Търсене в този блог

петък, 5 януари 2018 г.

„Корабът на мъртвите“ - Рик Риърдън

„…не знаем накъде отиваме или колко време ще ни отнеме да стигнем дотам….
-Историята на живота ми – отбеляза Пърси.“

Бездомният някога тийнейджър Магнус Чейс сега е отседнал в хотел „Валхала“ и е един от безсмъртните воини на Один. Като син на Фрей, богът на лятото и плодородието, Магнус не е съвсем привлечен към битките, но има силни и непоколебими приятели в лицето на елфа Хартстоун, джуджето Блицен и валкирията Самира.
Новото предизвикателство пред тях е да отплават до далечните земи на Йотунхейм и Нифлхейм, където ще тръгнат по следите на най-голямата заплаха за Асгард. Дали ще се справят в това опасно приключение, или Рагнарок най-накрая ще се състои?

„-Думите могат да бъдат по-смъртоносни и от ножовете, Магнус….„

Още една от поредиците на чичо Рик свърши, каква трагедия и аз се чувствам разбита, защото те никога не са достатъчно дълги за мен, никога не мога да се наситя, искам още и още......винаги имам чувството, че има още какво да се случи, има още някое приключение, което може да преживеят героите и мен ме сърбят ръцете да го прочета. И не спирам да се моля на Зевс, Посейдон, Хор, Изида, Тор и Фрей за това.

„Не можеш да мразиш вечно, защото това с нищо няма да навреди на човека, когото мразиш, ала теб ще отрови.“

„Корабът на мъртвите“ последната книга от поредицата „Магнус Чейс и боговете на Асгард“ ни разказва за приключенията и изпитанията, през които трябва да преминат Магнус и неговите приятели, за да спрат краят на света - Рагнарог. В книгата има битки, изпитания, тайни, любов, приятелство и какво ли още не..... книгата ни представя типично за Рик Риърдън света изпълнен с фантастични неща, невидими за обикновените хора. Точно това е една от причините, заради които обожавам неговите книги, а именно това, че митовете и легендите оживяват в нашето настояще представяйки ни едно приключение  на живот и смърт, приключение, което ни праща на най-различни места.
Наистина обичам тази поредица, наистина обичам нейните герои и как всичко бе разказано, обратите, всичко...., но не мога да си изкривя душата като кажа, че тя ми е по-любима от книгите за Пърси. Може би заради самия Пърси или заради факта, че поредицата за него беше една от първите, които прочетох, но тя има специално място за мен, тя се е настанила в сърцето ми и всяка друга поредица на чичо Рик бива сравнявана с нея.
Сега да се върнем към тази книга.... като край на поредица, тя определено носи носталгията, че трябва да се сбогувам с героите, но и носи удовлетворението, че всичко си идва на мястото, че героите получават своят щастлив момент (не края, защото знаете, че повечето от тях са безсмъртни)
Ще си призная нещо малко съм разочарована. Цели две книги чакам най-после Магнус и Пърси да се запознаят, да направят някой и друг подвиг заедно, а какво получих само една глава. Една!!!! Та хора това е Пърси...... Наистина имах по-големи очаквания, не знам може би аз съм си виновна, че имах такива очаквания, но наистина останах разочарована.


„Джак долетя до нас….
-Фриг? Леле, хич не я харесвам. Мълчалива, коварна. Твърде…
-Тя ми е майка – изръмжа Малъри.
-А, тази Фриг! Прекрасна е.
-Мразя я – отсече Малъри
-Богове, аз също – каза съчувствено Джак.“

Героите са повече от интересни, със своите тайни, проблеми, както любовни така и краят на
света.. с всяка една книга все повече човек опознава героите, с всяка една книга техния образ получава по-голяма плътност и цялото, докато се стигне до тази книга, в която героите стават наши приятели.
Магнус не е герой какъвто обикновено се свикнали да виждаме в книгите на чичо Рик. Той няма да хукне като Пърси с меч в ръка и боен вик, но все пак е герой, все пак е готов за жертва съществуването си в името на спирането на Рагнарог, в името на любимите си хора, в името да отложи края на света. Магнус си е Магнус, със своята руса коса, говорещ меч (който доста хареса меча на Пърси.) и идиотщини. 

„-Магнус, представа нямаш колко приличаш на баща си. 
-И двамата сме руси и обичаме да сме навън – примигнах аз.
- И двамата имате добри сърца – каза Ньорд. – Фрей бе готов на всичко за приятелите си.“

Самира за мен винаги е била едно силно момиче, намерило своя път в живота, намерила любовта (дето в първата книга исках тя да е с Магнус де, но това вече е минало.) нещото, което много ми харесва в нея е, че въпреки това колко невероятен е живота и, въпреки колко вълшебен е той, изстъплен с най-различи богове, тя продължава да вярва в нещо по висше от нея, от нордическите богове и всичко свързано с тези светове. И да аз си падам малко атеистка, но и аз като Магнус се възхищавам, на тази нейна способност да вярва в нещо повече от нас, нещо, което и дава надежда и сила и в най-мрачните време.

„….Магнус, бих те помолил да наглеждаш Самира, ако аз го направя, ще ме халоса с брадвата си.“
  
Хартстоун и Блицен са ми едни такиви малки душички (нищо лично джуджета), те са верни и истински приятели, смели, намерили сила в себе си да се преборят с трудностите, на които ги е подложил живота. Те са опората на Магнус. 

„…-ама жената, като поръча нещо…
-Трябва да се съобразявате, две мнения по въпроса няма – съгласи се Блиц.“

Алекс си един/една изключително интересен и опасен обраp не помня дали в миналото ревю писах за нея/него, още в миналата книга я/го харесах много и имах големи очаквания за нея/него в тази книга и ни най-малко не останах разочарована. 
Малъри, Ти Джей и Полуродения са част както вече съм казвала от звездния екип на Магнус, те се негови верни приятели. Имам чувството, че те не получават заслужаващо си място, защото и те са важни и техните образи са интересни и те спасяват света бе хора!!! И се радвам, че  успях да ги опозная още повече в тази книга. 

„Понякога лъжеш, за да заблудиш хората, друг път – защото имаш нужда лъжата да стане истина.“

„Корабът на мъртвите“ от Рик Риърдън е края на една интересна поредица за нордическите богове, поредица за герои, правещи всичко по силите си да спрат злото и да не се избият помежду си. Поредицата ни праща на едно пътешествие между световете, в едно приключение изпълнено с обрати и  изненадващи решения на проблемите. 

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Ревю на първата книга тук.
Ревю на втората книга тук.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар