неделя, 1 юли 2018 г.

„Пясъчен замък” — Ерин Уот

Ела Харпър се е сблъсквала с какви ли не предизвикателства, които животът ѝ е поднасял. Тя е силна, упорита и е готова на всичко, за да защити любимите си хора. Но двама души навярно ще ѝ дойдат в повече: изведнъж появилият се, изгубен някога баща, и гаджето ѝ, чийто живот виси на косъм.
Рийд Роял се пали бързо и лесно раздава юмруци, но ето че е дошъл мигът, в който трудният му характер му изиграва лоша шега. Ако иска да спаси себе си и момичето, което обича, той трябва да надмогне миналото и да изчисти репутацията си.
Никой не вярва, че Ела е способна да оцелее сред семейство Роял. Убедени са, че Рийд ще унищожи всички...
А това може и да се окаже вярно.

„Пясъчен замък” е книга, която ни предоставя една история за любов, приятелство, драма, убийство и заговори. Това е трета книга от една поредица, която ни праща в света на парите, в света на лукса и разкоша, света, в който парите отварят и най-здраво заключените врати, но понякога дори и те не могат да измъкнат човек от ямата.
Това е края, но и началото на едно пътуване.

„—Имам нужда от подкрепление, веднага. Имам петима Роял и са кръвожадни.” 

 Имам ревюта и за първите две книги от поредица и там ясно съм формулирала мнението си за тях, не си спестих негативите и плюсовете, които намирах както в историята, така и в героите. И за тази книга ще направя отново същото.
Нали си ме знаете мен, естествено знаех финала на книгата много преди да я прочете. Две приятелки я бяха чели отдавна (а аз бях затрупана от други книги естествено) и не се въздържах и ги принудих да ми кажат абсолютно всичко. Буквално ги принудих.  Дълго им повтарях как аз съм тяхната лична библиотека и как те са длъжни да ми направят тази малка услуга и да ми кажат ПРОКЛЕТИЯ край на книгата.
Честно казано специално за тази книга мисля, че това беше грешка. Обикновена като знам края на една книга, то тя ми става още по-интересна, защото искам да разбера как се е стигнало до конкретния финал. В тази книга нещата бяха други, просто щом разбрах края част от чара на книгата изчезна, мистерията, която се открива тук, просто бе заменена с простото знание, а това ми изигра лоша шега.
Като се замисля и направя реална равносметки на книгите до сега.... С ръка на сърцето мога да кажа, че тази книга ми е любимата. Тук не въртях очи от досада заради глупостта на героите, заради начина по който е решила авторката да разкаже историята. Наистина се насладих на книгата.


„—Какво бе извинението ти миналата седмица, когато изяде купища бисквити?
—Просто бях гладен. Пък и това са бисквити. На кого му е нужно извинение, за да яде бисквити?”

Хареса ми, че тук вече не е главна драмата между Рийд и Ела, защото вече наистина щеше да ми стане в повече. Но те вече са двойка, която трябва да се справя с различните проблеми. Тук Рийд и Ела, като влюбени гълъбчета, Рийд и братята му  като един семейство трябва да се справят с проблемите заедно. А това да съм честна си е сладко и мило. В тази книга историята малко се задълбочава, има нови тайни, които биват научавани, нови хора забиват нож в гърба.
Имам въпрос за вас. Чели ли сте ревюто ми за първата книга? Там посочих колко често ми идваше да казвам захвърляйки книгата „Сериозно ли”, заради глупавото държание на героите, заради глупавите обрати. Е в тази книга пак имаше възклицания от този тип, но не заради героите, а заради самата историята. И то не, защото смятах, че е глупава.... Просто наистина се увлякох по драмата на героите.


„—На осемнайсет съм, пич. Налага ли се да намирам точното момиче?”

Да чухте ме правилно в тази книга героите си бях на ниво, не правеха глупости, не ми идваше да ги удушавам с голи ръце или да искам да ги захвърлям на вълците. А това беше приятно чувство. 
Двойка като Ела и Рийд винаги е приятна, доброто момиче, лошото момче... бла ... бла. От „Парцалена принцеса“ до „Пясъчен замък“ те извървяха дълъг и труден път. Промениха се, а това е много хубава нещо, защото в първата книга бяха големи идиоти. Честно!
Другите от момчета Роял също се промениха по време на развитието на история и факт е, че нямах конкретен поглед върху тях, те са ми симпатични и ми е интересно как ще бъдат развити техните истории в останалите две книги от поредицата.
От една страна се радвам, че поредицата не свършва с тази книга, но от друга...Края тук е прекрасен, но все пак не съм готова да се разделя с героите. Герои, които на моменти са малоумни, на други смели и силни, герои, които искаш да ги удариш с книгата, но да, не искам да им казвам довиждане.

„Пясъчен замък” от  Ерин Уот трета книга от поредицата за семейство Роял и един вълнуващ "завършек" на една история изпълнена с обрати, драма, измама, предателства, но и любов, приятелство, вярност  и братска обич. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата. 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang