Търсене в този блог

сряда, 30 януари 2019 г.

Любими цитати от любими книги - част 12


Здравейте, хора. Първият месец от годината е към края си. Аз го приключвам с края на една прекрасна поредица, а именно Досието Илумине. Тъжно ми е, че трябва да кажа довиждане на тази удивителна поредица. Сигурна съм, че това няма да ми е първото и прочитане, а ще има още много. В скоро време ще публикувам и ревюто на последната книга "Обсидио", а докато това стане тук ще сложа линк към първите две ревюта на книгите: "Илумине" и "Гемина". 
И сега дойде един от любимият ми момент, а именно да споделя цитати те от завършилата поредица.

 „Илумине: Досието ILLUMINAE_01“ – Ейми Кауфман и Джей Кристоф

„Езра Мейсън: Та започвам да се оглеждам….. И виждам нея.
Разпитващ: Кого?
Езра Мейсън: Бившето си гадже. Което ме беше зарязало преди има-няма три часа. Тоест беше…странно.
Разпитващ: Какво направихте?
Езра Мейсън: Ами, казах си, ако остана пред пикапа и, тя като нищо ще ме прегази. Затова почуках по прозореца.
Разпитващ: Тя пусна ли ви вътре?
Езра Мейсън: Да. Явно реши, че не ме мрази достатъчно, че да ме остави да бъда изпепелен от изтребителен отряд на БайТек. Но все пак първо помисли около минута.“

"Разпитващ: Какво ви каза той?
Кейди Грант: Каза" "Страхотен ден избра да ме зарежеш, Кейдс"
Разпитващ: "Сериозно ли казахте това?
Езра Мейсън: Да. И настана пълен ад: Кейди ми се разкрещя, аз също взех да и викам. Излях всичко, което се беше трупало цяла година и ме изгаряше отвътре. Например, че я обичам. Обичам я. Тя обаче...просто пълна глупост. Светът се разпада около нас, а ние си крещим за кандидатстване в колежи, за компромисите.... Так де, звучи глупаво, нали?
Разпитващ: На седемнайсет сте, нали?
Езра Мейсън: Почти на осемнайсет.
Разпитващ: Тогава звучи съвсем на място."


„Макнълти, Джо, серж: ти не каза ли че ти е била шута
Мейсън, Е, мл.лейт.: направо ми изтръгна сърцето
Мейсън, Е, мл.лейт.:  Показа ми го, още биеше
Мейсън, Е, мл.лейт.:  после го фрасна с всичка сила в леда“

"Мейсън, Е, мл.лейт.:  уфф и кво да и отговоря?
Макнълти, Джо, серж: никаква идея. що не и се извиниш за изцепките
Мейсън, Е, мл.лейт.: откъде знаеш, че аз съм виновен?
Макнълти, Джо, серж: ВИНАГИ е виновен пичът, пич."

"ByteMe: това беше ужасна идея. сега ми липсваш повече, отколкото когато не ти говорех."


"Джан,Б: "Всеки, който мълчи в лицето на тиранията, убива човека в себе си."


"ByteMe: - стига да знам, че те имам.

Мейсън, Е, мл.лейт.: имаш ме
Мейсън, Е, мл.лейт.: докато и последната звезда в галактиката не угасне
Мейсън, Е, мл.лейт.:  имаш ме"


„Единственият начин да оставиш спомен е да направиш нещо, което
заслужава да бъде запомнено.“

„Нищо не престава да съществува. Енергията не се губи, само изменя формата си. Хората, които обичаш, хората, които си загубил, ще продължават да съществуват, докато съществува и вселената. 

 „Част от идеята да си жив се изразява в начина, по който ни променя животът. Хората около нас, нещата, които ни се случват, всичко това ни формира.“

 „Вещите на човек са поредици от избори, които показват какъв е той.“

„Не знам защо, знам само, че колкото повече загуби човек, толкова по-ясно осъзнава колко малко му е останало.“

„Чудесата са статистически неправдоподобни събития. Съдбата пък е илюзия, в която хората намират утеха в мрака. В живота няма нищо сигурно освен смъртта.“

„Гемина: Досието ILLUMINAE_02“ - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

„Донъли, Х: Много е трогателно - как се надяваш, че някой ден ще те потърся само за да чуя гласа ти.
Посетител423: Да мечтая за невъзможното. Това е призванието ми.“

„Търпението и Тишината са родили чудна дъщеричка. Името и било Мъст.“

"Nik M: има един миг
Nik M: нищожен миг
Nik M: между момента в който решиш да натиснеш спусъка и момента в който идва смъртта
Nik M: в който си сам с мига и с всичко което се каниш да унищожиш..."

„... не мога да не си задам въпроса дали мисълта, че ще спаси живота на толкова много хора, надеждите и мечтите им, не бледнее пред мисълта, че ще го види отново.“


"не мога да не си задам въпроса дали копнежа му да види как това място се разпада на парчета
не бледнее пред
копнежа му да я види отново."

„Nik M: Бабушка Ника ни го разказваше на семейните сбирки. Отвеждаше ни с брат ми и братовчедите в някоя стая, слагаше ни да седнем и преразказваше „Как убих дядо ви“. Не се ...вам. Но поуките, вкоренени в съзнанието на мъжете Маликови от това, са две:

Nik M: 1. Никога. Никога. НИКОГА не кръшкай на момичето си (никогааа)...“

„...били е супер да си добър, още по-супер да си късметлия.“


"Обсидио: Досието ILLUMINAE_03" - Ейми Кауфман и Джей Кристоф

"Напълно възможна е да бъдеш сам в пренаселено помещение. И самотата ти единствено се обостря от лицата около теб. Присъствието на другите само напомня колко самотен си всъщност."

"Nik M: след като твоето аз от другата действителност буквално ми издъхна в ръцете преди около 38 часа, се очаква в момента да ти се радвам повече

Nik M: обаче аз направо те мразя
Pauchok: долни лъжи, обичаш ме като цигарите"

"Джоран КАРАЛИС: .....онези, които остават в паметта ни, не загиват истински.

Джоран КАРАЛИС: помним
Бруно Уей: помним
Аша ГРАНТ:  помним"

"Живей живот, за който си струва да умреш" Кейди Грант


"Pauchok: искаш да кажеш, че буквално мога да те пречукам със сарказъм

КАЗИМ: НЕ БУКВАЛНО. НО ПрЕКОМЕрната МУ УПОТреба МОЖЕ дА ЗАдЕЙСТВА ПрОТОКОЛИТЕ МИ ЗА ИЗКЛЮЧВАНЕ."

"Намираме се във война! - изрева Оширо. - Единствено хората, които остават живи накрая, могат да определят кое е била правилно. Победителите решават какво значи "правилно"."


"Най-важният дълг пред всеки войник е пред съвестта му", изрича Оширо троснато.

"Не пред ротата - натъртва Линдстрьом. - Не пред командира. Не пред корпуса. Пред съвестта."

"ВОЗНЯК, Д: Дремни, малък. Нещата винаги изглеждат най-мрачно посред нощ. Сутринта ще си по-добре."


"Грант, Кейди: слушай смяната ми свършва в 22:00. Имам 4 часа за спане преди следващата. искаш ли да ми правиш компания?

Мейсън, Езра: ... не трябва ли да се наспиш?
Грант, Кейди: да. но спя по-добре, когато си с мен."


"Чувал съм да казват, че злото е въпрос на гледна точка. Злодеят е винаги героят в собствената си история. А определенията на "погрешно" и "правилно" са в непрестанен танц по непостоянните вълни на човешкия морал"

"КАЗИМ: Ти винаги мислиш, че има алтернатива. Шанс за стане някакво чудо. И преди съм ти казвал, че чудесата са статистически неправдоподобни събития. Подобно нещо не съществува в действителността. "


"-Добре ли си?

-Това подвеждаш въпрос ли е?
-След малко Кейди ще те цунка и ще ти мине"

"И той я целуна, сякаш тя е първото, последното, единственото нещо, от което се нуждае в живота си, сякаш я опознава до последната и частица."


"КАЗИМ: Да разчиташ на шанса е сигурна рецепта за провал и упражняване на простодушна заблуда."


"КАЗИМ: Всяка история има нужда от злодей.

КАЗИМ: И от герой.
КАЗИМ: И от чудовище."

"Зарят е хвърлен, казал той, и нямало човешка сила, способна да му попречи да се изтърколи на земята. Веднъж хвърлен, зарът е непредсказуем, неудържим. ....... Зарът обаче все още е във въздуха. Отказвам да приема, че онова, което ще направим тук днес, е предначертано и не може да бъде променено. Има един миг точно след като хвърлим зара, преди той да падне на дъската за игра, в който и най-лекият полъх може да промени посоката му... начина, по кийто ще е търкулне, момента, в който ще спре.
Именно това трябва да направим днес. Трябва да дадем всичко от себе си и да се уверим, че когато звяра спре на мястото си, ще е в наша полза."

"Забелязали ли сте, че всички мигове в живота ни. Всички километри, които сме изминали, ни водят единствено към смъртта?"

събота, 26 януари 2019 г.

"На пет стъпки от теб" - Рейчъл Липинкот

Стела Грант спазва стриктно всички правила, особено когато става дума за лекарски предписания. През по-голямата част от живота си тя е принудена да посещава редовно болница заради заболяване на белите ѝ дробове. И е твърдо решена да страни от всеки, който може да я зарази и така да осуети шансовете ѝ за трансплантация на нови бели дробове. Дистанция от шест стъпки. Без изключения.
Уил Нюман е почти на осемнайсет и единственото нещо, върху което иска да има контрол, е възможността да откаже посещенията си в болница. Той не се интересува от лечението си и от новото експериментално лекарство. Скоро ще стане пълнолетен и ще може да види света не само от прозорците на болниците, в които е бил.
Уил е точно това, от което Стела трябва да се пази. Един негов дъх и тя може да се прости с мястото си в списъка с чакащи за трансплантация. И ето че безопасността, която шестте стъпки трябва да ѝ осигурят, се усеща и от двамата като наказание.
Какво би се случило, ако нарушат съвсем леко правилата? Може ли пет стъпки един от друг да бъдат толкова опасни, ако ще предпазят сърцата им от разбиване?

"Ако ще умирам, бих искал първо наистина да поживея. А после ще умра."

"На пет стъпки от теб" е красива, сладко-горчива история, която завладява читателя, приковава го и не го оставя. Тя ни разказва история за любов, приятелско, загуба и болка. Това е книга за нещата от живота, за трагедиите и несправедливостта в реалността.
Имаме болест, която убива, имаме двама влюбени и невъзможността те да бъдат заедно. Та какво повече ни трябват за една прекрасна книга, какво повече ни трябват за едно удивително преживяване?


"Не знаех, че е възможно да искаш нещо толкова много, така че да го усещаш във всяка своя клетка и във всеки дъх, който поемаш."

През цялото време се надявах края да е наистина щастлив, надявах се на чудо (представете си не прочетох финала на книгата преди да му дойде времето - проявих железен самоконтрол, няма отново да се повтори скоро време), исках край от приказка, ала заживели щастливо, но тази книга не ни дава това, тя ни говори за реалността, а реалността не е справедлива, тя не е захаросана приказка, в която няма невъзможни неща.
За първи път чувам за заболяването - муковисцидозата и наистина съжалявам, за което, защото като напълно здрав човек (сега пък ми е кофти, че съм изразих "напълно здрав" сериозно ли не можах ли да използвам друга дума?) се чувствам длъжна поне да знам какво преживяват хората с различните заболяване, поне да знам, че те съществуват. Няма как да се поставя на хората болни от него, но те не заслужават ли поне околните да знаят за какво става на въпрос? За това мога да кажа, че тази книга бе и образувателна. Благодарение на нея, хората могат да се поставят поне малко на мястото на хората болни от муковисцидоза, поне да научат какво преживяват те, обикновения човек да се опита да си представи какво е да не можех да докоснеш любимия човек, да си дадеш колко сила се изисква, за да продължиш да се бориш и да не се отказваш от живота. 


"-Имаме нужда да бъдем докосвани от хората, които обичаме, почти толкова, който от въздуха, който дишаме. Така и не разбрах колко е важно докосването, неговото докосване, докато не бях лишена от него." 

Къса ми се сърцето за героите, тъжно ми е заради болката и загубите им, но се възхищавам на силата, защото да продължавам да се бориш в една загубена битка си е геройство. 
Харесах всички герои, хареса ми упоритостта на Стела, борбата си с болестта, желанието за истински живот на Уил, приятелството между Стела и момичета, това на Уил с Хоуп и Джейсън, и на вече приятелството, което имат Стела и Поу. Отношенията между героите бяха  красиви.
За хората, които още не са разбрали ще излиза филм по книгата, този април ако те се бъркам.
Нямам търпение за филма, актьорите изглеждат супер и мисля, че ще изиграят перфектно ролите. Трейлъра изглежда супер интересен и дано да не остана разочарована, стискам палци филма да е хубав. А и Cole Sprouse в ролята на Уил..... честно казано не мисля, че има по-добър избор, но може да съм малко пристрастна, защото обожавам Cole Sprouse.
Любим момент: Определено беше рождения ден на Уил. Момента беше сладък и красив, един откраднат миг на щастие, след който живота поднесе своя "подарък".

"-Плашиш ме, Стела. 
-Какво? Защо?
- Караш ме да искам живот, който не мога да имам....... - Това е най-плашещото нещо, което съм изпитвал през живота си." 

Книгата ме разчуства поради много неща. Особено аспекта с докосването, да си представя невъзможността да докосна любимия човек, болката от изгарящата нужда за това.
Обръщаме ли внимание колко често докосваме любимите хора. Спонтанната прегръдка за здравей или довиждане, хващането за ръка, целувката. Не се замисляме за тези неща, те са ни като даденост, а има хора, които не могат да целунат любимия човек, да прегърнат най-добрият си приятел. Това те кара да бъдеш благодарен за това, което имаш. 


"-Не искам да те напускам, но те обичам прекалено много, за да остана. - ... Боже, тъпите филми са казвали истината." 

Нали знаете момента, когато заглавието на книгата вече придобие смисъл. Обожавам го, обичам да разбера как точно е избрано, кое е подтикнало автора, да избере това име. Дали заглавието е първото нещо, което хрумва на автора, или вече като е написал книгата умува какво да е то. ( и тя се впуска в размисли) 


"-Ние всички умираме сами, не е ли така? Хората, които обичаме не могат да дойдат с нас...."


"На пет стъпки от теб" от Рейчъл Липинкот е една красива книга (с много красива корица - както нашето издание, така и оригинала), книга, която кара човек да се замисли за доста неща, кара ни да сме благодарни, че можем да се насладим на допира на любимия човек. Радвам се, че успях да се докосна до тази книга, но и така ми се къса сърцето от болка именно заради нея. Меко казано тя заслужава 5/5 звезди. И ако вие още не сте прочели, просто го направете няма да съжалявате. 


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета тази прекрасна книга.


И като добър човек: Трейлъра на филма. 

събота, 12 януари 2019 г.

"Винаги ще има Коледа" - Джени Хейл


Ноел обожава Коледа заради задушевните вечери с чаша горещ шоколад и вкусни сладки пред камината. И заради радостта, която се изписва на лицето на шестгодишния й син Лукас, когато открие подаръка си под елхата. Но тази година всичко се променя...
Ноел неочаквано загубва работата си, а семейната пекарна е изправена пред фалит. Тя е твърдо решена да не го допусне, затова се заема с реновирането на помещението. За да си плаща сметките, започва да се грижи за възрастния и раздразнителен собственик на фирма за недвижими имоти Уилям Харингтън в луксозното му имение.
Ноел вдъхва нов живот на студената къща и скоро тя се изпълва с коледно настроение, семеен уют и аромат на домашни сладки. Докато помага на Уилям да се помири с миналото си, тя неочаквано се влюбва в неговия внук – красивия, но загадъчен Александър.
До Коледа остават броени дни. Дали Ноел ще успее да спаси пекарната, да сплоти едно отчуждило се семейство и да преживее незабравими мигове с Александър и Лукас?

"Веднъж баба и беше казала, че мечтите се превръщат в реалност в мига, в който имаш план."

"Винаги ще има Коледа" е лека и красива книга, която само за няколко часа оживя пред очите ми, отнесе ме от леглото и ме прати в едно малко градче обзето от коледен дух. В книгата ще намерите всичкото необходимо коледно настроение. Ще се насладите на сладка история за изненадите на съдбата. Ще намерите  любов, приятелство, странна семейна тайна, много коледен дух и щастливи моменти. Какво му трябва повече на човек, за да се отпусне.

"Разбрах, че независимо от всичко, което се случва в живота ни, винаги ще имаме Коледа, за да показваме любовта си един на друг."

Коледа времето от годината, когато чудесата стават реалност. Когато всичко е възможно. Понякога ми писва от тези клишета, но колкото и да се дразня и аз не мога да отмина някоя коледна книга или поредното гледане на Сам вкъщи (да и тази книги изгледах първите два филма). И аз се изкушавам, все пак съм човек. Иска ми се да вярвам, че по Коледа стават чудеса, че хората намират щастие, но циника в мен не ми позволява обикновено. 

"Зарови лице в ръцете си и се разрида. Сякаш изпитваше облекчение, сякаш бе щастлив за нея. А това беше най-силното свидетелство за нечия любов, което Ноел бе виждала."

Празниците отминаха неусетно както и дойдоха. Измина още една година, а аз не успях да пусна ревюто на тази книга поне преди Нова година. Но какво да се прави такъв е живота. Важното, че вижда бял свят. А и аз съм на мнението, че когато книгата е хубава можеш да усетиш коледното настроение и през август. А тази книга лесно ще ви зарази с добро настроение, с леката и приятна история, с любовта и превратностите на съдбата, няма да можеше да я оставите преди да сте я прочели, а аз не успах.

"....ще познаете любовта на живота си, защото няма да можете да спрете да мислите за него."

Нищо не умира, енергията просто се преобразува. Дали това важи и за любовта? Дали една любовна история може да бъде изживяна от други хора в друго време. Тази идея много ми хареса, допадна ми как се разви любовната историята, нямаше нищо учудващо, нямаше нещо, което запаленият читател да не може да се усети, но все пак ми хареса. Защото какво може да направи една Коледа наистина хубава, ако не любовта.
Обожавам кафенетата, сладкарниците изпълнени с книги, места където човек може да си поседне да чете книги, без да го зяпат все едно е извънземно. (12 клас имах практически изпит и трябваше да създам "фирма" и беше кафе-книжарница)

Как да не харесам вярата и идеите на героинята за кафенето. Едно от нещата, който харесах в Ноел, главната героиня, е именно любовта и към бабината сладкарница, страстта, която има. 

"- Защото, когато печем коледни бисквитки за съседите, ние ядем счупените. И това е най-хубавата част."

Харесвам вярата на героинята в Коледа, убеждението и че всичко ще се оправи. Но самата героиня не ми харесва особено. Нещо в характера и беше дразнещо. Сякаш беше мекушава. Да имаше неща с които Ноел ми хареса, но все пак не е моята героиня. 
Главният герои Алекс също не беше нещо лал, но ми хареса добротата му и отношението му към малкия син на Ноел.
Като си говорим трябва да кажа, че не успях усетя любовта между героите ни - Ноел и Алекс. Тя пламна прекалено бързо, беше нереалистично и нямаше страст. На думи любовта им беше сладка и красива, но не успях да усетя истински емоции. Имаше нужда от повече плам. 

А и постоянно ме дразнеше клишето защо мъжът е богатия и вижте го вие как ще оправи всичко. Не може ли жената да е тази с многото пари и възможности?

"Винаги ще има Коледа" от Джени Хейл е красива коледна история, с много надежда, вяра в магията на Коледа и много любов. Лека и приятна книга, която да ви разсее от нелеката реалност, една коледна книги, която да ви донесе добре настроение. 

Благодаря много на издателство Хермес за предоставената възможност да прочета книгата.