Търсене в този блог

сряда, 30 януари 2019 г.

Любими цитати от любими книги - част 12


Здравейте, хора. Първият месец от годината е към края си. Аз го приключвам с края на една прекрасна поредица, а именно Досието Илумине. Тъжно ми е, че трябва да кажа довиждане на тази удивителна поредица. Сигурна съм, че това няма да ми е първото и прочитане, а ще има още много. В скоро време ще публикувам и ревюто на последната книга "Обсидио", а докато това стане тук ще сложа линк към първите две ревюта на книгите: "Илумине" и "Гемина". 
И сега дойде един от любимият ми момент, а именно да споделя цитати те от завършилата поредица.

 „Илумине: Досието ILLUMINAE_01“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

„Езра Мейсън: Та започвам да се оглеждам….. И виждам нея.
Разпитващ: Кого?
Езра Мейсън: Бившето си гадже. Което ме беше зарязало преди има-няма три часа. Тоест беше…странно.
Разпитващ: Какво направихте?
Езра Мейсън: Ами, казах си, ако остана пред пикапа и, тя като нищо ще ме прегази. Затова почуках по прозореца.
Разпитващ: Тя пусна ли ви вътре?
Езра Мейсън: Да. Явно реши, че не ме мрази достатъчно, че да ме остави да бъда изпепелен от изтребителен отряд на БайТек. Но все пак първо помисли около минута.“

"Разпитващ: Какво ви каза той?
Кейди Грант: Каза" "Страхотен ден избра да ме зарежеш, Кейдс"
Разпитващ: "Сериозно ли казахте това?
Езра Мейсън: Да. И настана пълен ад: Кейди ми се разкрещя, аз също взех да и викам. Излях всичко, което се беше трупало цяла година и ме изгаряше отвътре. Например, че я обичам. Обичам я. Тя обаче...просто пълна глупост. Светът се разпада около нас, а ние си крещим за кандидатстване в колежи, за компромисите.... Так де, звучи глупаво, нали?
Разпитващ: На седемнайсет сте, нали?
Езра Мейсън: Почти на осемнайсет.
Разпитващ: Тогава звучи съвсем на място."


„Макнълти, Джо, серж: ти не каза ли че ти е била шута
Мейсън, Е, мл.лейт.: направо ми изтръгна сърцето
Мейсън, Е, мл.лейт.:  Показа ми го, още биеше
Мейсън, Е, мл.лейт.:  после го фрасна с всичка сила в леда“

"Мейсън, Е, мл.лейт.:  уфф и кво да и отговоря?
Макнълти, Джо, серж: никаква идея. що не и се извиниш за изцепките
Мейсън, Е, мл.лейт.: откъде знаеш, че аз съм виновен?
Макнълти, Джо, серж: ВИНАГИ е виновен пичът, пич."

"ByteMe: това беше ужасна идея. сега ми липсваш повече, отколкото когато не ти говорех."


"Джан,Б: "Всеки, който мълчи в лицето на тиранията, убива човека в себе си."


"ByteMe: - стига да знам, че те имам.

Мейсън, Е, мл.лейт.: имаш ме
Мейсън, Е, мл.лейт.: докато и последната звезда в галактиката не угасне
Мейсън, Е, мл.лейт.:  имаш ме"


„Единственият начин да оставиш спомен е да направиш нещо, което
заслужава да бъде запомнено.“

„Нищо не престава да съществува. Енергията не се губи, само изменя формата си. Хората, които обичаш, хората, които си загубил, ще продължават да съществуват, докато съществува и вселената. 

 „Част от идеята да си жив се изразява в начина, по който ни променя животът. Хората около нас, нещата, които ни се случват, всичко това ни формира.“

 „Вещите на човек са поредици от избори, които показват какъв е той.“

„Не знам защо, знам само, че колкото повече загуби човек, толкова по-ясно осъзнава колко малко му е останало.“

„Чудесата са статистически неправдоподобни събития. Съдбата пък е илюзия, в която хората намират утеха в мрака. В живота няма нищо сигурно освен смъртта.“

„Гемина: Досието ILLUMINAE_02“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

„Донъли, Х: Много е трогателно - как се надяваш, че някой ден ще те потърся само за да чуя гласа ти.
Посетител423: Да мечтая за невъзможното. Това е призванието ми.“

„Търпението и Тишината са родили чудна дъщеричка. Името и било Мъст.“

"Nik M: има един миг
Nik M: нищожен миг
Nik M: между момента в който решиш да натиснеш спусъка и момента в който идва смъртта
Nik M: в който си сам с мига и с всичко което се каниш да унищожиш..."

„... не мога да не си задам въпроса дали мисълта, че ще спаси живота на толкова много хора, надеждите и мечтите им, не бледнее пред мисълта, че ще го види отново.“


"не мога да не си задам въпроса дали копнежа му да види как това място се разпада на парчета
не бледнее пред
копнежа му да я види отново."

„Nik M: Бабушка Ника ни го разказваше на семейните сбирки. Отвеждаше ни с брат ми и братовчедите в някоя стая, слагаше ни да седнем и преразказваше „Как убих дядо ви“. Не се ...вам. Но поуките, вкоренени в съзнанието на мъжете Маликови от това, са две:

Nik M: 1. Никога. Никога. НИКОГА не кръшкай на момичето си (никогааа)...“

„...били е супер да си добър, още по-супер да си късметлия.“


"Обсидио: Досието ILLUMINAE_03" - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

"Напълно възможна е да бъдеш сам в пренаселено помещение. И самотата ти единствено се обостря от лицата около теб. Присъствието на другите само напомня колко самотен си всъщност."

"Nik M: след като твоето аз от другата действителност буквално ми издъхна в ръцете преди около 38 часа, се очаква в момента да ти се радвам повече

Nik M: обаче аз направо те мразя
Pauchok: долни лъжи, обичаш ме като цигарите"

"Джоран КАРАЛИС: .....онези, които остават в паметта ни, не загиват истински.

Джоран КАРАЛИС: помним
Бруно Уей: помним
Аша ГРАНТ:  помним"

"Живей живот, за който си струва да умреш" Кейди Грант


"Pauchok: искаш да кажеш, че буквално мога да те пречукам със сарказъм

КАЗИМ: НЕ БУКВАЛНО. НО ПрЕКОМЕрната МУ УПОТреба МОЖЕ дА ЗАдЕЙСТВА ПрОТОКОЛИТЕ МИ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ."

"Намираме се във война! - изрева Оширо. - Единствено хората, които остават живи накрая, могат да определят кое е била правилно. Победителите решават какво значи "правилно"."


"Най-важният дълг пред всеки войник е пред съвестта му", изрича Оширо троснато.

"Не пред ротата - натъртва Линдстрьом. - Не пред командира. Не пред корпуса. Пред съвестта."

"ВОЗНЯК, Д: Дремни, малък. Нещата винаги изглеждат най-мрачно посред нощ. Сутринта ще си по-добре."


"Грант, Кейди: слушай смяната ми свършва в 22:00. Имам 4 часа за спане преди следващата. искаш ли да ми правиш компания?

Мейсън, Езра: ... не трябва ли да се наспиш?
Грант, Кейди: да. но спя по-добре, когато си с мен."


"Чувал съм да казват, че злото е въпрос на гледна точка. Злодеят е винаги героят в собствената си история. А определенията на "погрешно" и "правилно" са в непрестанен танц по непостоянните вълни на човешкия морал"

"КАЗИМ: Ти винаги мислиш, че има алтернатива. Шанс за стане някакво чудо. И преди съм ти казвал, че чудесата са статистически неправдоподобни събития. Подобно нещо не съществува в действителността. "


"-Добре ли си?

-Това подвеждаш въпрос ли е?
-След малко Кейди ще те цунка и ще ти мине"

"И той я целуна, сякаш тя е първото, последното, единственото нещо, от което се нуждае в живота си, сякаш я опознава до последната и частица."


"КАЗИМ: Да разчиташ на шанса е сигурна рецепта за провал и упражняване на простодушна заблуда."


"КАЗИМ: Всяка история има нужда от злодей.

КАЗИМ: И от герой.
КАЗИМ: И от чудовище."

"Зарят е хвърлен, казал той, и нямало човешка сила, способна да му попречи да се изтърколи на земята. Веднъж хвърлен, зарът е непредсказуем, неудържим. ....... Зарът обаче все още е във въздуха. Отказвам да приема, че онова, което ще направим тук днес, е предначертано и не може да бъде променено. Има един миг точно след като хвърлим зара, преди той да падне на дъската за игра, в който и най-лекият полъх може да промени посоката му... начина, по кийто ще е търкулне, момента, в който ще спре.
Именно това трябва да направим днес. Трябва да дадем всичко от себе си и да се уверим, че когато звяра спре на мястото си, ще е в наша полза."

"Забелязали ли сте, че всички мигове в живота ни. Всички километри, които сме изминали, ни водят единствено към смъртта?"

Няма коментари:

Публикуване на коментар