Търсене в този блог

понеделник, 5 ноември 2018 г.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман е една изключително красива, разчувствувана история, която ме съкруши. Това е малка книга, която не мога да опиша с думи. Как да опиша, колко много ме е завладяла тази книгата, като не мога да намеря правилните думи да опиша чувствата и мислите, които тази книга предизвика.
Това е първата книга на Фредрик Бакман, която чета, но няма да е последната. Обещавам си го. Това е първата от многото книги на Бакман, която ще прочета. 
И сега както обикновено, когато не мога опиша точно колко прекрасна е дадената книга, просто ще ви оставя да прочетете средните цитати.  


"И това ако не е най-хубавата възраст, ........ Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме."

"Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път."

"Който бърза да живее, бърза да тъгува,"

"Нашите мозъци са най-необятното уравнение и когато човечеството успее да го реши, това ще е по-велик момент от стъпването на Луната."

"-Човек претърпява неуспех единствено ако не опита отново."

"-Учителката ни накара да напишем съчинение за това какви искаме да станем като големи - разказа Ноа.
- Ти какво написа?
- Написах, че първо искам да се съсредоточа върху това да бъда малък.
- Това е много добър отговор.
- Нали? Пък и предпочитам да стана стар, а не голям. Всички големи са ядосани, само децата и старите хора се смеят.
.........
- Какво каза учителката ти?
- Каза, че не съм разбрал задачата.
- А ти какво и каза?
- Казах, че тя не е разбрала отговора."

"Ядосана съм, защото според теб всичко е една случайност, но на тази планета живеят няколко милиарда души, а аз открих ТЕБ, и ако твърдиш, че със същия успех съм можела да попадна на когото и да е, то тогава не мога да понеса проклетата ти математика."

"Баба ти имаше ужасно чувство за ориентация. Можеше да се загуби и на ескалатор."

"Разказвай ми, че чувството да се влюбиш е като да не можеш да си намериш място в собственото си тяло."

"Помниш ли, когато беше малък и те попита защо хората ходят в космоса?
-Да. Казах му, че хората са родени за приключения, че трябва да изследваме и откриваме, че такава е природата ни.
- Но видя, че той се изплаши, затова добави: "Тед, не ходим в космоса, защото ни е страх от извънземни. Ходим в космоса, защото се страхуваме, че сме сами. Би било ужасно да сме сами в толкова голяма вселена."

"Ето защо имаме възможността да глезим внуците си. По този начин молим децата си за прошка."

Няма коментари:

Публикуване на коментар