Търсене в този блог

четвъртък, 30 август 2018 г.

„На трона се възкачвам” — Кирстен Уайт


Лада Дракула няма съюзници. Нито трон. След проваления й опит да спаси влашката корона тя иска да накаже всеки, който пресече пътя й. Но мисълта за Мехмед не дава мира на загрубялото й сърце.
Това, от което има нужда в момента, са дипломатическите умения на по-малкия й брат Раду Дракула, но Мехмед го е изпратил в Константинопол с тайна мисия. Раду се мъчи да съвмести лоялността към своята вяра и към Мехмед с братския си дълг към Лада. Ако тя умре, той никога няма да си го прости.
Докато навсякъде се вихрят тежки политически борби, двамата Дракула ще трябва да решат на какви жертви са готови, за да изпълнят своя дълг.
Империи ще рухнат, тронове ще бъдат спечелени, души ще бъдат погубени...

„-Когата пазиш нещо в тайна, то придобива повече мощ, повече тежест.”

„На трона се възкачвам” е невероятно съкровище, което преобръща предостави.Това е книги, в която не можеш да разбереш, кой е добър или лош, в нея всичко е разделено на необходимо и ненужно. Една книга за това, колко много трябва да се направи, какво трябва да се жертва, заради едва виша цел. Интриги, престава, пак интриги в името на вишата цел. Книгата ни представя на каква са готови хората я името на най—съкровената си мечта.

Казвала съм, че обичам историята. В тази книга пропита от исторически факти, ми идва да проверя всеки един от тях, да вляза в дълбока и също като авторката да прочета най—различни материали за тази конкретна епоха.


„-Как се отнасяш към празненствата?
- Мразя ги - отвърна тя.
-Ами ако ти кажа, че ходенето на много празненства е цената, която трябва да платиш, за да можеш да направиш оръдията си?
...
- Какво да облека?”

Ще ви задам един въпрос на който, спокойно можете да не ми отговоряте, искам само да си дадете отвор сами за себе си. Ако мкжехте да сте там, когато Константинопол е обсаден на коя странна щяхте да застанете?

„Светът накрая ще я унищожи. Твърде
силните искри водят до експлозии ... — Но твоята сестра ще унищожи всичко, което успее, преди да се предаде.”

Чувствам се празна, след края на „На трона се възкачвам”, просто празна. Не съкрушена, защото това, което исках в първата книга, вече не го желая. А празна, защото книгата ме разби, отне парченца от сърцето ми, което вероятно може да се върне само с третата книга.  И да сигурна съм че направих огромна грешка.... Трябваше да изчакам да излезе третата книга и така да прочета тази.
Много от чувствата ми от „Влизам в мрака” тук се преобърнаха, мнения и впечатления станаха на пух и прах.

„Тайните даваха на всичко повече мощ, по-голям потенциал за разруха и унищожение.”

Всички персонажи са сложни и заплетени. Имащи добри, но и много лоши странни. Те са многопластови и ке могат да бъдат разделени просто на добри и лоши, праведни и грешни.
Защото те са жестоко и безмилостни, но за да осигурят подслон едно по—добро бъдеще на други.


Не мога са преценя вече какво точно мисля за Раду. Изборите на човека, го правят това което е. И именно изборите на героя ме поставят на кръстопът.

„-Как успя? Как успя да стигнеш толкова далеч с такъв скромен произход?
-Винаги избирах пътя на най-силото съпративление. Правих неща, който никой друг не искаше да прави. Поемах рискова, които никой не искаше да поеме. Бях по-умен. По-решителен. По-силен.”

Лада за сметка на това в тази книга е още повече свирепа, жестока и безмилостна. Жал ме е за всеки застанал на пътя и.
Мнението ми за Мехмед в тази книга е напълно негативно. Не можах да си оправдая постъпките му. Това съм го написала докато съм била на 190 страница.
„Искма да избода очите на Мехмед”
Напаавете си сами сметката какво чувствам....
Когато любовта, омразата, амбициите стоят между хората де правиш предполага, че нищо добро няма да излезе и зя това си умирам да разбера в какво щ се превърната отношенията между Лада и Мехмед.

„Бъди вярна само на сърцето си. Всичко
друго можеш да захвърлиш и да го стъпчем, докато вървим обратно към дома.”

„На трона се възкачвам” втора книга от невероятната поредица на Кирстен Уайт праща читателя в една брутална обстановка на смърт, в която цената да останеш жив е висока.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Книгите на Сюзън Елизабет Филипс

Здравейте мили мои! Пиша това в поредния дъждовен ден това лято, поне да си бях вкъщи с гореща чаша кафе, но увивсички не съм .
Реших малко да разообразя асортимента ми от публикации и вместо да пускам поредното ревю, а има доста такива, които чакат да им обърна внимание, днес реших да говоря за една конкретна авторка. А именно Сюзън Елизабет Филипс.

Няма как да не сте забелязали книгите и из книжарниците, толкова са красиви българските им корици.  (Специално подчертавам българските корици!!!!) Те приковават вниманието!

От много време си бях намислила да прочета някоя нейна книга, но нали знаете:„Толкова много книги, толкова малко време”. Един ден на училище умирах от скука, не си бях взела книга, защото си бях заръчала, че ще уча, за някакво контролно, а имах два часа КОФСИ т.е можех да си уча спокойно. Ама.. не учех...не можех просто нещо от вътре не ми даде, концентрацията ми никаква я нямаше . И какво да правя, ни книга имам, ни ми се учи. Естествено имам много електрони книги на телефона и реших да се потопя в една на така известната авторка С.Е.Ф. и останах истински очарована.
И факт е, че до сега съм чела само две нейни книги, но съм влюбена и в двете и съм на 100% сигурна, че ще се влюбя и в другите и. Все още гледам да не се прехласвам и да прочета всичките, защото ги искам в хартиен вариант, а не в електронен, но ще видим до кога ще издържа.

Първата нейна книга, която прочетох  е „Сияйна звезда”. Щом я започнах не исках да я оставям. Точно нея я започах в училище (очевидно де), но не спрях да я чета през целия ден. Бях отишла с идеята да уча в училище за контролното, а в крайна сметка и във вкъщи четях книгата, толкова е хубава.

Втората бе „Ваканция в Тоскана” една красива книги, в която злодейте са с добри сърца, книга за вярата, за вършенето на добро, защото просто е добро. Тя също не ми позволи да отклоня вниманието си от нея и не можах да правя нищо друго преди да я прочета. А я четях на работа и като идваше някой клиент беше трудно да не го погледна злобно, защото ме прекъсва.

И сега дами и господа ще ви представя причините, заради който да прочете поне една от книгите на авторката.

1. Количеството...  - Даааа това е много важно, защото щом човек прочете една нейна книга, ще иска още и още. Всеизвестен факт! А благодарения на издателство Ибис на българския пазар има доста голямо разнообразие от нейни книги.

2. Кориците - Това също е много важно!!!
Хайде да не се лъжем, колкото и да искаме да сме възвишани и да не съдим за книгата по корицата често не можем. Красивите корици просто привличат. Да сте виждали някоя от чуждите корици на книгите и. Нашите са милион пъти по—хубави. И за това отново трябва да кажем едно огромно благодаря и браво на издателство Ибис.


3. Начина на писане - С.Филипс има увличащ начин на разказване. Благодарение на него с лекота се потапя човек в книгите, поставя се на мястото на героите, изживява с тях приключенията, пада и се изправя заедно с тях.

4. Историята — Да вярно е че съм прочела още само две нейни книги, но и двете истории за интересни, вълнуващи, всяка сама по себе си си е уникална, различни една от друга.

5. Героите - красивото в тях е, че та са пълни с недостатъци, но се старалят да станат по—добри хора, защото са с чисти сърча. Като всички хора и те страдат, падат, и отново се изправят.
Колко поетично само. Те намират любовта и заради тази любов стават по—добри хора.

Ако книгите на Сънзън Елизабет Филипс са привлекли вниманието вие, ако само сте чували за тях... втурнете се към най—близката книжарница и се докоснете до творчеството и. Няма да съжалявате. Поне аз не съжалявам за нито една отделна минута!
Романтик ли сте? Тогава нейните книги са точно за вас!
Не харесвате романтиката? Тогава нейните книги са точно за вас, защото те коренно ще променят мирогледа ви. (Поне мисля така де)

П.П А вие който сте чели книги от С.Е.Филипс, коя вие е любимата?

„Прнцеса на пепелта” - Лаура Себастиън

Теодосия е едва шестгодишна, когато
страната ѝ е превзета. Майка ѝ, Кралицата на пламъка и яростта, е убита пред очите ѝ. На този ден императорът коронясва Теодосия със срамна титла – Принцеса на пепелта.

Десет години Теодосия, наричана Тора, чака мига, в който отново ще бъде свободна. Преструва се на празноглава и наивна, за да избегне бруталните наказания. Потиска всички свои мисли освен една: „Правѝ императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“... до нощта, в която той я принуждава да екзекутира последната си надежда за спасение.
Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.


„Принцеса на пепелта” е едно начало на поредица, в която главните герои трябва да се борят, да се жертват, да защитават своите хора, срещу жестокия поробител. Това е още една тийнейджърска историята, в която героите трябва да се борят за справедливост, за едно по—добро бъдеще.

„Някои битки не си заслужават да бъдат водени. Някои битки моха само да загубя.”

Много ми хареса книгата, прочетох я само за няколко часа, но въпреки това имам няколко забележка. Жалко наистина!
Определено щях да харесам книга повече преди няколко години, защото просто щеше да ми влезе още повече под кожата.
Книгата ни представя една поробена страна, но в която все още гори пламака на борбата, страна, която продължава да се бунтува срещу поробителя. Това е книги за една принцеса, която трябва да се възроди от пепелта и да стане кралица. Тази първа книга сякаш повече ни говори за осъзнаването на главната героиня, решение и да се бори, а не да търпи. Интересно ми е как авторката ще развие
историята, защото след края на „Принцеса на пепелта” герои имат още много дълъг път, някои трябва да решат на коя страна да се борят, да разберат кой са добрите и лошите, или да узнаят съвършената истина, че същност всичко е сиво.

Имах чувството, че в книгата нещо ми липсаше, нещо не ми достигаше...
Имах усещането за една огромна празнина в историята на различните там държави, получавах само откъслечена информация, а това не беше ок поне за мен. Стискам палци, авторката да е обърнала внимание на този аспект в продължението. Защото просто как да си изградя аз една представа за този свят без нуждата информация?
Другия недостатък, който ме дразнеше беше факта, че в този свят има магия, но кой да се заеме да обясни нещата като хората. Разбрах само там за някакви скъпоценни камъни, такива неща. А всеки знае, че магията е вълнуваща.

Мисля, че е доста явно колко лесно се прехласвам по героите изобщо, но тук нещата са малко по—различни.

Не мога да кажа, че героите в книгата ме впечатлиха особено, дори не мога да преценя дали ги харесвам. Имам чувството, че авторката се бе постарала повече за образа на злодеите. Заради това този път няма да коментирам героите, след като прочета втората книга от поредицата и като си изградя по—добра представа за тях тогава.
И какво ще е една такава книга без любовна история. На 99% процента съм сигурно как ще завърши тя, но да видим. Все пак има го оня един процент.
 
Ама сега не ме разбирай те грешно много
харесах книгата, с удоволствие чакам продължението, харесах света и всичко и факта, че съм намирала недостатъци не значи, че книгата не ми е харесла. Просто винаги гледам да съм откровена и да говоря както за плюсовете, но така и за минусите.

„Принцеса на пепелта” е интересна книга, изпълнена с болка и препятствие, тя е едно начало на една борба, една война, която ще има много жертви. Ако сега навлизате в този вид книги, то давайте веднага започнете тази, няма да съжалявате.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

„Гласът на любовта” - Мия Шеридан

Когато Бри Прескот пристига в идиличния
малък град Пелион, щата Мейн, тя се надява, че най-сетне ще намери спокойствието, което отчаяно търси. Но още първия ден съдбата я среща с Арчър Хейл – самотен мъж, който таи огромна болка.

Арчър води изолиран и затворен живот, преди Бри да нахлуе в мълчаливия му свят. Скоро младата жена разбира, че Пелион е затънал в тайни и предателства, чийто център е младият мъж. Тяхното разкритие ще разтърси живота в малкото, спокойно градче....


„Гласът на любовта” е красива история за превратностите в живота, за трудностите, който те правят по—силен човек. Книгата е завладяваща и просто пристастяваща. Пригответе се за четене без спиране, което ще ви остави с така приятния в последствие книжен махмурлук.

„-Продължавай да четеш -....-На момичетата това им харесва.”

Едно от нещата, заради които харесвам толкова много книгите на Ибис, особено романтичните, са невероятните корици. Още преди да съм разбрала за какво иде реч вече искам да имам книгата. Те приковават вниманието.
И като говоря за романтика, факт е, че аз съм една ненормална романтична. Обожавам книгите, в които двама души просто се намират сред милионите други. Намират се въпреки всичко, с всеки свой недостатък, те пак се приемат. Това е красиво и завладяваща, кара те да вярваш, че някъде по света го има оня единствения човек за теб и през каквото и да минеш,  то те води до съдбата ти. Поне в литературата е така.

„-Лошите неща не се случват на хората,
защото те го заслужават. Не става така. Това е просто...животът. И без значение кои сме ние, се налага да приемем това, което ни поднася съдбата, колкото и да е гадно, и да се опитаме да продължим напред въпреки всичко, да обичаме въпреки всичко....”

„Гласът на любовта” е една история 
за любов, за изборите, които те определят като добър или лош, за това как да се съвземеш след ударите на живота. Това е книги за това, че щом съдбата те зашлеви с поредния шамар тя те праща именно в ръцете на сродната ти душа. Тя те побутва към щастието, но как то може да се оцени без горчивите моменти.
Малко съжалявам, че книгата си няма продължение, все още не ми се иска да казвам довиждане на герои. Все още искам да преживявам историята им. Но определено трябва да кажа, че двата епилога, които имаше книгата, бяха красивите и ги прочетох само два пъти. Само два...оф сега пак ми се дочетоха... е какво толкова имам 20 мин. за тях.
Това е първата книга на Мия Шеридан, която чета, но определено ме накара да харесам стила и и да очаквам с нетърпение друга нейна книга. Тя е създала една красива, леко необикновено история, малко предсказуема, но все така прекрасна, с герои, който ти стоплят сърцето.

„-Да обичаш друг човек, винаги означава да си готов за болката.”

Да героите карат сърцето ти да ускори ритама си, но все пак имат недостатъци, странности и забележки, но именно това ги прави, поне за мен, чудесни.
Арчър, главният герой в началото не можах да разбера защо се държи по един определен начин, защо е решил да живее така, защо е избрал този път за справянето с болката. Но с развитие на действието се запитах защо пък не. Нима има правилен начин за справянето с болката, със загубата. Щом всичко ти бъде отнето не можеш ли сам да решиш как да се справиш. И да при него съдбата трябваше да запретне ръце и да му изпрати едно красиво момиче, за да го вкара отоново в живота, но не в ли това работата и?
Малко се отплеснах, но да харесах образа на Арчър, така ми беше миличък и сладък. Именно заради него искам книгата да имаше продължение.

„-„Хари Потър”... хм. Хубава книга. Знаеш ли защо ми харесва?

-Защото в нея се разказва за смотаняк, в който никой не вярва - едно смешно момче с очила, което живее под стълбището.... Няма нищо по-хубаво от това да видиш как някой, който никой не очаква да победи, става първенец,...”


От друга страна главната героиня  Бри не ми беше особено по сърцето. Не че нещо, не е лоша, образа и е що годе интересен, но не успя да ме докосне, да ме привлече на своя страна. Това е жалко, но какво да се прави.
Вие който сте чели книгата, какво мислите за героите? Кой ви стопли повече сърцето Арчър или Бри?

„Гласът на любовта” от Мия Шеридан е
красива книга разказваща завладяваща история за любов, за превратностите в живота, за това, че понякога трябва сам да намериш сили в себе си, за да продължиш. И вие ако сте безнадежден случай като мен  относно романтиката, значи тази книга е именно за вас.

Благодаря много на издателство Ибис за предоставената възможност!

П.П. Хм сега да не се окаже, че книгата има продължение. Толкова често повтарях, че бих искала, а няма, че ще изляза малко глупава, ако има.

„Легендата” - Стефани Гарбър

„Легендите би трябвало да са по-хубави от
истината. Идеализирани мечти и кристални надежди, твърде съвършени, за да съществуват реално.”

Донатела Драгна още свиква с новата си
роля в трупата на Легендата, когато става

ясно, че предстои нова игра. Императрицата на Меридианната империя навършва седемдесет и пет и Каравалът потегля за столицата за поредното си екстравагантно представление – пълно с незнайни цветове и магията на забравени сънища.
Сред великолепието на празнична Валенда Донатела се впуска в опасна игра. Натрупала е дългове и е дошло време да плати: трябва да предаде господаря на Каравала. Ако не открие откъде черпи силата си Легендата, собствените ѝ тайни ще бъдат разкрити, а животът ѝ – опустошен.
Донатела знае, че Легендата е опасен, но не и каква съблазън се крие в тази опасност. Колкото по-близо е до най-пазената му тайна, толкова по-малко може да разчита на собствените си чувства. Клела се е никога да не се влюбва, но скоро става ясно, че на риск е изложен не само животът, а и сърцето ѝ.


„-Съдбата е само идея, на която ние даваме плът с вярата си.”

„Легендата” разказва красивата и така заплетената история за едно момиче, за едно момче, за любовта между тях, за невъзможните избори в живота. Това е книга, която те запленява и те оставя да кърваш бавно и не спиращо след края ѝ. Книга, която не искаш да оставяш.

„-Какво прави нещо истинско, Тела? -.....- Достатъчно ли е да го видиш, за да стане истинско? -......- Или да го чуеш? -.....- А ако го почувстваш, това прави ли го истинско?”

Историята на Скарлет и Донатела продължава своя път, отново има своите върхове и спадове, отново всичко е заложени на карта.
Каравала не е просто игра, този път всичко е истинско и никой не може да е победител. В тази книга историята се задълбочава, става по-опасна, вече не е просто игра, която трябва да бъде спечелена, нещата са вече на живот и смърт. Имаме нови елементи, нови герои, който провокират обрати и изненади.

„...повечето хора се отказват в най—
трудният момент, тогава, когато ситуацията изглежда безнадеждна. А точно тогава надеждата е най—необходима.”

Книгата е така невероятна и тръпна от нетърпение за третата, защото съм в емоционална бездна, а това не е никак приятно. Тя е едно красиво приключения, което ни разказва за любов, огромна гама от емоциии, изненади и обрати.
Начина на писане на авторката е завлядващ и лесно ни привлича към историята и. Действието се развива бързо и ако се заплеснеш за едни миг и ще изпуснеш нещо важно. Нещо, което в последствие може да изиграе важна роля.
Както казах в тази книга, авторката прибавя нови елементи, нови сили си играят като кулка на конци с героите, карайки ни нас читателите да се чудим кое е планирано, изценирано и кое става по волята на съдбата.

„-Ако майка ми беше свястна, аз сигурно щях да се превърна в добър човек, а както знаем, добрите хора са много скучни.”

Трябва да призная нещо, за да ми е леко на душата.
ДА пак бях непослушна и прочетох финала на „Легендата” още преди да съм преполовила книгата. Но този път това беше грешно решение. Една огромна грешка, трябваше да си остана в неведение. И вие ако сте като мен и се изкушавате понякога да прочитате финала на някоя книга, то се въздържете за тази книга.

„-Когато наистина държиш на някого, не трябва ли да си честен с него, дори това да означава, че може да го загубиш?”

Някой да знае къде живее С.Гарбър. Просто малко ще влвза с взлом и ще открадна ръкописна на третата книга. Няма да взема нищо друго само ръкописа дори няма да го задържа ще прочета финала и ще го оставя.  Просто до догодина има толкова много време.....

„-Какво съм ти казала за бъдещето?
-Че всеки човек има силата сам да напиша своето бъдеще - отвърна Тела.
- Точно така - кимна майка и. - Бъдещето ти зависи от теб. Всички ние имаме силата сами да избираме съдбата си.”


Знам, че тази книга е главно за Донатела и Легендата (явно де), но Скарлет и Джулиан присъстваха така малко, че чак ми беше неприятно. Много ги харесах в първата книга, естествено Джулиан най-вече де, и малкото им присъствие тук ме натъжи.
И да в момента искам да ударя един на Скарлет, но  също така искам да разбера какво ще направи в третата книга, за да знам точно колко да и бъда бясна.

„-Значи - предпазливо попита тя, - искаш да ми кажеш, че ти си злодеят, така ли?.....
- Е, определено не съм героят.
- Това вече го знам - подхвърли шеговито Тела. - Историята е моя, значи аз трябва да съм главната героиня.”

В първата книга Теле ме дразнеше, а сега
Скарлет, чудно коя ще ми е на мушката в продължението.
В „Легендата” имах възможността да опозная Тела и да тя няма да ми стане любима героиня, но все пак не е лоша. В тази книга преживя доата, беше главната героиня в своята история, намери любовта, (загуби я естествено, иначе не би било интересно. Нали? Нали?) беше на кръстопът да жертва себе си ли някого, когото обича.
Донатела Драгна показа от какво тесто е замесена, но нейната история все още не е получила своя истински край.


„....Май исках да ревнуваш.
- Е, успя - каза групо той.....
- Никога не бях завиждал толкова много на друг човек, както когато го видях да те целува на дансинга.....
- Ти си най—красивият лъжец, когото познавам....”

Данте е герой познат още от първата книга, но тогава не му бях особено голяма фенка, все пак тогава  само Джулиан виждах.
Данте е лошото момче по което всички припадат. Той е забулен в мистерия, в тайнственост, а това е направо нетърпимо!!!! Как може такова нещо!!!! Но все пак той имаше моменти на откровение, в който виждахме неговата нежна страна.

„-Мисля, че бих те харесал, дори ти да беше злодеят.
Тя се усмихна.
-А аз май бих те харесала, дори да беше героят.
- Но не съм - напомни и той.”

Говори ми се за любовната историята в
книгата затова ако сметяте това за спойлер то не четете следващите редове.......
Любовта межди Данте и Тела е една от основните прични да обичам така много книгата. Любовта им колкото трагична толкова и сладка е. Постоянните им спречквания и закачки са приятни и интересни. Заради любовта историята очаквам с такова нетърпение третата книга, просто трябва да знам дали ще има щаслив край или всеки ще тръгне по пътя си. Положението межди тях е така сложно, че не мога да преценя кое ще е. А не обичам така!!




„...най-добрите злодеи са онези, който тайничко харесваш,”

Легендата си е Легендата мистериозен, труден за разбиране. В първата книга ми беше много любопитно кой наистина е той, но в тази беше доста очевидно. (и да прочетох финала докато бях в началото, но бях на 99% сигурна кой е, но този един процент ме подлудяваше).
И да сега да си говорим открито Данте е Легендата. Само за мен ли беше очевидно това? И само аз ли го харесвам повече защото е?

„вече започна да разбира, че можеш да отдадеш сърцето си бавно, на части, несъзнателно. Че се случва един поглед или рядък миг на уязвимост,....., за да открадне частица от сърцето ти.”

„Легендата” от Стефани Гарбър втора книга
от красивата поредица „Каравал” ни праща в един магичен свят на тайни, изпитвания и мистериозност. Това е свят, който ще ви отнесе, свят, в който ще искате отново и отново да се потопите, да се влюбвате и страдате заедно с героите.
И внимавайте да не се заплетете като героите в магията на Каравала. Защото той не е само игра, той е реалност.

Благодаря на издателство Бард за предоставяната възможност да прочета книгата.