Търсене в този блог

вторник, 27 ноември 2018 г.

"Думи в тъмносиньо" - Кат Кроули

„Това трябва да са най-депресиращите думи в историята на любовта. Наистина се постарах да те обичам.“

Това е любовна история.
Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора, до поети, между страниците на книгите.
Това е историята на Хенри Джоунс и Рейчъл Суийти. Някога те са били най-добри приятели, но после Рейчъл се мести в малко градче край бреговете на океана.
Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си. Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие.

„Книгите втора ръка преливат от мистерии. Ето защо толкова ги харесвам.“

„Думи в тъмносиньо“ е една прекрасна книга, разказваща за любов, приятелство, загуби и за книги много книги. Тя е подходящо четиво за всеки един, който иска да се наслади на една красива и вълнуващи история. Ако искате книга за любителите на книги, то тази е за вас, ако искате лека и приятна история то тази е точно за вас, ако търсите романтика подсладена с щипка горчивина то тази книга и точно за вас. Абе тази книга е за вас!!!

„-Никой няма причина да стане. Животът е безсмислен, но хората все пак стават от леглото. Така е устроена човешката раса.“

Доста се двоумих преди да започна книгата, честно казано и аз не знам защо, така и така вече си я бях купила, но сякаш нямах достатъчно желание да я прочета, нямах мотивацията, но няколко хора горещо ми я препоръчаха, че просто нямаше как да не се реша да я започна,. И как само се радвам, че ги послушах. Защото книгата е просто прекрасна, тя е едно напълно завършено съкровище, което ни разказва по лек и вълнуващ начин една завладяваща история. Тук няма да намерите само щастие, любов към книгите и любовни истории. В книгата също се крие зловещата страна на живота, несправедливостта в него. Тя е един микс между любов, трагедия, приятелства и обич към книгите. Това е книга, която можете да прочетете за броени часове и след това да изпитвате познатата болка в главата, просто, защото през изминалите часове сте изживели още един живот.

„...думите значат нещо. Не са безполезни. Ако бяха безполезни, нямаше да могат да възпламеняват революции и да изменят историята и нямаше да са онова, за което мислиш вечер, преди да заспиш. Ако бяха просто думи, нямаше да слушаме песни, като малки деца нямаше да молим да ни четат. Ако бяха просто думи, тогава нямаше да съдържат смисъл и историите нямаше да са навсякъде около нас още отпреди човечеството да се е научило да пише. Ако бяха просто думи, хората нямаше да се влюбват заради тях, да се чувстват зле заради тях, да изпитват болка заради тях, болката им да бъда облекчавана пак заради тях.“

В книгата има една прекрасна идея: отдел за книги, в който читателите оставят писма, пишат мнения, отбелязват любими цитати и мисли. Обожавам тази идея, струва ми се много интересна, оригинална, вълнуваща и просто страхотна.
Историята ми хареса толкова много, защото тя ни представя както сладката, но така и горчивата страна на живота. Историята е поднесена по лек и приятен начин, разказва ни историята на Хенри и Рейчъл, двама бивши най-добри приятели, които наново изграждат връзката помежду си, естествено тук няма много голяма изненада как се развиват отношенията им, но все пак е приятно да се извърви пътя заедно с тях.
Героите ми харесаха те са една смесица от най-различни образи, определено не са еднообразни, всеки има своята ярка индивидуалност. И естествено си имам моите любимци.
Забавното е, че любимите ми образи в тази книга не са главните героите. Най-много ми допаднаха малката сестра на Хенри и братя на Рейчъл. (това ревю го довършвам сигурно почти година след като съм прочела книгата и за това не мога да си спомня имената им....) и да тази малка подробност не я помня, но знам, че техните образи ме впечатлиха, караха ме да се усмихвам.

„Голяма част от дрехите и са черни, предимно тениски с надписа от сорта „Чети бе, копеле!“

За жалост един персонаж не можа особено да ми се хареса, а именно главният герой Хенри. Той е ангелче, обича книги, живее заради тях, живее с тях, но просто ал този човек е толкова прост и честно, стори ми се супер жалък, на моменти безхарактерен и не показващ никакво достойнство. Токова поведение ми е просто антипатично.

„Ние сме книгите, които четем и нещата, които обичаме.“

„Думи в тъмносиньо“ от Кат Кроули е перфектно четиво за любителите на книгите, в нея можете да намерите много книги, много любов, приятелство, но и горчилка и болка. Това е лека книга определено, но засяга на моменти болезнени теми. Не се чудете, не отлагайте книгата,  а просо я започнете.

„-Шекспир, това момиче не е за теб.
-Тя е сродната ми душа.
-Тогава съм сериозно разтревожена за душата ти-...“

Няма коментари:

Публикуване на коментар