петък, 19 януари 2018 г.

„Благословени“ - Цветелина Владимирова

„Бъдещето се заплаща с кръвта на миналото.“

Всичко започна с едно пророчество, което ще промени съдбата на всички.
Битката с кръвожадните в подземията на базиликата в София приключва с кръвопролития и загуби, които могат да се окажат решаващи за войната с благословените. Ксения е пленник на Двореца, а Дорин се предава в ръцете на врага с надеждата да ѝ помогне да избегне фаталната си участ. Зоя, Воронин и Савченко намират Игор Алешкин сред руините на базиликата и единственото, което им остава, е да се надяват, че ще оцелее.
В Двореца Ксения се озовава лице в лице с един от представителите на най-могъщите благословени фамилии – Маркус Морел. Войната е вече в разгара си, а надеждата за оцеляване гасне с всеки ден. Но нищо не е такова, каквото изглежда.
Тайните продължават да се заплитат и бъдещето на вестителите и пазителите зависи от избора, който Ксения ще направи. Истината, към която Крамаренко е очертала пътя с цената на живота си, и отплатата с кръв са единственият изход от войната с благословените, в която не всички ще оцелеят.

„…истината е като зареден пистолет, Ксения. Гърми шумно и оставя пълна бъркотия след себе си.“

„Благословени“ от Цветелина Владимирова е финал на една невероятна българска поредица, която ни показва как  родното творчество може да  роди една прекрасна история, вълнуваща и неповторима, разбиваща сърцата ни караща ни със страст да разлистваме страниците. История, която ни кара да се вълнуваме, да се радваме, но и да плачем, да се тръшкаме от безсилие. Ако ви е писнала от американските бестселъри и искате нещо родно, което да ви плени, то тези книги е точно за вас. Ако искате се влюбете лудо и неудържимо в нея, ако ви не ви е по сърце, не я харесайте, но едно е ясно аз съм луда по поредицата и сърцето ме боли, че свърши.
„Благословени“ ни доразказва историята на Ксения и Игор, представя ни тяхната борба, както и на много други за истината и справедливост, борба за любов без предразсъдъци, правото да обичаш, борба с тирани, мислещи само за себе си. Не се залъгвайте като прочетете в описанието, че поредицата е за вампири, не е ала Здрач или Дневниците на вампира, тук всичко е абсолютно различно, защото света, който  Цветелина Владимирова е създала е повече от вълнуващ, тук няма да намерите захаросана история, няма да намерите захаросан край, както тя самата казва, ще намерите една борба със злато, ще намерите битки на живот и смърт, ще се учите заедно с героите, как се вземат трудни решения, ще преживявате загубите заедно с тях и също ще се влюбвате и ще бъдете наранявани. Не ви трябват захаросани истории, колкото и да ги искате (колкото и аз да искам - и заживели щастливо ). Когато имате една неповторимо вълнуваща история, изпълнена с драми, борби и изяви на смелост няма как да очаквате съдбата да щади хората, защото  тя може да е истинска к*.

„-Може би си твърде голям инат, за да те накара съдбата да свършиш каквото и да било. Може би тя се е уморила да те тласка по правия път и е вдигнала ръце от теб веднъж завинаги.“

Наистина ме боли сърцето че трябва да казвам довиждане на тази поредица, защото нейните герои са ми така скъпи, историята ми е така любима...... но всичко хубаво си има своя край искам или не, но „Благословени“  е един достоен завършек на една прекрасна поредица.
Та май това стана едно доста дълго общо изказване и превъзнасяне на поредицата и сега по същество. Действието в тази книга стига до своята най-голямо кулминация, която взема и своите жертви. Мистерията около Ксения, около това коя е тя или по-точно какво е, се разплита, вече напълно ясно и недвусмислено се разбира за какво е родена тя и какво трябва да направи. Естествено това не е особено лесно, и тя трябва да се бори със зъби и нокти за живота си и да този на близките си. В тази книга имаме една чиста и ясна война и всеки трябва да реши на коя страна да застене, какви принципи да защитава, за какво да се бори. 

„Но любовта понякога е кучка, помислих си. Правиш всичко в нейно име, пренареждаш молекулите в състава си, за да и угодиш, а накрая те отхвърля заради това, в което си се превърнал.“

Радвам се, че в тази книга имаше нови герои, но и с много трябваше да се сбогувам, а това не беше лесно, беше болезнено и мъчително. 
Ксения в началото на тази книга е заварваме в едно изключително трудна и откровено безнадеждна ситуация, но тя се справя с всичко, на което животът е подлага, справя се с висока вдигната, открива себе си, бори се за близките и любимите си хора. И накрая получава каквото заслужава. Харесвам Ксения, харесвам нейната избухливост, импулсивност, стремеж за справедливост, готовност да се жертва без да се замисли, но в името на любимите хора.  
Игор войн по рождение, готов да жертва живота си само и само да спаси любовта си. Мъж от класа определено. Толкова много си го обичам, че направо ме заболява сърцето като се сети за един конкретен факт около него... 

„-Пушеше настървено. Сякаш цигарата е извършила нещо непростимо.
-Може би има нещо вярно – отвърнах, а тя се засмя.
- И с какво се е провинила?
- Не успа да потуши идиотските мисли, които бушуват в главата ми.“

Най-добрата на Ксения, прекрасната Зоя дами и господа е една фурия, минаваща като ураган през хората и помитаща всеки помислил си да спори с нея. Както казах в ревюто на "Вестители" (като се замисля преди колко много време беше това...) в началото изобщо не харесах Зоя, просто нещо в нея ме дразнеше, но постепенно я харесах наистина много, защото тя е една истинска приятелка, а и нямаше как да не харесвам любовта и история. 
Дорин е още едни прекрасен пазител, който очарова, който вълнува и кара краката на момичета да се подкосяват. Той е така лъчезарен, не губещ надежда, не губещ от погледна си светлината в края на пътя. 

„…случва се любовта да ни превърне в хора, които не познаваме. Искаше ми се да му кажа, че дори и да е така обаче, тази обич е всичко, което ни оставя накрая. Защото, когато най-много ни се ще да мразим, вместо да обичаме, любовта ни е най-нужна, за са съберем наново останките от покосените си сърца.“

Маркус е герой, който се появавя в тази книга и често казано не знам какво ми е мнението за него. Ем го ненавиждам, ама с оная чиста омраза - ако сте челите книгата надявам се да ме разбере, ем го харесвам, защото си е Марукс. Първо самото име много ми попада, а и той носи онзи чар на повреден от вътре, нуждаещ се от спасение, от любов. И именно за това не го харесвам. И да знам, че не ме разбирате, но прочетете книгата и думите ми ще имат вече смисъл за вас.   

„-Ще бъде забавно да гледам как се проваляш, докато продължаваш да вярваш, че любовта е просто слабост.“

„Благословени" последна книга от поредицата „Проклятието на Воронина"  е един прекрасен завършек на една прекрасна поредица, която ни поставя на нокти, която ни пленява и вълнува. Това са три съкровища, заслужаваща си цялото време. Искате да се насладите на нещо родни и истински интересно, то тогава бягайте към първата книжарница и си вземете цялата поредица на Ц. Владимирова, защото щом сте прочели "Вестители" няма да искате да чакате и минута.

Благодаря изключително много на Ц.Владимирова за предоставената възможност да прочета книгата.

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang