Търсене в този блог

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

"Мираж" - Сомая Дауд

НЕЙНОТО СОБСТВЕНО ЛИЦЕ Е НЕЙНИЯТ ВРАГ.

В свят, доминиран от бруталната Ватийска империя, осемнайсетгодишната Амани разполага само с мечтите си. Тя бленува за живота, който е царял преди нашествието, за свободата да пише поезия и да пътешества отвъд изолираната си луна.
Приключението, на което Амани се надява обаче, не е онова, което я намира. Тя е отведена в имперския палат, а причината за това е почти идентичната ѝ външна прилика с полуватийската принцеса Марам. Принцесата е толкова мразена, че има нужда от двойник – някой, който да се представя за нея и да бъде готов да умре в изпълнение на тази задача.
Амани няма избор. Тя е пленница, а трябва да се превърне в принцеса... Ситуация, при която дори едно погрешно движение може да стане причина за смъртта ѝ.

"Мираж" е книга, която ни разказва една интересна история за преломностите на съдбата, за това, че понякога лицето ти може да се окаже най-големият ти враг, само заради това, как изглеждат и съдбата ти да бъде предопределена.


Тази книга е началото на една поредица, в която героите трябва да покажат от какво тесто са замесени, трябва да изберат страна, трябва да разберат кои са. Все трудни избори, който ще бъдат изпълнени с много драма и обрати.
Книгата ми напомни малко за "Гневът и зората". И не, историите и на двете книги са много различни, но и  в двете се усеща един източен привкус. Една такова усещане за далечна култура, за нещо тайнствено, нещо магично, именно такова усещане имах докато четях тези книги, а аз обичам когато е така.

"Издръжливостта е вид сила, няма спор - но дори скалите може постепенно да изчезнат, ако са изложени на безкрайни проливни дъждове."

Като начало на поредицата тази книга е изпълнена с много информация за света. И именно имаме различни цивилизации, имащи своите културни различия, вярващи в различни неща, ценяща други неща.
Чакам втората книга, интересно ми е как ще се развият героите, как ще пораснат, каква ще им бъде съдбата.
Малко не на място ми се стори факта, че явно в книгата се говори за едно развито общество щом имаме пътуване между планетите и обитаване на луни. От друга страна от книгата ме лъхаше атмосфера на изостаналост. Не мога точно да го обясня. Но определено беше необикновено съчетанието между магичното и едно развито общество. 

"- Да пораснеш е плашещо -.....- Умно е от твоя страна да се боиш. Това означава, че ще се отнасяш към предстоящите си задачи с достатъчно внимание и, да се надяваме, с мъдрост."

Не мисля че това е спойлер но все пак искам да предупредя. 
В главата ми се върти една конкретна сюжетна линия а именно Амани - момичето жертва на собственото си лице и Марам - предопределена да управлява ( двете ни главни героини) да се укажат родните дори и да са далечни. Хора говорим за две момичета които са едно към едно еднакви някак не мисля, че е просто така.
В тази книга имаме тиранични покорители, имаме безжалостно отношение към поробените, имам бунтовници, имаме хора, готови да се борят за свободата си. Във връзка с това чакам с нетърпение момента, в който героите ще разбият ватийците т.е ще разбият лошите.


"По-скоро би рискувал живота си в името на една идея, вместо да оцелее, за да доживее да продължи да се бори и на следващия ден."

"Мираж" Сомая Дауд от  е книга с източен привкус, тя е изпълнена с магия, с трудности, героите са нагърбени с много отговорности, те трябва да разберат кои са, да изберат страна, цел за която да се борят. 


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

Няма коментари:

Публикуване на коментар