понеделник, 20 ноември 2017 г.

Любими цитати от любими книги - Част 10.1

Източник.
Хо-хо-хо. Коледа наближава застрашително. Щом вече по-магазините се продават шоколади във формата на Дядо Коледа то до Коледа не остава кой знае колко много и аз изгарям от радост, защото Коледа е един от любимите ми празници, а и наближава времето, когато с приятеля ми ще гледаме Сам вкъщи. И нямам търпение. Но днес не съм тук с това да споделям плановете ви за Коледа, а да споделя цитати от новата прекрасна книга на К. Клеър „Повелител на сенките“.

„Когато хората умират, сънищата ни за това, какви биха могли да бъдат, не умират с тях. Дори ако нашата ръка е сложила край на живота им.“

„Литературата е истина, дори да не е факт. Ако вярваш единствено във фактите и забравиш историите, мозъкът ти ще живее, ала сърцето ти ще умре.“

„Всичко си отива. Щастието си  отива, отиват си загубата и болката. Всичко, освен любовта.“
Източник.

„-Мразя да се страхувам. Кара ме да се чувствам слаба.
-Ема, всеки се бои от нещо. –…..- Боим се за нещата, защото ги ценим. Боим се да не изгубим хората, които обичаме. Боим се от смъртта, защото ценим живота. Недей да мечтаеш да не се боиш от нищо. Защото това би означавало единствено, че не изпитваш нищичко.“

„…Има ли някаква причина, поради която не искаш да ме целунеш?
-Като за начало, имаш ужасяващ по-голям брат. – заяви Кит.
-Нямам ужасяващ по-голям брат.
-Права си – съгласи се Кит. – Имаш двама.“

„-Не виждаме нещата, които са най-близо до нас – каза Даяна. – Такава е човешката природа.“

„Светът не е такъв, какъвто ти искаш да бъде. Светът  е такъв, какъвто е.“

„-Не знам какво идва след смъртта – каза Джесамин. – Теса някога се отбиваше и ми задаваше същия  въпрос. Искаше да знае къде е Уил. Ала той не остана тук – умря щастлив и спокоен, и продължи напред….“

„Има нещо в мястото, където си бил с някого, когото обичаш. То придобива специално значение за теб. Превръща се в нещо повече от място. Превръща се във въплъщение на онова, което сте изпитвали един към друг. Миговете, прекарани с някого…. Те стават част от тухлите и мазилката му. Част от душата му.“

„Понякога…..някой, когото си познавал през целия си живот, изведнъж се превръща в непознат, по един вълшебен начин, като да откриеш, че плажът, на който си и идвал през целия си живот, всъщност е застлан не с пясък, а с диаманти и те те заслепяват с красотата ти.“

„….Мнението ти беше важно за нео. Искаше да го харесаш.
-Но аз съм никой -…- Защо го е грижа какво мисля. Аз съм без значение. Аз съм нищо.
-Имаш значение за ловците на сенки – заяви Алек. – Ти си Херондейл. Това никога не може да бъде нищо.“

„Това е проблемът с отмъщението – в крайна сметка, заедно с виновните, погубваш и невинните.“

„…Какво е тогава мотото на Херондейл? „С изваяни черти, но изпълнени с терзания“?
Джулиън сви рамена.
-„Ако не си знаеш фамилията, тя вероятна е Херондейл“?
Ема избухна в смях.“

„-Смятам, че не можеш да изкорениш напълно любовта. Според мен там, където е имало любов, винаги ще тлее жар, така, както останките от огъня надживяват пламъците.
-Ала и те в рано или късно угасват и се превръщат в пепел.“
Източник.

„-Казвам, че изборът, който правим, когато сме в плен, не е задължително онзи, който бихме направили на свобода.“

„Знаеш ли за какво се тревожа?
-За какво?
-За Чърч. Той е сам-самичък в Института в Лос Анджелис.
-Не, не е. Заобиколен  е от центруриони.
-Ами ако някой от тях се опита да го открадне?
-Ще бъде подобаващо наказан – увери я Джулиън………
-В случая от Чърч….“

„-Има ли някаква причина да си спомняш всяка смущаваща случка, станала с мен? – зачуди се той на глас.
-Все някой трябва да го направи.“

„-Уикипедия знае за лей-линиите? – Ема си взе телефона.
-Уикипедия знае всичко. Като нищо да се поддържа от магьосници.
-Мислиш ли, че това правят по цял ден в Спираловиния лабиринт? Пишат Уикипедия?“

„-Хората често бягат, дори когато нямат къде да отидат - рече Кристиана. – Става въпрос за това, какво можеш да понесеш там, където си.

„-Защо те е грижа какво изпитвам към Марк?
-Защото исках да го обичаш – Лицето на Джулиън имаше цвета на пепелна в камината. – Защото, ако захвърли мен и всичко, което имахме, исках да е заради нещо, което означава повече за теб…..“

„-Толкова отчаяно се опитах – прошепна тя.
-….Да те накарам да не ме обичаш. Наистина опитах.
Усети как той потръпна вътрешно, сякаш душата му се сви.
-Толкова ли е ужасно? Да те обичам?
…..
-Беше най-прекрасното нещо на света….“

„….винаги си бил единствено ти, мозъкът в костите ми е изтъкан от теб, така, както кръвта ни е изтъкана от клетки.“

„-Разбий сърцето ми. Направи го на късчета. Давам ти позволение.“

„Ние израстваме със загубите си, всички, освен най-големите късметлии на света.“

„-Знаеш ли защо съм сигурен?-….-  Защото когато вселената възникнала, във взрив от огън и великолепие, било създадено всичко, което ще съществува някога. Душите ни са направени от този огън и това великолепие, от неговите атоми, от късчета звезда. Душите на всички са направени от тях, ала аз вярвам, че нашите, моята и твоята са родени от една и съща звезда. Ето защо винаги сме били прилича един към друг като магнити, през целия си живот. “

„….когато поглеждам назад, го правя с удоволствие заради щастие, което споделихме. Лошото не може да има по-голямо значение от доброто…“

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang