понеделник, 23 юли 2018 г.

„Деца от кръв и кости” - Томи Адейеми

Те убиха майка ми.
Те отнеха магията ни. 
Те се опитаха да ни погребат. 
Дойде моментът да се надигнем.


Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите.
Но всичко се променя в една нощ... нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа ѝ – без надежда.
Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги.

Смелостта невинаги крещи.
Доблестта невинаги блести.

„Деца от кръв и кости” е началото на една невероятна поредица, в която болката, силата, саможертвата и смелостта са на едно. Това е магична книга, която ни разказва за едно невероятно приключение. Приключение, което оставя без дъх читателя, приключение, което праща читателя в дълбокото.

„Сънят обикновено донася бягство, почивка от ужасите, с които се сблъсквам.”

Обичам книгите, в които авторите са изградили цял един нов свят. Свят имащ своята история, традиции, култура, със своите възходи и падения. В такава обастановка историята почти винаги има за мен много по—голямо въздействие, чувствам нещата по—истински, по—въздействащи.
И да очарована съм точно от този свят, защото в него авторката е съчетала както неща от реалността, доста често имаше различни препратки от африканската култура, така и света от въображението и. А драги мои това превръща книгата в съкровище. Потапяш се в свят на борба, свят на жертви, свят на мъчения.

„Не може да се живее под тиранията им.
Единственото ни спасение е силата.”

Книгата ни разказва историята за това как ние хората често мрази различните, страх ни е от необикновенните. И в един момент този страх се превръща в омраза, а това винаги води до ужасен край. Това е тъжно и трагично именно, защото авторката не си измисля тази омраза, тя си я има и в реалността.
След края на книгата се чувствах изцедена, разбита и съкрушена. Толкова е приятно когато една книга те накара да чувстваш, когато те кара да мислиш.

„Страхувам се.

Истината реже като най—острия нож, който съм виждала.
Каквото и да правя, винаги ще се страхувам.”


Историята на героите, битките им, саможертвата им... съчетано с бележката от авторака в края на книгата създаде една вихрушка от емиции в мен. Винаги след края на такава книга, чувствам една умора заради всички чувствам, който съм изпитала докато съл я чела. И да намям търпение за втората книга, просто трябва да съпреживея историята с героите. След всичко, което преживяха, след всички загуби, след болката, искам да видя как се съвземат и продължават да се борят.
И като споменах героите айде нека да обърна специално внимание на някои от тях.
Зели е нашата главна героиня с бели

непокорни коси, също както характера и. Образа и си беше това, което очаквах. Но тази предвидимост не ми попречи да бъда завладяна от силата и смелостта и. И за да бъде образа и все пак човешки, тя имаше моменти на съмнение, моменти, в който болката бе прекалено силна, или такива, в който чувствата и я объркват.
Тезин е големият брат на Зели и ама естествено е очарователен, винаги готов да защитава малката си сестричка от всичко и от всекиго. Искам ми се да го опасная по—добре и да си изградя по—цялостна представа за същността му. Дано ми се отдаде тази възможност в продължението.

Амари, принцесата със синя кръв, имаща само задачата да бъде послушна. В голяма част от книгата ми бе мекушава , безхарактерна. Да естествено на моменти показва сила на характера, но все пак ... Просто тя от типа герои, които в началото са безнадежден случай (ооо сетих се за „Без Хоуп”), но в последствие показват скритасила. В края на книгата я харесах дано да ме очарова и после.

„Дългът не е достатъчен, когато означава да унищожа момичето, което обичам.”

Инан синът с „доброто сърце” тръгнал по
грешния път. Имах надежди за него, още от началото си представях как ще тръгне в правилната посока, ще покаже добрата си същност въпреки всичко. Имах надежда, но надеждата е най—опасния нож, винаги на крачка от забиването в гърба ти. И не знам дали съжалявам за края на Инан в тази книга или да се убедя, че получи заслуженото си. Труден решение. А вие, които сте чели книгата какво мислите?

„—Да жертваш сърцето си за своето кралство е благородно, сине..”

„Деца от кръв и кости” е книга, която заслужава да я прочетете, заслужава да я изядете с кориците, защото всяка една страница е съкровише. С тази книга ще обичате, ще тъжните, ще плачете, но ще си мечтаете да имате силата на героите да промените света.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

П.П. Май малко попрекалих със снимките, но всички ми харесаха така много,.че не можах да се въздържа.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang