Търсене в този блог

понеделник, 23 юли 2018 г.

„Деца от кръв и кости” - Томи Адейеми

Те убиха майка ми.
Те отнеха магията ни. 

Те се опитаха да ни погребат. 

Дойде моментът да се надигнем.


Зели Адебола все още помни времето, когато почвата на Ориша е жужала със силата на пропитата в нея магия. Огнените магове са творили пламъци, Приливните магове са подчинявали вълните, а Жътварите са зовели душите на мъртвите.
Но всичко се променя в една нощ... нощта, в която магията внезапно изчезва. По заповед на безмилостен крал маговете са преследвани и убити. Това оставя Зели без майка, а народа ѝ – без надежда.
Сега Зели има възможността да възроди магията и да отвърне на удара на монархията. С помощта на една хитроумна принцеса тя трябва да изпревари онези, които са решени да заличат магията завинаги.

Смелостта невинаги крещи.
Доблестта невинаги блести.


„Деца от кръв и кости” е началото на една невероятна поредица, в която болката, силата, саможертвата и смелостта са на едно. Това е магична книга, която ни разказва за едно невероятно приключение. Приключение, което оставя без дъх читателя, приключение, което праща читателя в дълбокото.

„Сънят обикновено донася бягство, почивка от ужасите, с които се сблъсквам.”

Обичам книгите, в които авторите са изградили цял един нов свят. Свят имащ своята история, традиции, култура, със своите възходи и падения. В такава обастановка историята почти винаги има за мен много по—голямо въздействие, чувствам нещата по—истински, по—въздействащи.
И да очарована съм точно от този свят, защото в него авторката е съчетала както неща от реалността, доста често имаше различни препратки от африканската култура, така и света от въображението и. А драги мои това превръща книгата в съкровище. Потапяш се в свят на борба, свят на жертви, свят на мъчения.

„Не може да се живее под тиранията им.
Единственото ни спасение е силата.”

Книгата ни разказва историята за това как ние хората често мрази различните, страх ни е от необикновенните. И в един момент този страх се превръща в омраза, а това винаги води до ужасен край. Това е тъжно и трагично именно, защото авторката не си измисля тази омраза, тя си я има и в реалността.
След края на книгата се чувствах изцедена, разбита и съкрушена. Толкова е приятно когато една книга те накара да чувстваш, когато те кара да мислиш.

„Страхувам се.

Истината реже като най—острия нож, който съм виждала.

Каквото и да правя, винаги ще се страхувам.”

Историята на героите, битките им, саможертвата им... съчетано с бележката от авторака в края на книгата създаде една вихрушка от емиции в мен. Винаги след края на такава книга, чувствам една умора заради всички чувствам, който съм изпитала докато съл я чела. И да намям търпение за втората книга, просто трябва да съпреживея историята с героите. След всичко, което преживяха, след всички загуби, след болката, искам да видя как се съвземат и продължават да се борят.
И като споменах героите айде нека да обърна специално внимание на някои от тях.

Зели е нашата главна героиня с бели

непокорни коси, също както характера и. Образа и си беше това, което очаквах. Но тази предвидимост не ми попречи да бъда завладяна от силата и смелостта и. И за да бъде образа и все пак човешки, тя имаше моменти на съмнение, моменти, в който болката бе прекалено силна, или такива, в който чувствата и я объркват.
Тезин е големият брат на Зели и ама естествено е очарователен, винаги готов да защитава малката си сестричка от всичко и от всекиго. Искам ми се да го опасная по—добре и да си изградя по—цялостна представа за същността му. Дано ми се отдаде тази възможност в продължението.


Амари, принцесата със синя кръв, имаща само задачата да бъде послушна. В голяма част от книгата ми бе мекушава , безхарактерна. Да естествено на моменти показва сила на характера, но все пак ... Просто тя от типа герои, които в началото са безнадежден случай (ооо сетих се за „Без Хоуп”), но в последствие показват скритасила. В края на книгата я харесах дано да ме очарова и после.

„Дългът не е достатъчен, когато означава да унищожа момичето, което обичам.”


Инан синът с „доброто сърце” тръгнал по
грешния път. Имах надежди за него, още от началото си представях как ще тръгне в правилната посока, ще покаже добрата си същност въпреки всичко. Имах надежда, но надеждата е най—опасния нож, винаги на крачка от забиването в гърба ти. И не знам дали съжалявам за края на Инан в тази книга или да се убедя, че получи заслуженото си. Труден решение. А вие, които сте чели книгата какво мислите?

„—Да жертваш сърцето си за своето кралство е благородно, сине..”

„Деца от кръв и кости” е книга, която заслужава да я прочетете, заслужава да я изядете с кориците, защото всяка една страница е съкровише. С тази книга ще обичате, ще тъжните, ще плачете, но ще си мечтаете да имате силата на героите да промените света.

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

П.П. Май малко попрекалих със снимките, но всички ми харесаха така много,.че не можах да се въздържа.

неделя, 1 юли 2018 г.

„Пясъчен замък” — Ерин Уот

Ела Харпър се е сблъсквала с какви ли не предизвикателства, които животът ѝ е поднасял. Тя е силна, упорита и е готова на всичко, за да защити любимите си хора. Но двама души навярно ще ѝ дойдат в повече: изведнъж появилият се, изгубен някога баща, и гаджето ѝ, чийто живот виси на косъм.
Рийд Роял се пали бързо и лесно раздава юмруци, но ето че е дошъл мигът, в който трудният му характер му изиграва лоша шега. Ако иска да спаси себе си и момичето, което обича, той трябва да надмогне миналото и да изчисти репутацията си.
Никой не вярва, че Ела е способна да оцелее сред семейство Роял. Убедени са, че Рийд ще унищожи всички...
А това може и да се окаже вярно.

„Пясъчен замък” е книга, която ни предоставя една история за любов, приятелство, драма, убийство и заговори. Това е трета книга от една поредица, която ни праща в света на парите, в света на лукса и разкоша, света, в който парите отварят и най-здраво заключените врати, но понякога дори и те не могат да измъкнат човек от ямата.
Това е края, но и началото на едно пътуване.

„—Имам нужда от подкрепление, веднага. Имам петима Роял и са кръвожадни.” 

 Имам ревюта и за първите две книги от поредица и там ясно съм формулирала мнението си за тях, не си спестих негативите и плюсовете, които намирах както в историята, така и в героите. И за тази книга ще направя отново същото.
Нали си ме знаете мен, естествено знаех финала на книгата много преди да я прочете. Две приятелки я бяха чели отдавна (а аз бях затрупана от други книги естествено) и не се въздържах и ги принудих да ми кажат абсолютно всичко. Буквално ги принудих.  Дълго им повтарях как аз съм тяхната лична библиотека и как те са длъжни да ми направят тази малка услуга и да ми кажат ПРОКЛЕТИЯ край на книгата.
Честно казано специално за тази книга мисля, че това беше грешка. Обикновена като знам края на една книга, то тя ми става още по-интересна, защото искам да разбера как се е стигнало до конкретния финал. В тази книга нещата бяха други, просто щом разбрах края част от чара на книгата изчезна, мистерията, която се открива тук, просто бе заменена с простото знание, а това ми изигра лоша шега.
Като се замисля и направя реална равносметки на книгите до сега.... С ръка на сърцето мога да кажа, че тази книга ми е любимата. Тук не въртях очи от досада заради глупостта на героите, заради начина по който е решила авторката да разкаже историята. Наистина се насладих на книгата.


„—Какво бе извинението ти миналата седмица, когато изяде купища бисквити?
—Просто бях гладен. Пък и това са бисквити. На кого му е нужно извинение, за да яде бисквити?”

Хареса ми, че тук вече не е главна драмата между Рийд и Ела, защото вече наистина щеше да ми стане в повече. Но те вече са двойка, която трябва да се справя с различните проблеми. Тук Рийд и Ела, като влюбени гълъбчета, Рийд и братята му  като един семейство трябва да се справят с проблемите заедно. А това да съм честна си е сладко и мило. В тази книга историята малко се задълбочава, има нови тайни, които биват научавани, нови хора забиват нож в гърба.
Имам въпрос за вас. Чели ли сте ревюто ми за първата книга? Там посочих колко често ми идваше да казвам захвърляйки книгата „Сериозно ли”, заради глупавото държание на героите, заради глупавите обрати. Е в тази книга пак имаше възклицания от този тип, но не заради героите, а заради самата историята. И то не, защото смятах, че е глупава.... Просто наистина се увлякох по драмата на героите.


„—На осемнайсет съм, пич. Налага ли се да намирам точното момиче?”

Да чухте ме правилно в тази книга героите си бях на ниво, не правеха глупости, не ми идваше да ги удушавам с голи ръце или да искам да ги захвърлям на вълците. А това беше приятно чувство. 
Двойка като Ела и Рийд винаги е приятна, доброто момиче, лошото момче... бла ... бла. От „Парцалена принцеса“ до „Пясъчен замък“ те извървяха дълъг и труден път. Промениха се, а това е много хубава нещо, защото в първата книга бяха големи идиоти. Честно!
Другите от момчета Роял също се промениха по време на развитието на история и факт е, че нямах конкретен поглед върху тях, те са ми симпатични и ми е интересно как ще бъдат развити техните истории в останалите две книги от поредицата.
От една страна се радвам, че поредицата не свършва с тази книга, но от друга...Края тук е прекрасен, но все пак не съм готова да се разделя с героите. Герои, които на моменти са малоумни, на други смели и силни, герои, които искаш да ги удариш с книгата, но да, не искам да им казвам довиждане.

„Пясъчен замък” от  Ерин Уот трета книга от поредицата за семейство Роял и един вълнуващ "завършек" на една история изпълнена с обрати, драма, измама, предателства, но и любов, приятелство, вярност  и братска обич. 

Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.