борбата.

"И той я целуна, сякаш тя е първото, последното, единственото нещо, от което се нуждае в живота си, сякаш я опознава до последната и частица."

Ник Маликов - лошото - устато момче. Колко много си го харесвам, та той е ЛОШОТО момче, което всъщност не е лош. Имал труден живот, правещ всичко възможно да защити любимите си хора, жертващ се за тях. Ник е от онези хора, които живот се мъчи да превърне в това, което светът очаква от тях. Как да не харесам такова сладурче. Забавен е, тогава когато е най-напечено намира начин да разведри обстановката. Дори с необикновените си идеи все пак спаси живот. (Говоря за носенето на парашут в космоса.)

"Nik M: след като твоето аз от другата действителност буквално ми издъхна в ръцете преди около 38 часа, се очаква в момента да ти се радвам повече
Nik M: обаче аз направо те мразя
Pauchok: долни лъжи, обичаш ме като цигарите"

Ела Маликов - надарената братовчетка на Ник с език резещ като брраснач. Тя показва сила и съобразителност, когато силата се крие в едно крехко тяло, най-явно си личи желязната воля.

Аша Грант - братовчетката на Кейди, новата героиня появила се в "Обсидио", не  можах да я опозная добре колкото другите герои, но много ми хареса едно сравнение за нея в книгата: че всички други имат някакъв талант, съдбата малко или много ги е подготвила за събитията, но Аша е съвсем обикновено момиче, но все пак проявява смелост и продължава да се бори, дори когато надеждата е 0,0000000001%.

"Намираме се във война! - изрева Оширо. - Единствено хората, които остават живи накрая, могат да определят кое е била правилно. Победителите решават какво значи "правилно"."

Рийз Линдстрон - третия сладур в групата, добър от страната на лошите, не знаещ в какво се е загърбил, за толкова умен човек, малко бавно загря на коя страна е всъщност, но все пак показа, че е добър. А и е сладурче, как да не го хареса човек. Честно казано към края на книгата ми идваше да мерна самата книга по него (знаете за кой момент говоря), но добре, че проявих воля и продължих да чета.
Казим - лошият, злодеят. Не знам какво мисля  за него, може би и аз като Кейти го гледам с по-различен поглед.

"Живей живот, за който си струва да умреш" Кейди Грант

"Обсидион" е спиращ дъха край на една красива поредица. Благодарна съм на Ейми Кауфман и Джей Кристоф за тази красота, възхищавам им се, заради невероятната история и неповторимия начин по-който тя бе разказана. Ако все още не сте чели поредицата "Досието Илумине" то тогава какво чакате все още!!!

Благодаря на издателство Егмонт за възможността да прочета книгата!

Ревютата на: "Илумине" и "Гемина"
Любими цитати от любими книги

Няма коментари:

Публикуване на коментар