Търсене в този блог

неделя, 31 декември 2017 г.

„Любовта ми подари“ - Стефани Пъркинс


Прочетох „Любовта ми подари“ още миналата година и вече на прага на 2018 мисля, че е време да споделя нещичко от нея. Крайно време е не мислите ли?. Същност да си призная аз си мислих, че съм го направила, ще съм публикувала ревю на книгата или нещо подобно, ама неее, и времето дойде дами и господа. Предупреждавам долните редове са писани от моята 2016-та версия.


Навън е смразяващо студено, вятърът пронизва, а празничното настроение сякаш е останало в детството… но спасението е в ръцете ви!
Знаем, че обичате коледни истории, филми, епизоди на любими сериали… затова и ще заобичате този стоплящ сърцето сборник. „Любовта ми подари” включва дванайсет любовно-коледни разказа, написани от някои от най-популярните тийн автори, а подборът е на световната сензация Стефъни Пъркинс!
Направете нещо просто - завийте се с одеяло, забъркайте си горещ шоколад и отворете тази книга.
Даваме ви дванайсет причини да останете на топло у дома.
И да се влюбите.

„Любовта ми подари“ е един интересен, сладък, носещ коледния дух сборник от разкази, разказващ ни, че по това време на годината чудесата се случват, че любовта е във въздуха. И ако сте любители на разказите, ако искате да запълните този последен ден от годината с нещо празнично, с нещо каращо ви да останете вкъщи под топлото одеяло с чаша топло какао то няма да сгрешите с тази книга. Е определено си има своите слаби странни, но все пак ще ви зареди с празничен дух.
Както пише и в описанието книгата е сборник от разкази от различни автори и просто няма как всички да ви харесат, няма как всеки един от тях да ви накара да се влюбите в него, но хей това си е нормално не се притеснявайте.
Източник
Това е част от чара на книгата, че тя е една супа от разкази, едни запленяваща ни със своята вълшебност, а друго със своята истинност.  

„-Никъде не съм тръгнала, Ноел.
-Си - каза той и я стисна. - И в това няма нищо лошо. Порсто... имам нужда да ме вземеш с теб.“

„-Всички губим - изрича горчив глас. - Всички обичаме и всички губим, но все пак продължаваме да обичаме.“

„- Какво? - попитах.
Тя измяука.
-Виж - казах и. - тук ще трябва да започнеш да говориш английски.“

„Да си гладен е кофти. Да си гладен и самотен? Ето тогава вече хората започват да търсят в Гугъл номера на горещи телефонни линии за кандидат самоубийци.“

„Татко казва, че не е лесно да поискаш от едно дете да вярва в нещо, което не може да види: казва, че това само по себе си е магия. Казва, че ако носиш тази магия вътре в себе си, би трябвало да я пазиш цял живот и никога да не я пуснеш да си отиде, защото отиде ли се веднъж, значи си е отишла завинаги.“


Източник.
„-Всичките ни дървета са годни за продажда.
-Със сигурнот имате поне едно грозно дърво.
Той разпери ръце:
-Да виждаш някакви грозни дървета?
-Не. Точно затова те питам къде са."

„-Знаеш ли кое е най-странното неща в тази вечер? При положение че цялата тази вечер е зашеметяващо странна?
-Какво? 
- Че все още не осъзнаваш, че съм готов да  направя всичко, каквото и да е - ..... - за да остана в твоята компания."

„...Ами ако и никой друг не дойде? Ами ако на този купон сме си само ние?
-Тогава ще се натряскаме - каза Рен. - Ще се натряскаме здравата.“

„... трябва само да вярвам, че светът не е еднакъв и еднопосочен. Че е достатъчно голям да съдържа в себе си различни истории, достатъчно голям, за да е непредсказуем.“

„- И за това невинаги да получаш каквото искаш - каза Софи. 
- Но понякога да получаваш онова, от което имаш нужда - добави Ръсел.“

„-На мнение съм - отвърна тя...  - че ако позволиш едно - единствено събитие от живота ти да те опраделя, тогава всичко, което ти е нужно, за да промениш нещата - ако искаш да се променят - е друго такова събитие.“


Източник.
„...Но хората нямат нужда да помнят какво е било чувството да си щастливи и защитени в миналото. Нужно им е да имат надежда, че отново могат да се чувстват така в бъдеще."

„-Дори не знаеш къде отиваш.
-Ако просто искам да се махнеш, всеки билет ще свърши работа."

„-Миличка, когато изгубиш някого, губиш и късче от себе си...... - а липсващото парченце? Понякога трябва да изгубиш останалата част от себе си, за го намериш." 

понеделник, 25 декември 2017 г.

„Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ - Каролине Бернард

Париж, 1928. Виан мечтае да стане ботаничка и напуска френската провинция. В Париж освен любимата професия я чака и глолямата любов в живота - английският художник Дейвид. Щастието ѝ изглежда пълно. Но не това ѝ готви съдбата... 85 години по-късно една млада жена ще тръгне по следите ѝ, за да разкрие дълбоко пазена семейна тайна...

„Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ е удивителна книга, разказваща ни една силна и вълнуваща история за изборите в живота, за смелостта да вземеш живота си в ръце и да направиш нужното, за да намериш себе си. Неусетно книгата заплита читателя, кара ни да се влюбим в нея, да се увличаме в историята на героите и да искаме всичко с тях да е наред. 
Сигурно се питате с какво тази книга заслужава да отиде на чело на списъка ви за четене, защо съм така влюбена в нея. Хм защо ли? Ето няколко предложения.
- историческите елементи в книгата.
- Париж, хора Париж.
- героините и любовните истории.


  • Казва съм ви, че обичам историята нали? Няма как да не съм. Обичам историческите книги, обичам тяхната красота, сила, излъчването им и именно това е една от причините да се влюбя в тази книга. С нея се докоснах до различно време, пренесох се в друга епоха, с други порядки за морал и чест. Това им е вълнуващото на такива книга, всеки един от нас може да се пренесе в друго време. Конкретно в тази ситуация, историята ни пренася в първата половина на 20 век, пренася ни във време на война, във време на нечовешки изпитания, време на смърт, но и на време, когато хората показват същинската си същност. Интересно е, че в книгата паралелно се разказва за две жени, от две различни епохи, но и двете принудени да вземат важни решения както и какви да са, но и така за живота си.
„Сред най-прекрасните основания да обичаш Париж е, че винаги откриваш нови любими местенца. Понякога дори стигаш до съвсем неочаквани прозрения или тайни. Нужно е само да гледаш внимателно.“
  • Париж.... как искам да посетя този град.... ах как мечтая за това. За жалост нямам тази възможност, но хей нали това е една от красотите на книгите. Винаги можете да си тялом у дома, а във въображението си да се разхождаш из Париж, да вървиш по коридорите на Лувъра и да се възхищаваш на творенията на изкуството. Книгата ни дава уникалната възможност да постим този град, както в съвременността така и през първата половина на 20 век. И така се докосваме до харизмата и опиянението му. Понякога мястото, в което се развива действието в дадена книга не от от значение, но в други случаи именно мястото на действие играе важно роля, защото със своята същност, то влияе върху самата история. И често, ако действието на тази книга не беше в Париж, то тя нямаше да бъде така красива и въздействаща, ако не беше в Париж то нямаше дори да има исотрия.   
  • Героините в „Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ са две далечни роднини, живеещи в различни епохи, с различни проблеми по пътя им, с различни трудности и пречки. И двете заслужават възхищение малко или много. И двете намират сила в себе си да вземат правилното решение, намират смелост да се борят за своето щастие. В която и възраст да е човек, винаги може да се почувства на кръстопът, винаги може да се появи онази възможност, да направи живота си по-пълен, да поправи грешните си избори или да следва мечтите си. И точно това правят двете героини в книгата, те се осмеляват да вземат живота си в ръце.
„-Виан, моля Виан, обичам те. Ти си жената, с която искам да споделя живота си. Ти си моята муза. Ти изваждаш на бял свят най-доброто у мен. Ти ме вдъхновяваш както никоя друга. Аз трябва да рисувам, иначе ще бъда нещастен. Но винаги ще се връщам при теб.“
  • Любовта...... на мислехте, че ще оставя една ревю без да коментирам любовната история нали? Имаме две любовни истории, имаме две влюбени двойки, които изживяват проблеми по пътя си, но все пак намират баланс, защото когато срещнеш любовта, когато намериш човека за себе си, не можеш да го захвърлиш, не можеш да избягаш от чувствата си и каквито и проблеми да те спират да си с него с достатъчна сила и упоритост те биха могли да изчезнат.  

Края на книгата ми съкруши сърцето и ме изненада. определено очаквах друго нещо, за бога очаквах щастлив края, а какво получих.... нещо доста различно. Нали знаете лошия ми навик да чета края на книгата понякога дори преди да я започна? Този път реших да не го правя и наистина съжалявам, защото се надявах, искрено се надявах и двете героини да получат каквото заслужават  и бях искрено наранена като това не се случи. 


„Рандеву в "Кафе дьо Флор"“ е интересна и вълнуваща книга, тя ни разказва историите на две силни жени, които се справят с проблемите на времето си. Книгата ни праща на едно приключение и да тук героините не се борят с дракони или злодеи от фентазито, но и те изживяват едно приключение и те се борят с демони. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.

И защото чак сега пускам ревюто искам да пожелая на всички Весела Коледа, дано да си я прекарате прекрасно, с много усмивки и смях!!!!! 

четвъртък, 14 декември 2017 г.

„Дюи - котето от малката провинциална библиотека, което трогна света“ – Вики Майрън и Брет Уитър

В една мразовита зимна утрин библиотеката на градчето Спенсър в Айова получава неочакван подарък. В кутията за връщане на книги някой е подхвърлил полуживо, премръзнало котенце. Новата директорка на малката провинциална библиотека прибира котето и то заживява сред книгите за радост на персонала и посетителите.
Тази книга е спомен за очарователния Дюи, живял осемнайсет години в библиотеката и топлил сърцата на деца и възрастни. В своя трогателен и сърдечен разказ Вики Майрън си спомня времето, когато е изправена пред предизвикателството на управлява градската библиотека и да отглежда сама детето си. През болести, грижи и несгоди безмълвното, успокояващо присъствие на Дюи понякога е единствената ѝ опора. Забавен, кротък и любвеобилен, насочващ се неотклонно към онези, които имат нужда от него, Дюи обединява около себе си хората, прекрачващи прага на библиотеката.

Трябва да знаете нещо за мен, нещо, което винаги е било част от мен и не мога да се представя без него. Аз обожавам котките, още дори като съм прохождала съм тръгвала да гоня котките из квартала, за да ги помилвам и гушкам, и гушкам.... И вече като пълнолетен човек аз пак не мога да се въздържа като видя котка на улицата и да не се опитам да я помилвам. Колкото и да бързам, колкото и да закъснявам за нещо важно като видя едно малко съкровище, трябва да го гушкам да го помилвам да му дам поне малко любов. Бих искала да прибера всяка една улична котка на света, бих искала да мога да им осигури топъл дом, храна и вай-вече любов и любов, но не мога и това е така трагично, така ми разбива сърцето. Мога само да обгрижвам единствената ми котка вкъщи и всеки път като видя някакво котенце на улицата да му давам малко любов и естествено храна, ако имам.
А вие приятели, изпитвате ли нужда да помилвате всяка една котка, да и се порадвате? Ако не, защо не опитате? Повярвайте ми деня ви става значително по-приятен, когато си дал любов на беззащитно създание, дал си му топлина дори да е за малко.


„Това е тънката разлика между кучетата и котките и особено като става дума за котка като Дюи – котките може и да имат нужда от вас, но никога няма да ги видите да се молят.“

Тази изповед идвам след прочитането на „Дюи“. Книга, която е така сладка, но и така тъжна и болезнена на моменти, носеща надежда и покой. Ако обичате котките, ако обичате да четете за тях, ако искате да се насладите на красива история, за едно малко котенце, което е дало толкова много надежда на хората, толкова много щастие, тогава тази книгата е точно за вас. Няма да сгрешите, няма да съжалите, защото книгата ни представя живота на едно най-обикновено котенце, но, което със своята харизма, с любовта си към хората ги променя за добро, носи им надежда и усмивка, сплотява ги.

В книгата проследяваме живото на Дюи, намерен полумъртъв в е една метална кутия за връщане на книги, в една провинциална библиотека. Проследяваме спасяването на това малко съкровище, проследяваме как хората един по един отварят сърцето си за него, как малкото и невидното котенца става спойката на едни малък американски град, как то донася покой и кара хората дори в най-тежките времена да намират сили да се усмихнат, кари ги да видят, че винаги има надежда. Дюи може би е най-обикновена котка, но той също така е винаги там, когато някой има нужда от приятел до себе си, всеки един прекрачил прага на библиотека, имащ тежък ден си спечелва правото на специално време с една обикновена рижава котка променила толкова много живота. Книгата не е просто една измислена история за една котка, тя е истинска история, за котка покорила света. 


С ръката на сърцето препоръчвам тази книга, особено на хората, които не обичат котките, защото те имат нуждата да разберят какви невероятни създания са. „Дюи - котето от малката провинциална библиотека, което трогна света“ е книга, която разчувства, която носи щастие и усмивки, но е и книга, която не избягва трудните и тежки моменти от живота.

неделя, 10 декември 2017 г.

„Розата и камата“ – Рене Ахдие

Източник.
Хо-хо-хо. Здравейте, драги мои. Мислех си за тези книга да напиша ревю, нещо за цялата „поредица“, но познайте кой е болен, кой обикаля навсякъде с кърпички, познайте кой пак е на антибиотици. Дам аз. Често реве ми се, вече четвърти ден съм вкъщи и нищо, нито писах тук, нито учех (а имам доста) и се чувствам доста непълноценна. И отново на темата както за първата така и за тази, за тази последна книга от двулогията на Рене Ахдие, за невероятната Шахризад и възлюбения и Халид, аз не съм способна да напиша ревю. За това ще ви предоставя просто цитати от книгата, за да разберете нейната красота.

„Бодлите на розата крият нейната най-рядка красота.“ – Джалал ал Дин Руми

„-Мисля, че красотата рядко си заслужава неприятностите….“

„-Аз…толкова съжалявам, че го обичам, Шива-джан…..
-Що за смешно нещо, за което да се извиняваш!“

„…Ако не можеш да изречеш гласно какво искащ в собствения си сън, къде другаде би се осмелила да го направиш?“

„-Нима подобни неща са възможни?....
-Как тогава човек успява да направи невъзможното възможно?“

„Защото грешката беше грешка само ако я оставиш, ако не я изкупиш….“

„-Ти си повече от красива -….- Ти си интересна. Никога не го забравяй.“


Източник.
„За пръв път Тарик разбра какво вижда Шахризад, когато погледне Халид ибн ал Рашид. Той видя едно момче, което обичаше момиче. Повече от всичко на света. И го намрази още по-силно.“

  „-Бягаме само от неща, които наистина ни плашат!.....
-Престани да се страхуваш – изсумтя той. – Започни да правиш нещо!“

„В този миг на перфектен баланс тя разбра. Откъде идваше покоят? Как така всички тревоги отлетяха? Отговорът беше, че те двамата са част от едно цяло. Той не и принадлежеше, нито пък тя на него. Въпросът не беше кой на кого принадлежи. Те бяха един за друг.“

„-Нравът ти е отвратителен, да знаеш – натякна Шахризад.
 По устните на Халид пробяга усмивка.
-Твоят е същият, владетелко моя.“

„-На теб вярвам безусловно. Но ще е безотговорно да доверя живота си на Муса Сарагоса…. – И им вярвам два пъти по-малко, когато става дума за твоя живот.“

„Не ме край да ти се моля. Защото няма да го направя. Просто ще избухна или ще заплача. А винаги тайно съм презирала онези, които реват, за да постигнат подличко целите си. Но ако ме принудиш да го направя, Халид ибн ал Рашид, няма да се колебая. А аз плача просто прекрасно…“


Източник.
„Когато бях в пустинята – продължи тя, - всяка сутрин се будех и продължавах да живея, но това не беше живот. Беше просто съществуване. Искам да живея, да живея в геб.“

„-Липсваше ми тишината, когато ме слушаш – опита се да се поусмихне Шахризад. – Никой не не ме слуша като теб….
-Не чакаш да заговориш – поясни тя. – Наистина слушаш.
-Само теб – отвърна меко Халид.“

„-И аз ненавиждам белезите ти – промърмори тя . – Но кожата си е кожа, била тя на мъж или на жена. Болката си е болка. Не страдай за моята повече, отколкото аз страдам за твоята.“

„-Може и да харесвам рози, но не съм плашливо цветенце…. – Знаеш ли защо обожавам рози? – попита Шахризад…..- Винаги съм ги обичала заради красотата и аромата им, но…
-Заради бодлите им – прекъсна я той, а мускулите му се напрягаха под докосването и. – Защото в тях има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.“

„-Знаеш ли колко ми липсваше?
-Знам - …. – А ти знаеш ли, че заради теб животът ми си струва да се живее хиляди пъти повече.“

„-Обичам те – въздъхна Шахризад. – Ти си всичко за мен.
-А ти си всичко, което някога ще бъда.“

„Според него лъжите рядко постигаха първоначалните си цели. Освен че водеха до нови и нови лъжи.“


Източник.
„Истинската сила не е да бъдеш независим, а да знаеш кога се нуждаеш от помощ и да имаш смелостта да я поискаш.“

„-Щом не можеш да го кажеш, поне би ли обяснил колко много ме обичаш?

-Колкото е пътят от първата до последната звезда по небето.“

„-Не се страхувам – отвърна Халид…
-Току-що ме излъга – стрелна го тя с поглед.
-Не се страхувам – повтори той. – Ужасен съм.“

„-Когато се изправени пред най-тъмните си страхове, само слабите или загубилите надежда не предприемат нищо.  Винаги можеш да кажеш или да направиш нещо. Макар че само словата….
-И драсканиците по листа са безсилни – завършва Халид още по-студено. – Силата им се крие в човека.“

„-Приберете оръжието, простаци такива! – настоя Шахризад. – Ето защо светът би бил далеч по-добро място, ако беше в ръцете на жени.“

„-В магията и в живота измамата често е най-добрият начин на съкрушиш враговете си.“

„-Мога  ли да те целуна?
-А защо искаш позволение - … - Това няма ли… само да развали момента?
-Не – усмихна се той…. – Защото това няма де е просто целувка.
-Защо?
-Защото, когато те целуна, искам твоите устни да са първите… и последните, които някога ще целуна.“

„Трябва да си глупак, за да мислиш, че ще избера битка, която не бих могъл да спечеля.“


Източник.
„Отдавна знам какъв си и както е семейството ти. Баща ми би те убил само заради начина, по който гледаш Шахризад. Ако е заради мен, бих те убил. Но заради нея няма да го направя…
-И никога не бих го направил заради случилото се тази нощ.“

„-Мразя да го призная, но подозирам, че той би те харесал.
-Защо смяташ така?
-Харесва хубавите любовни истории…“

„-Ирса е била сред най-яростните ми критици? – изви учудено вежди той.
-Тя е моя сестра. Разбира се, че беше сред тях.“

„Лесно е да си добър и мил във време на изобилие. Истинската същност на човек обаче се проявяваше във времена на изпитания.“

„А любовта? Любовта можеше да промени всекиго. Тя носеше радост, но и страдания, понякога водеше и до моменти, които разкриваха какъв е истинският ти характер. Любовта вдъхваше живот на безжизнените. Тя беше най-великата сила на света. Но и тя, като всичко друго, имаше и тъмна страна.“

„-Нали сега съм тук. Много ли си ми ядосан?
-Ти… - задави се той. – Ти изцеди радостта от сърцето ми.
-Знам – тя тръгна към него. – Но през остатъка на живота си ще опитам да я върна.“

„-Не се иска смелост да убиеш. Иска се смелост да живееш.“

„-Трябва да се научиш да спазваш обещанията си, звездичке моя. Мъж, който не спазва обещанията си, е нищо.“