Търсене в този блог

събота, 26 януари 2019 г.

"На пет стъпки от теб" - Рейчъл Липинкот

Стела Грант спазва стриктно всички правила, особено когато става дума за лекарски предписания. През по-голямата част от живота си тя е принудена да посещава редовно болница заради заболяване на белите ѝ дробове. И е твърдо решена да страни от всеки, който може да я зарази и така да осуети шансовете ѝ за трансплантация на нови бели дробове. Дистанция от шест стъпки. Без изключения.
Уил Нюман е почти на осемнайсет и единственото нещо, върху което иска да има контрол, е възможността да откаже посещенията си в болница. Той не се интересува от лечението си и от новото експериментално лекарство. Скоро ще стане пълнолетен и ще може да види света не само от прозорците на болниците, в които е бил.
Уил е точно това, от което Стела трябва да се пази. Един негов дъх и тя може да се прости с мястото си в списъка с чакащи за трансплантация. И ето че безопасността, която шестте стъпки трябва да ѝ осигурят, се усеща и от двамата като наказание.
Какво би се случило, ако нарушат съвсем леко правилата? Може ли пет стъпки един от друг да бъдат толкова опасни, ако ще предпазят сърцата им от разбиване?

"Ако ще умирам, бих искал първо наистина да поживея. А после ще умра."

"На пет стъпки от теб" е красива, сладко-горчива история, която завладява читателя, приковава го и не го оставя. Тя ни разказва история за любов, приятелско, загуба и болка. Това е книга за нещата от живота, за трагедиите и несправедливостта в реалността.
Имаме болест, която убива, имаме двама влюбени и невъзможността те да бъдат заедно. Та какво повече ни трябват за една прекрасна книга, какво повече ни трябват за едно удивително преживяване?


"Не знаех, че е възможно да искаш нещо толкова много, така че да го усещаш във всяка своя клетка и във всеки дъх, който поемаш."

През цялото време се надявах края да е наистина щастлив, надявах се на чудо (представете си не прочетох финала на книгата преди да му дойде времето - проявих железен самоконтрол, няма отново да се повтори скоро време), исках край от приказка, ала заживели щастливо, но тази книга не ни дава това, тя ни говори за реалността, а реалността не е справедлива, тя не е захаросана приказка, в която няма невъзможни неща.
За първи път чувам за заболяването - муковисцидозата и наистина съжалявам, за което, защото като напълно здрав човек (сега пък ми е кофти, че съм изразих "напълно здрав" сериозно ли не можах ли да използвам друга дума?) се чувствам длъжна поне да знам какво преживяват хората с различните заболяване, поне да знам, че те съществуват. Няма как да се поставя на хората болни от него, но те не заслужават ли поне околните да знаят за какво става на въпрос? За това мога да кажа, че тази книга бе и образувателна. Благодарение на нея, хората могат да се поставят поне малко на мястото на хората болни от муковисцидоза, поне да научат какво преживяват те, обикновения човек да се опита да си представи какво е да не можех да докоснеш любимия човек, да си дадеш колко сила се изисква, за да продължиш да се бориш и да не се отказваш от живота. 


"-Имаме нужда да бъдем докосвани от хората, които обичаме, почти толкова, който от въздуха, който дишаме. Така и не разбрах колко е важно докосването, неговото докосване, докато не бях лишена от него." 

Къса ми се сърцето за героите, тъжно ми е заради болката и загубите им, но се възхищавам на силата, защото да продължавам да се бориш в една загубена битка си е геройство. 
Харесах всички герои, хареса ми упоритостта на Стела, борбата си с болестта, желанието за истински живот на Уил, приятелството между Стела и момичета, това на Уил с Хоуп и Джейсън, и на вече приятелството, което имат Стела и Поу. Отношенията между героите бяха  красиви.
За хората, които още не са разбрали ще излиза филм по книгата, този април ако те се бъркам.
Нямам търпение за филма, актьорите изглеждат супер и мисля, че ще изиграят перфектно ролите. Трейлъра изглежда супер интересен и дано да не остана разочарована, стискам палци филма да е хубав. А и Cole Sprouse в ролята на Уил..... честно казано не мисля, че има по-добър избор, но може да съм малко пристрастна, защото обожавам Cole Sprouse.
Любим момент: Определено беше рождения ден на Уил. Момента беше сладък и красив, един откраднат миг на щастие, след който живота поднесе своя "подарък".

"-Плашиш ме, Стела. 
-Какво? Защо?
- Караш ме да искам живот, който не мога да имам....... - Това е най-плашещото нещо, което съм изпитвал през живота си." 

Книгата ме разчуства поради много неща. Особено аспекта с докосването, да си представя невъзможността да докосна любимия човек, болката от изгарящата нужда за това.
Обръщаме ли внимание колко често докосваме любимите хора. Спонтанната прегръдка за здравей или довиждане, хващането за ръка, целувката. Не се замисляме за тези неща, те са ни като даденост, а има хора, които не могат да целунат любимия човек, да прегърнат най-добрият си приятел. Това те кара да бъдеш благодарен за това, което имаш. 


"-Не искам да те напускам, но те обичам прекалено много, за да остана. - ... Боже, тъпите филми са казвали истината." 

Нали знаете момента, когато заглавието на книгата вече придобие смисъл. Обожавам го, обичам да разбера как точно е избрано, кое е подтикнало автора, да избере това име. Дали заглавието е първото нещо, което хрумва на автора, или вече като е написал книгата умува какво да е то. ( и тя се впуска в размисли) 


"-Ние всички умираме сами, не е ли така? Хората, които обичаме не могат да дойдат с нас...."


"На пет стъпки от теб" от Рейчъл Липинкот е една красива книга (с много красива корица - както нашето издание, така и оригинала), книга, която кара човек да се замисли за доста неща, кара ни да сме благодарни, че можем да се насладим на допира на любимия човек. Радвам се, че успях да се докосна до тази книга, но и така ми се къса сърцето от болка именно заради нея. Меко казано тя заслужава 5/5 звезди. И ако вие още не сте прочели, просто го направете няма да съжалявате. 


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета тази прекрасна книга.


И като добър човек: Трейлъра на филма. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар