Търсене в този блог

петък, 19 октомври 2018 г.

„Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана” - Джесика Таунсенд

МОРИГАН ВРАНА Е ПРОКЪЛНАТА.

Родена е на Срединощ, най-злополучния ден, в който може да се роди едно дете.Обвиняват я за всички местни нещастия - от градушки до сърдечни удари. И което е най-лошо, проклятието означава, че Мориган е обречена да умре в полунощ на единайсетия си рожден ден.
Но докато чака да се изпълни съдбата й, се появява странен и забележителен човек на име Юпитер Норт. Той я измъква от преследващите ги черни като дим хрътки и сенчести ловци на коне и я отвежда на сигурно място, в таен вълшебен град, наречен Невърмур.
Там Мориган открива, че Юпитер я е избрал да се състезава за място в най-престижната организация на града: Чудното общество. За да влезе в него, тя трябва да мине през четири трудни и опасни изпитания в надпревара със стотици други деца, всяко от които притежава някакъв невероятен талант, открояващ го от другите - талант, какъвто Мориган смята, че самата тя няма…
За да остане завинаги в безопасния Невърмур, тя трябва да намери начин да премине изпитанията - иначе ще бъде принудена да напусне града и да се изправи срещу гибелната си участ.


„ - Сенките са си сенки, госпожице Врана. - ... - Те искат да бъдат мрачни.”

"Невърмур" от Джесика Таусентнд е началото на една нова поредица, в която добрите трябва да се изправят срещу силите на злото. Това е книга за осъзнаваното на това, че щом едно нещо за едни е проклятие, то за други може да е благословия, за това, че ние хората сме склонни да обвиняваме някой друг за несгодите си, за провала ни. Това е книга за една героиня с черна коса, която може да поеме по два пътя на доброто или да се изкуши от злото, да приеме това, което е и да правим добро или да се откаже от светлината в себе си.
Естествено всички предполагаме по кой път ще поеме, но хей винаги има възможност за нещо друго. Обратите са забавни, много и то. Но обратите, които искам да станат, а не от типа тя се отказа от моя човек заради някои си друг, тези обрати ме изкарват от релси. А това не е хубаво хора.


„ Хората остават частици от себе си навсякъде, Мориган - всички битки, които са водели, всички болки, които са преживели, всичката любов и радост, които са изпитали, хубавите и лошите неща, които са извършели.

В началото книгата ми тръгне много трудно, не можа да ме завладее, да ме грабне от веднъж и това доста ме обезсърчи, защото исках да ми хареса и то много. Понякога е така една книга в началото не завладява, но в следващия момент, когато си се заинатил да я прочетеш и  осъзнаваш, че вече тя те е завладява. Историята те е грабнала. И благодариш на себе си, че си си казал: "Я се стегни и се съсредоточи върху това, което четеш белкем може и да ти хареса."
Малко отклонение:
И сега като казах, че книгата в началото не ме е завладяла ми дойде на ума, че доста често ми се случва това явление. А това е тъжно, знам, че проблема не е в книгите, а в мен. Не мога да съм от хората, които първото изречение ги завладява. Особено, когато навлизам в нов свят, имам нужда от определено време да обработя всичко.
Края на дълбоките ми размисли:


„ - Слюнката ти мирише на сардини.
- Ами, да. Аз съм котка.
- А сега и лицето ми мирише на сардини.
- Не ми пука. Аз съм котка.”

Точно такъв беше случая с тази книга, в началото ми беше трудно да навляза в света на Мориган Врана. Света, който Дж. Таусенд е създала е изцяло нов, т.е с история, с други управляващи органи, с други градове и държави, с магически сили и свръхестествени същества. Обичам такива книги, но при тях винаги самото навлизане в света ми е леко трудно, прекалено много информация в началото за малкия ми мозък. Шегувам се, надявам се мозъка ми да не е малък. 
Буквално книгата казваше, че е точно за мен как иначе на задната и корица щеше да пише за феновете на Хари Потър и Пърси Джаксън. Та това са ми едни от двете най-любими поресици на всички времена. Като споменах Пърси ми се дочете поредицата за него, за съжаление книгите ми са в Разград. Пфф за такива моменти ще трябва да си донеса всички книги тук във Варна, щом ми се дочете някоя, но пък като се прибера в Разград ще е същата ситуация. Просто е невъзможно.
Мисля си, че отклонения за едно ревю станаха доста, за това да се върна по същество.
Книгата ни представя историята за едно момиче, което трябва да намери себе си, трябва да разбере коя е и на какво е способна, да разбера дали сърцето и е добро или зло. Естествено това е съпътствано от намиране на приятелства, на врагове или на хора, които ем не те харесват, но хем нещата могат да се развият в добра посока. Историята поставя най-различни изпитания пред героите, те трябва да намерят уникалното в себе си и да се преборят. 
 
„-Намери си приятел.
- Така мисля.
- Нещо друго интересно?
- Май си създадох и враг.
- Аз си създадох първия свестен враг чак на дванайсет. - Изглеждаше впечатлен.”

Чакам моменти само когато с развитието на поредицата Морикан ще порасне и ще се почне и малко любовната история. Имам вече идеи. Нали си ме знаете, вече съм сватосала Морикан. И ще се ядосам, ако избраника на авторката не е моя. Но хей има време, ако не се бъркам Мориган в тази книга е на 12 години.
Честно казано не ми се говори за героите. Това е първата книга от поредицата и ще изчакам да говоря за персонажите в някои от другите ревюта. Забелязала съм, че когато пиша ревю за всяка една книга от поредица, малко или много нямам какво вече особено да кажа за героите. 
Само ще спомена, че ми е много забавно, когато в такива книги има герой котка, говореща котка. Толкова е сладко. Хора аз обичам котките. Няма да съм за ако като видя някоя котка не се помъча да я помилвам или да я нахраня.


„....много хубавите или много лошите спомени могат да се задържат вечно.”

„Невърмур” от Джесика Таунсенд ни разказа една история изпълнена с магия, с изпитания, това е книга, която ни говори, че не всяко проклятие е лошо, че щом си прокълнат за едни, то за други си  нещо съвсем друго. Това е книга, която ни разказа историята за Мориган Врана. И аз нямам търпение за продължението и. Защото пред Мориган и нейната дружина от близки приятели стоят още много изпитания и неприятности. 


Благодаря на издателска къща Бард за предоставената възможност. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар