петък, 8 юни 2018 г.

„Един от нас лъже“ - Карън Макменъс

Наблюдавай внимателно и може да разрешиш загадката.
В понеделник следобяд петима от учениците от гимназия „Бейвю“ се събират в стаята за наказания: Бронуин – отличничката, Ади – красавицата, Нейт – престъпникът, Купър – спортистът, и Саймън – аутсайдерът, създател на прословутото клюкарско приложение „Истината“.
Един от тях така и не напуска тази стая.
В понеделник Саймън умира, но дали по случайност? Във вторник той щеше да публикува любопитни разкрития за четиримата си съученици... което ги превръща в заподозрени за неговото убийство. А дали те не са единствено прикритие за убиеца, който е все още на свобода?
Всеки има тайни. Това, което наистина има значение, е докъде си готов да стигнеш, за да ги опазиш.


„Един от нас лъже“ е интересна книга, която ни праща в една обикновено американска гимназия, пълна с обикновени ученици (не ученика!:D), които имат своите тайни, понякога напълно безвредни, а понякога, тези тайни могат да променят живота. Това е една младежка книга, която ни праща в света на четирима непознати, събрани от една трагедия, събрани от едно убийство. Смърт, която ще промени живота им из основи.


„-Нещата ще се влошат, преди да започнат да се подобряват.“

Хм чудя се как точно да започна това ревю. Книгата много ми хареса, беше лека и приятна, бързо се увлякох както в мистерията в нея, така и от лекия начин на разказване. Но.....
Имам много смесени чувства. Да книгата ми допадна изключително много, обаче някоя неща определено бих искала да бъдат по-различни. Какво бих искала да е различното ли?
Източник.
Хм имаше аспекти в характерите на героите, който бих искала да са други. Не нещо генерално в тях, а просто някоя и друга черта на характера им, която бих искала да е друга.
Харесаха ми мистерията, изненадите и обратите. Наистина останах шокирана, когато разбрах, кой са замесени в убийството на Саймън, предчувствувах някои неща, като самата роля на знаете кого в убийството, но взе пак не очаквах това, което стана. А и причините заради, който бе станало. Хората чели книгата ще ме разберат, но просто целият замисъл на едно такова убийство, все пак говорим за убийство, да стане заради толкова глупави причини? Ама сериозно? Да предполагам, че не са приятни, гадно е самото положение, но все пак. За бога? Каква е тази слаба психика?
Добре спирам, защото мисли, че и аз се оплетох, а хората не чели книгата ще се объркат още повече, но се опитвам да кажа това, което мисля, но без да издавам нищо, а това понякога е трудно.
Отново да кажа да наистина имаше мистерии, загадки и изненади, да имаше неща, които са просто очевидни, но имаше и други, за които човек ще се досети, само ако отвори на последните страници и чете. 


„-Не съм гладен - отвърна Купър сухо.
-Все нещо трябва да си вземеш - настоя Луис,.... - Ето. Банан.
Всички замръзнаха за секунда. А после избухнахме в смях едновременно....
-Ще пропусна - отвърна той.
Никога не бях виждала Луис толкова зачервен.
-Защо точно днес трябваше да има банани, а не ябълки, да кажем? - ...“

Така до къде стигнах... 
Имаме четирима главни герои, четирима напълно различни личности, обединяващи ги една трагедия, едно обвинение, обединяващи ги фактът, че колкото и различни да са те, всъщност са напълно подходящите приятели. Точно техните различия ги превръщат в добър отбор. В началото на книгата имаме едни почти пълни непознати, а в края и виждаме един приятели, събрани от общата трагедия.
Бронуин, за нея не искам да си кривя душата за това просто казвам, че наистина си я харесах. Малко или много чувствах образа и близък до мен и не можех да открия, кой знае какъв недостатък. Просто тя е едно умно момиче, научено никога да не се предава, да продължава да се бори, да продължава да е най-доброта.
Нейт... естествено как може да мине такава книга без лошото, но всъщност добро момче? Този тип момчета е слабост точно на 99,9% от момичета. И да и на мен ми хареса образа му, че как иначе. Напълно в типа на тези момчета, той в началото си беше непукист, постепенно започна да чувства, направи някаква глупост и провали всичко, но после се усети и дойде да си вземе момичето. Колко позната история нали? Но пък винаги така интересна, просто не омръзва.... поне за мен де. Извинете това брои ли се за спойлер?


„...Освен това не мога да издържа повече от три-четири минути, без да ми се прииска да те целуна, така че.....
Нейт не отговори в продължението на няколко секунди.....
-Значи се справяш по-добре от мен. На мен непрекъснато ми се иска да те целуна.“

Ади е куклата барби, която е на мнението, че всъщност не е особено хубава. И за нея няма да си кривя душата и ще кажа, че в началото ми беше много антипатична. Едно глупаво, безполезно момиче, което позволява ниското и самочувствие да и влияе. Момиче, което позволява да я използват като кукла на конци. Да това беше Ади в началото..., но постепенно в развитието на действието тя започна да показва характер, започна да държи на своето. Не стана една пълна промяна, образа и не се промени из основи, но мисля, че така беше по-добре, имаше едно естествено развитие.
Купър, доброто момче, добрия син, добрия спортист, добрия човек, който крие „шокираща“ тайна.  Нямаше защо да не харесам образа му, да първоначално ми беше малко безличен, но и при него постепенно се забелязва промяна.   
Източник.
Такива книги като тази ме навяват на мисълта, че в американските гимназия не са малко случаите, когато някой ученик ще реши да навреди непоправимо на невидни свои съученици. Просто един ден ще отиде на училище и ще реши да стреля например, а това е така депресиращо и плашещо. При нас обстановката в образованието също не е цветуща, ни най-малко, и при нас често в новините се поява репортаж за пребито или дори убито дете в училище, но не в тези мащаби, не в тази плашеща същност.


„Един от нас лъже“ от Карън Макменъс е лека и приятна книга. Но всъщност не е с толкова лека тематика, засегнати са доста сериозни теми, за насилието в училище, за омразата. За това как заради нещо малко, понякога напълно безобидно, нечии животи могат да бъдат промени, заради нещо малко, някои хора могат да решат да направят нещо просто грозно, жалко и болно.
Но това също е книга за приятелството, за това, че в трудната ситуация до теб остават само истинските приятели, че когато нещата няма на къде да станат по-зле, остава само да се подобрят.  

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставената възможност да прочета книгата.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang