Търсене в този блог

неделя, 20 май 2018 г.

„Сборище на сенки“ - В.Е.Шуаб


Тази магия е изпепелила Черния Лондон и го е превърнала в безжизнена пустош. Какво е способна да причини на останалите? На гладуващия Бял Лондон, на процъфтяващия Червен Лондон или на безсилния Сив Лондон?
Изминали са четири месеца, откакто Кел се е изправил срещу магията, черна и гъста като смола. Младият антари все още не може да се отърси от кошмарите, а в сънищата му често го навестява и безразсъдната крадла Делайла Бард. Лайла пък междувременно е постигнала голямата си цел и плава из непознати морета на борда на прославен пиратски кораб.
Червеният Лондон е обзет от трескава подготовка за Елементалните игри, в които се включват най-добрите магьосници... а този път сред тях ще бъде и Кел. Гости и участници прииждат от всички краища на света, изпълвайки улиците с жизнерадостен хаос, докато един друг Лондон се разбужда от древния си сън. Ала балансът в магията е несигурен и за да разцъфне един град, друг трябва да загине...

„-Способността е вродена - отвърна Кел. - Умението изисква упражнения.“

Чудя се наистина от къде да започна да хвала тази книга. Какво хубаво начало на една ревю нали? Изобщо аз ви държа в пълно неведение какво ще ми е мнението за книгата. Факт е, че я прочетох супер бавно почти месец сигурно я влачех в чантата ми. От време на време си открадвах по няколко минути да я чета. Това стана не защото ми беше безинтересна или нещо подобно, определено не мили мои, а обстоятелството че съм 12 клас и постоянното занимание с най-различни глупости ми пречеше. Ако имах нужното свободно време сигурна съм, че щях да я прочета за супер кратко време. И се надявам когато излезе третата книга, да имам възможността да я прочета без да спирам.


„-Знаеш ли каква е същността на свободата, Кел? Тя не идва по естествен път. Почти на никога не му я връчват с почести. Аз съм свободна, защото се борих за нея.“

В.Е.Шуаб е създала едва невероятна книга, която е повече от достойно продължение на „Четири цвята на магията”. Това е книга за магия, за приключения, турнири, за борбата на злото с доброто, това е книга за любовта, приятелството и братството.
„Сборище на сенки” продължава историята на Кел и Лайла, отново ни представя любимите герои във вихъра на нови приключения и изпитания. Всеки, който се е влюбил в първата книга, то ще заобича и тази. 


„природен закон е хората да ругаят на родния си език.“

Хареса ми, че в тази книга малко бе изоставена линията на действие от първата книга. Как да го обясня... Злото, което бе в първата книга, още го има и със сигурност ще донесе много неприятности на нашите герои, но в тази втора книга беше на заден план. В „Сборище на сенки“ се разказва за по друга сюжетна линия, пак нашите любими герои бяха там, но те тук не бях чак толкова в ситуации на живот и смъртта, а имаха времето да разберат на какво са способни, да тестват силите си.  Не ме разбирайте погрешно, не знам дали можах да обясня добре ситуацията, но не се плашете, книгата си е великолепна.  
Източник.
Хареса ми, че тя бе разчупена, имаше различни гледни точки и то не само от страна на Кел и Лайла. 
Да естествено техните бяха главните, но имаше глави от гледнато точка и на други герои и беше много интересно и вълнуващо. 

„-Всички смятат, че си търся смъртта, нали? Но аз не искам да умирам - лесно е да умреш. Не, искам да живея, но приближаването до смъртта е единственият начин да се почувствам жива.“

Едно нещо ме влудяваше в книгата, а именно, че толкова много време чаках Кел и Лайла да се срещнат отново. Супер много ги харесвам двамата и като отделни личности и когато са заедно и ми беше много интересно как ще протече първата им среща след преживяването в първата книга. И едно мога да кажа без да издавам нищо особено тази среща беше гръм и мълнии просто. Толкова много време го чаках този момент и определено не останах разочарована. Но дори и заради това не мога да забравя болката от факта, че чаках.

Спойлер: Съжалявам не можах да се въздържа.
Та в началото като се появи Алкард изобщо не го харесах, защото си помислих, че ще застане между Лайла и Кел. И когато Алкард я целуна, просто ми идваше да му прережа гърлото с един от множеството ножове на Лайла и да му взема котката, че моята е малко самотна. Та после като разбрах, че той и Рей си имат история бях адски щастлива и сега наистина искам те да си заедно накрая. 


„Хората оцеляват чрез предпазливост, но се издигат благодарение на дързостта си.“

Източник.
Героите в поредицата са много добре създадения и всеки един от тях по един или друг начин е спечел моята симпатия. Радвам се, че и в тази книга те продължават да се развиват, ние научаваме нови и вълнуващи за тях неща. 
Кел си е моят черноок сладур, който е вечно намръщен и кисел, но когато види Лайла оставя всичко и всекиго. Все още авторката ни държи на тръни и не ни разказва за неговото минало, което и за самият герой е неизвестно. И аз нямам търпение моментът да настъпи и да задоволя любопидството си.  Понякога ми е жал за Кел, защото съдбата му е отредила една не лека задача.


„-Кел има само две лица -....
-Само две ли! Повечето хора не са ли само с едно.
-Напротив, мис Бард - .... - Повечето хора имат далеч повече от две. Самият аз държа цял гардероб.“

Лайла си е себе си в тази книга. Тя продължава да е безстрашна, да е готова да прави глупости, да взема неоправдани рискове, само и само да се докаже. В тази книга тя открива нови свои таланти, които я правят още повече страховита и опасна. 


Източник.
Нали си ме знаете мен... аз съм си странна и след като прочетох един конкретен момент между Лайла и Кел не можах да се въздържа и прочетох края.... на третата книга и мога да кажа, че той е доста интересен. Буквално бях с приятеля ми и трябваше да се видим с други приятели и заради мен закъсняхме докато чета момента в тази книга, а следващия половин час в заведението, в което отидохме, прекарах в четене на третата книга.

„Лайла се поколеба. Знаеше, че навярно е редно да се поклони, да му целуне
ръка или да припадне - най-малкото да обясни какво прави тук,......, но вместо това щракна с пръсти и измъкна малък нож.
-Кого трябва да убия?“

Пак спойлер: Толкова ми бяха сладки Кел и Лайла в двореца. Как тези двама иначе доста тайнствени личности се разкриват един пред друг, как са открили доверена личност, открили са човека,.който могат да си позволят да обичат. май три пъти ако не се лъжа препрочетох този момент, защото той ми беше така сладък и интересен. 

Рей, милият брат на Кел, си е душичка, която в тази книга има своята по-тъмна страна, която го измъчва, кошмари, които не го оставят да спи спокойно. Не мога да лъжа определено ми е влязъл под кожата.
Както казах в по-горния спойлер Алкард е един от новите герои в тази книга, когото аз в началото не харесах особено, причина, която също съм я посочила горе. В последствие в развитието на действието започнах да харесвам личността му, колкото и надменна да е. Малко по малко започна да ме спечелва на своя страна, въпреки че все още имам резерви към него.
Източник.

„-Не.....- Не. Не. Има дузини!
-Кел?.........
-Дузини кораби, Лайла! И ти си се качила на борда точно на този!
.....
-За да сме честни - добави Алукард, - според мен тя планираше да го открадни и да ми пререже гърлото.
-Тогава защо не го направи? - изръмжа Кел и се извърна пак към нея. - Винаги си толкова бърза да ръгаш и колиш, как така не успа да заколиш тъкмо него?“

„Сборище на сенки“ от В.Е.Шуаб, продължението на „Четири цвята на магията“ е една великолепна книга. Тя е изпълнена с обрати и изненади, с битки и балове, с приключения и интимни моменти между героите. Поредицата на В.Е.Шуаб си заслужава всяка една отделено минутка, защото тя е едно малко съкровище, което всеки един любител на фантастиката трябва да прочете.

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност. 

П.П. Голяма част от ревюто го писах точно предния ден преди матурата по български, защото главата ми е толкова гръмнала от всичкото учене, че си казах, че повече няма да уча, колкото и гласа вътре в мен да ми нашепва да преговоря още нещо. 
П.П.П. Аа аз си довърших ревюто и явно дена преди матурата ми ще ви направя един подарък и го публикувам. 

„Политиката е танц до момента на прерастването си във война.“