понеделник, 19 февруари 2018 г.

„Жестока любов“ - Колийн Хувър

Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

„Жестока любов“ е една история, изпълнена с драми, с обрати, с болка. Тя ни разказва за красивата и грозната страна на любовта, за спадовете и възходите в живота, за начина да се справиш с ударите, които ти нанася реалността, за това, че когато животът ти причини непоносима болка, то в крайна сметка ще ти поднесе и човека способен да те измъкне от ямата на страданието и безсилието.


„-Знам, че мисълта да се изправиш очи в очи с миналото ти те ужасява. То ужасява всекиго. Ала понякога не го правим заради нас самите. Правим го заради хората, които обичаме повече от себе си.“

Фен съм на Колийн Хувър още от момента, в който прочетох „Без Хоуп“. Тази книга ме плени, накара ме да плача, да се смея, да искам да не спирам да я чета. Та аз съм я чела сигурно поне три пъти, както и продължението и „Да изгубиш Хоуп“. И от него момент нататък нямам търпение да прочета още и още книга на авторката. И съм толкова щастлива от факта, че издателство Ибис решиха да издадат не една, а две книги на авторката. - Да стискаме палци да има още много.


Източник.
„-Според теб какво би могло да накара един мъж никога вече да не иска да изпитва любов?....
-Предполагам, че ако човек види любовта от най-жестоката и страна, е възможно да поиска никога вече да не я преживява отново.“

Отново да се върна към тази конкретна книга. Много я харесах, начина, по който е изградена, начина, по който се разказва историята, драмите в нея, самите герои.... Всичко това ме накара да я харесам така много, да не искам да я оставям, да не искам да спя само и само да я чета. Но хей хора забелязахте ли, че не казах, че съм влюбена в книгата. Наистина много я харесах, всичко в нея, от началото до края, но нещо не ми достигна да се прехласна до такава степен, че да я заобичам. Просто си мисля, че ако я бях прочела преди например две години, би ми харесала много повече, мисля си, че тогава бих се влюбила в историята, в героите, но сега... Вече след толкова много прочетени книги започвам да усещам недостатъците. Нещо хем не ми достигна, хем историята сякаш ми беше прекалено позната. Естествено не същата, но все пак с подобни очертания. И именно този факт не ми позволи да се влюбя в историята. 


  „Нека да ви обясня нещо за майка си. Тя е страхотна майка. Наистина страхотна майка. Ала никога не съм се чувствала удобно да говоря с нея за мъже. Започна, когато бях на дванайсет и получих първия си цикъл. Тя толкова се развълнува, че се обади на три от приятелките си, за да им каже, преди дори да ми обясни какво, по дяволите се случва с мен.“

Другото нещо, което не ми дава мира е, че нещо ми липсваше във връзката между двамата главни герои, липсваше ми нещо в самите им образи. Имах нужда от повече информация за Тейт, Майлс, Корбин и другите. Харесах героите, но наистина имах нужда от нещо повече, исках да знам повече за същността им. Да си призная и честно и почтено очаквах повече от връзката между Тейт и Майлс, просто аз ли не можах да достигна до тях, те ли не бях достатъчно силни не знам, но нещо определено ми липсваше. Не разбрах кога се залюбиха, кога изградиха такава силна връзка, защото просто аз не го видях. Бяха ми сладки заедно, харесвам ги заедно, моментите, които споделиха ми бяха така приятни, но нещо ми липсваше.  


Източник.
 „И осъзнах.. току-що… че Господ ни дава жестокото, така че да не приемаме хубавите неща в живота за даденост.“

„Жестока любов“ от Колийн Хувър е една прекрасна книга, която да определено има минуси, но  плюсовете са повече и хей важното е, че е изключително интересна и не трябва да бъде пренебрегвана. И ако в момента стои някъде чакаща ви да я прочетете, то не губете повече време. 


„-Тъжно е, когато пицата стига при теб по-бързо, отколкото полицията.“

2 коментара:

  1. Хей :)

    Аз я прочетох през декември и определено беше една много лека история, която се четеше страшно бързо. На моменти само малко в повече ми идваше драматичността, но краят доста ми хареса.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Напълно съм съгласна. Чете се бързо, приятна е и всичко друго.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang