Търсене в този блог

петък, 30 март 2018 г.

„Твоята перфектна година“ - Шарлоте Лукас

В какво се състои смисълът на живота? Ако Йонатан Грийф е знаел някога отговора, то улисан в своя бизнес, отдавна го е забравил.
В какво се състои смисълът на живота? За Хана Маркс отговорът е ясен: да виждаш доброто; да изживяваш мига; да живееш тук и сега. И може би да си спонтанен, например да се събуеш в парка и да хукнеш бос по тревата...
Един мъж и една жена, толкова различни и толкова далечни. Но понякога съдбата поставя под въпрос всичко, в което си вярвал. И един дневник с предписани ден по ден преживявания за предстоящата година, окачен на грешния велосипед, може да преобърне живота ти. И да изживееш своята първа перфектна година...

„Твоята перфектна година“ от Шарлоте Лукас е разказ за това как живота на всеки един от нас може да бъде променен за винаги, понякога дори от неща малко и на пръв поглед маловажно, как съдбата ни отваря вратата на промяната, но само и единствено ние решаваме дали ще минем през нея. Това е книга за промените в живота, за поуката, че всяко зло е за добро и че колкото и ужасен да е живота ти в един момент, то не трябва да губиш вярата, че един ден, ще бъде по-хубав, че човек може да излезе от летаргията на живота.


„Понякога нещата, които ни се струват толкова ужасни, че можем да повярваме в тях, въпреки всичко се оказват истина.“

Много харесах книга... естествено...само дето я прочетох много бавно, но заради това са виновни толкова изискващите учители и наближаващите матури естествено. Като я започвах нямах абсолютно никаква представа за какво за бога с разказва в нея напълно честно. Мислех си, че е някаква любовна история, заради корицата и, която междудругото е просто невероятна....(моите възторжени комплименти на Фиделия Косева).
Та започвам книгата в пълно невидение какво по точно ме очаква.... и това така много ми хареса... постепенно се потапях в ежедневието на Йонатан (постоянно по навик му викам Джонатан...ах Каси), в живота на Хана, преживях с тях шегите на съдбата, видях как Йонатан се променя, как отново започва да живее истински живота си, как излиза от летаргията и започва да чувства, да живее истински, проследих как съдбата дирижира живота и на двамата ни герои и ги направлява. Книгата ни говори, че когато човек отвори очи за промяната, за необикновените и неочакваните неща в живота, то те започват да му се случват, но това също е история за ударите на живота, за това, че точно когато си мислиш, че живота ти е перфектен той може да бъде сгромолясан с гръм и трясък, но въпреки всичко поуката си е там, а именно, че всяко зло е за добро, че винаги когато една врата се затвори пред лицето ти, то друга ще се отвори.


„Животът трябва да бъде ЖИВЯН - все едно колко ще продължи. Защото в крайна сметка никой човек не знае кога ще удари последният му час. Дали е болен, или не. Затова само СЕГА, само ДНЕС има значение. „Вчера“ е безразлично и не се брои, а никой не може да повлияе на „утре“. 

Това не е книга за любовна история, няма любовна мелодрама, е естествено има любовна история, но тя не е ключова за книгата, тя просто донася още една шипка красота. В основата на „Твоята перфектна година“ е промяната, начина да се измъкнеш от пипалата на монотонността и да започнеш да живееш, да изживяваш всеки миг като че ли е последен.  
Един от проблемите ми с книгата беше факта, че в началото действието се развиваше твърде бавно, а края сякаш, за да компенсира това беше прекалено забързан. Хареса ми и то много как в началото читателя полека бива въвеждан в живота на героите, как малко по-малко ги опознаваме, разбира ме същността им какво ги води и не бих искала за нищо да заменя това, но ако беше с една идея  по-забързано  щеше да е много по-добре, а финала... и там всичко ми хареса, но толкова много чаках едно нещо да се случи, а то бе така забързано, че едва го уситих така да се изразя. Просто това препускане във времето в края на книгата не ми хареса.
Не искам да коментирам героиите, защото тяхната същност, пътя, през който минават са ключови за книгата и без да исдкам може да издам нещо, което не трябва. Но едно нещо определено ще кажа, а  то е именно, че харесах и то много героите, може в началото не ми допадно особено Йонатан, но в последствие запчнах да го харесвам.


„Твоята перфектна година“ е една интересна и изключително приятна книга, която ни разказва, как живота на човек може да стане вълнуващ, да се превърнеш в истински живот, а не просто съществуване. Това е една история за промяната, за изпитанията в жинота, зо това как човек се справя с мъката, с трагедиите. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.

четвъртък, 1 март 2018 г.

Любими цитати от любими книги - Част 11

Източник.
И идва времето за цитатите от „Истории от академията за ловци на сенки“.
Нали ме знаете мен... цитатите от книгите са си моя слабост, особено тези от книгите на Касандра Клеър. Изобщо не трябва да се учудвате, ако питате мен, че има такава публикация. Единственият проблем, който ми създаде писането на цитатите е факта, че ми идваше първо да препиша по цели страници, а другото е, че постоянно се зачитах, та аз ги писах поне три часа, като два от тях просто наново четях някои моменти. 

„-Да, да, всички сте чували да рода Херондейл - .... - И вероятно само хубави неща, за Уил Херондейл например или за сина му Джеймс, или пък за Джонатан Лайтууд Херондейл в наши дни.“

„-Всички ние сме онова, в което ни е превърнала нашето минало. Сборът от хиляди решения, вземани всеки ден. Можем да променим себе си, но никога не можем да изтрием онова, което сме били някога.“

„Името Херондейл е покрито с доста мрачна слава, както вероятно знаеш. Мнозина от тях са герои, някои предатели, твърде много са безразсъдни, необуздани създания, пленници на своите страсти, били те любов или омраза.“


Източник
„-Тобаяс я обичаше повече, отколкото бе обичал каквото и да било на света... повече от семейството, дълга си, дори себе си. В това навярно беше истински Херондейл..“

„Като всички от рода Херондейл, способността му да обича без мярка и без край била както най-големият ме дар, така и най-страшното му проклятие.“

„Всеки избор, който правиш, те прави онова, което си. Никога не позволявай някой друг да избере кой ще бъдеш.“

„-Решенията, които вземаш ти, единствено те имат значение, не кръвта във вените ти.“

„-Не е уместно - заяви Теса на съпруга си Уил.
-На него му харесва... - Виж колко силно я държи.
Двегодишният Джеймс Херондейл действително държеше камата много добре. Преди да я забие във възглавницата на дивана, вдигайки облак от перца във въздуха.“

„Към децата си Уил се отнасяше със същата обич, с която винаги се бе отнасял към нея, свирепа и непоклатима. И проявяваше същото закрилническо отношение, което беше проявявал само с още един друг човек - онзи, на когото беше кръстен Джеймс. Неговият парабатай Джем.“


Източник.
„-Лъжица! - провикна се Джеймс и като се втурна към чичо Гейбриъл, я забоде.
Гейбриъл разроши любвеобилно косата му.
-Ти си толкова добро момче. Нерядко се чудя как изобщо е възможно да си син на Уил.
-Лъжица - каза Джеймс и се притисна обичливо в крака на чичо си. 
-Не, Джеймс - подкокороса го Уил. - Честта на благородния ти баща беше засегната. В атака!“

„Не знаеш кога, нито кой, ала някой ден един непознат ще нахлуе в живота ти и напълно ще го преобрази. Светът ще се преобърне с краката нагоре и ти ще бъдеш по-щастлив заради това.“

„Ето защо се съгласихме да те изпратим на училище. Въпреки че ужасно много ше ни липсваш.
-Ужасно? - повтори Джеймс срамежливо.
-Майка ти твърди, че ще бъде храбра и няма да падне духом - отвърна баща му. - Американците са безсърдечни. Аз обаче всяка вечер ще плача във възглавницата си.“


Източник.
„Баща му винаги си измисляше повози чичо Джем да дойде при тях - веднъж бе заявил, че една саксия е обсебена от демон.“

„-Как е мама? - прошепна Джеймс.
-Разплака се, когато Джем и каза, и заяви, че си нейното мило момче. Подозирам, че възнамерява да те удуши и да ти направи торта след това.“

„-Любовта, истинската любов, е да те виждат. Да те познават. Да познаваш най-грозната част от някого и въпреки това да го обичащ. И... според мен, когато двама  души се влюбят, те се превръщат в нещо друго, нещо повече от сбора на съставните им части. Сякаш създавате един нов свят, който съществува единствено за вас двамата. Вие сте боговете в своята мъничка вселена.“

„Знам обаче, че не кръвта във вените обуславя кой си. онова, което те определя като личност, са изборите, които правиш. Знам също така, че да обичаш някого, дори когато е плашещо, дори когато има последствия, никога не е неправилно.“

„...обичаш, докато можеш, да обичаш онова, което е крехко и красиво, и застрашено. Никой не живееше вечно.“

„-Ние всички променяме света с всеки ден, в който живеемв него...“