четвъртък, 30 август 2018 г.

„Гласът на любовта” - Мия Шеридан

Когато Бри Прескот пристига в идиличния
малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.

Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче....


„Гласът на любовта” е красива история за превратностите в живота, за трудностите, който те правят по—силен човек. Книгата е завладяваща и просто пристастяваща. Пригответе се за четене без спиране, което ще ви остави с така приятния в последствие книжен махмурлук.

„-Продължавай да четеш -....-На момичетата това им харесва.”

Едно от нещата, заради които харесвам толкова много книгите на Ибис, особено романтичните, са невероятните корици. Още преди да съм разбрала за какво иде реч вече искам да имам книгата. Те приковават вниманието.
И като говоря за романтика, факт е, че аз съм една ненормална романтична. Обожавам книгите, в които двама души просто се намират сред милионите други. Намират се въпреки всичко, с всеки свой недостатък, те пак се приемат. Това е красиво и завладяваща, кара те да вярваш, че някъде по света го има оня единствения човек за теб и през каквото и да минеш,  то те води до съдбата ти. Поне в литературата е така.

„-Лошите неща не се случват на хората,
защото те го заслужават. Не става така. Това е просто...животът. И без значение кои сме ние, се налага да приемем това, което ни поднася съдбата, колкото и да е гадно, и да се опитаме да продължим напред въпреки всичко, да обичаме въпреки всичко....”

„Гласът на любовта” е една история 
за любов, за изборите, които те определят като добър или лош, за това как да се съвземеш след ударите на живота. Това е книги за това, че щом съдбата те зашлеви с поредния шамар тя те праща именно в ръцете на сродната ти душа. Тя те побутва към щастието, но как то може да се оцени без горчивите моменти.
Малко съжалявам, че книгата си няма продължение, все още не ми се иска да казвам довиждане на герои. Все още искам да преживявам историята им. Но определено трябва да кажа, че двата епилога, които имаше книгата, бяха красивите и ги прочетох само два пъти. Само два...оф сега пак ми се дочетоха... е какво толкова имам 20 мин. за тях.
Това е първата книга на Мия Шеридан, която чета, но определено ме накара да харесам стила и и да очаквам с нетърпение друга нейна книга. Тя е създала една красива, леко необикновено история, малко предсказуема, но все така прекрасна, с герои, който ти стоплят сърцето.

„-Да обичаш друг човек, винаги означава да си готов за болката.”

Да героите карат сърцето ти да ускори ритама си, но все пак имат недостатъци, странности и забележки, но именно това ги прави, поне за мен, чудесни.
Арчър, главният герой в началото не можах да разбера защо се държи по един определен начин, защо е решил да живее така, защо е избрал този път за справянето с болката. Но с развитие на действието се запитах защо пък не. Нима има правилен начин за справянето с болката, със загубата. Щом всичко ти бъде отнето не можеш ли сам да решиш как да се справиш. И да при него съдбата трябваше да запретне ръце и да му изпрати едно красиво момиче, за да го вкара отоново в живота, но не в ли това работата и?
Малко се отплеснах, но да харесах образа на Арчър, така ми беше миличък и сладък. Именно заради него искам книгата да имаше продължение.

„-„Хари Потър”... хм. Хубава книга. Знаеш ли защо ми харесва?

-Защото в нея се разказва за смотаняк, в който никой не вярва - едно смешно момче с очила, което живее под стълбището.... Няма нищо по-хубаво от това да видиш как някой, който никой не очаква да победи, става първенец,...”


От друга страна главната героиня  Бри не ми беше особено по сърцето. Не че нещо, не е лоша, образа и е що годе интересен, но не успя да ме докосне, да ме привлече на своя страна. Това е жалко, но какво да се прави.
Вие който сте чели книгата, какво мислите за героите? Кой ви стопли повече сърцето Арчър или Бри?

„Гласът на любовта” от Мия Шеридан е
красива книга разказваща завладяваща история за любов, за превратностите в живота, за това, че понякога трябва сам да намериш сили в себе си, за да продължиш. И вие ако сте безнадежден случай като мен  относно романтиката, значи тази книга е именно за вас.

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност!

П.П. Хм сега да не се окаже, че книгата има продължение. Толкова често повтарях, че бих искала, а няма, че ще изляза малко глупава, ако има.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang