Търсене в този блог

събота, 24 февруари 2018 г.

„Истории от академията за ловци на сенки“ - Касандра Клеър

„Всеки избор, който правиш, те прави онова, което си. Никога не позволявай някой друг да избере кой ще бъдеш.“

Саймън Люис никога не си е представял, че ще стане ловец на сенки… Ала ето че сега има тази възможност. Днес той започва обучението си в Академията за ловци на сенки.
Присъединете се към Саймън и научете повече за славната история на Академията с помощта на Джейс Херондейл, Теса Грей и Магнус Бейн. В течение на неговото обучение, в книгата се появяват и други герои....

„-Всички ние сме онова, в което ни е превърнало нашето минало. Сборът от хиляди решения, вземани всеки ден. Можем да променим себе си, но никога не можем да изтрием онова, което сме били някога.“

„Истории от академията за ловци на сенки“ е едно прекрасно допълнение към невероятното творчество на Касандра Клеър. Това е книга, която ни представя неразказани до сега истории, истории изпълнени с приключения, поуки, приятелства и любими герои. И ако сте фен на света за ловците на сенки, то тогава тази книга е точно за вас, защото ако сте фен то и вие не искате да се сбогуване с героите и.

Ако сте чели част от моите публикации, то тогава трябва да ви е пределно ясно, точно колко много съм влюбена в творчеството на Касандра Клеър. Тя не разказва просто една увлекателна история, за магия, свръхестествени същества, тайно общество на хора борещи се със злото, за демони, злодеи и несправедливи закони, тя ни кара да се влюбваме в героите, да се превържем до такава степен към тях, че да ни се къса сърцето, когато трябва да им кажем сбогом. Но ето го и решението. Това прекрасно допълнително издание, отново ни дава възможността да се насладим на любимите персонажи, да разберем нови неща за тях, да преживеем още едно приключение и още веднъж да се влюбим в тях.


Източник.
„Знам обаче, че не кръвта във вените обуславя кой си. онова, което те определя като личност, са изборите, които правиш. Знам също така, че да обичаш някого, дори когато е плашещо, дори когато има последствия, никога не е неправилно.“

Хубавото на тази книга е, че от време на време се бръкват герои от другите поредици. Не грешка това не е само хубавото, това е нещото което превръща тази книга в съкровище. Защото тук ще видим както любимците ни от „Реликвите на смъртните”, от така болезнената трилогия „Адски устройства”, от все още незавършената  „Тъмни съзаклятия”, както и от предстоящата поредица „Последни часове”.
Всеки чел дори една от поредиците на Каси трябва да е чувал за фамилията Херондейл. И за вече се чудя дали има някакъв шанс един ден да спре да ми се присвива сърцето щом чуя това име. Едни от любимите ми герои на всички времена са носители на тази фамилия. И всеки един проклет път, неща в сърцето ми повдига глава като чуе за нея. И вие ако сте като мен, ако когато чуете Херондейл се сещата за всеки един представител на тази фамилия, който ви е затрогнал, който ви е накарал да се влюбите в него, то тогава приемете един съвет от мен: Не четете книгата, когато започне да се говори за Уил или за сина му Джеймс, не и когато има хора около вас. Има огромна вероятност след това да се свиете на кълбо, а пък това доста трудно ще стане по време на час в училище. Добре, че съучениците ми вече са свикнали и не обръщат внимание като притискам книга и гледам на някъде с празен поглед. 


„-Лъжица! - провикна се Джеймс и като се втурна към чичо Гейбриъл, я забоде.
Гейбриъл разроши любвеобилно косата му.
-Ти си толкова добро момче. Нерядко се чудя как изобщо е възможно да си син на Уил.
Източник.
-Лъжица - каза Джеймс и се притисна обичливо в крака на чичо си.
-Не, Джеймс - подкокороса го Уил. - Честта на благородния ти баща беше засегната. В атака!“

Започвам си аз книгата с ясната представа, че ще чуя имената на много любими персонажи, но наистина не очаквах това което ни дава Каси. Авторката не само тук так споменава познати и любими имена, тя ни разказва неизвестни до сега истории, все едно отново се връщаме към тези сюжети и имаме шанса, отново да извършим приключение с Теса и Уил, да се запознаем с малкия им син - Джеймс, да се срещнем с малките Ема и Джулиън и какво ли още не.
И като споменах Ема и Джулиън..... Помня като бях малка как исках да имам супер сили, най-често се спирах на четенето на мисли, но в тази книга определено бих искала да имам силата да пътувам из историята в книгата. И когато стигна до 378 страница мечтая да спра Ема и Джулиън да станат парабатаи.
Нещо, което ми направи голямо впечатление в книга е как се откриват признаци на промяна в младите нефилими. Всеки чел някоя от поредиците знае с какви предразсъдъци, с какво огромно его, че превъзхождат всички, живеят нефилимите, вече в трета поредица на авторката това ме е дразнело, но в тази книга наблюдава малки, но сигурни крачки в промяна на това статукво. 


„-Любовта, истинската любов, е да те виждат. Да те познават. Да познаваш най-грозната част от някого и въпреки това да го обичащ. И... според мен, когато двама  души се влюбят, те се превръщат в нещо друго, нещо повече от сбора на съставните им части. Сякаш създавате един нов свят, който съществува единствено за вас двамата. Вие сте боговете в своята мъничка вселена.“

„Истории от академията за ловци на сенки“ от Касандра Клеър е прекрасно допълнение към колекцията на всеки запален читател на творчеството и. Книгата не е за хора, които тъкмо искат да се запознаят със света сътворен от авторката. Книгата е за хора, които са преживели заедно с другите и книга върхове и спадове, за хора които са се борили заедно с Джейс и Клеъри, плакали са заедно с Теса и Джем на края на „Адските устройства“, радвали са се на Магнус и Алек и са искали да пътуват из книгите, че да спрат Ема и Джулиън да стават парабатаи. „Истории...“ е книга за истинските фенове и любители на света за ловците за сенки. Ако не сте такъв... то какво чакате и четете това... отивайте и започвайте веднага „Адските устройва“!!!!! 


„-Ние всички променяме света с всеки ден, в който живеем него...“

П.П. И нещо друго, което споделям под секрет, беше така трудно да напиша цитати от тази книга... постоянно се зачитах, сигурно само два часа съм чела моменти от книгата.

П.П.П. Излезе плана на авторката с датите за излизане на новите книги... и честно не знам как ще изчакам.....

понеделник, 19 февруари 2018 г.

„Жестока любов“ - Колийн Хувър

Когато 23-годишната студентка Тейт Колинс отива да учи в Сан Франциско, още първата вечер пътят й се пресича с този на пилота Майлс, приятел на брат й. Той е мълчалив, никога не се усмихва и очевидно таи голяма болка в себе си.
Това не е любов от пръв поглед. Те едва ли биха могли да станат и добри приятели. Единственото общо, което Тейт и Майлс имат помежду си, е взаимното им привличане. Уговорката за неангажиращи срещи ги устройва идеално, защото той не иска любов, а тя няма време за нея. И нещата биха могли да се получат, стига Тейт да се придържа към единствените две правила на Майлс:
1. Никога не питай за миналото.
2. Не очаквай бъдеще.
И двамата си мислят, че могат да се справят, но тогава минало и бъдеще се преплитат…

„Жестока любов“ е една история, изпълнена с драми, с обрати, с болка. Тя ни разказва за красивата и грозната страна на любовта, за спадовете и възходите в живота, за начина да се справиш с ударите, които ти нанася реалността, за това, че когато животът ти причини непоносима болка, то в крайна сметка ще ти поднесе и човека способен да те измъкне от ямата на страданието и безсилието.


„-Знам, че мисълта да се изправиш очи в очи с миналото ти те ужасява. То ужасява всекиго. Ала понякога не го правим заради нас самите. Правим го заради хората, които обичаме повече от себе си.“

Фен съм на Колийн Хувър още от момента, в който прочетох „Без Хоуп“. Тази книга ме плени, накара ме да плача, да се смея, да искам да не спирам да я чета. Та аз съм я чела сигурно поне три пъти, както и продължението и „Да изгубиш Хоуп“. И от него момент нататък нямам търпение да прочета още и още книга на авторката. И съм толкова щастлива от факта, че издателство Ибис решиха да издадат не една, а две книги на авторката. - Да стискаме палци да има още много.


Източник.
„-Според теб какво би могло да накара един мъж никога вече да не иска да изпитва любов?....
-Предполагам, че ако човек види любовта от най-жестоката и страна, е възможно да поиска никога вече да не я преживява отново.“

Отново да се върна към тази конкретна книга. Много я харесах, начина, по който е изградена, начина, по който се разказва историята, драмите в нея, самите герои.... Всичко това ме накара да я харесам така много, да не искам да я оставям, да не искам да спя само и само да я чета. Но хей хора забелязахте ли, че не казах, че съм влюбена в книгата. Наистина много я харесах, всичко в нея, от началото до края, но нещо не ми достигна да се прехласна до такава степен, че да я заобичам. Просто си мисля, че ако я бях прочела преди например две години, би ми харесала много повече, мисля си, че тогава бих се влюбила в историята, в героите, но сега... Вече след толкова много прочетени книги започвам да усещам недостатъците. Нещо хем не ми достигна, хем историята сякаш ми беше прекалено позната. Естествено не същата, но все пак с подобни очертания. И именно този факт не ми позволи да се влюбя в историята. 


  „Нека да ви обясня нещо за майка си. Тя е страхотна майка. Наистина страхотна майка. Ала никога не съм се чувствала удобно да говоря с нея за мъже. Започна, когато бях на дванайсет и получих първия си цикъл. Тя толкова се развълнува, че се обади на три от приятелките си, за да им каже, преди дори да ми обясни какво, по дяволите се случва с мен.“

Другото нещо, което не ми дава мира е, че нещо ми липсваше във връзката между двамата главни герои, липсваше ми нещо в самите им образи. Имах нужда от повече информация за Тейт, Майлс, Корбин и другите. Харесах героите, но наистина имах нужда от нещо повече, исках да знам повече за същността им. Да си призная и честно и почтено очаквах повече от връзката между Тейт и Майлс, просто аз ли не можах да достигна до тях, те ли не бях достатъчно силни не знам, но нещо определено ми липсваше. Не разбрах кога се залюбиха, кога изградиха такава силна връзка, защото просто аз не го видях. Бяха ми сладки заедно, харесвам ги заедно, моментите, които споделиха ми бяха така приятни, но нещо ми липсваше.  


Източник.
 „И осъзнах.. току-що… че Господ ни дава жестокото, така че да не приемаме хубавите неща в живота за даденост.“

„Жестока любов“ от Колийн Хувър е една прекрасна книга, която да определено има минуси, но  плюсовете са повече и хей важното е, че е изключително интересна и не трябва да бъде пренебрегвана. И ако в момента стои някъде чакаща ви да я прочетете, то не губете повече време. 


„-Тъжно е, когато пицата стига при теб по-бързо, отколкото полицията.“

неделя, 11 февруари 2018 г.

Giveaway

Навън вали пухкав красив сняг, аз чакам приятеля ми да дойде, за да направим палачинки...каква идилия само. За да съм напълно честна трябва да спомена, че почти не съм спала и то не, защото съм чела, а защото на котката ми и беше лошо и бях като майка орлица.
И сега по същество.
Както знаете по повод третата годишнина на блога, реших да направя Giveaway. И сега дойде времето да обява победителя. Трябваше още вчера да го направя, но да... бях заета. Четях „Жестока любов“.
Първо искам да благодаря на всички, които решиха да участват.
Благодаря за милите думи, благодаря, че ми показахте, че блога ми прави нещо добро, че има хора, които наистина четат какво пиша и им харесва. Наистина не мога да се отблагодаря за всички мили думи.
Победителят бе избран напълно произволно. И той е... барани моля......напрегната тишина... и победителят  е Gerry Koleva. Честито! Надявам се да ти харесат изненадите, които съм подготвила. Предполагам, че ще се свърша с теб преди да публикувам това, но все пак нищо не се знае. 
Отново благодаря на всички, които решиха да участват. А сега ви казвам довиждане, че приятеля ми звъни на вратата.  

четвъртък, 8 февруари 2018 г.

„Леговище на сънища“ - Либа Брей

Ийви О'Нийл, заедно с приятелите си и вуйчо си, вече се е справила с Пентаграмния убиец, всял ужас в душите на нюйоркчани. И най-сетне е осъществила голямата си мечта - да бъде една от блестящите звезди в най-звездния град. Благодарение на мистичната си способност да разчита тайните на хората Ийви влиза в светлините на прожекторите и получава името „Гадателката на влюбените“. Всички са луди по нея... освен другите Ясновидци.? Докато Ийви се отдава на екстравагантни партита и безспирно веселие, Ню Йорк отново е обзет от тревога. Необяснима сънна болест взема нови и нови жертви всеки ден, обществеността е склонна да търси вина у най-неоправданите. А някъде в далечината се възвисява сив мъж с цилиндър, чиито планове се простират далеч отвъд всички очаквания...
Междувременно двама Ясновидци с дарба да бродят из сънищата навлизат все по-дълбоко в лъжливата материя на съня. Хенри, пианистът в търсене на изгубената си любов, и Лин с мечтите ? да намери своето място в свят, който не я приема, ще се сблъскат с отмъстителна сила, тровеща сънищата им. Дали Ясновидците ще се изправят заедно срещу мистериозната болест и отново ще спасят града?


„сънищата са призраци, преследвани насън желания, изчезващи със зазоряването.“

Втората книга от поредицата „Ясновидците“ от Л.Брей ни праща във време на война, контрабанда, вярвания в митичното, в свръхестественото. „Леговище на сънища“ е книгата, която тече бавно, кара читателя да се наслаждава на всяка една дума, на всяко едно изречение. Тя ни разказва вълнуваща история, в която ще намерите както и мистичното, зловещото, но така и доброто, така и проявата на храброст и жертвоготовност. Книгата е едно пътуване във времето, едно пътешествие до друга епоха, което ще ви изпълни с копнеж по мистичното, по щурите години на сухия решим в САЩ.


Източник.
„хората рядко искат да чуят истината. Казваме, че искаме, а в действителност искаме да ни излъжат. Предпочитаме етера на надеждата.
-Но надеждата е необходима! Трябва да даваш на хората надежда - настоя Мейбъл.“

Част от чара на книгата е, че е многопластова, има много тайни, мистерии, заплетени случки, но все пак ако се чете внимателно, някои неща просто се предусещат. Края на първата книга оставя читателя с много въпроси, с копнежа да открие отговора им в тази книга. И да някои загадки биват разрешени, но уви нови други се появяват, а старите се задълбочават. Наистина ми е интересно какво ще бъдат отговорите им, въпреки че на някои от тях предусеща какъв ще бъде, любопиството ме човърка. Просто авторката с всяка една книга задълбочава сюжетната линия, историята получава плътност и аз нямам търпение какъв ще бъде завършека на поредицата.

„Продължавам да твърдя, че човек има избор. Да постъпи правилно. Да има надежда. Да дава надежда.“

Може би единственият ми проблем с книгата бе, че действието се развиваше доста бавно, да това е част от тръпката на историята, да бъде така интересна, замисала е малко по-малко нещата да излизат на бял свят, но все пак.... Именно точно заради това забавено действие, книгата ми потръгна малко трудно. Имах нужда от една степен по забързаност, от малко повече динамика, напрежението си го имаше, но когато действието се развива така бавно поне за мен част от книгата си губи чара. Но общо взето само това за мен е недостатъка на книгата, всичко друго е просто прекрасно.
До спомена нещо много повърхностно, но хора вижте само каква красавица е българската корица.

„-Ние сме направени от онова, което се иска да понесем...“

Тази книга си има собствен злодей, собствена мистерия, която нашите Ясновидци трябва да решат, но въпреки това продължават да се трупат елементи за нещо по-голямо, с която трябва да се справят нашите герои в другите книги.
Източник.
Състава на Ясновидците са увеличава и ако в миналата книга те не бяха един екип, малко или много криеха способностите си, в крайна сметка в тази книга повечето карти излизат наяве. Харесва ми, че в тази поредица всеки герой си има своята история, всеки има своите демони срещу, които да се бори. Не е ей този се казва еди как си имам еди каква си дарба и край до тук. Героите си имат история, има го оня момент, която ги определя какви да са. За бога дори по второстепенни герои, имат своята история. Хубавото е, че читателя има възможността да чете книгата от различни гледни точни и така да се запознае по-добре със случващото се, с героите, с това кое ги движи напред. 

„-Прекарах два часа в притеснения дали кръвта ти не изтича с последните искрици живот в някоя канавка - продължи Ийви. - Сега, след като разбрах, че си добре, искам само да кървиш до смърт в някоя канавка.“

Героите са една смесица от най-различни личности, от различни ценности системи, различни демони преследващ ги в сънищата им.  
Проблемът ми с Ийви е в това, че таман започвам да я харесвам и тя си отваря голямата уста и проваля всичко. Имам чувството, че от всички герои нея най-малко харесвам. Намирам я за толкова лекомислена, несериозна, глупава и просто ми е антипатична.
Сам естествено си го харесвам, защото той е точно мой тип герой, държащ се лековерно и шеговито, но зад тази маска се крие добър човек, със своите демони, със своите мистерии.
Джерико е друг интересен герой, който няма дарба, но не отстъпва по абсолютно нищо от другите и той си има своята история, която пленява. Спойлер: Наистина много харесвам Джерико, но не мога да си го представя с Ийви, със Сам си подхождат много повече. Просто Сам и Ийви са толкова сладки заедно и колкото и да не харесва Ийви то когато е със Сам ми е по-приятна.
В отбор ясновидци още се включват Тета, Мемфис, Хенри и Лин, всеки, от които със своя чар допринася книгата, прави  я по-интересна и вълнуваща. Всеки един от тях отново има своята история, имат си своите демони, с които трябва да се справят и да се преборят с тях. 


Източник.
„-Сегашният момент е единственото, на което можеш да разчиташ.“

„Леговище на сънища“ от Либа Брей е втора книга от поредицата „Ясновидците“ и ни представя едно приключение в далечните 20-те години на минали век, време на мистерии, правителствени тайни, контрабанда и неспиращи купони. Книгата ни разказва вълшебната история на шепа момчета и момичета имащи дарби, имащи нещо, което ги отличава от останалите хора и точно това нещо, ги поставя пред пътя за злото, именно заради това, което са те са орисани да се борят със злото.

Благодаря на издателство Емас за предоставената възможност.

неделя, 4 февруари 2018 г.

„Поверително от лагера на нечистокръвните“ – Рик Риърдън

В отговор на недотам атрактивния учебен филм, създаден от самия бог Аполон, Пърси Джаксън и останалите, посещаващи Лагера на нечистокръвните, отговарят на въпроси като „Какво представлява това място?“ и „Мога ли да задържа тениската?“. Новобранците задължително да проверят в раздел БОЖЕСТВЕНИ ХИЖИ, да прегледат ВЪЛШЕБНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ и да се консултират с ТРЕНИРОВЪЧНО ПОЛЕ.
Но „Поверително от Лагера на нечистокръвните“ не е просто описание на сгради и заобикалящите ги идеални части. Книгата съдържа информация, която може да знае единствено някой, който е живял тук. Например – лагерниците невинаги са живели в мир и разбирателство. (О, не!) Пророчествата не се изпълняват, както е предречено. (Да си знаете!)
Разпръснахме и истории, разказани от герои, назовавали Лагера свой дом в продължение на години (или такива, просто преминали оттук по пътя към неизвестното). Самият Хирон ни представя кратка история на тренировъчните практики, като се уповава на хилядолетния си опит. И разбира се – съдържа божествените слова на мъдростта от единствения бог Аполон, защото… Е, защото не искаме да ни удари гръм, благодарим много.


„Еней се справи изненадващо добре за син на Афродита. Очаквах от него да бъде любовчия, а не боец.  Той обаче знаеше как да използва меча като меч, а не като моден аксесоар.“


Сигурна съм, че на всеки един му е пределно ясно, точно колко съм влюбена в творчеството на чичо Рик. За бога аз съм прочела всяка една книга на автора и всяка обожавам в една или друга степен (поредицата за Пърси винаги ще бъде на първо място). И това допълнително издание е още едно доказателство, колко интересни и вълнуващи, забавни и удовлетворяващи са. Ключовото за книгите за чичо Рик, е че те нямат край, ако искате да не се сбогувате с героите от поредиците му, то той ще намери как отново да включи любимите герои, отново може да измисли някакво приключение, някакъв подвиг, който трябва да извържат, все пак края на света доста често се случва и нашите герои трябва да го спрат.
Тази книга е допълнително издание към новата поредица на автора „Изпитанията на Аполон“ и тук можем да срещнем много и различни разкази за любими герои, получаваме нова интригуваща информация за любимия ни лагер на нечистокръвните, получаваме нова доза истеричен смях. Защото това получавате от книгите на Рик Риърдън, получавате зашеметяващи герои, изпълнени с приключения истории и смях да пръсване. Само се представям как един ден чета книгите на чичо Рик на децата си. Ще бъде така хубаво отново да се потопя в този свят, но за протокола не бързам това да стане..... 


„Що се отнася до Аскелепий, по време на дуелите имаше странния навик да  притичва до опонента си и да опира длан в челото му, за да провери дали няма треска.“

Благодаря много на издателство Егмонт за предоставена възможност.