понеделник, 25 декември 2017 г.

„Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ - Каролине Бернард

Париж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и глолямата любов в живота - английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата... 85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна...

„Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ е удивителна книга, разказваща ни една силна и вълнуваща история за изборите в живота, за смелостта да вземеш живота си в ръце и да направиш нужното, за да намериш себе си. Неусетно книгата заплита читателя, кара ни да се влюбим в нея, да се увличаме в историята на героите и да искаме всичко с тях да е наред. 
Сигурно се питате с какво тази книга заслужава да отиде на чело на списъка ви за четене, защо съм така влюбена в нея. Хм защо ли? Ето няколко предложения.
- историческите елементи в книгата.
- Париж, хора Париж.
- героините и любовните истории.


  • Казва съм ви, че обичам историята нали? Няма как да не съм. Обичам историческите книги, обичам тяхната красота, сила, излъчването им и именно това е една от причините да се влюбя в тази книга. С нея се докоснах до различно време, пренесох се в друга епоха, с други порядки за морал и чест. Това им е вълнуващото на такива книга, всеки един от нас може да се пренесе в друго време. Конкретно в тази ситуация, историята ни пренася в първата половина на 20 век, пренася ни във време на война, във време на нечовешки изпитания, време на смърт, но и на време, когато хората показват същинската си същност. Интересно е, че в книгата паралелно се разказва за две жени, от две различни епохи, но и двете принудени да вземат важни решения както и какви да са, но и така за живота си.
„Сред най-прекрасните основания да обичаш Париж е, че винаги откриваш нови любими местенца. Понякога дори стигаш до съвсем неочаквани прозрения или тайни. Нужно е само да гледаш внимателно.“
  • Париж.... как искам да посетя този град.... ах как мечтая за това. За жалост нямам тази възможност, но хей нали това е една от красотите на книгите. Винаги можете да си тялом у дома, а във въображението си да се разхождаш из Париж, да вървиш по коридорите на Лувъра и да се възхищаваш на творенията на изкуството. Книгата ни дава уникалната възможност да постим този град, както в съвременността така и през първата половина на 20 век. И така се докосваме до харизмата и опиянението му. Понякога мястото, в което се развива действието в дадена книга не от от значение, но в други случаи именно мястото на действие играе важно роля, защото със своята същност, то влияе върху самата история. И често, ако действието на тази книга не беше в Париж, то тя нямаше да бъде така красива и въздействаща, ако не беше в Париж то нямаше дори да има исотрия.   
  • Героините в „Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ са две далечни роднини, живеещи в различни епохи, с различни проблеми по пътя им, с различни трудности и пречки. И двете заслужават възхищение малко или много. И двете намират сила в себе си да вземат правилното решение, намират смелост да се борят за своето щастие. В която и възраст да е човек, винаги може да се почувства на кръстопът, винаги може да се появи онази възможност, да направи живота си по-пълен, да поправи грешните си избори или да следва мечтите си. И точно това правят двете героини в книгата, те се осмеляват да вземат живота си в ръце.
„-Виан, моля Виан, обичам те. Ти си жената, с която искам да споделя живота си. Ти си моята муза. Ти изваждаш на бял свят най-доброто у мен. Ти ме вдъхновяваш както никоя друга. Аз трябва да рисувам, иначе ще бъда нещастен. Но винаги ще се връщам при теб.“
  • Любовта...... на мислехте, че ще оставя една ревю без да коментирам любовната история нали? Имаме две любовни истории, имаме две влюбени двойки, които изживяват проблеми по пътя си, но все пак намират баланс, защото когато срещнеш любовта, когато намериш човека за себе си, не можеш да го захвърлиш, не можеш да избягаш от чувствата си и каквито и проблеми да те спират да си с него с достатъчна сила и упоритост те биха могли да изчезнат.  

Края на книгата ми съкруши сърцето и ме изненада. определено очаквах друго нещо, за бога очаквах щастлив края, а какво получих.... нещо доста различно. Нали знаете лошия ми навик да чета края на книгата понякога дори преди да я започна? Този път реших да не го правя и наистина съжалявам, защото се надявах, искрено се надявах и двете героини да получат каквото заслужават  и бях искрено наранена като това не се случи. 


„Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ е интересна и вълнуваща книга, тя ни разказва историите на две силни жени, които се справят с проблемите на времето си. Книгата ни праща на едно приключение и да тук героините не се борят с дракони или злодеи от фентазито, но и те изживяват едно приключение и те се борят с демони. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.

И защото чак сега пускам ревюто искам да пожелая на всички Весела Коледа, дано да си я прекарате прекрасно, с много усмивки и смях!!!!! 

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang