неделя, 10 декември 2017 г.

„Розата и камата“ – Рене Ахдие

Източник.
Хо-хо-хо. Здравейте, драги мои. Мислех си за тези книга да напиша ревю, нещо за цялата „поредица“, но познайте кой е болен, кой обикаля навсякъде с кърпички, познайте кой пак е на антибиотици. Дам аз. Често реве ми се, вече четвърти ден съм вкъщи и нищо, нито писах тук, нито учех (а имам доста) и се чувствам доста непълноценна. И отново на темата както за първата така и за тази, за тази последна книга от двулогията на Рене Ахдие, за невероятната Шахризад и възлюбения и Халид, аз не съм способна да напиша ревю. За това ще ви предоставя просто цитати от книгата, за да разберете нейната красота.

„Бодлите на розата крият нейната най-рядка красота.“ – Джалал ал Дин Руми

„-Мисля, че красотата рядко си заслужава неприятностите….“

„-Аз…толкова съжалявам, че го обичам, Шива-джан…..
-Що за смешно нещо, за което да се извиняваш!“

„…Ако не можеш да изречеш гласно какво искащ в собствения си сън, къде другаде би се осмелила да го направиш?“

„-Нима подобни неща са възможни?....
-Как тогава човек успява да направи невъзможното възможно?“

„Защото грешката беше грешка само ако я оставиш, ако не я изкупиш….“

„-Ти си повече от красива -….- Ти си интересна. Никога не го забравяй.“


Източник.
„За пръв път Тарик разбра какво вижда Шахризад, когато погледне Халид ибн ал Рашид. Той видя едно момче, което обичаше момиче. Повече от всичко на света. И го намрази още по-силно.“

  „-Бягаме само от неща, които наистина ни плашат!.....
-Престани да се страхуваш – изсумтя той. – Започни да правиш нещо!“

„В този миг на перфектен баланс тя разбра. Откъде идваше покоят? Как така всички тревоги отлетяха? Отговорът беше, че те двамата са част от едно цяло. Той не и принадлежеше, нито пък тя на него. Въпросът не беше кой на кого принадлежи. Те бяха един за друг.“

„-Нравът ти е отвратителен, да знаеш – натякна Шахризад.
 По устните на Халид пробяга усмивка.
-Твоят е същият, владетелко моя.“

„-На теб вярвам безусловно. Но ще е безотговорно да доверя живота си на Муса Сарагоса…. – И им вярвам два пъти по-малко, когато става дума за твоя живот.“

„Не ме край да ти се моля. Защото няма да го направя. Просто ще избухна или ще заплача. А винаги тайно съм презирала онези, които реват, за да постигнат подличко целите си. Но ако ме принудиш да го направя, Халид ибн ал Рашид, няма да се колебая. А аз плача просто прекрасно…“


Източник.
„Когато бях в пустинята – продължи тя, - всяка сутрин се будех и продължавах да живея, но това не беше живот. Беше просто съществуване. Искам да живея, да живея в геб.“

„-Липсваше ми тишината, когато ме слушаш – опита се да се поусмихне Шахризад. – Никой не не ме слуша като теб….
-Не чакаш да заговориш – поясни тя. – Наистина слушаш.
-Само теб – отвърна меко Халид.“

„-И аз ненавиждам белезите ти – промърмори тя . – Но кожата си е кожа, била тя на мъж или на жена. Болката си е болка. Не страдай за моята повече, отколкото аз страдам за твоята.“

„-Може и да харесвам рози, но не съм плашливо цветенце…. – Знаеш ли защо обожавам рози? – попита Шахризад…..- Винаги съм ги обичала заради красотата и аромата им, но…
-Заради бодлите им – прекъсна я той, а мускулите му се напрягаха под докосването и. – Защото в тях има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.“

„-Знаеш ли колко ми липсваше?
-Знам - …. – А ти знаеш ли, че заради теб животът ми си струва да се живее хиляди пъти повече.“

„-Обичам те – въздъхна Шахризад. – Ти си всичко за мен.
-А ти си всичко, което някога ще бъда.“

„Според него лъжите рядко постигаха първоначалните си цели. Освен че водеха до нови и нови лъжи.“


Източник.
„Истинската сила не е да бъдеш независим, а да знаеш кога се нуждаеш от помощ и да имаш смелостта да я поискаш.“

„-Щом не можеш да го кажеш, поне би ли обяснил колко много ме обичаш?

-Колкото е пътят от първата до последната звезда по небето.“

„-Не се страхувам – отвърна Халид…
-Току-що ме излъга – стрелна го тя с поглед.
-Не се страхувам – повтори той. – Ужасен съм.“

„-Когато се изправени пред най-тъмните си страхове, само слабите или загубилите надежда не предприемат нищо.  Винаги можеш да кажеш или да направиш нещо. Макар че само словата….
-И драсканиците по листа са безсилни – завършва Халид още по-студено. – Силата им се крие в човека.“

„-Приберете оръжието, простаци такива! – настоя Шахризад. – Ето защо светът би бил далеч по-добро място, ако беше в ръцете на жени.“

„-В магията и в живота измамата често е най-добрият начин на съкрушиш враговете си.“

„-Мога  ли да те целуна?
-А защо искаш позволение - … - Това няма ли… само да развали момента?
-Не – усмихна се той…. – Защото това няма де е просто целувка.
-Защо?
-Защото, когато те целуна, искам твоите устни да са първите… и последните, които някога ще целуна.“

„Трябва да си глупак, за да мислиш, че ще избера битка, която не бих могъл да спечеля.“


Източник.
„Отдавна знам какъв си и както е семейството ти. Баща ми би те убил само заради начина, по който гледаш Шахризад. Ако е заради мен, бих те убил. Но заради нея няма да го направя…
-И никога не бих го направил заради случилото се тази нощ.“

„-Мразя да го призная, но подозирам, че той би те харесал.
-Защо смяташ така?
-Харесва хубавите любовни истории…“

„-Ирса е била сред най-яростните ми критици? – изви учудено вежди той.
-Тя е моя сестра. Разбира се, че беше сред тях.“

„Лесно е да си добър и мил във време на изобилие. Истинската същност на човек обаче се проявяваше във времена на изпитания.“

„А любовта? Любовта можеше да промени всекиго. Тя носеше радост, но и страдания, понякога водеше и до моменти, които разкриваха какъв е истинският ти характер. Любовта вдъхваше живот на безжизнените. Тя беше най-великата сила на света. Но и тя, като всичко друго, имаше и тъмна страна.“

„-Нали сега съм тук. Много ли си ми ядосан?
-Ти… - задави се той. – Ти изцеди радостта от сърцето ми.
-Знам – тя тръгна към него. – Но през остатъка на живота си ще опитам да я върна.“

„-Не се иска смелост да убиеш. Иска се смелост да живееш.“

„-Трябва да се научиш да спазваш обещанията си, звездичке моя. Мъж, който не спазва обещанията си, е нищо.“ 

2 коментара:

  1. Ахх, нямам търпение най-сетне да стигна да прочета и тази книга! Чакам излизането и от месеци, а когато то вече е факт.. нищо. Все отлагам и отлагам :( Както и да е, прекрасна публикация! Жалко само, че това е последната книга от историята.. Шахризат наистина, наистина МНОГО ще ми липсва!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Времето винаги не стига, но съм сигурна, че все някога ще можеш да и отделиш време. А за края на поредицата.... сигурна съм, че всички съжаляваме, че няма още книги от нея.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang