Търсене в този блог

петък, 30 ноември 2018 г.

"Евърлес" - Сара Холанд

В кралство Семпера времето е разменна монета – извлечено от кръвта, обвързано с желязото, използвано, за да се прибавят часове, дни... години към човешкия живот. По тези земи аристократите като Гърлинг притежават векове, докато обикновените хора изживяват малкото си време, потънали в нищета.
Никой не мрази Гърлинг повече от Джулс Ембър. Преди едно десетилетие тя и баща ѝ избягват под прикритието на нощта от двореца на Евърлес. Сега Джулс ще трябва да се върне там в отчаян опит да спечели време за баща си.
В двореца кипят приготовления за сватбата на Роан, най-младия лорд Гърлинг, с повереницата на кралицата. Джулс е изненадана от неочакваната любезност на Роан, но скоро разбира, че Евърлес крие повече опасности и изкушения, отколкото е подозирала.
Нейните решения имат силата да променят не само съдбата ѝ, но и да предизвикат обрат във времето.

"Евърлес" от Сара Холанд е едно малко съкровище, начало на вълнуваща поредица. Тази книга е изпълнена с драма и обрати, с привидно добри и лоши герои. В страниците на "Евърлес" ще намерите магия, любов, загуби и болка, ще намерите един несправедлив, но спиращ дъха ви свят. Свят, който трябва да посетите, трябва да изживее заедно с героите е едно необикновено приключение.

Не знам от къде да започна.. наистина трудно ми е да опиша колко много ми хареса книгата. 
Светът в нея малко ми напомни на първата книга от поредицата на Виктория Айвярд (защото съм чела само нея де, мале сега като се замисля та аз съм прочела тази книга преди сигурно над две години ), "Алената кралица". И двете книги имат общи черти, някои аспекти си приличат, но не по-лошия начин. Просто и в двете книги имаме несправедливо устроено общество, имаме магия и много трагедии, имаме героини, които се оказват нещо повече от това, за което са се смятали. Но аз обожавам такива книги. Обичам когато героите по трудния начин трябва да разберат от какво тесто са замесени. Обичам да чета такива книги, а именно книги, които имат добре изграден свят изпълнен с някаква тирания, нещо оригинално, което отличава този свят от другите и герои готови да се жертват в името на промяната. Може би е вече клише, но не и за мен, намирам ги за вълнуващи.
Та да "Евърлес" ни представя едни свят изпълнен с неправда и жестокости. Несправедливостта в книгата се поражда от факта, че времето се явява като разменна момента, богатите живеят векове, а бедните някакви мигове изпълнени само с болка и нищета. Обожавам идеята за времето, кръвта, живота като парична единица. Всичко е измислено много добре, че чак е малко плашещо. Историята оживя пред очите ми. 
Обичайно е естествено  да има любовен триъгълник, но аз  като повечето ги мразя и е голямо облекчение, че тук авторката е решила да го избегне (поне за сега де). Малцина автори могат да направят истински невероятен любовен триъгълник, но повечето продължават да се опитват. (единствения триъгълник, който ми хареса е този между Теса, Уил и Джем)
Радвам се, че Егмонт са решили да запазят оригиналната корица.  Ама много ме е яд, че явно телефонът ми не снима добре и не успях да направя хубави снимки на книгата, защото корицата е много красива и заслужава това.
Мисля си за нещо ново..., малка рублика в ревютата на книгите под наслов: Любим момент. Той ще включва спойлери и за това се чувствайте предупредени. Моля кажете ми дали идеята в допада. Тааа....
Любим момент: Спойлер!!!Много ми хареса разговоря на Джулс и Лиъм на онази поляна, когато той я измъкна от затвора. Тогава тя за първи път го видя истински, видя, че докато тя го е мразила, той е мислим само за нея, опитвал се е да разбере какво я прави специална и да я защити от възможните и врагове.
Дойде редът и на героите в книгата:
Джулс Ембър е главната героиня и познайте кой не я хареса. Аз, естествено. Още в първите две страници и вече ме бе загубила и до края не успя да ме спечели. Очакванията ми към главните героини са големи и малко от тях могат да ме спечелят. Джулс доста ще трябва да се потруди във втората книга, за да ме спечели, но хей имам надежда.
Лиъм Гърлинг е големият лош брат, съсипал животи. Това е първото нещо, което научаваме за него, но аз не успях да почувствам лоши чувства към него. Мислех си, че трябва да има нещо повече около него, нещо под маската на злодея. Все пак вълка кожата си мени, но нрава не, но сигурни ли сме, че вълкът е наистина вълк? 
Спойлер: Радвам се, че се указах права. Лиъм се оказа такова сладурче,  нямам търпение да се съберат с Джулс. Да като дете явно, не е бил ангелче, но все пак... Само дето не разбрах какво всъщност се е случило там в онзи пожар преди години, когато той уж е бутал Роан в огъня. Може и да са го казали в книгата, но не помня.
Роан Гърлинг пък съответно е малкия брат, винаги добронамерен, отзивчив и усмихнат, приятел с всекиго и ама не,...... не можах да почувствам някаква симпатия към него. Беше ми безразличен, как да се доверя на винаги усмихнат човек.


"Евърлес" е книга,  чиито страници разлиствах с трепет и нетърпение, защото това бяха страници изпълнени с всичко необходимо за едно незабравимо преживяване. Това е една красива книга със също толкова прекрасна корица. Не се чудете, а просто я нападайте. 

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

вторник, 27 ноември 2018 г.

"Думи в тъмносиньо" - Кат Кроули

„Това трябва да са най-депресиращите думи в историята на любовта. Наистина се постарах да те обичам.“

Това е любовна история.
Историята на една книжарница, където читателите оставят писма до непознати, до любимите си хора, до поети, между страниците на книгите.
Това е историята на Хенри Джоунс и Рейчъл Суийти. Някога те са били най-добри приятели, но после Рейчъл се мести в малко градче край бреговете на океана.
Сега тя се връща и започва работа в книжарницата, докато събира парченцата от разбитото си сърце след смъртта на брат си. Но една част от нея вярва, че бъдещето ѝ е скрито някъде между книгите и любимите ѝ хора, изпълнено с тъмносини думи на надежда и спокойствие.

„Книгите втора ръка преливат от мистерии. Ето защо толкова ги харесвам.“

„Думи в тъмносиньо“ е една прекрасна книга, разказваща за любов, приятелство, загуби и за книги много книги. Тя е подходящо четиво за всеки един, който иска да се наслади на една красива и вълнуващи история. Ако искате книга за любителите на книги, то тази е за вас, ако искате лека и приятна история то тази е точно за вас, ако търсите романтика подсладена с щипка горчивина то тази книга и точно за вас. Абе тази книга е за вас!!!

„-Никой няма причина да стане. Животът е безсмислен, но хората все пак стават от леглото. Така е устроена човешката раса.“

Доста се двоумих преди да започна книгата, честно казано и аз не знам защо, така и така вече си я бях купила, но сякаш нямах достатъчно желание да я прочета, нямах мотивацията, но няколко хора горещо ми я препоръчаха, че просто нямаше как да не се реша да я започна,. И как само се радвам, че ги послушах. Защото книгата е просто прекрасна, тя е едно напълно завършено съкровище, което ни разказва по лек и вълнуващ начин една завладяваща история. Тук няма да намерите само щастие, любов към книгите и любовни истории. В книгата също се крие зловещата страна на живота, несправедливостта в него. Тя е един микс между любов, трагедия, приятелства и обич към книгите. Това е книга, която можете да прочетете за броени часове и след това да изпитвате познатата болка в главата, просто, защото през изминалите часове сте изживели още един живот.

„...думите значат нещо. Не са безполезни. Ако бяха безполезни, нямаше да могат да възпламеняват революции и да изменят историята и нямаше да са онова, за което мислиш вечер, преди да заспиш. Ако бяха просто думи, нямаше да слушаме песни, като малки деца нямаше да молим да ни четат. Ако бяха просто думи, тогава нямаше да съдържат смисъл и историите нямаше да са навсякъде около нас още отпреди човечеството да се е научило да пише. Ако бяха просто думи, хората нямаше да се влюбват заради тях, да се чувстват зле заради тях, да изпитват болка заради тях, болката им да бъда облекчавана пак заради тях.“

В книгата има една прекрасна идея: отдел за книги, в който читателите оставят писма, пишат мнения, отбелязват любими цитати и мисли. Обожавам тази идея, струва ми се много интересна, оригинална, вълнуваща и просто страхотна.
Историята ми хареса толкова много, защото тя ни представя както сладката, но така и горчивата страна на живота. Историята е поднесена по лек и приятен начин, разказва ни историята на Хенри и Рейчъл, двама бивши най-добри приятели, които наново изграждат връзката помежду си, естествено тук няма много голяма изненада как се развиват отношенията им, но все пак е приятно да се извърви пътя заедно с тях.
Героите ми харесаха те са една смесица от най-различни образи, определено не са еднообразни, всеки има своята ярка индивидуалност. И естествено си имам моите любимци.
Забавното е, че любимите ми образи в тази книга не са главните героите. Най-много ми допаднаха малката сестра на Хенри и братя на Рейчъл. (това ревю го довършвам сигурно почти година след като съм прочела книгата и за това не мога да си спомня имената им....) и да тази малка подробност не я помня, но знам, че техните образи ме впечатлиха, караха ме да се усмихвам.

„Голяма част от дрехите и са черни, предимно тениски с надписа от сорта „Чети бе, копеле!“

За жалост един персонаж не можа особено да ми се хареса, а именно главният герой Хенри. Той е ангелче, обича книги, живее заради тях, живее с тях, но просто ал този човек е толкова прост и честно, стори ми се супер жалък, на моменти безхарактерен и не показващ никакво достойнство. Токова поведение ми е просто антипатично.

„Ние сме книгите, които четем и нещата, които обичаме.“

„Думи в тъмносиньо“ от Кат Кроули е перфектно четиво за любителите на книгите, в нея можете да намерите много книги, много любов, приятелство, но и горчилка и болка. Това е лека книга определено, но засяга на моменти болезнени теми. Не се чудете, не отлагайте книгата,  а просо я започнете.

„-Шекспир, това момиче не е за теб.
-Тя е сродната ми душа.
-Тогава съм сериозно разтревожена за душата ти-...“

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

"Мираж" - Сомая Дауд

НЕЙНОТО СОБСТВЕНО ЛИЦЕ Е НЕЙНИЯТ ВРАГ.

В свят, доминиран от бруталната Ватийска империя, осемнайсетгодишната Амани разполага само с мечтите си. Тя бленува за живота, който е царял преди нашествието, за свободата да пише поезия и да пътешества отвъд изолираната си луна.
Приключението, на което Амани се надява обаче, не е онова, което я намира. Тя е отведена в имперския палат, а причината за това е почти идентичната ѝ външна прилика с полуватийската принцеса Марам. Принцесата е толкова мразена, че има нужда от двойник – някой, който да се представя за нея и да бъде готов да умре в изпълнение на тази задача.
Амани няма избор. Тя е пленница, а трябва да се превърне в принцеса... Ситуация, при която дори едно погрешно движение може да стане причина за смъртта ѝ.

"Мираж" е книга, която ни разказва една интересна история за преломностите на съдбата, за това, че понякога лицето ти може да се окаже най-големият ти враг, само заради това, как изглеждат и съдбата ти да бъде предопределена.


Тази книга е началото на една поредица, в която героите трябва да покажат от какво тесто са замесени, трябва да изберат страна, трябва да разберат кои са. Все трудни избори, който ще бъдат изпълнени с много драма и обрати.
Книгата ми напомни малко за "Гневът и зората". И не, историите и на двете книги са много различни, но и  в двете се усеща един източен привкус. Една такова усещане за далечна култура, за нещо тайнствено, нещо магично, именно такова усещане имах докато четях тези книги, а аз обичам когато е така.

"Издръжливостта е вид сила, няма спор - но дори скалите може постепенно да изчезнат, ако са изложени на безкрайни проливни дъждове."

Като начало на поредицата тази книга е изпълнена с много информация за света. И именно имаме различни цивилизации, имащи своите културни различия, вярващи в различни неща, ценяща други неща.
Чакам втората книга, интересно ми е как ще се развият героите, как ще пораснат, каква ще им бъде съдбата.
Малко не на място ми се стори факта, че явно в книгата се говори за едно развито общество щом имаме пътуване между планетите и обитаване на луни. От друга страна от книгата ме лъхаше атмосфера на изостаналост. Не мога точно да го обясня. Но определено беше необикновено съчетанието между магичното и едно развито общество. 

"- Да пораснеш е плашещо -.....- Умно е от твоя страна да се боиш. Това означава, че ще се отнасяш към предстоящите си задачи с достатъчно внимание и, да се надяваме, с мъдрост."

Не мисля че това е спойлер но все пак искам да предупредя. 
В главата ми се върти една конкретна сюжетна линия а именно Амани - момичето жертва на собственото си лице и Марам - предопределена да управлява ( двете ни главни героини) да се укажат родните дори и да са далечни. Хора говорим за две момичета които са едно към едно еднакви някак не мисля, че е просто така.
В тази книга имаме тиранични покорители, имаме безжалостно отношение към поробените, имам бунтовници, имаме хора, готови да се борят за свободата си. Във връзка с това чакам с нетърпение момента, в който героите ще разбият ватийците т.е ще разбият лошите.


"По-скоро би рискувал живота си в името на една идея, вместо да оцелее, за да доживее да продължи да се бори и на следващия ден."

"Мираж" Сомая Дауд от  е книга с източен привкус, тя е изпълнена с магия, с трудности, героите са нагърбени с много отговорности, те трябва да разберат кои са, да изберат страна, цел за която да се борят. 


Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

четвъртък, 15 ноември 2018 г.

"Книжарничката на острова" - Габриел Зевин

"Четем, за да знаем, че не сме сами. Четем, защото сме сами. Четем и вече не сме сами. Ние не сме сами."


На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото й: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
„Книжарничката на острова” ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото нeсъвършено съвършенство.

"Когато чета книга, искам в същото време и ти да я четеш. Искам да знам какво мислиш за нея."

Обичам книгите за книги. Прекрасно е, когато главните герои обичат да четат, когато живеят заради литературата, благодарение на нея света им е изпълнен с цветове. Такива книги за мен са специални, винаги в тях мога да намеря красива история, много завладяващи цитати и толкова много други книги. И като споменах цитатите.... Знаете моето отношение към цитатите и в тази книга те са така красиви, завладяващи, готови за ролята на тема в някое литературно есе. Хммм май ми се дописа есе.... 

"Кажи на дете, че не обича да чете, и то ще ти повярва."

Книги говорещи за книги винаги имат една специфична красота за мен. Чувствам се близка с героите, общата ни страст ни кара да ставаме сутрин. Сякаш когато отварям такава книга усещам аромата на още толкова много други сюжети, истории, усещам драмата и любовта, която преживяват героите. На мнението съм, че една такава книга или трябва да е прекрасна или за нищо да не става. За радост тази книга е от добрите.


"Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?"

Обичам "Книжарничката на острова", защото ни разказва една красива история, изпълнена с много книги, с любов към тях, с любов към хората, но и това е една история имаща совите тъжни и съкрушаващи моменти, моменти, в които героите се чудят защо на тях. Тя ни разказа една история за една книжарница на един малък остров и за всички забъркани хора. Да в "Книжарничката на острова" си ги има тъжните, горчивите хапове на живота, но тя все пак е изпълнена и с надежда, защото литературата е в сърцата на героите и те ще намерят правилния път напред. Поне аз вярвам в това


"...нещата, които предизвикват реакция в нас на двайсет години, не са задължително същите, които ще ни трогнат на четирийсет и, обратното. Това е вярно и за книгите и за живота."

И това е книга, в която именно книгите свързват хората. Героите са различни, характерите им са други, но едно нещо си е константа, а именно, че книгите рано или късно ги намират. Имаме:


"... когато човек започне да му пука за едно нещо, в един момент открива, че е започнало да му пука за всичко.."

Мъж преживял тежка загуба отново намира смисъл да живея, малката книжарница, която има и едно малко момиченце осмислят живота му. А щом веднъж отново започне човек да живее, то  трябва да бъде сигурен, че и много други неща ще му се случат.


"Мястото, което Мая обичаше най-много, бе "долу", защото долу бе книжарницата, а книжарницата бе най-хубавото място на света."

Имаме едно малко момиченце оставено на произвола на съдбата, което намира перфектния дом. Момиче, което можеше да има ужасна съдба, но попада на точното място в точното време.
Жената мислеща винаги позитивно, романтичка до мозъка на костите си, жената имаща перфектна работа (поне за мен), но е пълен провал в намирането на любовта, в крайна сметка я намира.


"- Понякога книгите не ни намират, докато не настъпи подходящото време."

Полицая, който до скоро не се е замислял да започне да чете, става истински любител на това изкуство. И точно това е един от красивите моменти в тази книга. Полицая, заклел се да защитавам хората се влюбва в едно изкуство, което не позволява света да бъде просто сив.


"Можеш да разбереш всичко, което ти е нужно да знаеш за някого от отговора на въпроса: Коя е любимата ти книга?"

"Книжарничката на острова" от Габриел Зевин е перфектно четиво за идващите студени дни. Облечете си топли дрехи, направите си чай, завийте се с най-мекото одеяла, което имате и се насладете на една красива книга. 

"Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.

В крайна сметка ние сме събрано творчество."

понеделник, 5 ноември 2018 г.

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" - Фредрик Бакман

"Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг" от Фредрик Бакман е една изключително красива, разчувствувана история, която ме съкруши. Това е малка книга, която не мога да опиша с думи. Как да опиша, колко много ме е завладяла тази книгата, като не мога да намеря правилните думи да опиша чувствата и мислите, които тази книга предизвика.
Това е първата книга на Фредрик Бакман, която чета, но няма да е последната. Обещавам си го. Това е първата от многото книги на Бакман, която ще прочета. 
И сега както обикновено, когато не мога опиша точно колко прекрасна е дадената книга, просто ще ви оставя да прочетете средните цитати.  


"И това ако не е най-хубавата възраст, ........ Тогава, когато едно момче е достатъчно голямо, че да разбира как работи светът, но и достатъчно младо, че да отказва да го приеме."

"Цифрите винаги помагат на човек да намери обратния път."

"Който бърза да живее, бърза да тъгува,"

"Нашите мозъци са най-необятното уравнение и когато човечеството успее да го реши, това ще е по-велик момент от стъпването на Луната."

"-Човек претърпява неуспех единствено ако не опита отново."

"-Учителката ни накара да напишем съчинение за това какви искаме да станем като големи - разказа Ноа.
- Ти какво написа?
- Написах, че първо искам да се съсредоточа върху това да бъда малък.
- Това е много добър отговор.
- Нали? Пък и предпочитам да стана стар, а не голям. Всички големи са ядосани, само децата и старите хора се смеят.
.........
- Какво каза учителката ти?
- Каза, че не съм разбрал задачата.
- А ти какво и каза?
- Казах, че тя не е разбрала отговора."

"Ядосана съм, защото според теб всичко е една случайност, но на тази планета живеят няколко милиарда души, а аз открих ТЕБ, и ако твърдиш, че със същия успех съм можела да попадна на когото и да е, то тогава не мога да понеса проклетата ти математика."

"Баба ти имаше ужасно чувство за ориентация. Можеше да се загуби и на ескалатор."

"Разказвай ми, че чувството да се влюбиш е като да не можеш да си намериш място в собственото си тяло."

"Помниш ли, когато беше малък и те попита защо хората ходят в космоса?
-Да. Казах му, че хората са родени за приключения, че трябва да изследваме и откриваме, че такава е природата ни.
- Но видя, че той се изплаши, затова добави: "Тед, не ходим в космоса, защото ни е страх от извънземни. Ходим в космоса, защото се страхуваме, че сме сами. Би било ужасно да сме сами в толкова голяма вселена."

"Ето защо имаме възможността да глезим внуците си. По този начин молим децата си за прошка."