Търсене в този блог

петък, 21 декември 2018 г.

Хо-Хо-Хо

Здравейте, как сте? Искам да ви пожелая щастлива Коледа и весело да си прекарате Новата година. Остават малко дни до новата година и започват размислите. Започнахте ли да правите равносметката си за изминалата година?
Успешна ли бе за вас? Преживяхте ли приключения през изминалите 12 месеца? Направихте ли неща запомнящо се? Посетихте ли някоя ново място? Намерихте ли нови приятели?
Все неудобни въпроси. Измина още една година и всеки сам за себе си трябва да помисли какво е преживял през тази година, да помисли дали е постигнал поставените цели, дали е сбъднал мечти и да си постави нови за предстоящата година.
Декември месец ми беше доста слаб от гледна точка на активността в блога. Наистина съжалявам, за което, но честно казано не разбрах кога месеца се преполови. Бях претрупана от задачи свързани с университета, че просто не можех да почувствам коледния дух, не можах да осъзная напълно, че сме последният месец от годината. Та аз миналия понеделник (18.12) докато си правех последната курсова работа осъзнах, че месеца вече е преполовил.
За това си мисля да направя една малка книжна равносметка. Тази година се запознах с много нови автори, прочетох прекрасни книги, изживях невероятни приключения. Определено мога да кажа, че годината беше успешна от гледна точна на книги. До сегашният момент съм прочела 48 книги, но си мисля, че ще успея да станат 50, защото все пак има още време. ( И вече станаха 50!)
Мисля си как да комбинирам книгите все пак няма да ви занимавам с всяка една по отделно. За това си мисля за няколко различни категории.
  1. Романтичната книга, която разби сърцето ми: Много книги ме разчувстваха тази година, накараха ме да плача, и да се тръшкам за това ми е трудно да избера точна една. След дълги размисли избирам "Споделени тайни" на К.Хувър. Книгата е така красива колкото и корицата и. Не мога да се накарам за съжаление да и напиша ревюто, защото ако започна да пиша само ще се разчувства. Но обещавам, че някой ден ще се захвана.
  2. Най-малкото съкровище, което ме плени: "Всяка сутрин пътят към дома става се по-дълг" - Ф. Бакман. Една ама наистина малка книга, която ме накара да искам да се гръмна, че чак сега се запознавам с творчество на Бакман. Трудно е да опиша колко красива ми се стори тази книга. 
  3. Тухлата, която може да причини ужасно главоболие на някой, който ме прекъсне докато я чета: "Двор от крила и разруха" буквално може да предизвика ужасна главоболие, и как няма та тя е поне 800 страница, как няма да те заболи ако някой те удари с нея по главата. Прочетох много негативни мнения за нея, но на мен ми хареса много. Прочетох я супер бързо и вече не знам за кой ли път препрочитам някои и друг момент. Но да и тази книга няма ревю, а заслужава такова. Мисля си да напиша едно обобщено ревю на цялата поредица 
  4. Нова любима авторка на романтични книги: Хора говоря за С.Е.Филипс.
    Не мога да повярвам, че чак сега се запознавам с тази авторка. Та нейните книги са навсякъде, кориците са невероятни, а аз чак сега и дадох шанс. Винаги съм знаела, че ще се влюбя в книгите и, но се забавих прекалено много. Буквално искам да имам всяка една нейна книга и да и се наслаждавам. Прочетох "Ваканция е Тоскана" и "Сияйна звезда" и двете книги са чудесни.
  5. Поредиците, чийто края ме съкрушиха и ми се иска да мога да го променя: Поредицата на Ц. Владимирова завърши тази година и края беше колкото прекрасни толкова и ужасен, но за нищо на света не съжалявам, че се докоснах до този свят. Нямам търпение за новата и книга. "Благословени" е удивителна книга.
  6. Разочарованата аз: Не обичам книгите да ме разочароват. Обичам да уцелвам книгите. За това ми е неприятно, че имах и такива попадения. "Никога достатъчни" беше една от тях, имах големи очаквания, корицата е много красива, но в книгата имаше толкова много празнини, че не беше за вярване. 
  7. Книга за книгите: "Книжарничката на острова" е така красива и много се радвам, че успях да я прочета тази година. Обожавам такива книга. 
  8. Препрочитане: Нямаше как да не препрочета поне една книга и се радвам, че това беше поредицата "Аз, вещицата". Излезе първият сезон по книгите и много ми хареса. За това ако и вие обичате тези книги, то дайте шанс на сериала, ще ви очарова.
  9. Книга от любим автор: Една година няма да ползотворна, ако човек не прочете поне една книга от някой любим автор. С радост мога да кажа, че прочетох "Истории от Академията за ловци на сенки" от К. Клеър. Както всяка друга нейна книга и тази е съкровище, което накара сърцето ми да си присвива болезнено при всяко споменава на Уил. Както знам още колко нейни книга ще излязат направо ме досърбяват ръцете.
  10. Книгата, която абсолютно никога нямам намерение да прочета отново: За жалост я има и тази категория и тук е "Камъните падат всички умират". Книгата не е кой знае колко лоша, но не мисля, че някога отново ще и дам шанс.
  11. Книгата, която просто не успях да прочета тази година: Пак лоша категория, но какво да се прави.... "Творци на съвпадения" е книга, която още пред първата си страница ме загуби и не успах да се накарам да я завърша, струваше ми се такава загуба на време.  
Това са само малка част от книгите, които прочетох тази година, но хей беше ми трудно да измисля още категории. Ако искате да видите всички книги можете да ме последвате в Goodreads - Iliana Simeonova.

четвъртък, 20 декември 2018 г.

"Само ти" - Мия Шеридан

Kристъл отдавна е научила, че любовта носи само болка. По-добре да не чувстваш нищо, отколкото отново да страдаш. Тя крие своето наранено сърце зад маската на студено поведение, а в душата ѝ е стаено дълбоко недоверие към мъжете, които според личния ѝ опит само вземат и използват.
Но тогава в живота ѝ се появява Гейбриъл Долтън. Въпреки ужасяващата тъмнина на миналото му, той излъчва неоспорима доброта. И макар да знае какво ще ѝ струва това, противно на волята си, Кристъл е привлечена от него. Спокойната му сила сломява защитата ѝ, а нежното му търпение я заставя да се усъмни във всичко, в което е вярвала досега.
Кристъл и Гейбриъл никога не са си представяли, че животът, който им е откраднал всичко хубаво, ще ги дари с такава дълбока любов. Но съдбата им предоставя единствено възможността да се срещнат и сега изборът е техен: отново да затворят сърцата си или да намерят смелост да преодолеят болезненото си минало
"...не знаеше, че не само юмруците са това, което те пречупва и те кара да кървиш - не, самият живот можеше много лесно да го направи, дори по-успешно."

"Само ти" от Мия Шеридан не е лека любовна книга, тя не е за почивка от действителността, а точно обратното. Това е книга, която ни говори за мрачната, гнусната страна на живота, за това как един човек може да унищожи живота на друг, за това как сред нас няма само цветя и рози, а и чудовища имащи човешки лица. Но както има чудовища така има и ангели спасители, които те спасяват с любовта си.
Вярно е, че темите засегнати в книгата са доста далече от лековерното, но в тази книга също се говори за силата да се справиш с болката и неправдата, за това, че трябва да продължиш да живееш и да се постараеш да бъдеш щастлив, защото това е начина да победиш болката и неправдата. Бил си ограбен, някой е съсипал живота ти, отнел ти е вярата в хората, в доброто, в справедливостта и вече мислиш, че не заслужаваш щастие? "Само ти" говори на читателите си, че въпреки всичко човек заслужава щастие, трябва да се бори за него и да вярвам, че го заслужава.

"Понякога ние носехме толкова болезнени, ограничаващи етикети в този живот, независимо дали са ни били лепнати от другите, или от самите нас."

Книгата говори за това, че ако останеш в миналото и се измъчваш от мисли от типа: Защо на мен? Ще бъдеш този, който е загубил наистина, защото ако оставиш болката да те пречупи то тогава ти оставаш злото и неправдата да победят. Точно с това книгата ме спечели, темите заложени в нея ме впечатлиха.
Харесва ми как героите смятат, че са счупени, повредени и може дори и да е така, но въпреки това всеки може да намери своята половинка. Колкото и повреден да си някъде го има онзи човек, който може да ти помогне да поправиш счупеното в теб, и то само с любовта си. Хареса ми също как заедно с главния герой разбираме какво е преживяла Кристъл, заедно с Гейбриъл усещаме шока от наученото. Още от началото разбрахме какво е преживял в общи линии Гейбриъл (обожавам това име междудругото), но малко по-малко парчетата от живота на Кристъл идват по местата си. Интересно е как постепенно си обесняваме какво я е направила такава. Какво в живота я е накарало да се загърне с безразличие и недоверие, какво я е навело на мисълтта, че не заслужава любов. Очаровах се от начина на мислене на главния герой Гейбриъл, от начин по-който гледа на света, от силата му да остави миналото и да живее настоящето.

"Не казаха ли хората, че да правиш планове, е най-сигурният начин да накараш Бог да се смее?"


Обикновено мога да съдя героите, малко или много мога да се поставя на тяхно място, но как дори да се доближа до болката на тези герои? Как да ги съдя като дори не мога да си представя ужаса, който са преживели? За това не мога да кажа и една лоша дума за тях, защото да в този случай говорим за измислени герои, но колкото и да ни се иска да вярваме, че няма такива случаи в реалността, истината е точно такава. Такива ужаси се случват.
Имам нова любима авторка на любовни книги хора и именно Мия Шеридан. Тя разказва едни трагични истории, изпълнени с любов, много болка и тъга, но и надежда и сила на духа. Нямам търпение за друга нейна книга, имам неотложна нужда, просто искам още една прекрасна книга.

"Само ти" от Мия Шеридан е втората нейна книга, която чета и тя също като първата  е истинско съкровище, което разказва една любовна история изпълнена с толкова болка, жестокости и трагедии, че ти се къса сърцето, но е и изпълнена със сила, борбеност и надежда. Всичко това прави книгата перфектна. 

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност.