Търсене в този блог

неделя, 14 юли 2019 г.

"Жестокият принц" - Холи Блек

"В приказките не се случват хубави неща - казва Таррин - Или когато се случват, следва нещо лошо. Защото историята иначе ще е скучна и никой няма да иска да я чете."

Джуд е само на седем години, когато родителите ѝ са убити и тя и двете ѝ сестри са отведени да живеят в пълния с коварства Върховен двор на елфите. Десет години по-късно Джуд не иска нищо повече от това да е част от него, независимо от факта, че е смъртна. Но много от феите презират хората. Най-вече принц Кардан, най-младият и най-зъл син на краля.
За да си спечели място в двора, Джуд трябва да победи Кардан. В преследване на тази цел тя бива въвлечена в интриги и измами, откривайки, че е способна дори да пролее кръв. Докато гражданска война заплашва да потопи света на феите в насилие, Джуд ще трябва да рискува живота си, приемайки опасно съюзничество, за да спаси сестрите си и самото кралство на феите.

"Само глупаците не се плашат от страшните неща"

Когато още посвещението в началото на книгата те е грабнало положението вече е наистина сериозно....
"Жестокият принц" от Холи Блек хваща читателя, авторката е създала едни свят, който може да се нарече с много различни епитети, но не и милостив. Това е една история, в която ще намерите всичко необходима за един прекрасен почивен ден. Из тези страници ще намерите силни герои, голямо напрежение, борба за власт и много емоции.  Това е книга, в която няма типична героиня, която ще се бори за правда и свобода, тя се бори за власт и сигурност.
Трудно ми да обобщя всичките чувства и мисли, които предизвика тази книга. За това не мога да обясня точно колко прекрасна ми се стори тя. Влюбих се в света, факта, че авторката се е позовава на митове и легенди, че е съчетала света на феите с този на хората много ми напомня за книгите на К.Клеър. С това печели червена точка.
Това е вторият ми опит с творчеството на Холи Блек. Първият път беше със съвместната и книга с К.Клеър "Железният изпит". Книгата си я бива и дори в крайна сметка ми хареса, но не останах след нея в бездънна яма от безсилие, заради липсата от продължение. Все още част от ума ми е зает с "Жестокият принц", все още си мисля какво за бога се случи, въпреки че я прочетох преди седмица. Нямам тъпрение за продължението! 
Творението, което Холи Блек е създала е прекрасно, караме да искам още и още от света на феите, хората и едно момиче осмелило се да искам много повече от всеки друг. Много ми хареса начина и на писане, лек, няма прекалено много описания, но достатъчно, за да мога да си представя света.
Заглавието на книга ме навява на размисли, кой по точно трябва да бъде жестокия принц? Предполага се това да е Кардан, но аз не мисля така. Да той се държи гадно и изобщо не добричък, но хей той НЕ е жесток, в него има доброто, която я няма в братята му.
Обичам такива книги, в който света е изграден така живописно, токова добре, че читателя има чувството, че всичко е реално. Докато четях тези страници всичко оживя пред погледа ми. Всичко бе така реално, че започнах са си представям различни развръзки.
Холи Блек определено ме изненада, а това беше много приятно. Обаче едно предположение си остана неизменно и ако това в крайна сметка не стане така, както си го мисля ще бъда доста шокирана. А именно предлагам в каква посока ще се развият отношението между Кардан и Джуд, всичката омраза и страх, ще се превърне в страст, а в крайна стека ще се влюбят един в друг. Това брои ли се за спойлер? Според мен си е доста очевидно, в прекалено много книги съм срещала такава развръзка. 


"Странното на амбицията е, че можеш да я прихванеш като треска, но не е толкова лесно да се отървеш от нея."

Единственото нещо, което ме дразнеше в Джуд бе нейната привързаност, към човека убил родителите и, това не можах да разбера. Харесах в нея, че тя не е героиня в обичайният смисъл на думата, тя не е безкористна, добра е, помага, но все пак е леко лоша, иска уважение и власт, бори се за тях, готова е да направи и немислимото, за да осигури своята безопасност, както и тази на близките си. Страха, който изпитва постоянно я кара да иска повече, повече от всичко, което може да накара страха да изчезне. Това ми хареса, да тя е добрата в историята, но все пак не е чак толкова добра.
Кардан перфектно влезе в образа на лошото момче, но както казах за мен той не е жесток, според мен той се бори с много чувства, с това, което светът очаква да стане. Интересно ми как ще се развие образа му в другите книги, предполагам ще улегне т.е няма да се държи на моменти като пиян глупак. Въпреки всичко аз харесах образа му, ако искате отдайте го на това, че лошите момчета винаги ми допадат в КНИГИТЕ, но той ми е симпатичен. 
Тарин е безполезната близначка, всички други определения, които имам за нея са прекалено груби. Само едно нещо ще кажа конкретно за нея, да предадеш някой от семейството си заради един никаквец е прекалено глупаво и недостойно. В тази книга тя се прояви като страхливка, готова на всичко да осигури своята безопасност да, но тя го прави по толкова слабохарактерен начин. 
Виви, другата сестра, тази която принадлежи към света на феите, за нея нямам лошо мнение, но просто и не успях да си изградя кой знае какво. Харесах как тя мрази Мадок  заради това, което направи, иска да се махни от мястото, на което принудително са я завели, харесах този неин плам.


"Желанието е странно нещо. Още щом бъде задоволено, то се променя. Ако получим златна нишка, започваме да искаме златна игла."

Има още доста герои за които искам да говоря като Лок и Мадок, но си мисля да почакам и в ревюто на последната книга да говоря по-обстойно за тях. Само ще кажа, че и двамата не ми харесаха. 
Лок като приятел на Кардам ми се стори много по гаден от самият жесток принц, толкова търсещ драма, че да не му е скучно, че чак дразни. 
Мадок не ми хареса, защото е лош естествено, но ми хареса как е изграден образа му, тази смесица между кръвожадност и отговорност определено е интересна. 
Много се радвам, че Ибис решиха да запазят оригиналната корица, но шрифтът на нашата сякаш е по-хубав, което си е супер! Нещото, което не ми хареса в книгата бе факта, че ми се стори прекалено кратка, исках още и още. 


"Жестокият принц" от Холи Блек е началото на една поредица, която ще ви помете. В нея ще намерите свят на фей, хора, ще намерите три сестри, който от малки са научени, че светът на фейте не е просто красив и пълен с магия, той е опасен и единственият начин да си победител в него е да се бориш, ти да бъдеш чудовището от което те е страх.
(или да се слабохарактерна и послушна, но това е друга тема заради, която все още съм бясна.) 


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!

Искам някой много жестоко да ми се накара.... разбрах края на втората книга и сега ми е още по-зле... буквално прочетох само последните две страници и ми идва да ревна или да крещя.....

вторник, 2 юли 2019 г.

Моите пет книжни препоръки за плажа! Или с коя книга в ръка да се разсеете от горещите дни!

Здравейте!
Лято е, нищо, че във Варна на моменти се усеща все едно си в Ада, защото изведнъж започва да вали и после става толкова задушно, че не се диша.. но хей гледам го от хубавата страна, морето е тук, винаги  щом почивам и не си прибирам да видя нашите и малкото ми сладко коте мога да ходя на плаж.  И ето че стигам до днешната тема!!! Какво да четем на плажа. Тук ще споделя пет книги, които вече съм прочела, но мисля, че ще бъдат подходящи за плажа, толкова подходящи, че ще забравите да влезете във водата и ще изгорите на позата, в която се застанали. Постарах се да има някакво разнообразие между книгите, а не да има само романтика, въпреки че доста често там ми е силата. А вие ще ми препоръчате ли нещо за плажа? 

"Нещо като любов" от Джули Джеймс  - прясно, прясно прочетена книга и си мислех колко по-хубаво щеше да бъде, ако я бях прочела на плажа, докато се пека със слабата надежда да хвана поне малко тен и поне за малко да не съм бяла като призрак. Това е първата книга, която чета от авторката и определено останах приятно изненадана. Историята е интересна и красива, ще намерите доста саркастични реплики между героите, ще намерите любов и един наистина прекрасен летен роман. Ако не бъркам "Нещо като любов" трябва да е втората книга на авторката за ФБР агентите или нещо подобно, хвърлих един поглед на първата и ако прочетете като мен първо "Нещо като любов" просто ще разберете края на първата книга, но той си е очевиден за това не мисля, че е проблем. Ще има ревю на книгата тук, надявам се скоро. 5/5*

"Когато е наистина" от Ерин Уот - много харесвам поредицата на авторката/авторките нищо, че  последните две книги за семейство Роял все още ме чакат. Обаче когато видях, че Егмонт ще издадат нова нейна книга, просто си знаех, че трябва да я прочета. "Когато е наистина" ме спечели още от началото си, историята е вече позната, известен певец, обикновен момиче и любов. Да позната, но все пак Ерин Уот е създала една наистина красива книга, историята е лека и бързо привлича читателя, преди да се усетя вече бях прочела половината книга, защото просто ми беше много интересна. Лесно ще отвлече вниманието ви от лятната горещина. 4/5*

"Двама могат да пазят тайна" от Карън Макменъс - за тази книга имам ревю в блога, ще можеше да го намерите тук. Там казах впечатленията си от нея и ако се чудите можете да го посетите. Книгата ми хареса много и нямам търпение за още книги от авторката. Мисля си, че е подходящо лятно четиво, защото в "Двама могат да пазят тайна"  ще намерите една мистерия, ще намерите група тинейджъри, които търсят истината, приятелство и лека ципка любов. Какво му трябва повече на човек?  Определено е нещо, което  хваща окото.  И не забравяйте, че това е втората книга от авторката на българския пазар, другата е "Един от нас лъже". 5/5*

"За вафлите и хората" от Николаос Цитиридис - за тази книга разбрах като видях стори на един приятел с нея и една вафла. Благодаря ти Пешо! Същият ден отидох на работа и я видях на масата с новите книги. На това аз му казвам съдба, нямаше как да пренебрегна този знак. Малка е, с много хубава и сладка корица, определено много добра работа. Книгата е цинична, но и забавна. Приятна е за разпускане и да се посмееш на абсурда в живота, ще усетите отношението на автора към живота и изненадите на съдбата. Усещах как да моменти се смея на абсурдни неща, но определено е подходяща на плажа докато се правите почивка от влизането във водата. 4/5*

"Лятото на дивите цветя" от Катрин Тейлър - една наистина красива книга с много сладка корица, която въпреки че е като оригиналната, долавям някакви разлики в полза на нашата. Историята е леко тъжна, има носталгия, болка от загубата, но и надежда за нов живот. Книгата ни говори как едно нещо може да обърне живота ни из основи, може да ни преобрази по невероятен начин, но също така още една страшна новина може да ни върне в правилния път. Много харесах книгата, в нея ще намерите оная първа любов, която колкото и време да мине все още тлее, за изборите да се борим за любовта, за това, че каквито и пречки да има, ако си намерил онзи единстеният човек, то ти трябва да се бориш, трябва да си готов да рискуваш за любовта и щастието си. Ревюто на книгата ще намерите тук (скоро). 4/5*

В последния момент се сетих за още една подходяща книга.....
"Луди богаташи" от Кевин Куан - прочетох тази книга миналото лято и ако не се бъркам до края на годината трябва да излязат другите две части от поредицата. Ако не сте я прочели все още то определено трябва да поправите този пропуск. Книгата е интересна, запознава читателя със Сингапур, с елита там и всичките проблеми, които идват с това, че любимият син носи едно обикновено момиче у дома. И за тази книга имам ревю, ще го намерите тук.  По книгата има филм, който аз лично все още не съм гледала и не знам дали си заслужава. 5/5*

Дано някоя от книгите да ви харесат. Мисля, че ще са подходящи четива за горещите летни дни! А  сега имате довиждане от мен, защото трябва да тръгвам за работа...... днес хвърлих последен поглед на публикацията преди да я пусна и само да добавя, че днес не съм на работа и ще мога да си чета навоя "Жестокият принц", естествено като си свърша всичките набелязани задачи..... 

сряда, 26 юни 2019 г.

"Проклятие за мрак и самота" - Бриджит Кемерер

Принц Рен, наследникът на Ембърфол, е прокълнат. Принуден да повтаря есента на осемнадесетата си година отново и отново, той може да бъде спасен единствено от любовта. Но в края на всяка една есен, той се превръща в чудовище, унищожаващо всичко и всички. И след толкова много провалени сезони, кралството и хората му едва оцеляват.
Животът на Харпър никога не е бил лесен, но тя се е научила да оцелява. Не позволява на нищо да се изпречи на пътя ѝ – дори на церебралната парализа, от която страда. Когато попада в света на Рен, вече нищо не е както преди. Могъщи сили се изправят срещу Ембърфол и ще е нужно нещо повече от разваляне на проклятието, за да спре разрухата.


"...съдбата на всички ни е предначертана. Често сме поставени пред труден избор, но все пак можем да избираме."

"Проклятие за мрак и самота" е първа книга от новата поредица на Блиджит Кемерер, която завладява читателя с увлекателен начин на разказване, със свят изпълнен с магия и опасности, с героиня, която въпреки всичко се бори със зъби и нокти, която не се предава, не се подава на страха.
Има си причина Красавицата и звяра да ми е любимата приказка, има си причина Бел да ми е любимата принцеса. Всички други ми се струваха като разглезени патки, които чакат принца да ги спаси. Само Бел е тази всъщност, която спасява принца, тя се влюбва в него докато е чудовище, защото не се влюбва във външността му, а в това което е вътре. Сега като се замисля май съм казвала това и в друго ревю?
Книгата ни предоставя един преразказ на тази история, имаме принц, имаме обикновено момиче, едно проклятие, което утежнява живота на всички, но също така имаме едно царство, пред което стоят още мното борби и битки. Нашата принцеса трябва да се влюби в прокълнатия принц и да спаси всички. 


".....нямаше нужда да и казвам, че я обичам в сетния и час, защото тя го знаеше. Важни са не последните мигове, а всички предишни."

Харесах начина на писане на авторката, това е втората книга, която чета от нея и ми допада как представя историята на читателя. Самата история не е нещо не чувано до сега, но все пак е интересна, хареса ми, че тя не се свеждаше само до развалянето на проклятието, а има доста друго аспекти. 
От гледната точка на героите не останах кой знае колко впечатлена. 
Харпър не е принцеса т.е не е разглезена и не очаква уважение, което не заслужава, тя не се подава на чара на принц Рен, който не е чудовище през голяма част от времето, чак когато той започна да се разкрива, спря да се държи като наперен пуяк, Харпър започна да му вярва. Техните отношения постепенно се развиха от недоверие и явен неприязън, стъпка по стъпка изградиха доверие и приятелство.
Харпер ме спечели още с първата си поява в книгата , харесах нейната борбеност, та нейното първо действие е да се бори със зъби и нокти, да търси изход. Тя прояви много смелост, справи се с много опасности и определено се издигна в очите ми.
Рен не успя да ме спечели въпреки, че искам той да е с Харпър, беше прекалено изряден, мисли с 10 хода напред, нещо в образа му ме дразнеше, прекалено обиграно се държеше, чак когато той започна да действа не по план, започна да ми допада.
.... но не знам, ще видим как ще бъде във втората книга. 
Края на книгата повдигна нови въпроси, нови опасности са поставени пред героите. 
Не ми хареса, че е възможно наличието на любовен триъгълник, буквално виждам, как във втората книга героинята ще е разкъсва между избора с кого да е. 


"Убедила съм се, че именно когато светът изглежда най-тъжен и мрачен, отнякъде се появява лъч надежда."

"Проклятие за мрак и самота" от  Бриджит Кемерер е първа книга от нова поредица, която изпраща читателя в едни свят изпълнен с магия, с един прокълнат принц и едно обикновен момиче, която само с това да бъде себе си може да промени всичко из основи, защото в свят с магия, с проклятия единствения начин да победиш може би е просто да бъдеш обикновен. 


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност. 

понеделник, 17 юни 2019 г.

"Огън на леда" - Мариана Запата


Eдна двойка ще възпламени ледената пързалка...
Джасмин е на двайсет и шест години и времето ѝ като професионална състезателка по фигурно пързаляне изтича. След безброй счупени кости, нарушени обещания и огромни жертви в името на спорта, тя все още не е постигнала мечтата си – да покори върха.
Но тогава получава предложение, което се случва веднъж в живота. За голяма нейна изненада то идва от арогантния идиот, с когото е в тиха война през последните десет години. Иван Луков е неин съперник на леда и извън него, но да бъде негова партньорка през следващата една година, може да се окаже последната ѝ възможност да сбъдне мечтата си.
Докато двамата се учат да бъдат партньори на леда и си разменят хапливи коментари, Иван разкрива непозната страна от характера си. И на Джасмин може да ѝ се наложи да преосмисли всичко, в което е вярвала...
Включително отношението си към Иван Луков.

"Огън на леда" от Мариана Запата е книга спираща дъха, започваш я и не искаш да я оставяш. Това е любовна история, в която се говори за страст, за една мечта, заради която жертваш всичко, за непреклонност, за силата  да се събуждаш всеки ден и да продължаваш да се бориш да станеш по-добър, да спечелиш.


"Човек е такъв, какъвто е, и или живееш така, че да се опитваш да угаждаш на другите, или не.“

Започнах тази книга и не можах да я оставя, исках да я прочета на един дъх, но уви не успях, трябваше да си лягам, че на сутринта боядисвах яйцата за Великден (и да кажа станаха много красиви) но в минутата, в която свърших, вече се бях настанила  на терасата с книгата в ръка, а котката ми се печеше на слънце. Каква идилия само!
Винаги ми е харесвало фигурното пързаляне (а аз дори не съм се качвала на леда, но пък съм изгледала много филми по темата - обожавам как беше поредицата Кънки с остър връх?), харесвам страстта, отдадеността към този спорт. Жертвите, който са принудени да направят в негово име. И как всичката болка, нараняванията си струват, защото на леда всичко това губи своето значение и се превръща в нещо така красиво и въздействащо.
Книгата се чете леко, потръгва без никакво усилие, започваш я и не се усещаш кога си навлязъл в дълбокото, историята е грабваща, имаме непреклонната Джасмин, шампиона Иван, вечните дрязги между тях и ситуацията, че трябва да бъдат партньори една година създава лавина от преживяваня и чувства, които грабват читателя.
Какво ми хареса в книгата ли? Всичко! Харесах историята и героите, хареса ми страстта им към фигурното пързаляне, страстта, която се усеща между героите. Нооо корицата не ми хареса, съжалявам ама не се връзваше кой знае колко с книгата, изглеждаше прекалено коледна.  И оригиналната корица не ми допадна кой знае колко. 


"Не исках някой да ме потупва по бузата и да ми казва, че всичко ще се оправи. Исках този мъж, когото не можех да разигравам, който никога нямаше да ми позволи да се откажа, и имах чувството, че никога няма да се откаже от мен. Никога. Дори да крещя, дори да ритам, дори ако му кажа да върви по дяволите. Това беше моят партньор. Той беше повече от партньор. Той беше другата ми половина.“

Отношенията между Джасмин и Иван имаха нужда от още нещо и аз не знам, нещо ми липсваше, исках малко по-рано да им се развие връзката, малко по-рано да разберем какво си крие в сърцето и ума на Иван. Още от началото се усеща химията между тях, общата им страст ги свърза по невероятен начин и исках малко повече от Иван, исках по-рано да се разбере какво чувства той, или ако някои глави бяха от негова гледна точка, можеше да го разбера по-добре.  И да разбирам по детски момчетата се заяждат с момичетата, които харесват, но хей той не е малко дете, би трябвало да се държи по зряло, но обикновено, момичетата  харесва лошото и грубо привидно момче, а той в крайна сметка си разкрива красивата душа. 
Иван ни най-малко не е това което виждаме на пръв поглед, заедно с Джасмин го опознаваме, заедно с нея започваме  да го харесваме, когато разбира какво всъщност се крие под на моменти грубото му държание. Виждаме колко добър човек е.  
Епилога на книгата ме натъжи, но също така и ми хареса много, хареса ми семейната идилия, сладкия завършек на историята. 
Супер сега пак ми се дочете книгата. Днес почивам дали да не я прочета пак? Хм, но пък това означава да пренебрегна всичко което си бях намислила да свърша..., обаче книгата е толкова хубава! ....... Еми прочетох само последните няколко глави... 

"Огън на леда" от Мариана Запата е красим роман, в който ще намерите много страст, любов към спорта, сила и борбеност. Това е книга, която с лекота ще ви увлече, защото историята и е завладяваща. Имаме двама отдадени на спорта герои, които си пасват като парчетата на пъзел, но и двамата трябва да преодолеят доста неща, за да могат да изгладят ръбовете си и да се слепят. Това книга за любовта към фигурното пързаляне, към семейството, което винаги е до теб, любовта към човека чиято душа пасва на твоята.  


Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност. 

П.П. Сега когато за последен път си прочетох ревюто преди да го публикувам се усетих, че всъщност аз съм прочела книгата по Великден, а той беше в края на април за бога, сега вече сме юни и аз чак сега ще публикувам ревюто.........

понеделник, 10 юни 2019 г.

"Може би някой ден" - Колийн Хувър

Потопете се в страстна приказка за музика, любов и предателство.
Сидни живее в розов балон – тя е прилежна студентка, с постоянна работа, съквартирантка е на най-добрата си приятелка и има страхотен приятел, а музиката, идваща от балкона срещу нейния, бързо се превръща в саундтрака на живота ѝ. Но когато Сидни открива, че приятелят ѝ ѝ изневерява, балонът се пуква.
Ридж, мистериозният и привлекателен музикант, помага на Сидни да продължи напред. Двамата заедно започват да пишат текстове на песни и за известно време като че ли лошото остава в миналото. Но да загърби всичко, се оказва по-трудно, отколкото Сидни е очаквала. Тя може само да се надява, че може би някой ден…


"Лесно е човек да се пребори с желанието. Особено когато единственото оръжине на желанието е привричането. Не е лесно обаче да водиш война със сърцето си и да победиш." 

"Може би някой ден" е чудовище, съкруши ме на милиони парчета. Тази книга е болезнена, защото е красива, защото разказва за неведомите пътища на съдбата, за любовта и за невъзможността да избираме кого да обичаме. И тя е красива именно, защото разказва една въздействаща история.
Има си причина К.Хувър да е любима авторка на толкова хора, има си причина книгите и да са любими на толкова хора. Тя знае как да си играе със сърцето на читателя, знае как да открие оная струна в нас, която ни разтапя. Разтапя ни, защото показва същността на живота. Той не е справедлив, не решаваме кого да обичаме, нито можем да котролираме чувствата си, те контролират нас.
Още на 245 страница ми се късаше сърцето и ми се искаше всичко да е различно, още тогава проклинах авторката, заради несправедливостта в историята. 
Обичам мъжете в книгите на Хувър. Характерно е точно за нейните герои да изразяват чувствата си в дълги писма, изразяват всичко, което чувстват към любимата си, всяка капка любов, всяка болка и всяко съмнение, а това обогатява историята по чудесен начин. 


"Убеден съм, че всеки човек среща друг човек в живота си, чиято душа е напълно съвместима с неговата. Някои ги наричат сродни души. Други - истинска любов. Някои хора вярват, че душата им е съвместима с повече от един човек, и започвам да разбирам колко истина има в това твърдение." 

В главния герой Ридж има много сладки неща, като това, че първото нещо, което вижда в Сидни, не е нещо физическо, като че е красива, а страстта и към музиката, как реагира тя на неговите песни, как си съчинява текст към тях. Ридж ме спечели, загуби и пак и то не веднъж. !!!!(Естествено знаех, че двамата ще се влюбят, но момента, в който Ридж я "чу" да пее, още тогава той вече беше загазил. Постъпката на Ридж да изгони Сидни бе правилна, но и жестока и ми се късаше сърцето, пък и се държеше като кретен и то голям. )!!!


"Плача за края на нещо, което никога не е имало шанс да има начало" 

Сидни ми хареса, харесами, че искаше да се въстанави от всичката болка, искаше да се съвземе и чак тогава да започне отначало. Харесах честността и, как искаше да бъде добър човек, въпреки че сърцето и я теглеше към нещо нередно. 
Маги, едно от другите главно действаши лица, е добра и силна, заслуша щастие и ми харесва избора и да живее истински, да не живее посредствен живот. Мисля, че тя постъпи по възможно най-правилния начин в невъможната ситуация. 


"Тя няма никаква нужда от герой. Защо ли би и трябвал? Тя си има човек, който е много по-силен, отколкото аз някога бих могъл да бъда. Тя има себе се." 

Другият мъжки персонажа Уорън ем ми е симпатичен, ем ми идваше да го ударя, но не мисля, че това ще ми свърши работа. Той е съвестен приятел държи на Ридж и Маги и ги защитавам, но се държеше гадно със Сидни, за нещо, което тя не може да контролира. 
Песните в книгата ми харесаха ужасно много, така добре пасват на чувствата на героите, на ситуацията, в която се намират, слушах всяка една песен когато и дойдеше реда в книга и продължавах да я слушам докато не се появеше следващата. Дори сега докато пиша това ревю, песните си вървят, защото как да напиша това ревю, ако тези красиви песни не звучат?  Тук ще споделя само любимата ми песен. Има си причина тази песен да ми е любима, точно тя описва всичките чувства на Сидни и Ридж, тя описва болката, безсилието, плахата и може би напразна надежда. 


"Може би някой ден"

Гледам те, мечтая отдалече, 
но да приближа желая вече, 
колко много искам да си с мен.

За теб отивам и на края света,
а нямам право на това,
но въпреки това жадувам теб.

Ако не бъда твой сега,
ще чакам без тъга 
до дена,
в който дойдеш при мен,
може би някой ден,
може би някой ден.

Преструвам се, че нищо не изпитвам,
да те избягвам всякак се опитвам,
но май е късно да отричам.

Леглото ми на теб ухае, 
за теб сърцето ми мечтае,
но думите аз не изричам.

Нередно е, а правилно звучи,
отблъскваш ме и ме прегръщаш ти
с недоизречени слова.

Страхувам са, че ще се нараним,
чертаеш граници, но ги рушим,
за нея тлея, а за теб горя. 

Докато отбелязвах, че съм прочела книгата, видях, че тя има продължение и просто нямам търпение да го прочета, надявам се да излязат и на български пазар. Не искам да казвам довиждане на историята, на героите. Книгата си заслужава 5/5 звезди, както всяко друго книга от авторката и тази разказва една история, която оживя пред очите ми. 


"Може би някой ден" от Колийн Хувър е поредната красива нейна книга, която ме впечатли, разчуства и накара да плача. Това е книга, която не можех да оставя, просто трябваше да прочета и чак тогава да се опитам да заспя, иначе щях да се въртя в леглото, трябваше да знам как всичко ще завърши, трябваше да успокоя сърцето и душата си. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност. 

Други ревюта на книгата на К.Хувър:
"Най-доброто в теб", "Без Мерит", "Жестока любов" 

понеделник, 3 юни 2019 г.

Нова работа!

Здравейте, драги!
Знам, че напоследък не съм особено активна и под напоследък имам предвид последните няколко месеца и много съжалявам за това. Обаче! Сесията ми свърши успешно, положих много усилия и съм доволно от успеха си - да се похваля имам само шестици. 
Първата ми година като студентка свърши, изживях много нови преживяваня, намерих нови приятели, чувството е приятно, но и леко носталгично, всичко е ново и вълнуващо, но ми липса стария клас, липсват ми приятелите, разделени от различните градове.  Лятото е тук, семестъра ми свърши, третият ми семестър започва чак края на септември и сега ми предстои едно надявам се прекрасно лято, изпълнено с много книги, ревюта и незабравими преживяваня. 
Скоро ще направя два месеца от както започвах да работя в книжарница Хермес в град Варна.
Това не ми е първата работа и мога лесно да направя една важна равносметка, когато работиш работа, която харесваш, когато правиш нещо, което обичаш ти отиваш с желание на работа, а когато работата ти не е кой знае колко интересна и приятна за теб, желанието ти да отидеш е кръгла няла. 
Не мога да опиша колко е приятно да работя нещо така свързано с книги, все още ми е трудно да свикна с всичко ново. Има много тънкости, но чувството да говориш за една книга и в крайна сметка клиента да си я купи е просто прекрасно. 
За всеки един любител на книгите работата в книжарница е мечта и наистина е прекрасно, но и трудно, защото колкото и добре да си запознат с книгите, с всички издателства, с новите и престоящите книги, винаги ще има някоя за която не си чувал и трябва да се ровичкаш в интернет за да видиш коя за бога е тази книга.  
Вече свикнах, но в началото малко трудно намирах търсената книга, толкова много книги, че просто не можеш да намериш търсената, дори и вече като знам кое къде седи, пак ако търся някоя книга и стигна до мястото където знам, че е, тя ми изчезва от поглед. 
Имали някой във Варна? Ако иска да си поговорим за книги, издателства, автори може да ме посети в книжарница Хремес, която се намира до общината.
Ще се възползвам от свободното си време и ще чета, най-после не ми се налага да уча и ще мога да чета заради самото удоволствие, а не заради да запомня нещо. 
Приятен ден, милички!

петък, 31 май 2019 г.

"Riverdale: Предишният ден" - Микол Остоу

Създадена на основата на суперуспешния сериал „Ривърдейл“, тази предистория разкрива
какъв е бил животът на членовете на бандата, преди да се запознаем с тях в първи сезон.
Защо има трудности в отношенията на Каната и Арчи? Как ли е изглеждал животът на Вероника в Ню Йорк? И колко дълго всъщност Бети е била влюбена в Арчи?
Любимите ти герои разказват историята по своя начин.

"Riverdale: Предишният ден" от Микол Остоу е една предистория на любим сериал на толкова много хора. Това е книга, която ни разказва за живота на любимите ни герои преди събитията на четвърти юли. Перфектно допълнение за всеки любител на сериала. 
Фенове ли сте на сериала "Ривърдейл"? Аз определено Да, сериала е много интересен, с огромна мистерия, прекрасен сюжет, много изненади и шокиращи моменти. Ако не сте го гледали, то определено трябва да му хвърлите един поглед, ще останете очаровани. Сериалът има един специфичен чар, който пленява сърцето на зрителя, невероятния актьорски състав пресъздава по неповторим начин историята. 
И ако и вие сте като мен и искате още и още от този сериал, то няма да съгрешите ако прочетете тази книга.
Няколко факти за книгата:
- това не е официална предистория към сериала, авторката не е свързана със сериала. Но все пак е интересно за всеки любител на тази история да прочете един вариант на живота на любимите ни герои.
-не приемайте написаното в книгата за самата истина, това е просто представата на авторката.
Щом прочетох книгата много ми се догледа сериала и не сгреших като го започнах отново, първо си припомних много неща и второ осъзнах колко добре авторката се е справила с написването на историята. Дори знаете ли какво можете първо да прочетете книгата и после да се пробвате със сериала. Ще се потопите  в живота на персонажите преди да се обърка - или по-точно преди напълно да се обърне с главата надолу. 
А вие как си представях те живота на Бети, Джъгхед, Арчи и Вероника? Аз не бях се замислела особено. 
Обожавам всеки един от героите ( в сериала) като се почне от Бети, пре моят единствен и неповторим Джъгхед (А не Каната!!!!) и се стигне до Шерил.
Но в книгата само и единствено моят Джъгхед си беше тип топ.
В Бети ми липсваше  типичния плам, оная Бети Купър, която виждаме още от началото на сериала, с вечната си опашка и скрита сила.
Арчи не ми хареса като приятел иначе си съвпадат нещата с книгата и началото на сериала, но по принцип той не ми е и любимия герой в сериала и в книгата не успя да ме спечели.
Вероника беше истинска к*ка. Дразнеща, обсебена от себе си, с чувство, че светът се върти около нея, но това си е съвсем нормално в началото на сериала виждаме опитите и да се промени, след всичко лошо тя си поставя за цел да стане по-добра версия на себе си. 
Тази книга е за феновете на сериала, които искат да се докосната поне още за малко до този свят, особено чакайки четвърти сезон!


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

петък, 3 май 2019 г.

"Двама могат да пазят тайна" - Карън Макменъс

Елъри поназнайва нещичко за тайните. Нейната майка притежава доста, а баба й – също. И колкото по-дълго стои в Еко Ридж, толкова по-ясно й става, че всеки крие по нещо. Работата е, че тайните са опасни – а повечето хора не са добри в опазването им. Ето защо в Еко Ридж най-сигурно е да ПАЗИШ ТАЙНИТЕ ЕДИНСТВЕНО ЗА СЕБЕ СИ.



"Двама могат да пазят тайна" от Карън Макменъс е втората книга от авторката, която чета и определено мога да кажа, че и тази като първата ми хареса много, хареса ми историята, как бе измислена мистерията, харесаха ви героите, заплетени в тайни. 

Винаги съм харесвала криминалните сериали, та аз сигурно съм гледала пет пъти Касъл, но до сега не съм обръщала особено внимание на такива книги. Ако не се бъркам "Един от нас лъже" от същата авторка е първата такава книга, която съм прочела.  Определо мога да кажа, че "Двама могат да пазят тайна" ми хареса много повече. Загадката, ме впечатли и оплете, и аз като главната героиня Елъри се лутах из тайните и лъжите на другите герои.  Опитах се да разгадая какво крият героите, какви тайни се спотайват из това малко градче и най-важното мъчех се да разбера кой е убиецът и защо го прави, но уви не успях. Яно не съм Агата Кристи, та аз дори не успях да си създам собствена версия за това кой е лошия.... Явно трябва да чета повече криминални романи.
Края ме изненада, изненадах се кой е лошия. Някой позна ли? Ако да кажете ми кое го е издало? 
Сюжета се върти  около едно малко градче, за двамата нови жители в него - близнаците Елъри и Езра и трагедията, в която са заплетени хората от този град. Защо винаги в малки американски градчета се случват такива неща? Имам чувството, че при нас няма как да стане нещо подобно, най-малкото няма как няколко младежи да си пъхат носовете из разследване на полицията. 
Но винаги в американските книги и сериали точно група от няколко тинейджъри е в епицентъра на събитията, те не могат да се задоволят да си седят на четири буквията, а ровят и търсят истината. Не че това го намирам за лошо, именно от една такава ситуация излиза хубава книга като тази, но просто съм забелязала това. 
Хареса ми, че отново действието бе от повече от една гледна точка, а именно от двамата главни герои Елъри и Малкълм, така проследихме действието от гледната точка на новото момиче и на момчето, което е излорирано заради нещо, което е станало докато той самият е бил малко момче. 
Книгата определено носи тъга заради загубите и трагедии, които са сполетели героите, заради чудовището, което носи смърт. Тъжно е, когато заради един лош човек, толкова животи са погубени, толкова млади хора, можещи да променят света, не са могли дори да пораснат наистина. Герите се лутат из трагедиите тайните и мистерията в това малко градче, търсейки мястото си в него и търсейки виновника за всичката тази болка. Главната четворка в книгата се състои от Езра, Елъри, Малкълм и Мая. 


"Когато дойдеш на света с друг човек, той е толкова част от теб, колкото и биенето на сърцето ти." 

Елъри близначката обсебена от убийства, попаднала самата тя в кримка. Факта, че постоянно чете за мистерии, за убийства я е направило изключително недоверчива, караща да не вярвам лесно на хората, съмняваща се и там където няма за какво. Тя си научи урока, че не всеки понякога държаш се странно е лошият, а точно обратно обикновено истинското зло, се спотайва, излиза на дневна светлина и изглежда напълно обикновен. Харесах я, хареса ми именно това в нея, че подлога всекиго на подозрения, а ни виждам просто хубавото момче и веднага не озова  в прегръдките му, вярвайки му на 100%. 
Езра братя на Елъри за него не можах да си изградя кой знае какво мнение, добричък готов да защити сестра си, общителен носещ лъч светлина. Малко или много една противоположност на Елъри, но нали за това са близнаците да се допълват един друг. 
Малкълм главният мъжки персонаж в книгата, малко или много аутсайдера изолиран от хората, заради това което се е случило преди години с брат му, носещ на плещите си погледите на всички, него си го харесах много, той още от началата за мен си беше невинен, дори не допусках, че той може да е лошия. Осъзнавах, че авторката нарочно може да разказва историята така, че да не можем да се съмняваме в него, но аз не можах да се накарам да го подозирам. 
Мая - най-добрата приятелка на Малкълм, тя беше просто фон, малко грубо но не ми направи впечатление, не участва кой знае колко в действието. 
И да каже нещо по така..... Корицата е много красива, определено ще стои супер до първата книга. 


"Двама могат да пазят тайна" от Карън Макменъс е втората книга излязла на българския пазар от авторката и е способна да грабне читателя, да го отведе в малко градче, изпълнено с тайни и загуби, книга, която ще ви предостави мистерия (е не в размерите на някоя книга на А.Кристи де), ще ви накара да си размърдате мозъчните клетки и заедно с героите да разрешите случая, или да се провалите и самите вие да се оплетете в тайните. 

Благодаря на издателство Екмонт за предоставената възможност.

Спойлер!!!!
П.П. Едно от моите предложения бе: Брук е спала с мъртвият си учител, но уви не се указах права, но все пак е имала връзка с по-възрастен мъж. Не съм била чак толкова далече от истината, само обърках точно с кой. 

вторник, 16 април 2019 г.

"Уравнението на любовта" - Хелън Хоан

Стела Лейн вярва, че математиката е най-важното нещо във Вселената. Тя създава алгоритми, които предвиждат покупките на потребителите – работа, която ѝ носи повече пари, отколкото може да похарчи. Но що се отнася до любовния живот, тя има по-малко опит от която и да е друга трийсетгодишна жена, дължащ се най-вече на затрудненията ѝ в общуването с хората.
Нейното заключение е, че се нуждае от много практика... с професионалист. Ето защо наема придружителя Майкъл Фан, който се съгласява да ѝ помогне да отметнат всички точки от нейния старателно подготвен списък.
Не след дълго тяхното на пръв поглед откачено споразумение започва да придобива смисъл, a чувствата, които Стела започва да изпитва, ще я убедят, че най-прекрасният вид логика е... любовта.


"- Когато обичаш някого, Майкъл, ти се бориш за него по всеки възможен начин."

"Уравнението на любовта" от Хелън Хоан е една супер сладка, свежа, лека и приятна книга, която ни разказва една история за момиче и момче, за любовта, за живота, за причините, които биха накарали едно момиче да потърси помощ от придружител, и какво заставя един мъж да изкарва прехраната си по този начин.
Книгата определено е подходяща за доста широк кръг от хора, на мен ми хареса ужасно много, а майка ми я прочете за няма и един ден. Въпреки че нейната реакция бе от роба: Много ми хареса, но имаше много с*.
Гледа ли ли сте филма "Хубава жена". Аз не, но естествено знам за какво се разказва. В края на тази книга авторката казва, че се е вдъхновила именно от този филм. Само, че тук ролите са разменени. Имаме богато момиче, с леки проблеми с общуването, но полагаща усилия в тази посока, обсебена от работата си, и красавец (ама естествено), работещ временно като придружител, имащ своите доблестни причини за това. 
С това обяснение съм почти сигурна че, не сте се впечатлили особено. Или пък не, не знам. Но книгата си заслужава определено, леко и увлекателно е написана и не осъзнаваш кога си минали половината, кога сте я прочели цялата. А аз лично след като я прочетох ми идваше да я започна наново. Много ми хареса, че се говори за аутизъма и за подобните разтройсват. Това не трябва да бъде тема тъбу. Хареса ми, че авторката обърна внимание на това, как представи главната героиня. Тя за мен вместо странна, бе сладка и интересна. Важно е да се обръща внимание на такива неща, важно е да се обсъждат тази теми, да се пишат такива книга. 


"-Погледни го откъм хубавата страна! Ако едно момиче срещне майка ти и не избяга, ще знаеш, че си попаднал на избраната.
Куан тръгна след него и каза:
- Не, тогава ще имам две ужасяващи жени в живота си вместо една."


Главнияг герой Майкъл е едно истински съкровище, отдаден на семейството си, правещ всичко възможно за тях, но имам тъмна и срамно тайна. Хареса ми, че можах да последя и неговите чувствам, да видя как сърцето му се отворя за невинна и затворена Стела. Харесах го, защото е посветен на семейството си, готов е да се жертва за тях, да прави често неща, които изобщо не са му приятни, но да продължава да ги прави, заради любовта, която изпитва към семейството си. 
Едно от нещата, които не ми хареса е, че Стела не каза на Майкъл цялата истина за себе си. Не трябва хората да ги е срам от нещо подобно, а да се приемат такива каквито са, специални. Не трябва да се срамуваш заради това, че си различен, а точно обратното да се гордееш, че се различаваш от множеството, което е на мнение, че трябва си като тях. 
Обичам когато авторите обръщат внимание на такива неща като формите на аутизъм или не толкова познатите заболяван (като в "На пет стъпки от теб") така освен, че читателя чета една красива история, но и се запознава с различните състояния, разбира с какво се борят толкова много хора по света.
Искам ми се да направят филм  по книгата и не ми излизайте с довода, че нали вече го има филма "Хубава жена" От книгата би излязал един наистина интересен и супер сладък филм. 


"Уравнението на любовна" от Хелън Хоян си заслужава, защото разказва една история за любовта, за съдбата, за това да се приемаме такива каквито сме и да сте оставим любовта да ни направи по-добри версии на самите себе си, закото това си е задачата на любовта, да ни прави по-добри. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност. 

събота, 23 март 2019 г.

"Завинаги мое момиче" - Хайди Маклоклин

Не се предполагаше да стана рок звезда. Целият ми живот беше планиран – да играя футбол в
колежа, да вляза в Националната футболна лига, да се оженя за ученическата ми любов и да живеем щастливо до края на дните си.
Разбих сърцата и на двама ни в деня, в който ѝ казах, че я напускам. Бях млад и взех правилното решение за мен, но грешното за нас. Излях душата си в музиката, но никога не я забравих – усмивката ѝ, аромата ѝ...
А сега се връщам.
След десет години.
Надявам се, че мога да обясня постъпката си след цялото това време.
Все още искам тя да бъде завинаги мое момиче.

"Завинаги мое момиче" е книга, която ни говори за първата, всепоглъщащата любов, за мечтите, за избора да последваш мечтата си и заради това да жертващ сърцето си. Това е красива книга с красива любовна история. Книга, заслужаваща си времето, която просто трябва да прочетете.
Първото нещо, от което се впечатлих е невероятната корица, тя е толкова свежа и сладка. Истинска красота. Перфектно ще стои до другите книги. Завладяващата книга върви ръка за ръка с красива корица, лек и увличащ начин на писане и прекрасни герои.
Книгата доста ме чака докато намеря време за нея и съжалявам за това, напоследък ежедневието ми е доста напрегната и с радост щях да се насладя на това съкровище още по-рано, но какво да се направи, всяка зло за добро. Важното е, че прочетох това малко съкровище. 
Очаквах книгата да е тъжна, но все пак още от първите ли страници трябваше да ме разчуства? Как да не ми хареса книга, която още от началото ме грабна, накараме да забравя всичките си задачи за деня?
Започнах това малко съкровище и го завърших за броени часове. Това е книга, която започващ и не я оставяш докато не я прочетеш до края и. Чакам няколко свободни часа и веднага ще си пусна филма по книгата. Нямам търпение да видя как са представили историята. Много се надявам филма да е добър!!! А сега тук съм написала впечатленията ми от филма, четете на своя отговорност. 
(Пуснах си филма и само за пет минути видях супер много разлики. Няма да ви разказвам сюжета и точно какво е объркано, но наистина съм разочарована. Имам чувството, че сцинаристите изобщо не са чели книгата. Самият филм е хубав и красив наистина, но не е като книгата! И съм бясна заради това)
Харесах книгата, защото тя ни разказва една красива любовна история с лек привкус на тъга. Защото тя засяга теми като:
- Всеки се е задушавал от живота си понякога нали? Задушаваме се от очертаните планове до края на живота ни или се задушаваме от провала на мечтите си. Понякога просто трябва да преследваме мечтата си, колкото и невъзможна да ни се струва, но заради тази мечта трябва ли да се отказваме от всичко скъпо и любимо на сърцето ни? Трябва ли да си тръгнем и да обърнем гръб на всичко? 
- Първата любов, всепоглъщащата, предизвикваща силни чувства, караща  ни да летим в небесата. Тя или продължава за цял живот или умира в огромен пожар, но винаги няколко въглена продължават да тлеят, любов, която не спира да тлее и само една среща е необходима да я запали наново.
Ще говоря само за двамата главни героите:
Звездата Лиъм, разбил сърцето на любовта на живота си, разбил и собственото си сърце и поел по една неутъпкана пътека. Хареса ми, че книгата бе и от негова и от гледната точка на Джоузи. Можах да разбера какво преживява, какво изпитва след срещата му с първата любов, как преживява смъртта на най-добрият си приятел. Всичко това се струпва на главия герои. Мисля го за адски тъп, че е зарязал Джоузи и бях на мнението, че няма да успее да ме спечели. Обаче "нежното" ми женско сърце успя да му прости и той ме спечели, именно заради болката, която изпитва и заради опита му да оправи нещата. А сега се сетих за малко отклонение, което можете да прочетете след края на ревюто.  
Джоузи главната героиня, преживяла много, харесах образа и. Въпреки че, на моменти ме дразнеше хем веднъж е на едно мнение, хем друг път на друго, но все пак мъчейки се да се поставя на нейно място все пак мисля, че в нейната ситуация наистина е трудно да разбереш какво изпитваш . 

"Завинаги мое момиче" е завладяваща любовна история, която ме плени, накараме да не я оставям до края и. Определено препоръчвам на всички да я прочетат, ако искате една красива любовна история за втория шанс, за първата любов и мечтите. Няма ви отнеме много време, но всяка отделена минута за нея ще е прекрасна. 

Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

П.П. Да ви кажа тази книга грабва дори само със заглавието си.

Като написах нежно женско сърце се сетих за книгата "Толкова близо до хоризонта" дадох я на половината ми приятелка да я прочетат и всяка една от тях изпита  същата ужасяваща болка и съчувствие към героите, да не забравяме и гнева. Та ние сме си седнали на едно кафе с приятелите ни и обсъждаме книгата и като им казах ме за какво става на дума в нея и те нашите: Е ко толкова, Дани е трябвало да набие баща си и толкова. Пълна липса на съобразителност и поставя на мястото на чужд човек. Но какво трябва да очаквам от момчета, които са гледали ужасяващи неща в групата Шкембе чорба. Не знам дали съм ви го казвала и извинете за голямото отклонение.  

понеделник, 18 март 2019 г.

"Кой е излишен?" - Ник Стоун

КОРТНИ КУПЪР – КУП
Зарязан. Отново. По принцип не бих имал нищо чак толкова против, но точно в този момент Най-добрата ми приятелка и единствен извор на утеха, Джупитър Санчес, ме игнорира заради някакво си момиче.
РЕЙ ЕВЕЛИН ЧИН
Мислех, че като новодошла ще бъда „излишна“, но Джупитър и Кортни ме накараха да се почувствам сякаш съм на точното място. Също така усещам, че искам да го целуна. Нея също. Което прави нещата много... много сложни.
ДЖУПИТЪР ЧАРИТИ-САНЧЕС
Единственото по-лошо от това да изгубиш момичето, което обичаш, заради момче, е да го изгубиш заради твоето момче. Което означава да изгубиш и него също. Трябва да направя нещо по въпроса...

"Кой е излишен?" от Ник Стоун е една как да кажа тинейджърска книга, в която се говори за собствената самоопределеност, за любовта и приятелството. Книга, която хваща читателя с лекия начин на разказване и с приятните герои. В нея ще намерите силно приятелство, любов, лека завист на моменти и трудности в определеното на това какъв си, и какво изпитваш.
Чувствате ли се неудобно от това, че харесвате собственият си пол, и не изпитвате нищо към срещуположния? Или не можете да решите? То тази книга може да ви помогне. Героите са изправени пред трудната ситуация да решат, да разберат кои са и да се справят с чувствата си. Защото ако цял живот си мислил едно нещо за себе си, определял си се като еди какъв си и изведнъж това се промени? Какво значи това за теб? Нима до сега си лъгал околните? Нима до сега си живял един лъжлив живот? И какво значат новите ти чувстват? Дали това ще промени абсолютно всичко?
Книгата говори именно за такива неща. Първоначално имаме двама най-добрите приятели, Куп и Джупитер, изключително близки, споделящи всичко един с друг, само не и най-голямата тайна. И естествено тази идилия малко или много се разрушава когато новото момиче Рей пристига в града и става част от тяхната компания. Това трябва да ви покаже каква тинейджърска драма става на въпрос в тази книга.
Това се брои за спойлер за това може да не го четете:
Но често как по точно само приятели, дори най-добри приятели ще се гушкат така и ще спят заедно. Какво учудващо има, че Куп постоянно го зарязват (дето той самия си го проси). Извинявай ама ако приятеля ми спи в едно легло с най-добрата си приятелка, дори тя да харесва момичета, изобщо няма да съм ок.
Край на отклонението.
Хареса  ми, че историята бе разказана от различни гледни точки. Самата книга бе разделена на три части, като всяка част се разказва от името на един от тримата главни гери.  Тако читателя може да проследи мислите и чувствата им. Само едно не ми допадна и то е не е кой знае какво просто, например в първата част бе от гледна точка на Куп, но ми се искаше и после като се случиха супер много други неща, да проследя мислите и чувствата му. Супер е да има различни гледни точки, но да не е разделено точно така на части, а да има някаква последователност, тази глава от гледна точка на един кой си, другата от друг герой и така. Например исках да знам как Куп мисловно е приел предложениято на Джуп за рождения му ден, това определено щеше да бъде интересно.
Май трябва да поговоря за героите.
Куп - той беше миличък, безнадеждно влюбен и измъчващ се от това.
Рей - ама изобщо никак не харесах Рей. Не можах да я разбера, не можах да почувствам близост с нея, беше ми просто прекалено слаба, ревла, много глупава.
Джупитър - точно пред Джуп бе основната дилема да реши коя ен и какво изпитва. Да се престраши да говори и да покаже какво изпитва. Нея хем я харесвам, хем нещо не ми допадна в характера и. 

"Кой е излишен?" от Ник Стоу е една интересна тинейджърска книга говореща ни за самоопределеността, за приятелите и любовта. Лека и приятна книга, която наистина ми хареса, но предполагам щеше да ми повлия повече преди години.


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.