Търсене в този блог

петък, 30 ноември 2018 г.

"Евърлес" - Сара Холанд

В кралство Семпера времето е разменна монета – извлечено от кръвта, обвързано с желязото, използвано, за да се прибавят часове, дни... години към човешкия живот. По тези земи аристократите като Гърлинг притежават векове, докато обикновените хора изживяват малкото си време, потънали в нищета.
Никой не мрази Гърлинг повече от Джулс Ембър. Преди едно десетилетие тя и баща ѝ избягват под прикритието на нощта от двореца на Евърлес. Сега Джулс ще трябва да се върне там в отчаян опит да спечели време за баща си.
В двореца кипят приготовления за сватбата на Роан, най-младия лорд Гърлинг, с повереницата на кралицата. Джулс е изненадана от неочакваната любезност на Роан, но скоро разбира, че Евърлес крие повече опасности и изкушения, отколкото е подозирала.
Нейните решения имат силата да променят не само съдбата ѝ, но и да предизвикат обрат във времето.

"Евърлес" от Сара Холанд е едно малко съкровище, начало на вълнуваща поредица. Тази книга е изпълнена с драма и обрати, с привидно добри и лоши герои. В страниците на "Евърлес" ще намерите магия, любов, загуби и болка, ще намерите един несправедлив, но спиращ дъха ви свят. Свят, който трябва да посетите, трябва да изживее заедно с героите е едно необикновено приключение.

Не знам от къде да започна.. наистина трудно ми е да опиша колко много ми хареса книгата. 
Светът в нея малко ми напомни на първата книга от поредицата на Виктория Айвярд (защото съм чела само нея де, мале сега като се замисля та аз съм прочела тази книга преди сигурно над две години ), "Алената кралица". И двете книги имат общи черти, някои аспекти си приличат, но не по-лошия начин. Просто и в двете книги имаме несправедливо устроено общество, имаме магия и много трагедии, имаме героини, които се оказват нещо повече от това, за което са се смятали. Но аз обожавам такива книги. Обичам когато героите по трудния начин трябва да разберат от какво тесто са замесени. Обичам да чета такива книги, а именно книги, които имат добре изграден свят изпълнен с някаква тирания, нещо оригинално, което отличава този свят от другите и герои готови да се жертват в името на промяната. Може би е вече клише, но не и за мен, намирам ги за вълнуващи.
Та да "Евърлес" ни представя едни свят изпълнен с неправда и жестокости. Несправедливостта в книгата се поражда от факта, че времето се явява като разменна момента, богатите живеят векове, а бедните някакви мигове изпълнени само с болка и нищета. Обожавам идеята за времето, кръвта, живота като парична единица. Всичко е измислено много добре, че чак е малко плашещо. Историята оживя пред очите ми. 
Обичайно е естествено  да има любовен триъгълник, но аз  като повечето ги мразя и е голямо облекчение, че тук авторката е решила да го избегне (поне за сега де). Малцина автори могат да направят истински невероятен любовен триъгълник, но повечето продължават да се опитват. (единствения триъгълник, който ми хареса е този между Теса, Уил и Джем)
Радвам се, че Егмонт са решили да запазят оригиналната корица.  Ама много ме е яд, че явно телефонът ми не снима добре и не успях да направя хубави снимки на книгата, защото корицата е много красива и заслужава това.
Мисля си за нещо ново..., малка рублика в ревютата на книгите под наслов: Любим момент. Той ще включва спойлери и за това се чувствайте предупредени. Моля кажете ми дали идеята в допада. Тааа....
Любим момент: Спойлер!!!Много ми хареса разговоря на Джулс и Лиъм на онази поляна, когато той я измъкна от затвора. Тогава тя за първи път го видя истински, видя, че докато тя го е мразила, той е мислим само за нея, опитвал се е да разбере какво я прави специална и да я защити от възможните и врагове.
Дойде редът и на героите в книгата:
Джулс Ембър е главната героиня и познайте кой не я хареса. Аз, естествено. Още в първите две страници и вече ме бе загубила и до края не успя да ме спечели. Очакванията ми към главните героини са големи и малко от тях могат да ме спечелят. Джулс доста ще трябва да се потруди във втората книга, за да ме спечели, но хей имам надежда.
Лиъм Гърлинг е големият лош брат, съсипал животи. Това е първото нещо, което научаваме за него, но аз не успях да почувствам лоши чувства към него. Мислех си, че трябва да има нещо повече около него, нещо под маската на злодея. Все пак вълка кожата си мени, но нрава не, но сигурни ли сме, че вълкът е наистина вълк? 
Спойлер: Радвам се, че се указах права. Лиъм се оказа такова сладурче,  нямам търпение да се съберат с Джулс. Да като дете явно, не е бил ангелче, но все пак... Само дето не разбрах какво всъщност се е случило там в онзи пожар преди години, когато той уж е бутал Роан в огъня. Може и да са го казали в книгата, но не помня.
Роан Гърлинг пък съответно е малкия брат, винаги добронамерен, отзивчив и усмихнат, приятел с всекиго и ама не,...... не можах да почувствам някаква симпатия към него. Беше ми безразличен, как да се доверя на винаги усмихнат човек.


"Евърлес" е книга,  чиито страници разлиствах с трепет и нетърпение, защото това бяха страници изпълнени с всичко необходимо за едно незабравимо преживяване. Това е една красива книга със също толкова прекрасна корица. Не се чудете, а просто я нападайте. 

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар