Търсене в този блог

сряда, 31 януари 2018 г.

Три години!!! Не ви ли писнах вече?

Честита трета годишнина на блога.
Три години, 1095 дни, не мога да повярвам кога мина това време, не мога да повярвам какъв дълъг път съм изминала, като си спомня какво беше в началото и какво е сега.... толкова много неща се промениха някои за хубаво, други за лошо, но вече нищо не е същото. Три години не са малко време определено, три години с всякакви спомени, три години с нови приятелства, три години с много нови книги, три вълнуващи години. Искам да благодаря на всеки един, който следи блога, искрено съм ви благодарна и си нямата и представа колко много оценявам това. Всичко започна едва ли не както някаква шега, но сега след толкова много време е всичко друго, но не и някаква шега. Блога са превърна във важна част от живота ми.    
По повод рождения ден на блога искам да предам малко щастие и на някои друг за това бих искала да направя един Giveaway. Няма да бъде нещо лал, съжалявам ама съм бъдеще студентка. За да участвате трябва само да ми напишете какво ви харесва в блога, защо го четете... такива неща. Не искам есе в обем на три страници на тема, а нещо обикновено, като просто да си споделите мнението за books99. Ще очаквам отговорите ви на пощата ми - kremena802@gmail.com.
Срокът за участието е до 09.02 до 23:59 часа, а победителя ще бъде изтеглен на 10.02 до 17 часа. Ще пиша на спечелия за всеки случай. За Giveaway ще споделя и в Instagram и всеки, който го сложи на сторито си се включва два пъти и ме тагне, че да разбера.
Да отговоря на неизречения ви въпрос наградата ще бъде книгата "Белжар", както и няколко други книжни изненади.
Победителят ще бъде избран на случаен принцип, но си мислих, най-интересните отговори да ги споделя тук естествено, ако нямате нищо против.
Ииии един малък недостатък, но доставката ще се поеме от спечелилия. 
Мисля, че това е всичко. Желая късмет на всички, които решат да участват.
И отново: Честит трети рожден ден на моето малко бебче  books99.

петък, 19 януари 2018 г.

„Благословени“ - Цветелина Владимирова

„Бъдещето се заплаща с кръвта на миналото.“

Всичко започна с едно пророчество, което ще промени съдбата на всички.
Битката с кръвожадните в подземията на базиликата в София приключва с кръвопролития и загуби, които могат да се окажат решаващи за войната с благословените. Ксения е пленник на Двореца, а Дорин се предава в ръцете на врага с надеждата да ѝ помогне да избегне фаталната си участ. Зоя, Воронин и Савченко намират Игор Алешкин сред руините на базиликата и единственото, което им остава, е да се надяват, че ще оцелее.
В Двореца Ксения се озовава лице в лице с един от представителите на най-могъщите благословени фамилии – Маркус Морел. Войната е вече в разгара си, а надеждата за оцеляване гасне с всеки ден. Но нищо не е такова, каквото изглежда.
Тайните продължават да се заплитат и бъдещето на вестителите и пазителите зависи от избора, който Ксения ще направи. Истината, към която Крамаренко е очертала пътя с цената на живота си, и отплатата с кръв са единственият изход от войната с благословените, в която не всички ще оцелеят.

„…истината е като зареден пистолет, Ксения. Гърми шумно и оставя пълна бъркотия след себе си.“

„Благословени“ от Цветелина Владимирова е финал на една невероятна българска поредица, която ни показва как  родното творчество може да  роди една прекрасна история, вълнуваща и неповторима, разбиваща сърцата ни караща ни със страст да разлистваме страниците. История, която ни кара да се вълнуваме, да се радваме, но и да плачем, да се тръшкаме от безсилие. Ако ви е писнала от американските бестселъри и искате нещо родно, което да ви плени, то тези книги е точно за вас. Ако искате се влюбете лудо и неудържимо в нея, ако ви не ви е по сърце, не я харесайте, но едно е ясно аз съм луда по поредицата и сърцето ме боли, че свърши.
„Благословени“ ни доразказва историята на Ксения и Игор, представя ни тяхната борба, както и на много други за истината и справедливост, борба за любов без предразсъдъци, правото да обичаш, борба с тирани, мислещи само за себе си. Не се залъгвайте като прочетете в описанието, че поредицата е за вампири, не е ала Здрач или Дневниците на вампира, тук всичко е абсолютно различно, защото света, който  Цветелина Владимирова е създала е повече от вълнуващ, тук няма да намерите захаросана история, няма да намерите захаросан край, както тя самата казва, ще намерите една борба със злато, ще намерите битки на живот и смърт, ще се учите заедно с героите, как се вземат трудни решения, ще преживявате загубите заедно с тях и също ще се влюбвате и ще бъдете наранявани. Не ви трябват захаросани истории, колкото и да ги искате (колкото и аз да искам - и заживели щастливо ). Когато имате една неповторимо вълнуваща история, изпълнена с драми, борби и изяви на смелост няма как да очаквате съдбата да щади хората, защото  тя може да е истинска к*.

„-Може би си твърде голям инат, за да те накара съдбата да свършиш каквото и да било. Може би тя се е уморила да те тласка по правия път и е вдигнала ръце от теб веднъж завинаги.“

Наистина ме боли сърцето че трябва да казвам довиждане на тази поредица, защото нейните герои са ми така скъпи, историята ми е така любима...... но всичко хубаво си има своя край искам или не, но „Благословени“  е един достоен завършек на една прекрасна поредица.
Та май това стана едно доста дълго общо изказване и превъзнасяне на поредицата и сега по същество. Действието в тази книга стига до своята най-голямо кулминация, която взема и своите жертви. Мистерията около Ксения, около това коя е тя или по-точно какво е, се разплита, вече напълно ясно и недвусмислено се разбира за какво е родена тя и какво трябва да направи. Естествено това не е особено лесно, и тя трябва да се бори със зъби и нокти за живота си и да този на близките си. В тази книга имаме една чиста и ясна война и всеки трябва да реши на коя страна да застене, какви принципи да защитава, за какво да се бори. 

„Но любовта понякога е кучка, помислих си. Правиш всичко в нейно име, пренареждаш молекулите в състава си, за да и угодиш, а накрая те отхвърля заради това, в което си се превърнал.“

Радвам се, че в тази книга имаше нови герои, но и с много трябваше да се сбогувам, а това не беше лесно, беше болезнено и мъчително. 
Ксения в началото на тази книга е заварваме в едно изключително трудна и откровено безнадеждна ситуация, но тя се справя с всичко, на което животът е подлага, справя се с висока вдигната, открива себе си, бори се за близките и любимите си хора. И накрая получава каквото заслужава. Харесвам Ксения, харесвам нейната избухливост, импулсивност, стремеж за справедливост, готовност да се жертва без да се замисли, но в името на любимите хора.  
Игор войн по рождение, готов да жертва живота си само и само да спаси любовта си. Мъж от класа определено. Толкова много си го обичам, че направо ме заболява сърцето като се сети за един конкретен факт около него... 

„-Пушеше настървено. Сякаш цигарата е извършила нещо непростимо.
-Може би има нещо вярно – отвърнах, а тя се засмя.
- И с какво се е провинила?
- Не успа да потуши идиотските мисли, които бушуват в главата ми.“

Най-добрата на Ксения, прекрасната Зоя дами и господа е една фурия, минаваща като ураган през хората и помитаща всеки помислил си да спори с нея. Както казах в ревюто на "Вестители" (като се замисля преди колко много време беше това...) в началото изобщо не харесах Зоя, просто нещо в нея ме дразнеше, но постепенно я харесах наистина много, защото тя е една истинска приятелка, а и нямаше как да не харесвам любовта и история. 
Дорин е още едни прекрасен пазител, който очарова, който вълнува и кара краката на момичета да се подкосяват. Той е така лъчезарен, не губещ надежда, не губещ от погледна си светлината в края на пътя. 

„…случва се любовта да ни превърне в хора, които не познаваме. Искаше ми се да му кажа, че дори и да е така обаче, тази обич е всичко, което ни оставя накрая. Защото, когато най-много ни се ще да мразим, вместо да обичаме, любовта ни е най-нужна, за са съберем наново останките от покосените си сърца.“

Маркус е герой, който се появавя в тази книга и често казано не знам какво ми е мнението за него. Ем го ненавиждам, ама с оная чиста омраза - ако сте челите книгата надявам се да ме разбере, ем го харесвам, защото си е Марукс. Първо самото име много ми попада, а и той носи онзи чар на повреден от вътре, нуждаещ се от спасение, от любов. И именно за това не го харесвам. И да знам, че не ме разбирате, но прочетете книгата и думите ми ще имат вече смисъл за вас.   

„-Ще бъде забавно да гледам как се проваляш, докато продължаваш да вярваш, че любовта е просто слабост.“

„Благословени" последна книга от поредицата „Проклятието на Воронина"  е един прекрасен завършек на една прекрасна поредица, която ни поставя на нокти, която ни пленява и вълнува. Това са три съкровища, заслужаваща си цялото време. Искате да се насладите на нещо родни и истински интересно, то тогава бягайте към първата книжарница и си вземете цялата поредица на Ц. Владимирова, защото щом сте прочели "Вестители" няма да искате да чакате и минута.

Благодаря изключително много на Ц.Владимирова за предоставената възможност да прочета книгата.

вторник, 9 януари 2018 г.

„Сияйни висини" - Катрин Макгий


Ню Йорк, 2118 г. В Манхатън се издига суперкула на хиляда етажа, забележително чудо, което докосва небето. Сред високотехнологичния лукс и футуристичния блясък петима тийнейджъри пазят опасни тайни...
Лида е измъчвана от спомени за случилото се през най-кошмарната нощ в живота й. Готова е на всичко, за да скрие истината, дори това да означава да се довери на врага.
Единственото желание на Уот е да остави всичко в миналото... докато Лида не го принуждава отново да се заеме с хакерска дейност. Ще направи ли той нужното, за да се отърве от нея завинаги?
Райлин печели стипендия за училище на горните етажи и животът й се променя драстично. В това училище ще вижда момчето, чието сърце е разбила и което на свой ред е разбило нейното.
Ейвъри се измъчва от любовта си към единствения човек на света, когото не може да има. Отчаяно иска да е с него... независимо от цената. Появява се и Калиопи - тайнствена красавица, която пристига в Ню Йорк, готова да преобърне всичко. И знае точно откъде да започне.
Без да знаят, някой наблюдава всяка тяхна крачка и се готви за отмъщение. Само една погрешна стъпка може да доведе до падане от сияйните висини.

„Сияйни висини" от Катрин Макгий е едно прекрасно и вълнуващо продължение на „Хилядният етаж". То ни представя една още по-голяма драма, с още повече тайни, любовни проблеми, нови влюбвания, възродени приятелства и нови врагове. Това, което беше в  „Хилядният етаж" в тази книга е още повече заплетено, появяват се нови герои, нови драми и нови тайни.

"-Иска ми се да пренавия лентата, да постъпя различно - каза тя, макар да нямаше смисъл.
- И на мен ми се иска. Само че в живота не става так, нали?"

Източник.
С тази книга авторката още повече свива примката около героите, поставя ги в още по-голямо опасност. И всичко това прави книгата още по-интересна, по-вълнуваща и напрегната. Тя също така е пълна и с изненади, защото така да се изразя злодея от първата книга се връща към добрите, а в тази идат нови негови заместници.
И честно тези книги ми приличат така много на Клюкарката, просто историята е изпълнена с толкова много драми, има толкова много интриги, тайни и лъжи, има куч*, любов, приятелки до гроб, забранена любов! и какво ли още не, чиста тийндрама от най-голям ранг. Наистина, наистина бих искала да видя тази поредица като сериал определено ще излезе нещо интересно, само ако го направят като хората де.

"-Разбира се, че те обичам - настоя Атлас. - Винаги ще те обичам. Само че любовта не е достатъчна. Не можеш да изградиш живот само с нея."

Начина на писане е така увлекателен, така лесно те привлича и увлича, в един момент си на първата страница, а в следващия се озоваваш на последните глави и се чудиш кога е минало времето. В един момент мразиш един герой, а в следващия си готов да пребиеш всеки, който се опита да го нарани. Няма да кажа, че всички са ми любимци, защото честно някои ме дразнят много, но какво да се прави няма как да харесвам всички... Сега по същество. 
Иска да кажа едно две неща за Лида. В първата книга наистина не я харесвах, даже я мразех, та тя там беше толкова откачена... но в тази книга започнах да опознавам по-добре образа и, започнах да я харесвам, въпреки това което беше сторила и аз като героите в книга започнах да и прощавам и да откривам доброто в нея. И да знам може би е малко откачено, че имам топли чувства към нея, но хей аз не съм от най-нормалните хора. 
Ейвъри ми е така куха отвътре, така слаба и честно малко (много)  глупава. Не мога да я харесам, толкова е прозрачна, няма нищо дълбоко в нея. Единственото нещо, което я ръководи е невъзможната и любов и да няма нищо лошо в това, но чак толкова колкото е при нея..... В първата книга не ми беше чак толкова антипатична, но в тази вече е. 
Райлин от друга страна е доста по-интересна от Ейвъри, но и нейните действия на моменти бяха толкова глупави, че не е за вярване. Една от причините заради, които я харесвам, е факта, че обожавам Корд и искам тя да е с него. Не знаете кой е Корд.... еми какво чакате вземайте първата книга веднага!!!!
Уот си е Уол, той определено е интересен и го харесвам. Не е безгрешен, но все едно, 100 пъти по-добър от другите герои е. 
Източник.
Всичко това не ви говори нищо? Не знаете, кои са тези хора еми драги мили читателя, получавате един безплатен съвет от мен: Марш веднага до най-близката книжарница или библиотека и си вземете и двете книги, защото когато свършите първата няма да имате търпение да прочетете втората, ако не ми вярвате попитайте Юли.

"може би важното не беше да намериш човек без недостатъци, а чиито недостатъци допълват твоите."

„Сияйни висини" от Катрин Макгий е едно прекрасно второ продължение на „Хилядният етаж", което ни праща в далечната 2118 т.е 100 години напред в бъдещето, когато технологиите, са така модерни, че дори не мога да си представя като хората, но колкото и напредничава да е цивилизацията тийнейджърските драми си остават драми. Книгата ни разказва за историята на група младежи със своите тайни, проблеми, лъжи и препятствия в живота им.  

Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност. 

петък, 5 януари 2018 г.

„Корабът на мъртвите“ - Рик Риърдън

„…не знаем накъде отиваме или колко време ще ни отнеме да стигнем дотам….
-Историята на живота ми – отбеляза Пърси.“

Бездомният някога тийнейджър Магнус Чейс сега е отседнал в хотел „Валхала“ и е един от безсмъртните воини на Один. Като син на Фрей, богът на лятото и плодородието, Магнус не е съвсем привлечен към битките, но има силни и непоколебими приятели в лицето на елфа Хартстоун, джуджето Блицен и валкирията Самира.
Новото предизвикателство пред тях е да отплават до далечните земи на Йотунхейм и Нифлхейм, където ще тръгнат по следите на най-голямата заплаха за Асгард. Дали ще се справят в това опасно приключение, или Рагнарок най-накрая ще се състои?

„-Думите могат да бъдат по-смъртоносни и от ножовете, Магнус….„

Още една от поредиците на чичо Рик свърши, каква трагедия и аз се чувствам разбита, защото те никога не са достатъчно дълги за мен, никога не мога да се наситя, искам още и още......винаги имам чувството, че има още какво да се случи, има още някое приключение, което може да преживеят героите и мен ме сърбят ръцете да го прочета. И не спирам да се моля на Зевс, Посейдон, Хор, Изида, Тор и Фрей за това.

„Не можеш да мразиш вечно, защото това с нищо няма да навреди на човека, когото мразиш, ала теб ще отрови.“

„Корабът на мъртвите“ последната книга от поредицата „Магнус Чейс и боговете на Асгард“ ни разказва за приключенията и изпитанията, през които трябва да преминат Магнус и неговите приятели, за да спрат краят на света - Рагнарог. В книгата има битки, изпитания, тайни, любов, приятелство и какво ли още не..... книгата ни представя типично за Рик Риърдън света изпълнен с фантастични неща, невидими за обикновените хора. Точно това е една от причините, заради които обожавам неговите книги, а именно това, че митовете и легендите оживяват в нашето настояще представяйки ни едно приключение  на живот и смърт, приключение, което ни праща на най-различни места.
Наистина обичам тази поредица, наистина обичам нейните герои и как всичко бе разказано, обратите, всичко...., но не мога да си изкривя душата като кажа, че тя ми е по-любима от книгите за Пърси. Може би заради самия Пърси или заради факта, че поредицата за него беше една от първите, които прочетох, но тя има специално място за мен, тя се е настанила в сърцето ми и всяка друга поредица на чичо Рик бива сравнявана с нея.
Сега да се върнем към тази книга.... като край на поредица, тя определено носи носталгията, че трябва да се сбогувам с героите, но и носи удовлетворението, че всичко си идва на мястото, че героите получават своят щастлив момент (не края, защото знаете, че повечето от тях са безсмъртни)
Ще си призная нещо малко съм разочарована. Цели две книги чакам най-после Магнус и Пърси да се запознаят, да направят някой и друг подвиг заедно, а какво получих само една глава. Една!!!! Та хора това е Пърси...... Наистина имах по-големи очаквания, не знам може би аз съм си виновна, че имах такива очаквания, но наистина останах разочарована.


„Джак долетя до нас….
-Фриг? Леле, хич не я харесвам. Мълчалива, коварна. Твърде…
-Тя ми е майка – изръмжа Малъри.
-А, тази Фриг! Прекрасна е.
-Мразя я – отсече Малъри
-Богове, аз също – каза съчувствено Джак.“

Героите са повече от интересни, със своите тайни, проблеми, както любовни така и краят на
света.. с всяка една книга все повече човек опознава героите, с всяка една книга техния образ получава по-голяма плътност и цялото, докато се стигне до тази книга, в която героите стават наши приятели.
Магнус не е герой какъвто обикновено се свикнали да виждаме в книгите на чичо Рик. Той няма да хукне като Пърси с меч в ръка и боен вик, но все пак е герой, все пак е готов за жертва съществуването си в името на спирането на Рагнарог, в името на любимите си хора, в името да отложи края на света. Магнус си е Магнус, със своята руса коса, говорещ меч (който доста хареса меча на Пърси.) и идиотщини. 

„-Магнус, представа нямаш колко приличаш на баща си. 
-И двамата сме руси и обичаме да сме навън – примигнах аз.
- И двамата имате добри сърца – каза Ньорд. – Фрей бе готов на всичко за приятелите си.“

Самира за мен винаги е била едно силно момиче, намерило своя път в живота, намерила любовта (дето в първата книга исках тя да е с Магнус де, но това вече е минало.) нещото, което много ми харесва в нея е, че въпреки това колко невероятен е живота и, въпреки колко вълшебен е той, изстъплен с най-различи богове, тя продължава да вярва в нещо по висше от нея, от нордическите богове и всичко свързано с тези светове. И да аз си падам малко атеистка, но и аз като Магнус се възхищавам, на тази нейна способност да вярва в нещо повече от нас, нещо, което и дава надежда и сила и в най-мрачните време.

„….Магнус, бих те помолил да наглеждаш Самира, ако аз го направя, ще ме халоса с брадвата си.“
  
Хартстоун и Блицен са ми едни такиви малки душички (нищо лично джуджета), те са верни и истински приятели, смели, намерили сила в себе си да се преборят с трудностите, на които ги е подложил живота. Те са опората на Магнус. 

„…-ама жената, като поръча нещо…
-Трябва да се съобразявате, две мнения по въпроса няма – съгласи се Блиц.“

Алекс си един/една изключително интересен и опасен обраp не помня дали в миналото ревю писах за нея/него, още в миналата книга я/го харесах много и имах големи очаквания за нея/него в тази книга и ни най-малко не останах разочарована. 
Малъри, Ти Джей и Полуродения са част както вече съм казвала от звездния екип на Магнус, те се негови верни приятели. Имам чувството, че те не получават заслужаващо си място, защото и те са важни и техните образи са интересни и те спасяват света бе хора!!! И се радвам, че  успях да ги опозная още повече в тази книга. 

„Понякога лъжеш, за да заблудиш хората, друг път – защото имаш нужда лъжата да стане истина.“

„Корабът на мъртвите“ от Рик Риърдън е края на една интересна поредица за нордическите богове, поредица за герои, правещи всичко по силите си да спрат злото и да не се избият помежду си. Поредицата ни праща на едно пътешествие между световете, в едно приключение изпълнено с обрати и  изненадващи решения на проблемите. 

Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Ревю на първата книга тук.
Ревю на втората книга тук.  

понеделник, 1 януари 2018 г.

Хей, 2018 дано да си изпълнена с приключения!

Идва края на 2017 година (буквално остават няколко минути), а аз се замислям какво постигнах през тази година, с какво се гордея, от кое ме хваща срам, какво бих искала да променя и какво не. Но колкото и да мисля за всичко това, то е отминало, не мога да поправя нищо или да преживея отново любими моменти, колкото и да искам.....
Едно мога да кажа, 2017 наистина беше интересна година изпълнена с какво ли не, но искрено мога да кажа, че 2017 бе една успешна година и доброто надвишаваше злото, гордея се какво постигнах тази година, ще запомня годината с много неща, имам толкова прекрасни спомени, толкова много неща се случиха за тези 365 дни, че дори не е за вярване и благодаря за всеки един човек от живота ми, който ме е накарал да се чувствам щастлива, който ме е размивал, който ми е помагал в трудните моменти и се надявам и аз да правя това за тях....
Едно от нещата, за които съжалявам през тази година е, че не четях чак толкова много, че не пишех тук и наистина съжалявам много заради това, не мога да обещая, че ще мога да го променя през 2018 година, но се надявам, наистина се надявам да мога. Не мога да обещая нищо може дори да пиша още по-малко тук заради всичко, което ми предстои тази година, но ще прави всичко възможно да не изоставям блога и да чета колкото се може повече.
За 2018 не знам какво да очаквам, но определено ще бъде година изпълнена със събития.... за бога през 2018 завършвам, местя се в нов град, ще започна да уча вишо.... всичко това са огромни промени, от които както ме е страх, но и така съм развълнувана, копнея за нови приключения, но и изпитвам ужас 
и огромна тъга заради всички, което ще се промени. 
Чудя се с какво искам аз самата да се променя през 2018.... и в крайна сметка си казвам нещо банално но все пак вярно... искам да стана по-добра, наистина така е. Понякога имам лошия навик да се заяждам с хората и да се държа малко гадно (приятеля ми може да го потвърди), а това е нещо което не искам да правя и да за това си обещавам, че ще гледам да спра да го правя....  
Честита нова година!!!!! Дано през 2018 да ви се сбъднат мечтите, дано да ви очакват само хубави и щастлива моменти.