Търсене в този блог

петък, 19 октомври 2018 г.

„Невърмур: Изпитанията на Мориган Врана” - Джесика Таунсенд

МОРИГАН ВРАНА Е ПРОКЪЛНАТА.

Родена е на Срединощ, най-злополучния ден, в който може да се роди едно дете.Обвиняват я за всички местни нещастия - от градушки до сърдечни удари. И което е най-лошо, проклятието означава, че Мориган е обречена да умре в полунощ на единайсетия си рожден ден.
Но докато чака да се изпълни съдбата й, се появява странен и забележителен човек на име Юпитер Норт. Той я измъква от преследващите ги черни като дим хрътки и сенчести ловци на коне и я отвежда на сигурно място, в таен вълшебен град, наречен Невърмур.
Там Мориган открива, че Юпитер я е избрал да се състезава за място в най-престижната организация на града: Чудното общество. За да влезе в него, тя трябва да мине през четири трудни и опасни изпитания в надпревара със стотици други деца, всяко от които притежава някакъв невероятен талант, открояващ го от другите - талант, какъвто Мориган смята, че самата тя няма…
За да остане завинаги в безопасния Невърмур, тя трябва да намери начин да премине изпитанията - иначе ще бъде принудена да напусне града и да се изправи срещу гибелната си участ.


„ - Сенките са си сенки, госпожице Врана. - ... - Те искат да бъдат мрачни.”

"Невърмур" от Джесика Таусентнд е началото на една нова поредица, в която добрите трябва да се изправят срещу силите на злото. Това е книга за осъзнаваното на това, че щом едно нещо за едни е проклятие, то за други може да е благословия, за това, че ние хората сме склонни да обвиняваме някой друг за несгодите си, за провала ни. Това е книга за една героиня с черна коса, която може да поеме по два пътя на доброто или да се изкуши от злото, да приеме това, което е и да правим добро или да се откаже от светлината в себе си.
Естествено всички предполагаме по кой път ще поеме, но хей винаги има възможност за нещо друго. Обратите са забавни, много и то. Но обратите, които искам да станат, а не от типа тя се отказа от моя човек заради някои си друг, тези обрати ме изкарват от релси. А това не е хубаво хора.


„ Хората остават частици от себе си навсякъде, Мориган - всички битки, които са водели, всички болки, които са преживели, всичката любов и радост, които са изпитали, хубавите и лошите неща, които са извършели.

В началото книгата ми тръгне много трудно, не можа да ме завладее, да ме грабне от веднъж и това доста ме обезсърчи, защото исках да ми хареса и то много. Понякога е така една книга в началото не завладява, но в следващия момент, когато си се заинатил да я прочетеш и  осъзнаваш, че вече тя те е завладява. Историята те е грабнала. И благодариш на себе си, че си си казал: "Я се стегни и се съсредоточи върху това, което четеш белкем може и да ти хареса."
Малко отклонение:
И сега като казах, че книгата в началото не ме е завладяла ми дойде на ума, че доста често ми се случва това явление. А това е тъжно, знам, че проблема не е в книгите, а в мен. Не мога да съм от хората, които първото изречение ги завладява. Особено, когато навлизам в нов свят, имам нужда от определено време да обработя всичко.
Края на дълбоките ми размисли:


„ - Слюнката ти мирише на сардини.
- Ами, да. Аз съм котка.
- А сега и лицето ми мирише на сардини.
- Не ми пука. Аз съм котка.”

Точно такъв беше случая с тази книга, в началото ми беше трудно да навляза в света на Мориган Врана. Света, който Дж. Таусенд е създала е изцяло нов, т.е с история, с други управляващи органи, с други градове и държави, с магически сили и свръхестествени същества. Обичам такива книги, но при тях винаги самото навлизане в света ми е леко трудно, прекалено много информация в началото за малкия ми мозък. Шегувам се, надявам се мозъка ми да не е малък. 
Буквално книгата казваше, че е точно за мен как иначе на задната и корица щеше да пише за феновете на Хари Потър и Пърси Джаксън. Та това са ми едни от двете най-любими поресици на всички времена. Като споменах Пърси ми се дочете поредицата за него, за съжаление книгите ми са в Разград. Пфф за такива моменти ще трябва да си донеса всички книги тук във Варна, щом ми се дочете някоя, но пък като се прибера в Разград ще е същата ситуация. Просто е невъзможно.
Мисля си, че отклонения за едно ревю станаха доста, за това да се върна по същество.
Книгата ни представя историята за едно момиче, което трябва да намери себе си, трябва да разбере коя е и на какво е способна, да разбера дали сърцето и е добро или зло. Естествено това е съпътствано от намиране на приятелства, на врагове или на хора, които ем не те харесват, но хем нещата могат да се развият в добра посока. Историята поставя най-различни изпитания пред героите, те трябва да намерят уникалното в себе си и да се преборят. 
 
„-Намери си приятел.
- Така мисля.
- Нещо друго интересно?
- Май си създадох и враг.
- Аз си създадох първия свестен враг чак на дванайсет. - Изглеждаше впечатлен.”

Чакам моменти само когато с развитието на поредицата Морикан ще порасне и ще се почне и малко любовната история. Имам вече идеи. Нали си ме знаете, вече съм сватосала Морикан. И ще се ядосам, ако избраника на авторката не е моя. Но хей има време, ако не се бъркам Мориган в тази книга е на 12 години.
Честно казано не ми се говори за героите. Това е първата книга от поредицата и ще изчакам да говоря за персонажите в някои от другите ревюта. Забелязала съм, че когато пиша ревю за всяка една книга от поредица, малко или много нямам какво вече особено да кажа за героите. 
Само ще спомена, че ми е много забавно, когато в такива книги има герой котка, говореща котка. Толкова е сладко. Хора аз обичам котките. Няма да съм за ако като видя някоя котка не се помъча да я помилвам или да я нахраня.


„....много хубавите или много лошите спомени могат да се задържат вечно.”

„Невърмур” от Джесика Таунсенд ни разказа една история изпълнена с магия, с изпитания, това е книга, която ни говори, че не всяко проклятие е лошо, че щом си прокълнат за едни, то за други си  нещо съвсем друго. Това е книга, която ни разказа историята за Мориган Врана. И аз нямам търпение за продължението и. Защото пред Мориган и нейната дружина от близки приятели стоят още много изпитания и неприятности. 


Благодаря на издателска къща Бард за предоставената възможност. 

петък, 12 октомври 2018 г.

„Луди богаташи“ – Кевин Куан

Когато нюйоркчанката Рейчъл Чу се съгласява да прекара лятото с приятеля си Никълъс Йънг в родния му Сингапур, тя си представя спокойна семейна обстановка и неповторими мигове с любимия мъж.
Това, което Ник е пропуснал да й спомене обаче, са няколко незначителни детайла относно живота на семейството си. Веднъж стъпила на сингапурска земя, Рейчъл научава следното:

  • Родният дом на Ник прилича по-скоро на дворец отколкото на спокойна семейна къщичка.
  • Ник е израснал, возейки се на повече частни самолети, отколкото на коли.
  • Не на последно място – Ник се оказва един от най-желаните ергени в страната си.
При тези обстоятелства Рейчъл се озовава под постоянен прицел от секундата, в която слиза от самолета, а мечтаната й спокойна почивка се превръща в поредица от сблъсъци с потомс твени аристократи и новобогаташи, шумни роднини и амбициозни кариеристи.

„Луди богаташи“ от Кевин Куан е вълнуващото начало на една трилогия, която хвърля читателя в дълбините на разкоша, на богатството, в сърцето на едно семейство, за което потеклото е по-важно от каквото и да е друго, по-важно от това какъв човек си.
Това е книга, която ни дава възможността да се докоснем до азиатката култура, докосваме се до магията на тази част от света. Въпреки че ние читателите се намира вкъщи, или в градския, на някоя пейка с тази книга в ръка ние всъщност се разхождаме из сингапурските улици, ядем храна от уличните заведения, наслаждаваме се на една култура. Изживяваме едно цветно и динамично приключение. 

" - Добре дошла в Сингапур, Рейчъл. Тук споровете за храната са национално развлечение -...."

Четенето на тази книга си беше истинско приключение. Както при всяко друго приключение началото бе трудно, имаше дълъг път  за изминаване, имаше забавни и тъжни моменти, моменти, при които любовта побеждава, но и такива при които предразсъдъците и личните подбуди вземаха връх. Интересно ми е как историята ще продължи, какви нови неща ще се изсипят на главите на героите, какви нови тайни ще излязат на бял свят. Определено основата си  я има за едно следващо лудо изживяване.
Имам въпрос.
Колко зле ще прозвучи, ако кажа, че за първи път чета толкова много азиатски имена? Не че нещо, но наистина за първи път чета книга, в която всички герои са от Азия. Беше ми трудно да прочета имената, пък камоли да ги произнася? Честно! Мисля, че това говори зле за мен, но това е истината. Обаче това е част от чара за книгата поне за мен, защото тя не е като другите книга. Дори само заради имената на героите. 

"... Кажи ми кой се е оттеглил дотолкова, че да си губи времето в опити да разцепи връзката ми, и защо?
- Всички момичета за женени на острова и техните майки."

И като казах героите.....
Те са толкова много, с така богата история, всички са свързани, един кой си е трети братовчед на едни кой си, оня е женен за някаква си там, а нейното и семейство е един кое си. Книгата е различна заради богатата персонажна система.  Едни ден ще трябва да прочета отново тази книга, за да си припомня всички връзки или пък да ги науча най-сетне. Но определено когато дойде редът на втората книга (а дано да дойде това време скоро), ще бъда подготвена.
И да кажа няколко думи и за конкретните героите. 

"Рейчъл, току-що прекарах сутринта с бъдещия ти съпруг.... 
- Не, сериозно, открих бъдещия ти съпруг. Беше с мен на срещата на студентския съвет. Това е третият път, в който го срещам, и съм убедена, че той е мъжът на живота ти."

Ник и Рейчъл са нашите главни герои. Около тях се върти основната драма.  Както и около три определени фамилии, част от едната от тях е Ник.
И двамата много ги харесах, на моменти се дразнех на изборите им, но това не е кой знае какво. Определено и двамата можеха да постъпят по различен начин в някои конкретни моменти. Но хей никой не е безгрешен, щях да напиша, че им стискам палци за един щастлив край, но какво да кажа, вече знам финала на поредицата и няма за какво да се надявам. 
Удивлявам се на автора, създал е една интригуваща история, която определено заслужава да е на големия екран. И да като споменах това, нямам търпение за филма, трябва да видя дали са прецакали хубавата книга или са направили хубава адаптация.
Докато четях книгата си представях всичко така цветно, така изпълнено с живот, с енергия и ще  бъда много разочарована, ако във филма не е така.

В "Луди богаташи" читателя може да се наслади на една любовна история изпълнена с обрати и изненади читателя се запознава с част от азиатската култура върви заедно с героите по сингапурските улици, заедно с главната героиня се спуска в лудостта на едно семейство. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.