Търсене в този блог

събота, 12 януари 2019 г.

"Винаги ще има Коледа" - Джени Хейл


Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния й син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя...
Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.
Ноел вдъхва нов живот на студената къща и скоро тя се изпълва с коледно настроение, семеен уют и аромат на домашни сладки. Докато помага на Уилям да се помири с миналото си, тя неочаквано се влюбва в неговия внук – красивия, но загадъчен Александър.
До Коледа остават броени дни. Дали Ноел ще успее да спаси пекарната, да сплоти едно отчуждило се семейство и да преживее незабравими мигове с Александър и Лукас?

"Веднъж баба и беше казала, че мечтите се превръщат в реалност в мига, в който имаш план."

"Винаги ще има Коледа" е лека и красива книга, която само за няколко часа оживя пред очите ми, отнесе ме от леглото и ме прати в едно малко градче обзето от коледен дух. В книгата ще намерите всичкото необходимо коледно настроение. Ще се насладите на сладка история за изненадите на съдбата. Ще намерите  любов, приятелство, странна семейна тайна, много коледен дух и щастливи моменти. Какво му трябва повече на човек, за да се отпусне.

"Разбрах, че независимо от всичко, което се случва в живота ни, винаги ще имаме Коледа, за да показваме любовта си един на друг."

Коледа времето от годината, когато чудесата стават реалност. Когато всичко е възможно. Понякога ми писва от тези клишета, но колкото и да се дразня и аз не мога да отмина някоя коледна книга или поредното гледане на Сам вкъщи (да и тази книги изгледах първите два филма). И аз се изкушавам, все пак съм човек. Иска ми се да вярвам, че по Коледа стават чудеса, че хората намират щастие, но циника в мен не ми позволява обикновено. 

"Зарови лице в ръцете си и се разрида. Сякаш изпитваше облекчение, сякаш бе щастлив за нея. А това беше най-силното свидетелство за нечия любов, което Ноел бе виждала."

Празниците отминаха неусетно както и дойдоха. Измина още една година, а аз не успях да пусна ревюто на тази книга поне преди Нова година. Но какво да се прави такъв е живота. Важното, че вижда бял свят. А и аз съм на мнението, че когато книгата е хубава можеш да усетиш коледното настроение и през август. А тази книга лесно ще ви зарази с добро настроение, с леката и приятна история, с любовта и превратностите на съдбата, няма да можеше да я оставите преди да сте я прочели, а аз не успах.

"....ще познаете любовта на живота си, защото няма да можете да спрете да мислите за него."

Нищо не умира, енергията просто се преобразува. Дали това важи и за любовта? Дали една любовна история може да бъде изживяна от други хора в друго време. Тази идея много ми хареса, допадна ми как се разви любовната историята, нямаше нищо учудващо, нямаше нещо, което запаленият читател да не може да се усети, но все пак ми хареса. Защото какво може да направи една Коледа наистина хубава, ако не любовта.
Обожавам кафенетата, сладкарниците изпълнени с книги, места където човек може да си поседне да чете книги, без да го зяпат все едно е извънземно. (12 клас имах практически изпит и трябваше да създам "фирма" и беше кафе-книжарница)

Как да не харесам вярата и идеите на героинята за кафенето. Едно от нещата, който харесах в Ноел, главната героиня, е именно любовта и към бабината сладкарница, страстта, която има. 

"- Защото, когато печем коледни бисквитки за съседите, ние ядем счупените. И това е най-хубавата част."

Харесвам вярата на героинята в Коледа, убеждението и че всичко ще се оправи. Но самата героиня не ми харесва особено. Нещо в характера и беше дразнещо. Сякаш беше мекушава. Да имаше неща с които Ноел ми хареса, но все пак не е моята героиня. 
Главният герои Алекс също не беше нещо лал, но ми хареса добротата му и отношението му към малкия син на Ноел.
Като си говорим трябва да кажа, че не успях усетя любовта между героите ни - Ноел и Алекс. Тя пламна прекалено бързо, беше нереалистично и нямаше страст. На думи любовта им беше сладка и красива, но не успях да усетя истински емоции. Имаше нужда от повече плам. 

А и постоянно ме дразнеше клишето защо мъжът е богатия и вижте го вие как ще оправи всичко. Не може ли жената да е тази с многото пари и възможности?

"Винаги ще има Коледа" от Джени Хейл е красива коледна история, с много надежда, вяра в магията на Коледа и много любов. Лека и приятна книга, която да ви разсее от нелеката реалност, една коледна книги, която да ви донесе добре настроение. 

Благодаря много на издателство Хермес за предоставената възможност да прочета книгата. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар