Търсене в този блог

четвъртък, 15 ноември 2018 г.

"Книжарничката на острова" - Габриел Зевин

"Четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме сами. Ние не сме сами."


На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото й: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
„Книжарничката на острова” ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото нeсъвършено съвършенство.

"Когато чета книга, искам в същото време и ти да я четеш. Искам да знам какво мислиш за нея."

Обичам книгите за книги. Прекрасно е, когато главните герои обичат да четат, когато живеят заради литературата, благодарение на нея света им е изпълнен с цветове. Такива книги за мен са специални, винаги в тях мога да намеря красива история, много завладяващи цитати и толкова много други книги. И като споменах цитатите.... Знаете моето отношение към цитатите и в тази книга те са така красиви, завладяващи, готови за ролята на тема в някое литературно есе. Хммм май ми се дописа есе.... 

"Кажи на дете, че не обича да чете, и то ще ти повярва."

Книги говорещи за книги винаги имат една специфична красота за мен. Чувствам се близка с героите, общата ни страст ни кара да ставаме сутрин. Сякаш когато отварям такава книга усещам аромата на още толкова много други сюжети, истории, усещам драмата и любовта, която преживяват героите. На мнението съм, че една такава книга или трябва да е прекрасна или за нищо да не става. За радост тази книга е от добрите.


"Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?"

Обичам "Книжарничката на острова", защото ни разказва една красива история, изпълнена с много книги, с любов към тях, с любов към хората, но и това е една история имаща совите тъжни и съкрушаващи моменти, моменти, в които героите се чудят защо на тях. Тя ни разказа една история за една книжарница на един малък остров и за всички забъркани хора. Да в "Книжарничката на острова" си ги има тъжните, горчивите хапове на живота, но тя все пак е изпълнена и с надежда, защото литературата е в сърцата на героите и те ще намерят правилния път напред. Поне аз вярвам в това


"...нещата, които предизвикват реакция в нас на двайсет години, не са задължително същите, които ще ни трогнат на четирийсет и, обратното. Това е вярно и за книгите и за живота."

И това е книга, в която именно книгите свързват хората. Героите са различни, характерите им са други, но едно нещо си е константа, а именно, че книгите рано или късно ги намират. Имаме:


"... когато човек започне да му пука за едно нещо, в един момент открива, че е започнало да му пука за всичко.."

Мъж преживял тежка загуба отново намира смисъл да живея, малката книжарница, която има и едно малко момиченце осмислят живота му. А щом веднъж отново започне човек да живее, то  трябва да бъде сигурен, че и много други неща ще му се случат.


"Мястото, което Мая обичаше най-много, бе "долу", защото долу бе книжарницата, а книжарницата бе най-хубавото място на света."

Имаме едно малко момиченце оставено на произвола на съдбата, което намира перфектния дом. Момиче, което можеше да има ужасна съдба, но попада на точното място в точното време.
Жената мислеща винаги позитивно, романтичка до мозъка на костите си, жената имаща перфектна работа (поне за мен), но е пълен провал в намирането на любовта, в крайна сметка я намира.


"- Понякога книгите не ни намират, докато не настъпи подходящото време."

Полицая, който до скоро не се е замислял да започне да чете, става истински любител на това изкуство. И точно това е един от красивите моменти в тази книга. Полицая, заклел се да защитавам хората се влюбва в едно изкуство, което не позволява света да бъде просто сив.


"Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?"

"Книжарничката на острова" от Габриел Зевин е перфектно четиво за идващите студени дни. Облечете си топли дрехи, направите си чай, завийте се с най-мекото одеяла, което имате и се насладете на една красива книга. 

"Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.

В крайна сметка ние сме събрано творчество."

Няма коментари:

Публикуване на коментар