четвъртък, 30 август 2018 г.

„Легендата” - Стефани Гарбър

„Легендите би трябвало да са по-хубави от
истината. Идеализирани мечти и кристални надежди, твърде съвършени, за да съществуват реално.”

Донатела Драгна още свиква с новата си
роля в трупата на Легендата, когато става

ясно, че предстои нова игра. Императрицата на Меридианната империя навършва седемдесет и пет и Каравалът потегля за столицата за поредното си екстравагантно представление – пълно с незнайни цветове и магията на забравени сънища.
Сред великолепието на празнична Валенда Донатела се впуска в опасна игра. Натрупала е дългове и е дошло време да плати: трябва да предаде господаря на Каравала. Ако не открие откъде черпи силата си Легендата, собствените ѝ тайни ще бъдат разкрити, а животът ѝ – опустошен.
Донатела знае, че Легендата е опасен, но не и каква съблазън се крие в тази опасност. Колкото по-близо е до най-пазената му тайна, толкова по-малко може да разчита на собствените си чувства. Клела се е никога да не се влюбва, но скоро става ясно, че на риск е изложен не само животът, а и сърцето ѝ.


„-Съдбата е само идея, на която ние даваме плът с вярата си.”

„Легендата” разказва красивата и така заплетената история за едно момиче, за едно момче, за любовта между тях, за невъзможните избори в живота. Това е книга, която те запленява и те оставя да кърваш бавно и не спиращо след края ѝ. Книга, която не искаш да оставяш.

„-Какво прави нещо истинско, Тела? -.....- Достатъчно ли е да го видиш, за да стане истинско? -......- Или да го чуеш? -.....- А ако го почувстваш, това прави ли го истинско?”

Историята на Скарлет и Донатела продължава своя път, отново има своите върхове и спадове, отново всичко е заложени на карта.
Каравала не е просто игра, този път всичко е истинско и никой не може да е победител. В тази книга историята се задълбочава, става по-опасна, вече не е просто игра, която трябва да бъде спечелена, нещата са вече на живот и смърт. Имаме нови елементи, нови герои, който провокират обрати и изненади.

„...повечето хора се отказват в най—
трудният момент, тогава, когато ситуацията изглежда безнадеждна. А точно тогава надеждата е най—необходима.”

Книгата е така невероятна и тръпна от нетърпение за третата, защото съм в емоционална бездна, а това не е никак приятно. Тя е едно красиво приключения, което ни разказва за любов, огромна гама от емоциии, изненади и обрати.
Начина на писане на авторката е завлядващ и лесно ни привлича към историята и. Действието се развива бързо и ако се заплеснеш за едни миг и ще изпуснеш нещо важно. Нещо, което в последствие може да изиграе важна роля.
Както казах в тази книга, авторката прибавя нови елементи, нови сили си играят като кулка на конци с героите, карайки ни нас читателите да се чудим кое е планирано, изценирано и кое става по волята на съдбата.

„-Ако майка ми беше свястна, аз сигурно щях да се превърна в добър човек, а както знаем, добрите хора са много скучни.”

Трябва да призная нещо, за да ми е леко на душата.
ДА пак бях непослушна и прочетох финала на „Легендата” още преди да съм преполовила книгата. Но този път това беше грешно решение. Една огромна грешка, трябваше да си остана в неведение. И вие ако сте като мен и се изкушавате понякога да прочитате финала на някоя книга, то се въздържете за тази книга.

„-Когато наистина държиш на някого, не трябва ли да си честен с него, дори това да означава, че може да го загубиш?”

Някой да знае къде живее С.Гарбър. Просто малко ще влвза с взлом и ще открадна ръкописна на третата книга. Няма да взема нищо друго само ръкописа дори няма да го задържа ще прочета финала и ще го оставя.  Просто до догодина има толкова много време.....

„-Какво съм ти казала за бъдещето?
-Че всеки човек има силата сам да напиша своето бъдеще - отвърна Тела.
- Точно така - кимна майка и. - Бъдещето ти зависи от теб. Всички ние имаме силата сами да избираме съдбата си.”


Знам, че тази книга е главно за Донатела и Легендата (явно де), но Скарлет и Джулиан присъстваха така малко, че чак ми беше неприятно. Много ги харесах в първата книга, естествено Джулиан най-вече де, и малкото им присъствие тук ме натъжи.
И да в момента искам да ударя един на Скарлет, но  също така искам да разбера какво ще направи в третата книга, за да знам точно колко да и бъда бясна.

„-Значи - предпазливо попита тя, - искаш да ми кажеш, че ти си злодеят, така ли?.....
- Е, определено не съм героят.
- Това вече го знам - подхвърли шеговито Тела. - Историята е моя, значи аз трябва да съм главната героиня.”

В първата книга Теле ме дразнеше, а сега
Скарлет, чудно коя ще ми е на мушката в продължението.
В „Легендата” имах възможността да опозная Тела и да тя няма да ми стане любима героиня, но все пак не е лоша. В тази книга преживя доата, беше главната героиня в своята история, намери любовта, (загуби я естествено, иначе не би било интересно. Нали? Нали?) беше на кръстопът да жертва себе си ли някого, когото обича.
Донатела Драгна показа от какво тесто е замесена, но нейната история все още не е получила своя истински край.


„....Май исках да ревнуваш.
- Е, успя - каза групо той.....
- Никога не бях завиждал толкова много на друг човек, както когато го видях да те целува на дансинга.....
- Ти си най—красивият лъжец, когото познавам....”

Данте е герой познат още от първата книга, но тогава не му бях особено голяма фенка, все пак тогава  само Джулиан виждах.
Данте е лошото момче по което всички припадат. Той е забулен в мистерия, в тайнственост, а това е направо нетърпимо!!!! Как може такова нещо!!!! Но все пак той имаше моменти на откровение, в който виждахме неговата нежна страна.

„-Мисля, че бих те харесал, дори ти да беше злодеят.
Тя се усмихна.
-А аз май бих те харесала, дори да беше героят.
- Но не съм - напомни и той.”

Говори ми се за любовната историята в
книгата затова ако сметяте това за спойлер то не четете следващите редове.......
Любовта межди Данте и Тела е една от основните прични да обичам така много книгата. Любовта им колкото трагична толкова и сладка е. Постоянните им спречквания и закачки са приятни и интересни. Заради любовта историята очаквам с такова нетърпение третата книга, просто трябва да знам дали ще има щаслив край или всеки ще тръгне по пътя си. Положението межди тях е така сложно, че не мога да преценя кое ще е. А не обичам така!!




„...най-добрите злодеи са онези, който тайничко харесваш,”

Легендата си е Легендата мистериозен, труден за разбиране. В първата книга ми беше много любопитно кой наистина е той, но в тази беше доста очевидно. (и да прочетох финала докато бях в началото, но бях на 99% сигурна кой е, но този един процент ме подлудяваше).
И да сега да си говорим открито Данте е Легендата. Само за мен ли беше очевидно това? И само аз ли го харесвам повече защото е?

„вече започна да разбира, че можеш да отдадеш сърцето си бавно, на части, несъзнателно. Че се случва един поглед или рядък миг на уязвимост,....., за да открадне частица от сърцето ти.”

„Легендата” от Стефани Гарбър втора книга
от красивата поредица „Каравал” ни праща в един магичен свят на тайни, изпитвания и мистериозност. Това е свят, който ще ви отнесе, свят, в който ще искате отново и отново да се потопите, да се влюбвате и страдате заедно с героите.
И внимавайте да не се заплетете като героите в магията на Каравала. Защото той не е само игра, той е реалност.

Благодаря на издателство Бард за предоставяната възможност да прочета книгата.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang