Търсене в този блог

неделя, 15 декември 2019 г.

„Коледна тайна“ - Карън Суон

Чудесата се случват на тези, които вярват в тях…
„Хората имат нужда от надежда и успокоение в най-мрачните моменти, не в най-щастливите…“
Алекс Хайд е жената, която направлява богатите и силните към още по-големи успехи. Телефонът ѝ е дълбоко пазена тайна, която само наистина важни хора могат да разкрият – и то когато имат истинска нужда от помощ. Тя деликатно ги направлява през проблемите, в които са се забъркали, и им помага да оправят както личния си живот, така и своите бизнеси.
И макар графикът ѝ да е запълнен за месеци напред, тя не може да откаже примамливото предложение, което идва само броени седмици преди Коледа. Един мъж е на път да провали компанията си със своето арогантно и опасно поведение – Локлан Фаркар. Алекс има за задача да влезе в главата му, да успокои сърцето му, да му посочи път напред.
Просто поредната работа – безброй такива наглед властни и непоколебими мъже са се предавали и са разкривали пред нея колко уязвими са всъщност. Но когато Алекс се озовава на отдалечения остров Айла, сред стелещия се сняг и далеч от градската шумотевица, тя се оказва извън зоната си на комфорт. Локлан е мрачен и дяволски привлекателен и сякаш никоя от изпитаните тактики на Хайд не работи при него. Скоро започва и шеметна поредица от събития, които променят всичко.
Двама души, които се лъжат един друг от първия миг, в който се виждат. Които крият тайни, които никой не бива да знае. Двама души, които отдавна са се отказали да търсят щастието, но Коледа идва със своето обещание за чудеса.
Но те се случват само на тези, които вярват в тях…


„Нека най-хубавото, което сте видели, да е най-лошото, което ще видите занапред. Нека мишката никога не излезе от килера ви със сълзи на очи. Нека винаги да сте здрави и весели…“

„Коледна тайна“ от Карън Суон е една малка тухла, която се чете изключително бързо, историята е така увлекателна, че щом я започнеш не искаш да я оставяш. Това е една книга, проследяваща две паралелни истории в две различни времеви линии, но всяка една от историите е красива. Това е книга, с която да избягаш от сивото ежедневие. 
В „Коледна тайна“ много ми хареса, че любовната история не бе сладникава, нямаше някакви кой знае какви непознати мотиви, но все пак бе интересна. Двама възрастни потънали в работата си, бягащи от своите демони, тяхната среща и цялото напрежение и караници между тях. Наистина позната история, но начина по който авторката представи всичко бе нещото, което отличи книгата. И да много ми хареса как пише Карън, вълнуващо разказва историята и нямам търпение и за другата нейна книга излязла на българския пазар „Парижка тайна“ . В goodreads видях, че тя има още доста книги и се надявам да излязат и при нас. 


„-Добре съм. Повтарят го пред цялото време, когато не са - особено когато не са....“

Да ви кажа книгата може и да бъде доста образователна, авторката се е постарала освен да разкаже една хубава история, но и да обогати текста с доста информация за производството на уиски, самият процес, колко трудности и проблеми има в този бранш. Също така е обърнато внимание и леко на икономически аспекти. И да не ви плаша сега, това само обогатява историята, а и тази информация не е поместена в книгата като все едно в учебник, а чрез най-различни разговори между героите. Например по толкова прост начин може да се запомни каква е разликата между привилегированите акции и обикновени, че не е за вярване.  Съща така може много да се научи и по начина по който Алекс съветва своите клиенти, по това как им  помага с проблемите, как ги насочва да разберат защо не са щастливи и удовлетворени от живота си. Ако не се бъркам в „Парижка тайна“ се говори за търговията с произведения на изкуството една пак интересна тема и трябва да се признае на авторката, че освен да напиша тази история, тя се е постарала и да я обогатена с интересни факти от различни браншове, до който много хора нямат досег. 


„Езикът на тялото винаги издава онова, което умът не иска да каже“

Няма да ви говоря за другата история в книгата, защото има възможност да издам нещо. Както казах тя се развива паралелно с тази на Локлан и Алекс, отначало ми бе леко объркана, но в последствие тя се разгърна. 
Да си призная не знам колко коледна трябва да бъде тази книга. Корицата е супер сладка и красива, определено носи чувство за една коледна история, но самата история.... Не бе коледна, само на финала, който да вметна бе много красив се усети коледния дух. Не се усещаше празничен дух през почти цялата книга.


„Малкият огън, който топли, е по-добър от големия, който изгаря“

В книгата се разказва да двама зрели хора, които градят кариерата си, които са потънали в работата бягайки от миналото, от демоните си. Само аз ли харесах изключително много Алекс и Локлан?
Алекс ми хареса защото е отдадена на работата си, упорита и готова да не се откаже. Може да се изправи през също толкова непоколебимия, неотстъпващ Локлан и да не му позволи да избяга от нея. Факт е, че за толкова умен и съобразителен човек направи няколко грешни извода, но и прощавам. 
Локлан си го харесах, защото какво да не му харесаш, силния мъжага, който таи прекалено много чувства, чувства се заплашен от всеки и защита своето.Много харесах също приятелската компания около Локлан, за толкова отчужден и сдържан човек, толкова отделили се от всекиго и всичко бе много приятно да видя, че все пак има някого до себе си, има приятели, които го обичат и които са готови да излъжат, за да го направят щастлив, или в конкретния случай да излъжат, за да насочат двама идиоти...... 


„Хората имат нужда от надежда и успокоение в най-мрачните моменти, не в най-щастливите…“

„Коледна тайна“ от Карън Суон може и да не е най-коледната книга, която можете да прочетете, но това е книга, която аз 100% ще си препрочета, защото историята е интересна, завладяваща и не можеш да я оставиш докато не я прочетеш! Имаш да готвиш, еми ще се поръча нещо, трябва да отидеш на работа, в последната възможно минута ще тръгнеш да се приготвяш и после ще спринтираш по пътя, защото е трябва до прочетеш поне още една страница. 

понеделник, 9 декември 2019 г.

„Целувка в Ню Йорк“ - Катрин Райдър

Бъдни вечер е. А Шарлoт е сама. Отново. При това на затвореното летище в Ню Йорк часове преди Коледа. Какво може да е по-гадно от това? Антъни е зарязан от приятелката си заради друго момче, на изхода за посрещачи с букет червени рози в ръка. Случайността (и една книга) ги събира и вечната оптимистка Шарлoт въвлича Антъни в едно безгрижно приключение по снежните улици на града, което е на път да им докаже, че по Коледа наистина се случват чудеса.

„Целувка в Ню Йорк“ от Катрин Райдър е книга, с която можеш да прекараш няколко забавни часа, да се разходиш из заснежените улици на Ню Йорк, да преживееш загуба на скъп човек и да намериш начин да се справиш с болката, да намериш правилния човек за себе си. Това е една лека книга, която ме накара да се смея и да се наслаждавам на героите и на техните приключения. 



„Понякога Коледата означава тъкмо това. Да преминем през несгодите. Да направиш най-доброто, на което си способен, за да се съхраниш. И то докато фалшивото щастие около теб само ти напомня, че ти самият не си щастлив.“


Това е втората книга на авторката, която чета, но определено тази ми харесва много повече. Другата и книга „Целувка в Париж“ ми хареса наистина, но не останах кой знае колко впечатлена и за това така и така не прочетох и тази книга до сега. Обаче докато размишлявах какво за включа в списъка с коледните книги, който качих (ще намерите публикацията тук) се сетих за тази книга и си казах защо пък не. Най-малкото корицата е уникално красива!!!
Историята се развива много бързо, проследяване приключенията на Шарлот и Антъни, и двамата с разбити сърца и двамата имащи пречки пред това да се приберат у дома за празниците, и двамата имащи нужда да изживеят едно приключения, за да се справят с болката. И те го правят! Следвайки съветите на една книга те намират себе си, намират истината за миналите си връзки и намират наново любовта. А ако това не е сладък край на една история! Книгата се чете изключително бързо и неусетно вече бях на епилога. 

Заради няколко основни неща харесах много героинята.
- като е гледала Как се запознах с майка ви и тя не е харесала последният сезон и най-вече проклетия и супер тъп финал!!! Как можа да свърши по този начин.... 
- второ кръстила си е котката Хагрид!!! Как не се бях сетила аз! Прочетох този момент докато пътувах в автобуса и се засмях доста, не вдигнах поглед от книгата, но съм сигурно че хората ме погледнаха странно. Наистина Шарлот много ми харесва, характера и много ми допадна, не ме подразни с нищо, а това е много. 
Антъни също си е сладурче, но не ми направи кой знае колко голямо впечатление. 

„Целувка в Ню Йорк“ от Катрин Райдър трябва да прочетете ако искате да прекарате няколко часа с лека и отпускаща история, ако искате да обиколите изпълнения със светлина и много сняг Ню Йорк. 

вторник, 3 декември 2019 г.

Коледните книги, с които да се заредиш с добро настроение - Ден 1

Здравейте, какво ще правите  ден? Аз цял ден ще съм навън и вечерта като се прибера вече
едва ще гледам. Днес имам извънреден час по теория на счетоводството, който ще бъде само три часа, после едно контролно и накрая ще отида на работа. И как няма като се прибера да съм като труб?
Искам да ви споделя нещо, за което много се вълнувам! В instagram профила на книжарница Хермес - град Варна, с който аз се занимавам започнах серия с публикации във вид на предложения за коледни подаръци за любимите хора. Ако искате да последвана този профил, можете да го намерите тук.
Започнахте ли вече коледните филми? Аз все още не съм, въпреки че съм си набелязала вече няколко, но най-вече нямам търпение за маратона на филмите за Хари Потър.  Винаги по това време на годината ми се струва най-подходящо!
Да не съм почнала с коледните филми, но пък вече съм на коледна музика и се надявам да се заряда с настроение, защото все още не ми е коледно.
Другото, нещо което искам да кажа и спирам е, че успях да завърша годишното си предизвикателство в goodreads, което означава, че имам цял месец да надграждам!!!
Излъгах ви, сетих се още нещо, което Трябва да кажа!!!! Видяхте ли невероятните Ибис какво ще издадат до края на годината? Само аз ли бях на път да изкрещя от радост, когато видях? Единствената причини да се въздържа, бе че бях в упражнение. Ще издадат „Кралица на нищото“ !!! Спирам с другите неща!
Първата книга, за която ще говора е именно „Винаги ще има Коледа“ от Джени Хейл, прочетох тази книга точно на Бъдни вечер миналата година. След като с майка ми приготвихме всичко и чаках да седнем на масата я започнах и не исках да я оставям веднага, когато свърши вечерята аз вече се бях настанила с книгата в леглото и докато не я прочетох  не си легнах да спя. За тази книга имам ревю в блога, можете да го прочетете тук.  За това не мисля кой знае колко да говоря за нея за това си позволих да пиша за други неща...
Книгата е красиво написана с красива история, лесно заразява с добро, празнично настроение. Тя е точно книга, която трябва да прочетеш, ако искаш духа на Коледа да те обземе. Цялата любов към Коледа, която авторката изпитва е много заразителна.
 С две ръце препоръчвам !!!
Пожелавам ви лек ден!

П.П. Пиша това в седем и нещо сутринта, още първото кафе не ме е хванало за това се извинявам, ако пиша глупости,!

неделя, 1 декември 2019 г.

Коледните книги, с които да се заредиш с добро настроение.

Здравейте, от много време не съм особено редовна тук и наистина искам това да се промени и
ще работя в тази посока. Разделянето на вниманието на толкова много различни неща е трудно и уморително, но продължавам да се старая и дори искам да полагам още повече усилия. Като започвам още сега!
Днес е първи декември още една година е към своя края, а аз имам чувството, че вчера бе първи януари.  Изключително бързо мина тази година за мен, не знам защото бе така натоварена и изпълнена със събития ли, или просто Кронос е забързал времето, никаква идея, но фактите са си факти, остава само един месец до края на тази година. Едни месец посветен на равносметка за изминалата година, на поставяне на цели за предстоящата и надявам се месец изпълнен с хубави книги. 
Идеята за тази публикация ми се върти от много време в главата, няколко пъти е била видоизменявана, но да видим какво ще стане. В оставащите дни до новата година ще ви говоря за книги, които трябва да прочетете, които са именно за това време на годината, книги, които ще ви накарат да се свиете на топло завити с най-мекото си одеяло и да се заредите с празнично настроение (не, че на някого му трябват допълнителни стимули да си стои вкъщи).
За някои от книгите вече имам ревю в блога и просто ще прикачам линк към него, но това е лесното, повечето от книгите не съм ги чела и ще трябва да ги прочета и да напиша ревю за тях, докато ходя на работа и на университет! 
Дали ще успея, не знам, но ще се постарая!
И ето го списъка!!!!

1. „Винаги ще има Коледа“ - Джени Хейл  - ревю тук.

2. „Целувка в Ню Йорк“ - Катрин Райдър - ревю тук.

3. „Всичко започна на Коледа“ - Джени Хейл 

4. „Сняг вали“ - Джон Грийн - ревю тук.

5. „Любовта ми подари“ - ревю тук.

6. „Хюга ваканция“ - Роузи Блейк  

7. „Коледни пожелания и бисквитени целувки“ - Джени Хейл 

8. „Коледна тайна“ - Карън Суон - ревю тук.

9. „12 часа преди Коледа“ - Десислава Чучулайн

10. „Среща под звездите“ - Джо Томас

11. „Студен слънчев ден“ - Сара Байерн

12. „Мистерии по Коледа“ 

13. „Една година и един ден“ - Изабел Брум

14. „Класически коледни истории“ 

15. „Коледна песен“ - Чарлз Дикенс

16. „Сериозна причина за да повярваш в Дядо Коледа“ - Тери Пратчет

17. „Тази Коледа“ - Джийни Муун

18. „Шоколадови целувки за Коледа“ - Дарлийн Фридет

19. „Малката книжарница края Сена“ - Ребека Рейзин

неделя, 17 ноември 2019 г.

„Призраци от пазара на сенките“ - Касандра Клеър

Десет увлекателни истории, които ще ви срещнат със стари познайници и любими герои от света на ловците на сенки.
Пазарът на сенките е мястото, където се срещат феи, върколаци, магьосници и вампири. Тук долноземците купуват и продават магически предмети, сключват тъмни сделки и си шепнат тайни, които не биха искали нефилимите да узнават. 
През последните два века обаче Пазарът на сенките има един редовен посетитител от Града от кости. Като един от Мълчаливите братя, брат Закарая е заклет пазител на законите и ученията на нефилимите. Но някога той бе ловец на сенки, на име Джем Карстерс, а негова любима, тогава и завинаги, е магьосницата Теса Грей. 
Последвайте брат Закарая и научете повече за обречената любов на Анна Лайтууд, за най-големия грях на Матю Феърчайлд, както и защо Теса се оказа въвлечена в световна война. Тук, на Пазара на сенките, Валънтайн Моргенстърн купува душа, а душата на младия Джейс Уейланд намира сигурно убежище. Тук се крият и един изгубен нас­ледник и един обичан призрак.
Но изтъргуваш ли веднъж сърцето си на Пазара на сенките, го губиш завинаги и никой не може да ти помогне. Нито дори брат Закарая.


 „Лицето на онзи, когото обичаш, е най-доброто огледала. То ти показва собствените ти щастие и болка и ти помага да понесеш и двете , защото да ги носиш сам е да бъдеш омаломощен от прилива.“

„Призраци от пазара на сенките“  не е издание, с което тепърва да се запознаете с творчеството на Касандра Клеър, това е книга за лудите и почитатели, феновете на авторката, пристрастени към света на ловците на сенки, привързани към всичките и герои, и искащи още и още от този свят. Точно това представлява тази книга, това е сборник с разкази за любимите ни герои, с тази книга пътуваме през годините, с болка в сърцата се наслаждаваме на всяко едно присъствие на Уил, малкото му момче Джеймс и всички герои от това време, с брат Закараля обикаляме света в търсенето на изгубения Херондейл, стигаме до наши дни и отново се наслаждаваме на Алек и Макнус и научаваме още и още за света на ловците на сенки и за неговите герои. 
Или това е книга за хората прочели всичко на Каси и готови да се впуснат в още едно приключение създадено от нея. 
Нарочно постоянно си водех записки с впечатленията ми от различните моменти в книгата и сега ще прочетете нередактираната версия на това, което ми причини книгата. От тук нататък всичко ще съдържа спойлери за това четете на собствен риск. 


 „Дори там, където законите са несправедливи, сърцата намират начин да бъдат заедно. Ако обичаш някого, изобщо не се съмнявам, че ще откриеш начин да прекараш живота си с него, Анна. “

- Ооо огърлицата на Изабел, как тя се предава от майка на дъщеря е толкова сладко. Анна дъщерята на Сесили и Гейбриъл толкова много ми напомни на самата Изабел. Беше ми интересно да прочета за Анна, защото нямам спомени някъде другаде да се е появявала освен като просто име. 
- Разказът, в който Брат Закарая т.е Джем извършва една мисия с една желязна сестра
превърна тази желязна сестра в една от любимите ми второстепенни герои, нищо, че сигурно никога повече няма да се спомени отново. Това, което направи за Уил и Джем бе много красиво и докосващо сърцето.
- Знам, че съм много лоша, но факта, че Теса и Джем са заедно ми причинява болка, чувствам се тъжна за Уил. А и Теса в едни момент се държеше все едно обича повече Джем от Уил..... Знам, че след смъ... дори не искам да го пиша на Уил, всичко си идва на мястото и Теса сега може да бъде и с другата си голяма любов, но Хора за мен Уил си е най!!!! По едно време си мислех, че вече Джулиън ми е любимият ловец на сенки, но не Уил е моята душичка и никой не можа да го измести. 
Наистина не се шегувам всеки път когато стане дума за Уил сърцето ми се свива. Както и за малката групичка около сина на Уил и Теса - Джеймс нямам търпение да разбера те в какви неприятности са се забъркали, тази книга, както и в тази посветена с разкази за Магнус се загатва, че и те са преживели много приключение и нямам търпение за поредицата посветена на тях. 
- Още един Херондейл, здравей Стивън ( бащата на Джейс), доста грешки си правел, да видим дали ще ме спечелиш.... И не не ме спечели, ако историята му беше развита повече можеше и малко да го харесвам, но за сега няма такава надежда. Иначе за майката на Джейс ми е много гадно, толкова много ми се иска тя да има друга съдба.


 „-Понякога ми се струва, че няма нищо по-мъчително от отказаната любов. Да обичаш някого, когато не можеш да го имаш, да стоиш до онзи, за когото сърцето ти копнее, и да не можеш да го вземеш в прегръдките си. Любов, на която не може да бъде отвърнато.“

- Ооо има разказ за това как Джейс се запознава за първи път със семейство Лайтууд. Този разказ бе толкова сладък, малкият Джейс опитващ се да бъде смел и силен както „баща му“ го е карал да бъде и първата му среща с едно любящо семейство, неговата загриженост дали Мерис ще го хареса, дали най-после ще има майка.... всичко бе едно голямо Ооо. А да не говоря как Алек веднага започна да се грижи за Джейс....  А да и още едно ооо когато малкият Макс прегърна Джейс..... Тези всичките Ооо, не са напразно наистина докато четях този разказ постоянно казвах Ооо.
- Защо пък не Каси, продължавай с препратките към другите си книги, нали няма нищо по-сладко и тъжно от Джеймс и неговите лъжици.... все едно не ми достатъчно тежко да чета за този период. Поне получих ме едно продължение какво се случва с Джеймс е неговият парабатай Матю след изключването им от Академията (който не знае това се случва в другата книга на Каси с разкази „Истории от Академията за ловци на сенки“).
- През по-голяма част от книгата се говори за изгубеният Херондейл и се радвам, че поне това завърши с що годе щастлив край. Кит си е много сладък и нямам търпение да прочета още за него. 


 „Всеки, който твърди, че жените са твърде слаби, всъщност се бои, че са твърде силни.“

- Разказът "Земята, която изгубих" ми е любимият в тази книга, първо той е с любимците ми от
„Реликвите на смъртните“, но и той е така интересен, изпълнен с надежда за света на ловците на сенки, с толкова любов към любимия човек, към приятелите, към парабатая и към едно малко момче оставено на произвола на съдбата, което намира своето семейство. Абе едно голямо Оооо за този разказ. 
- Последният разказ в книгата е просто.... как да го кажа Каси си отваря една вратичка т.е направо срутва една стена поне за още една книга или за цяла поредица и аз я обожавам за това. Не знам какво да кажа за разказа. Разбирам Янус - Джейс от света Туле, изгубил е буквално всичко, които обича, всеки един човек, който е значел нещо за него, но защо трябва да иска да отнеме на друго си аз всичко това? И как по точно очаква Клеъри да обича тази негова версия, а не нейния си Джейс? Не знам, но определено ще бъда много интересно и нямам търпение. В представите ми Аш ще се бие така казано с Кит. Синът за Себастиан и кралицата на светлите феи и един истински Херондейл потомък от една страна на ловците на сенки от друга на светлите и тъмни феи. На това вече му се вика истински съперници.  


Благодаря на издателство Ибис за предоставена възможност. 

вторник, 29 октомври 2019 г.

"Кралица на въздух и мрак" - Касандра Клеър

"Никой от нас не дължи никому всяко късче от историята на душата си."


Невинна кръв е пролята на стъпалата в Залата на Съвета – свещеното укрепление на ловците на сенки. След трагичната смърт на Ливия Блекторн Клейвът е на ръба на гражданска война. Част от семейство Блекторн заминават за Лос Анджелис, в търсене на източника на зараза, която бавно унищожава магьосниците. Междувременно Джулиън и Ема предприемат отчаяни мерки, за да забавят проклятието на забранената любов между парабатаи, докато поемат на опасна мисия в царството на феите, със задача да върнат Черната книга. Това, което откриват в Дворовете, е тайна, която може да унищожи света на ловците на сенки и да отвори мрачен път към бъдеще, което никога не са си представяли, че е възможно. Хванати в надпревара срещу времето, Ема и Джулиън трябва да спасят света на ловците на сенки, преди смъртоносното проклятие на парабатайската връзка да унищожи тях и всички, които обичат.


"Семейството е повече от кръвта във вените"

„Кралица на въздух и мрак“ от Касандра Клеър е последната книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“, това е книга, която отлагах дълго време, защото знаех, колко трудно ще преживея болката и мъката на героите, историята продължава точно от там където свърши втората т.е в епицентъра на една огромна бъркотия, изпълнена със смърт, загуба и огромна болка, с края на една надежда.
Тази книга ни изпраща на едно приключение, изживяваме толкова много неща заедно с героите, в толкова много моменти оставах с отворена уста и трябваше наново да прочета какво за бога се случи току-що. Историята на семейство Блектор, Ема Картес, Кристина, Кийрън, Кит Херондейл изживя своя апогей, съпътстван с много болка, мъчителни моменти и ужасно много борба, с пощата на другите ми любимци Клеъри, Джейс, Алек, Магнус, Изи и Саймън тази книга се превръща в едно истинско съкровище. Тук нямаше моменти, в които читателя да си събере мислите, всичко бе динамично, изпълнено с опасност за героите, таман са се измъкнали от единия проблем и другия вече ги чака на вратата.


"Вярата не означа никога да нямаш съмнения. А да притежаваш каквото е необходимо, за да ги преодолееш."

За пореден път Каси показа колко безжалостно може да бъде към героите си, да ни разкаже една невероятна история без да жали както техните сърца, така и нашите. Нямам търпение за другите и поредици, тази която ще излезе през 2022 сега и забравих името, но тя ще бъде за Тай, Кит и Друзила и аз естествено нямам търпение за нея. Сигурна съм, че тези тримата ще се забъркат в огромни каши. Вече излезе и другата и книга "Призраци от пазара на сенките“ и аз съм си подготвила пакет носни кърпички, дори в момента книгата ме гледа обидено, че редактирам това ревю докато тя ме чака.
Да се  върна вече към книгата.  Изключително много се изненадах, когато разбрах, че в книгата има няколко страници с илюстрации, те са красиви и въздействащи, още по живо се обрисува картината в главата ми.
Наумила съм си да направя маратон на книгите на Касандра Клеър, отново да изживея това приключения. Абсолютно всички книги на Каси излезли на българския пазар, а за тези които не знаят те ама изобщо не са малко. За тази цел трябва да съм в почивка от университета, защото щом започна тези книги няма да имам ама никакво желание да ги оставя, за да чета някой учебник. Само да сметна значи Реликвите имат 6 книги, Адските устройства са 3, Тъмни съзаклятия са отново 3, после Хрониките на Магнус Бейн, Истории от Академията за ловци на сенки и естествено най-новата книга, с която издателство Ибис ще ни зарадват - т.е това са 15 книги изпълнение с невероятни приключения, неповторими герои, и чувства кой могат да разбият сърцето на всеки. Ако до сега не сте чели нищо на Каси, вече знаете колко много книги имате пред себе си, колко богат е светът на ловците на сенки.


"-Да осъзнаеш, че си допуснал грешка, и да се опиташ да я поправиш, е всичко, което всеки един от нас може да се надява да стори."

Сега искам да предупредя всички, които не са чели книгата оттук нататък ревюто ще съдържа спойлери, защото просто не мога да се въздържа трябва да излея всичко, което тази книга ми причини, а и факта, че е последната книга от поредицата мисля, че мога да си го позволя.
Каси гениално си изигра картите когато създаде тази алтернатива вселена Туле, как смъртта на Клеъри би променила всичко, как Джейс би останал бездушната слугиня на Себастиан, едни свят завладян от него, бе много интересно как любимите ни герои са се справели в този свят. Изключително болезнено беше, толкова много съсипани животи, Теса и Джем, Алек и Магнус... А Ема и Джулиън в този свят, как са се жертвали за да спасят децата, как са станали помрачени... и как въпреки че са такива те отново се обичат е бе просто....Единственото хубаво в тази реалност бе факта, че Ема и Джулиън могат да бъдат заедно и  че Ливи бе жива. Дори честно казано ми се иска да прочета още за тази реалност, особено след това което Ема и Джулиън направиха.
Отношенията на Кит и Тай са ми много интересни, усещам как ще се развият те, но за  жалост в тази книга техните пътища са разделиха, Теса и Джем взеха отново един Херондейл под крилото си (и от това ми идва да ревна). Тъжи ми е, че Кит и Тай не успяха да оправят отношенията си, но от една страна има смисъл в това, нека Кит да поживее със свои истински роднини, с хората, които го обичат да порасне и да стана истински ловец на сенки.


"Веднъж и беше обяснил, че онова, което го пленява в рисуването, е мигът, в който рисунката оживява. Мацването на боя или драскането с молив, което я преобразява от нещо бездушно в жива, одухотворена интерпретация."

Джулиън в тази книга си ме дразнеше, т.е когато беше без чувства, тогава той не беше себе си и ми идваше да го набия, но когато отново беше себе си за пореден път разбрах колко много си го обичам. Харесвам образа му, защото той е родителят докато той самият е дете, от рано е научен как да се справя със света, как да мисля, че да защити любимите си хора. Любимите му хора са тези заради, които той би обърнал света на опаки, а любовта му към Ема е красива, изпепеляваща, заслужаваща своя щастлив край. Предполагах, че Каси ще направи така че те да за заедно, но очаквах да е много по болезнено за читателя, не че се оплаквам, отношенията на тия двамата през всичките книги бяха поставени в опасност, но наистина си мислех, че пътя до щастливия им край ще бъде много по емоционално съсипващ. Като четох ревюта за тази книга, а и за другите срещнах много негативни мнения за Джулиън, но всеки с мнението си, аз лично много си го харесвам.


"Маските, които носим заради онези, които обичаме - помисли си Даяна. - Джулиън би оставил кръвта му да изтече, без да поиска превръзка, от страх, че молбата му може да ги разстрои."

Още в ревюто за първата книга казах колко много си харесвам Ема, тя ми е една от любимите
женски персонажи и в тази книга не ме разочарова. Често наистина не знам какво повече да кажа за нея. Тя е прекрасна просто. Приятелството и с Кристина е красиво, един лъч светлина. 
Триъгълника Кристина, Марк и Кийрън не знам как точно да реагирам на него, не го очаквах определено ама и как за бога трябва да се предвиди нещо такова. И тримата сами са себе си много интересни персонажи. Според мен от тримата Кийрън извървя най-дългият път, претърпя най-пълната промяна. В началото на "Лейди полунощ" ама изобщо не го харесвах, а сега ми е един от любимците.  Определено искам да проследя тяхната история.
Обожавам факта, че в книгата участваха и другите ми любимци. Джейс и Клеъри бяха много сладки особено в моменти с Ема и Джулиън, Алек и Магнус и тяхната така красива любов, Изи и Саймън е неговия така забавен подарък за Джулиън, да не забравям Теса и Джем.


"Един умен човек, когото познавах някога, веднъж каза, че не сме в състояние да разберем живота, така че не можем да се надяваме да разберем смъртта."


"Кралица на въздух и мрак" от Касандра Клеър последната и книга от тази поредица държи читателя на тръни, с майсторския начин, по който пише картините оживяват пред очите на читателя. Поредният край на още една прекрасна поредица, нямам търпение за следващото приключение, което ще ни измисли Каси!


Ревю на книга първа от поредицата тук.
Любими цитати от любими книги тук.
Ревю на втората книга тук.
Любими цитати от любими книги тук.
И Любими цитати от любими книги за тази книга тук.
Любими цитати от любими книги от "Академията за ловците на сенки" тук.

неделя, 6 октомври 2019 г.

Любими цитати от любими книги - Част 10.2


Здравейте, как я карате? Аз прочетох поредната поредица на Касандра Клеър и за пореден път съм съсипана, сърцето и душата ми са препълнени с чувства и преживявания, влюбена съм в света на ловците на сенки, всеки аспект от този свят, в цялата идея, в невероятните герои и късащите сърцето ситуации. "Кралица на въздух и мрак" е доказателство колко талантлива е авторката и аз за пореден път ще споделя любимите си цитати. Цитатите от първата книга, "Лейди полунощ" са тук, а тук е ревюто и, съответно на "Повелителят на сенките" тук и тук.  Скоро ще има и ревю и на тази книга.
Възможни са спойлери за това четете на свой риск. 

"в сърцето на всеки родител има часовник. През по-голямата част от времето той мълчи, ала можеш да го чуеш как тиктака, когато детето ти не е при теб и на знаеш къде е или когато е будно посред нощ и има нужда от теб. Ще тиктака, докато отново не бъдете заедно."

"Обичам я все по-силно, с всеки изминал ден и с всеки  опит да спра."

"Семейството е повече от кръвта във вените"

"Един умен човек, когото познавах някога, веднъж каза, че не сме в състояние да разберем живота, така че не можем да се надяваме да разберем смъртта."

"-Нали ти е ясно, че когато аз си събирам багажа, просто хвърлям всичко в един куфар и сядам отгоре му, докато Джулиън се опитва да закопчае  ципа? - подхвърли Ема...."

"Веднъж и беше обяснил, че онова, което го пленява в рисуването, е мигът, в който рисунката оживява. Мацването на боя или драскането с молив, което я преобразява от нещо бездушно в жива, одухотворена интерпретация."

"-И моля те, не ми казвай, че всички котки са мъртви . добави Ема. - Не съм сигурна, че съм в състояние да понеса масова котешка смърт.
-Всъщност котките са много добре тук - рече Даяна. - Самите те са малко демонични."

---- "Никой от нас не дължи никому всяко късче от историята на душата си."

"-Да осъзнаеш, че си допуснал грешка, и да се опиташ да я поправиш, е всичко, което всеки един от нас може да се надява да стори."

"Вярваш, че хората не само са способни да дадат най-доброто от себе си, но и искат да го сторят."

"Да не се молиш?
-Как разбра?.....
-Устните ти се движеха - обясни Алек.....
-Обикновено не се налага да се моля - отвърна Джейс. - Обикновено, когато нещата се объркат, идваме при Магнус и той ги оправя."

"-Онова твое Аз ей там е изключително привлекателно, Александър.
-Това е ваза - отбеляза Хелън.
Магнус се взря в нея с присвити очи.
-Готов съм да я купя от теб." (в книгата, която е специално за Магнус „Хрониките на Магнус Бейн“ има един момент между Магнус и една чиния, когато прочетох това веднага се сетих за него)

"За какво искаш да говорим?
-Всъщност именно за това.
-За теглото ми?
-За оръжия.
Джейс придоби възторжено изражение.
-Знаех си, че си Херондейл. Това е отлична новина......... Ще ти намеря нещо. Нещо, което казва Херондейл.
-Бих могъл да убивам със смъртоносното си чувство за хумор и опасен чар.
- Е, това определено казва Херондейл - Джейс изглеждаше адски доволен. ....
- Кристофър, за мен семейството никога не е било кръвна връзка. Винаги е било онези, които сам си изберях. Оказа се обаче, че е хубаво на света да има някой, с когото да съм свързан по точи начин. Някой, на когото да разказвам отегчителните семейни истории.  Знаеш ли за Уил Херондейл? Или за Джеймс Херондейл?
-Не мисля.
-Отлично. Сега часове от времето ти ще бъдат съсипани." (ама естествено трябва да спомене Каси Уил, все едно книгата и така и така не е емоционално наситена, а трябва и да се сещаме за невероятният Уил Херондейл!!!)

"Маските, които носим заради онези, които обичаме - помисли си Даяна. - Джулиън би оставил кръвта му да изтече, без да поиска превръзка, от страх, че молбата му може да ги разстрои."

"Вярата не означа никога да нямаш съмнения. А да притежаваш каквото е необходимо, за да ги преодолееш."

"-Ти ме научи, че е нужна повече храброст да обичаш изцяло, отколкото да се хвърлиш в битка невъоръжен."

вторник, 17 септември 2019 г.

"Злият крал" - Холи Блек

След изумителното разкритие, че Оук е наследник на трона на Царството на феите, Джуд трябва да опази малкия си брат. За да го постигне, тя сключва сделка със злия крал Кардан, в замяна на която той се заклева да ѝ служи една година и един ден. Така тя се превръща в истинската, но тайна власт зад трона. Управляването на постоянно променящите се политически съюзи в Царството на феите е достатъчно трудно, дори и Кардан да беше лесен за контролиране. Но той прави всичко възможно, за да я унижи и подкопае авторитета ѝ, макар и привличането му към нея да не е намаляло.
Когато става ясно, че някой от обкръжението на Джуд възнамерява да я предаде, застрашавайки не само нейния живот, но и на всички, които обича, тя трябва да открие предателя и да се пребори със собствените си объркани чувства към Кардан, за да запази властта си в света на феите...


Започвам "Злият крал" с треперещи ръце, нямам търпение да преживея това приключения с Кардан и Джуд, но и не искам да свършвам книгата...., не искам да се разделям с този свят, до третата книга има още време, а аз имам спешна нужда от нея.
Отварям книгата и какво да видя - една прекрасна карта. Имам чувството, че Ибис нямат какво повече да направя, че тази книга, това издание да стане по-невероятно.


"-Власт - каза той. - Властта е способността да получиш каквото искаш. Властта е способността да си онзи, който взема решенията...."


Кажете ми как да не обожавам тази книга, тази поредица, като тя е изпълнена с една взривоопасна комбинация от любов и омраза, предателства, лъжи и кроежи. Та тази книга представлява една битка, в която границите на доброто и злото не са просто са размити, а те не съществуват, това не е борба на злото срещу добро, това е една борба за власт и някаква там справедливост.
В книга за разлика от "Жестокият принц" има повече борба за власт, повече кроежи и манипулации, измами,
предателства, които раняват. За някои тази книга е една идея по-слаба от първата, но за мен не беше така. Просто така се отнесох от всичките кроежи, от цялата динамика на действието, първата част на книгата ми беше интересна и вълнуваща, да втората е просто неповторима, но ми хареса как действието се развиваше постепенно, видяхме как Джуд се мъчи да се справи с двора и със самия крал Кардан, как едно човешко същество успява да маневрира в едно минно поле. Мисля, че е слабо казано да кажа точно колко бях шокирана от всичките обрати и изненади.


 "-Когато някой ми пази гърба, има чудесната възможност да забие нож в него - напомням му."

Наистина не знам как да опиша колко много се възхищавам дори на самата идея за героите.
Обожавам факта, че Джуд не е типичната главна героиня, оставете, че тя не слаба, тя е готова на всичко за да постигне целта си, наистина на всичко и често без огризания на съвестта. Много добре знае как да отмъщава и чака най-удобния момент, за да накаже всеки, който заслужава. ТЯ се подава на властта, на чувството на сила и влияние, но също така тя се бори да остави света на феите едно по-добро място след себе си.
Ех какво точно да кажа за Кардан.
В тази книга виждаме още от образа на Кардан, опознаваме го, той не жестокият принц от
първата книга, той е пораснал. Много си го харесвам това малко злодейче. Въпреки че след края на тази книга ми идва да го набия, но хей после ще си го гушна. Той е герой, на когото можеш да се гневиш и да искаш да го набиеш, но в крайна сметка осъзнаваш, че някак си се е настанил в сърцето ти. Цялата динамика и напрежение, което съпътства отношенията между тези двамата е неповторима и прави книгата така прекрасна.
В тази книга нежната и послушна близначка на Джуд, Тарин още повече ме вбеси, още повече ми падна в очите, абе изобщо няма и да ми мигне окото ако стане нещо с нея.
Мадок техния "нежен" "баща" си го харесвам, въпреки че той играе злодея, той е един от враговете, от които трябва да се пази Джуд, харесвам го защото той си е просто такъв не играе роля, жадува за власт и е готов на всичко за нея. 


"-Ако ти си болестта, сигурно ти си и лекът за нея."

Честно казано не знам как да обобщя "Злият крал" в няколко изречения. Книгата ми се стори кратка, но сигурно да беше от 600 страници, пак щях да съм на същото мнение. Тази история е пълна с борба за власт, една борба на живот и смърт, с толкова много обрати и шокиращи моменти. ДА не говорим за края на книгата. Аз съм си виновна и научих края на тази книга още като прочетох първата, но това не ми попречи пак да остана с отворена уста и да се чудя какво за бога се случи току-що. С тази книга читателя започва да си мисли, че лека полека всичко се подрежда особено с последните старци и бам всичко, за което сме се надявали, мечтали пропада и ни оставя шокирани и отчая за следващата книга.


"Злият крал" от  Холи Блек, втора книга от поредицата "Вълшебният народ" продължала невероятната история за Царството на феите, разказвани за едно човешко момиче сдобило се с власт и стремежа да задържи тази власт, за едни зъл крал. Това е книга, в която неприятностите са зад всеки ъгъл, а лъжите, измамите и предателствата са навсякъде.


Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност, както и за бързото превеждане на тази книга и издаването и на българския пазар ви сте страхотни.

П.П. С възможни елементи на спойлери. Четете на своя риск.
Елена от Crazy Me ми каза за една теория, че държанието на Кардан е една огромна преструвка, цялото му държание около Джуд, всички сладки моменти, цялото разкриване на чувства, което умилостиви Джуд да е било измама, върха на която е нейното изгонване от царството на феите. Тази теория е гениална, ако настина е така тази поредица ще стане още по-уникална и невероятна.... но и ще стане много гадна!!!!  Не искам да е така, искам те да се съберат и да станат невероятен тандем, а не всичко да е било една огромна измама. Романтичката в мен ще страда много, ако отношенията между тях нямат щастлив завършек.

вторник, 10 септември 2019 г.

"Лятото на дивите цветя" - Катрин Тейлър

Зоуи е изправена пред трудното решение дали да се подложи на необходима, но рискова
операция.
Тя спонтанно заминава за китното градче на брега на морето, където преди четиринайсет години е преживяла най-щастливите си дни и най-страшния си кошмар. Сега тя най-накрая е готова да се изправи пред тайните, останали скрити през онова лято.
На скалите, станали свидетели на краха на мечтите й, Зоуи отново среща голямата си любов. Но дали времето ще им стигне, за да се помирят с миналото?

Лятото е към своя край, септември дойде, дните стават по-къси, нощите по-студени, но никога не е късно за една лятна история....
"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър е една лека книга, която ни представя история за първата любов, за приятелството и за загубата, която променя животи, това е книга в която ще намерите щипка мистерия, търсене на истината, грешки и любов.
Първото нещо, с което ме спечели тази книга е прекрасната си корица, даааа не трябва да се съди книгата по корицата, но тази корицааа е така свежа и приятна, носи усещането на едно блаженство с всичките тези цветя.
Именно тази лека корица ни говори, че книгата ще има една лека история. И наистина е така, но също така имаме мистерия и загуби. Главната героиня се отправя на едно приключение, връща се в едно малко градче изпълнено със спомени, градче където е преживяла едни от най-хубавите дни в живота си, но е преживяла и една огромна загуба.
"Лятото на дивите цветя" не е нечувана история, няма мотиви, които не са срещани до сега, но също така е една красива история, за болката от загубата, за стремежа да откриеш истината и да намериш покой. Това е книга за първата любов, която не остава забравена, особено ако още гори нейния пламък.
Не трябва също да изпускам, че Катрий Тейлър разказва увлекателно тази история, въпреки че на моменти исках още нещо, нещо ми липсваше. Това е първата нейна книга, която чета, а ако не се бъркам и още три нейни книги излезли на българския пазар. 
Много ми хареса, че проследяваме развитието на историята от няколко гледни точки, освен това всъщност имаме и две различни истории.
Изживяваме пътя на Зоуи и Джак, тяхната любов история като тинейджъри и бурните чувства, когато отново се виждат след толкова години. По пътя на търсенето на истината, те се сближават наново, отново изграждат връзка по между си, но вече като възрастни усложненията между тях също са пораснали.
Другите главни герои, чиято историята изживяваме паралелно с тази на Зоуи и Джак, е на сестрата на Джак, Роуз и нейният може би нов любим. Определено мога да кажа, че пътя който трябваше да извърви Роуз ми беше по интересен. Тя е самотна майка, само ( с помощ на любящото си семейство) отглежда трите си деца. Тя получава възможността да си почине за малко от всичките отговорности, които и тежът на раменете и се впуска в едно приключения, което я отвежда до любовта. Сладко нали? Пътят който извървява Роуз ни говори, че не е късно да срещнеш любовта. 
Именно заради това тази книга е така сладка и приятна за разтуха през летните дни или студените есенни вечери, когато искаме да си спомним за топлотата на лятото. Имаме две история, за любовта, за това, че никога не е късно да поправиш грешките, че никога не е късно да срещнеш любовта особено по-възможно най-нелепия начин. (и като заключение...)


"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър е една увлекателна книга, която ще припомни на читателя летните лъчи и прохладата от морски бриз. Това е лека книга, която ни говори за любовта, изборите в живота, за спънките пред щастието и за една трагедия, която може да преобърне живота ни.

четвъртък, 5 септември 2019 г.

"Тайната Кралско рибарче" - Анонимен

Октомври, 2016 г. Изборите за президент в САЩ са само след няколко седмици.
Журналистката Грейс Елиът попада на любопитна следа за аферата на един от кандидат-президентите с бивша порнозвезда, но тя бързо бива прикрита от шефа ѝ.
За сметка на това Грейс е изпратена в Европа, където напипва друга история, още по-мащабна и разтърсваща, която може не само да реши съдбата на изборите, но и да сложи началото на нова Студена война. Стига Грейс да оцелее достатъчно дълго, за да довърши разследването…
Самоличността на автора – уважаван бивш журналист – се пази в тайна, за да се защитят идеите и събитията, вдъхновили написването на романа.

"Тайната Кралско рибарче" е съвременен трилър, в който можете да намерите много тайни, измами, шпионаж, това е книга, която ще ви хване в една примка от лъжи, спекулации и заговори.

Започнах книгата с голямо желание, наистина ми беше много интересно дали ще ми допадне, такъв тип книга, вече криминална, с мистерия, една история за живот и смърт, за заговори и шпионаж. История, която трябва да бъде разгадана, трябва да се намери истината зад купищата лъжи.
Желанието ми да прочета книгата се породи също от факта, че книгата е от анонимен автор, че има прилики с действителността, можем сами да се поровим и да търсим кое е истина и кое е измислица. Действителността е вдъхновила автора, действителни хора и факти за живота им се намират в образа на герои от книгата. Хареса ми това след като я приключих се порових в интернет да проверя някои и друг факт и останах приятно изненада, как писателя е създал една история почиваща на реални факти и хора, пречупена през призмата на собственото въображение. Поне предполагам, че доста неща са измислица. И това е една от другите приятни неща в книгата, читателя се мъчи да разбере кое е истина и кое е плод на фантазията на автора. Мисля, че малко се оплетох, дано да сте ме разбрали!
Междудругото нашата корица е невероятна, разбива на пух и прах оригиналната. Та тя оригиналната е толкова невзрачна, че не е за вярване.
Книгата предизвика порой от емоции. Много ме дразнеше главната герои с отношението и когато замина за Украйна. Какъв и и беше толкова проблема с панелките, не са произведени на архитектурата, но при нас са навсякъде. Поливаната българии сигурно живеем в панелки. Аз живя в панелка. Дам това много ме издразни. И в самата героиня  Грейс не успя да ме спечели, факт тя попада в изключително нова, заплетена и опасна ситуация ама все пак малко повече трябваше да мисли и да покаже воля. Тя през половината книга все едно вървя със завързани очи и опипом се опитваше да намери вярната посока, дори когато разбра, колко е сериозно положението, как живота и е в опасност тя пак се държеше глупаво и излагаше на риск живота на други хора. Момиче гонят те опасни хора защо трябва да отиваш при близки за теб хора!!!
Моментите, които най-много ме шокираха  бяха свързана със смъртта на..... не исках младият професор да умирам, харесах го, неговата странност видът му на обикновен професор, беше много сладък. Другото нещо, което изобщо не ми беше по-вкуса бе убийството но котката на Грейс, това мен би ме съсипало, всичко друго което тя преживя можеше да се мине без кой знае каква драма, но това, горкото писи.... Прекалено много обичам котки за да мина този момент без горчивина.

"Тайната Кралско рибарче" от анонимен автор е книга, която ще прати читателя в един съвременен трилър изпълнен с тайни, заговори и много опасности. Това е книга смесица между действителността и измислицата, между може би безобидни факти от живота на няколко известни американски личности и света, който автора е изградил от тези факти.

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност.

сряда, 28 август 2019 г.

Книгите, които са събрали тонове прах на рафта ми в goodreads


"Всеки човек трябва да прочете през живота си 8-10 книги. Какви? Тъкмо за да разберете това, прочетете шестнайсет хиляди тома." - Исак Бабел

Израза: Толкова много книги, толкова малко време (на английски звучи по-добре), е така
верен, че чак е тъжно. Само вкъщи като погледна книгите, които имам да чета ме хваща срам, а като отида на работа и се огледам из рафтовете с книги и видя още колко книги искам да прочета.....попадам в ямата на отчаянието. Имали ли такава професия да си седя по цял вкъщи и само да чета книги, но само това и да не умирам от глад? Имаме една клиентка в книжарницата, която идва на няколко дни и всеки път си взема поне по три книги. Завиждам и благородно. Наистина има много книги, които искам да прочета, но сега ще ви споделя за книгите, които са престояли на рафта ми в goodreads, но все не им идва времето (а и сигурно и сега още не е дошло за жалост). И само да вметна, че в Want to Read имам 1164 - а на скоро си играх да ги понамаля.....

На първо място в този списък поставям поредицата "Стъкленият трон" от Сара Дж. Маас - да знам... как може да не съм прочела тази поредица. Преди време прочетох Двороте (да знам, че тя е по-слабата поредица) и много ми хареса включително ТРЕТАТА книга, хареса ми стила на писане на Сара. Идеята, която стои зад "Стъкленият трон" много ме привлича, а и съм чувала толкова много хубави коментари за книгите, че от много време искам да ги прочета, но точно за тази поредица оправданието ми беше, че чаках да излязат всичките книги, еми последната изляза, сега чакам да събера парите. Много се надявам да ми харесат книгите, дори си мисля, че в крайна сметка като ги прочета ще ми идва да се ритна, че съм ги отлагала толкова много време.


„Библиотеките бяха пълни с идеи, а идеите бяха най-опасните оръжия на света.” - "Стъкленият трон"

На второ място не за нещо друго, а защото тя ми идва на ум е поредицата "Песен за огън и лед" - изгледах сериала обожавам го (нямам проблеми с последният сезон просто очаквах повече и ми беше много кратък) и искам да си докосна пълно до магията на Джордж Р.Р. Мартин. Прочетох първата книга "Игра на тронове" и много ми хареса и се впечатлих как създателите на сериала са се придържали към книгата. Това определено е за похвала. Само трябва да намеря време и за останалите книги. Факт е, че искам да прочета тази поредица още преди да гледам сериала и вече наистина трябва да го направя. Сериалът е невероятен, за това знам че книгите ще ме отнесат.


„Никога не забравяй какво си всъщност, защото останалия свят няма да го забрави! Носи го като своя броня и никой няма да може да го използва срещу теб!“ - "Игра на тронове"

Трета в този списък е не коя да е поредица, а именно "Друговремец" от Диана Габалдон - отново обожавам сериала, толкова е интерес и вълнуващ, Шотландия е така красива, че съм готова да се обзаложа, че ще се влюбя в книгите. Преди няколко години мисля бах чела ревю на сериала/книгата не си спомня вече от Ева и бях така впечатлена, че още тогава добавих сериала в списъка за гледане, както и книгите за четене. Фактът, че останалите книги от поредицата излизат на българския пазар е още една причина да прочета тази поредица. Помня, че преди време отложих купуването на първата книга, защото имаше вероятност останалите книги от поредицата да не излязат и си казах, по-добре да не се влюбвам в този свят, ако не мога да продължа с книгите. Обаче сега те излизат и много благодаря на издателство Pro Book за това.

Четвърта е поредицата "Вселената Гриша" (или там както се казва поредицата)- преди време имах първата книга, но я дадох ( и сега с наличието на невероятните нови корици не съжалявам). Преди години не можах да се накарам да я прочета, въпреки че исках, но сега с излизането на сериала/филма? ми се иска да дам истински шанс на книгите. Книгата седя толкова дълго на рафта ми за четене (а и нали имах само първта), че просто реших да я махна.  Едно въпросче трябва ли да съм прочела тази поредица преди да започна "Шест врани"?


"- Най лошото на всяко желание е, че ни прави слаби." -  "Сянка и кост"

На пето място е време да вмъкна и една единична книга, а именно "Разказът на прислужницата" (мале само 4/5 книги, които са в този списък имат сериали по тях....) - от както излезе книгата на българския пазар искам да я прочета, особено с наличието на сериала. Проявявам нечовешка за мен сила да не се поддам на импулса да гледам сериала, но не знам до кога ще издържа.


"Има различни видове свобода, казваше Леля Лидия. Свобода за и свобода от. В дните на анархията беше свобода за. А сега имаме свобода от. Не я подценявайте.“ - "Разказът на прислужницата"

Тази публикации е и един вид предизвикателство за мен да прочета тези книги, чакат ме от много време, а те не заслужават такова отношение. А кои са важите книги/поредици, които събират прах и ви чакат да им обърнете внимание? Имали книги, която са ви чакали години наред, а след като сте ги прочели са ви станали любими. 

сряда, 21 август 2019 г.

"Косачи" - Нийл Шгениалността устърман

Свят без глад, без болести, без война, без страдание.
Човечеството е постигнало всичко това и дори е победило смъртта. Сега Косачите са единствените, които могат да слагат край на живота, и са длъжни да го правят, за да държат размера на населението под контрол.
Цитра и Роуан са избрани за ученици на Косач Фарадей – роля, която никой от тях не е желал. На тях им се налага да овладеят „изкуството“ по отнемане на живот със знанието, че ако се провалят, това означава самите те да се простят с живота си. Само единият от двамата в крайна сметка може да стане Косач и залогът се вдига допълнително от това, че избраният трябва да ликвидира конкурента си. Оказва се обаче, че обучението им е не толкова свързано с овладяване на различните методи за убиване, колкото с откриване на житейска философия, която да им помогне да приемат съдбата си.

"Човечеството е невинно: човечеството е виновно - и двете безспорно са истина."

Отново започвам нова поредица, отново навлизам в нов свят, от който не искам да излизам. Добре, че поне съм явна мазохистка, защото списъка с незавършени поредици е на път да ме погълне.... но какво да се прави такъв е живота.
"Дъгата на косата" е една обещаваща поредица, първата книга от която се казва "Косачи" Книгата веднага ме впечатли с прекрасната си корица (нашата е 100 пъти по-хубава от оригиналната), но това което се криеше вътре ме накара да им дам 5/5 звезди.
Това е книга, която ще ви накара да разсъждавате върху вечните въпроси за живота и смъртта, ще ви накара да тръпнете в очакване, какво ще стане в следващата глава с героите. Една оригинална история, която поглъща читателя.

"-Светът има талант да награждава лошите прояви със слава."

Самата идея на книгата е удивителна, нещо различно и вълнуващо. Тази книга е една утопия, човечестоното е постигнала безсмъртието, няма болка, няма войни и глад, животът е съвършен. Всичко се контролира от супер-компютър - изкуствения интелект наречен Бурята, освен едно нещо. Да историята ни представя едни перфектен свят, но нима наистина светът може да бъде съвършен, когато все пак ние хората сме замесени?
Фактът, че хората могат да живеят вечно, налага появата на Косачите - хора, които са отговорни да прибират другите човешките същества и така да контролират прирастат на населението. Именно от това се поражда гениалнвостта на "Косачи". Факта, че Косачите, които извършват прибирането всъщност убиват хора, отнемат човешки живот, а светът ги приема като герои, те са необходими на света, необходимото зло.  Мога лесно да кажа, че съм впечатлена от замисъла, от идеята, която Нийл Шустърман изгражда, но това ще бъде така непълно, меко казано съм възхитена.
Историята се върти около обучението на двама кандидат Косачи - Цитра и Роуан, от обикновени младежи трябва да се превърнат в хора отнемащи живот. За героите не мога да кажа кой знае колко, особено ако не искам да издам какво се случва в книгата. Цитра и Роуан, а и другите герои, които се появяват в книгата са интересни и най-важното добре изградени. Двамата главни герои извървят дълъг път, научават много неща за света, в който живеят, научават се да отнемат живот, но нима отнемането на човешки живот е лесно нещо? Книгата разглежда две гледни точки, първо са Косачите, за които е важно състраданието, те са на мнението, че трябва да изпитват болка и скръб щом отнемат живот, трябва да проявят човечност. Другите Косачи, за които е по-важно самото удоволствие от прибирането, всеки иска работа, която му носи удоволствие, защо пък не и тяхната да им е приятна? Цитра и Роуан са пусната в тези противоречия  и трябва да намерят своят път, да разберат какви хора са и какви Косачи ще станат.
Историята не се разви по начина по който си мислех, имаше много обрати и изненади, а края и беше просто... нямам думи, края на книгата ни оставя с много въпроси какво за бога ще се случи с любимите герои. На пръв поглед историята в книгата получава своя край и само последните изречения подтикват читателя да тръпне за следващата книга, защото само те издават, че автора има още какво да разкаже.

"Най-изконното ми желание за човечеството не е мир или удобства и радост. То е да продължим да умираме по малко в себе си всеки път, щом станем свидетели на нечия смърт. Защото единствено болката от съчувствието ще ни запази човечни."

"Косачи" е увлекателна книга, в която ще проследите израстването на двама герои, ще видите как обстоятелствата ги подтикват към съдбата им, ще станете свидетели как те се превръщат в личностни. В тази книга ще се сблъскате с доста морални главоблъсканици, ще видите как героите се справят със смъртта, как се справят с отнемането на живота. Просто не може да прочетете книгата и да не започнете заедно с героите да расъждавате кое е зло и добро.  Ако си чудите дали да прочетат "Косачи" ще ви посъветвам да го направите, но първо отидете до близката книжарница и си вземете втората книга, защото като свършите тази ще искате веднага да започнете и следващата.