Търсене в този блог

неделя, 26 ноември 2017 г.

„Хилядният етаж“ - Катрин Макгий

Хилядаетажна кула се издига в небето над Манхатън!
Добре дошли в 2118 година.
Ню Йорк от бъдещето е град, пълен с нововъведения и мечти. Там всеки иска нещо... и всеки има какво да губи. Зад безупречната външност на Лида Коул се крие тайна зависимост – към наркотик, който изобщо не е трябвало да опитва, и към момче, което изобщо не е трябвало да докосва.
Прекрасният безгрижен живот на Ерис Дод-Радсън се разпада, когато ужасно предателство съсипва семейството й. Работата на Райлин Майърс на един от най-високите етажи я запраща в свят – и връзка, – каквито никога не си е представяла... Но дали заради този нов живот трябва да жертва стария?
Уот Бакради е технологичен гений с изумителна тайна: знае всичко за всички. Но когато го наемат да шпионира за момиче от горен етаж, се оказва заплетен в сложна мрежа от лъжи.
А на хилядния етаж, над всички, е Ейвъри Фулър – момичето, генетично проектирано за съвършенство. Момичето, което като че ли има всичко... но се измъчва заради единственото, което никога не може да има. Петима тийнейджъри се борят за мястото си на върха. Но когато си толкова високо, единственият път е надолу...


Източник.
„Хилядният етаж“ от Катрин Макгий да ви кажа е една тийн драма в пълния смисъл на думата. Действието на книгата е в доста по-напред в бъдещето, но въпреки това, въпреки всичките технологии, които заобикалят героите, те пак са си едни тинейджъри и техните вечни драми и проблеми. Книгата ни представя историята на петима младежи от горните етажи, които са върха на света и трима от по-бедните, които променят живота на богаташите. Ама, че  зле се изразих. Но това си е самата истина, в книгата имам различни герои от различните класи и те си влияят помежду си.

Да сте фенове на Клюкарката. Аз обожавам този сериал, още от началото и края му направо ме разби, не исках да свършва. (тайно тайно се надявах Серина да е с Нейт, но неееее... ). Та ако сте гледали този сериал има доста голяма вероятност, книгата да ви напомни на него. В книгата имаме богати тинейджъри, които са свикнали всичко да им е на готово, имаме както и бедни представители на по-ниските етажи, които внасят колорит и жизненост, има естествено драма до безбожие, има тайни, скрити дори и от най-добрите приятели, имаме любов заради, която всички откачат. Не ви ли на напомня на Клюкарката често?
„Хилядният етаж“ е  наистина интересна книга, не е книга, която ще ти разкрие тайните на вселената или ще ти промени мирогледа за света, но определено ще те отдалечи от твоите лични драми, защото ще си прекалено зает с тези на героите, ще си прекалено зает да си заплиташ в историята, да се влюбваш в нея. Просто няма как да не се увлечеш като пред теб, хората се борят за забранената си любов, разрушават се приятелства, нови се създават, човек губи всичко, което някога е имал, в която някога е вярвал, че по рождение е негово, как да не се разсееш като виждат като бедното момиче се влюбва в своя богат принц на бял кон.
Източник
Именно с това книгата ми хареса толкова много, защото бе така лесно да се потопиш в нея, беше така лесно просто да забравя всичко друго и да се вълнувам само от книгата. Просто понякога човек има нужда от онзи тип книги, които просто да те развличат, които просто да те разсмеят и вълнуват, без да разбият сърцето ти.
Липсваше ми едно нещо, просто света, в който се развиваше книгата бе така значително технологичен, че просто не можех да свикна с някои неща. Всичко беше просто казано, а да ви кажа малко трудно ми беше изведнъж да си представя сграда от 1000 етажа огромни колкото не знам Разград?
Какво да кажа за героите, бяха ми интересна, но не можах да се влюбя в тях или поне да ми харесат наистина много, освен естествено Райлин и Корд, тях наистина много си ги харесах и нямам търпение да разбера как ще се развие тяхната история, другите.... еми те могат и в Ада да горят.... добре де малко преувеличавам само един човек искам да гори в ада на вечни мъки.....(Лида естествено, още от началото не я харесах, а в края на книгата, просто си я мразех.) Наистина не знам какво да кажа за героите, не ме впечатлиха кой знае колко, че да искам да говоря за тях, харесах драмите им, допадна ми да се разсейвам с проблемите им, но иначе...


„But anyone who looked would have noticed the candelabra casting shadows on her dramatic cheekbones, illuminating the tears that streamed down her face.“

„Хилядният етаж“ от Катрин Макгий е вълнуващо тийн история, в която ще се насладите от набор различни герои всеки със своята драма и проблеми, всеки имащ своите тайни. Ако търсите книга, която да ви отдели от вашите проблеми, но и да не ви остави емоционално и психически разбити, то тогава тази книга е точно за вас.


Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност.

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Любими цитати от любими книги - Част 10.1

Източник.
Хо-хо-хо. Коледа наближава застрашително. Щом вече по-магазините се продават шоколади във формата на Дядо Коледа то до Коледа не остава кой знае колко много и аз изгарям от радост, защото Коледа е един от любимите ми празници, а и наближава времето, когато с приятеля ми ще гледаме Сам вкъщи. И нямам търпение. Но днес не съм тук с това да споделям плановете ви за Коледа, а да споделя цитати от новата прекрасна книга на К. Клеър „Повелител на сенките“.

„Когато хората умират, сънищата ни за това, какви биха могли да бъдат, не умират с тях. Дори ако нашата ръка е сложила край на живота им.“

„Литературата е истина, дори да не е факт. Ако вярваш единствено във фактите и забравиш историите, мозъкът ти ще живее, ала сърцето ти ще умре.“

„Всичко си отива. Щастието си  отива, отиват си загубата и болката. Всичко, освен любовта.“
Източник.

„-Мразя да се страхувам. Кара ме да се чувствам слаба.
-Ема, всеки се бои от нещо. –…..- Боим се за нещата, защото ги ценим. Боим се да не изгубим хората, които обичаме. Боим се от смъртта, защото ценим живота. Недей да мечтаеш да не се боиш от нищо. Защото това би означавало единствено, че не изпитваш нищичко.“

„…Има ли някаква причина, поради която не искаш да ме целунеш?
-Като за начало, имаш ужасяващ по-голям брат. – заяви Кит.
-Нямам ужасяващ по-голям брат.
-Права си – съгласи се Кит. – Имаш двама.“

„-Не виждаме нещата, които са най-близо до нас – каза Даяна. – Такава е човешката природа.“

„Светът не е такъв, какъвто ти искаш да бъде. Светът  е такъв, какъвто е.“

„-Не знам какво идва след смъртта – каза Джесамин. – Теса някога се отбиваше и ми задаваше същия  въпрос. Искаше да знае къде е Уил. Ала той не остана тук – умря щастлив и спокоен, и продължи напред….“

„Има нещо в мястото, където си бил с някого, когото обичаш. То придобива специално значение за теб. Превръща се в нещо повече от място. Превръща се във въплъщение на онова, което сте изпитвали един към друг. Миговете, прекарани с някого…. Те стават част от тухлите и мазилката му. Част от душата му.“

„Понякога…..някой, когото си познавал през целия си живот, изведнъж се превръща в непознат, по един вълшебен начин, като да откриеш, че плажът, на който си и идвал през целия си живот, всъщност е застлан не с пясък, а с диаманти и те те заслепяват с красотата ти.“

„….Мнението ти беше важно за нео. Искаше да го харесаш.
-Но аз съм никой -…- Защо го е грижа какво мисля. Аз съм без значение. Аз съм нищо.
-Имаш значение за ловците на сенки – заяви Алек. – Ти си Херондейл. Това никога не може да бъде нищо.“

„Това е проблемът с отмъщението – в крайна сметка, заедно с виновните, погубваш и невинните.“

„…Какво е тогава мотото на Херондейл? „С изваяни черти, но изпълнени с терзания“?
Джулиън сви рамена.
-„Ако не си знаеш фамилията, тя вероятна е Херондейл“?
Ема избухна в смях.“

„-Смятам, че не можеш да изкорениш напълно любовта. Според мен там, където е имало любов, винаги ще тлее жар, така, както останките от огъня надживяват пламъците.
-Ала и те в рано или късно угасват и се превръщат в пепел.“
Източник.

„-Казвам, че изборът, който правим, когато сме в плен, не е задължително онзи, който бихме направили на свобода.“

„Знаеш ли за какво се тревожа?
-За какво?
-За Чърч. Той е сам-самичък в Института в Лос Анджелис.
-Не, не е. Заобиколен  е от центруриони.
-Ами ако някой от тях се опита да го открадне?
-Ще бъде подобаващо наказан – увери я Джулиън………
-В случая от Чърч….“

„-Има ли някаква причина да си спомняш всяка смущаваща случка, станала с мен? – зачуди се той на глас.
-Все някой трябва да го направи.“

„-Уикипедия знае за лей-линиите? – Ема си взе телефона.
-Уикипедия знае всичко. Като нищо да се поддържа от магьосници.
-Мислиш ли, че това правят по цял ден в Спираловиния лабиринт? Пишат Уикипедия?“

„-Хората често бягат, дори когато нямат къде да отидат - рече Кристиана. – Става въпрос за това, какво можеш да понесеш там, където си.

„-Защо те е грижа какво изпитвам към Марк?
-Защото исках да го обичаш – Лицето на Джулиън имаше цвета на пепелна в камината. – Защото, ако захвърли мен и всичко, което имахме, исках да е заради нещо, което означава повече за теб…..“

„-Толкова отчаяно се опитах – прошепна тя.
-….Да те накарам да не ме обичаш. Наистина опитах.
Усети как той потръпна вътрешно, сякаш душата му се сви.
-Толкова ли е ужасно? Да те обичам?
…..
-Беше най-прекрасното нещо на света….“

„….винаги си бил единствено ти, мозъкът в костите ми е изтъкан от теб, така, както кръвта ни е изтъкана от клетки.“

„-Разбий сърцето ми. Направи го на късчета. Давам ти позволение.“

„Ние израстваме със загубите си, всички, освен най-големите късметлии на света.“

„-Знаеш ли защо съм сигурен?-….-  Защото когато вселената възникнала, във взрив от огън и великолепие, било създадено всичко, което ще съществува някога. Душите ни са направени от този огън и това великолепие, от неговите атоми, от късчета звезда. Душите на всички са направени от тях, ала аз вярвам, че нашите, моята и твоята са родени от една и съща звезда. Ето защо винаги сме били прилича един към друг като магнити, през целия си живот. “

„….когато поглеждам назад, го правя с удоволствие заради щастие, което споделихме. Лошото не може да има по-голямо значение от доброто…“

понеделник, 13 ноември 2017 г.

„Повелител на сенките“ – Касандра Клеър

„Литературата е истина, дори да не е факт. Ако вярваш единствено във фактите и забравиш историите, мозъкът ти ще живее, ала сърцето ти ще умре.“

Животът на ловците на сенки е воден от дълга. Ограничаван от честта. Думата на ловците на сенки е ненарушимо обещание и няма по-свят обет от онзи, който свързва парабатаите – воини партньори, заклели се да се бият един до друг, да умрат един до друг, но не и да се влюбят един в друг. Ема Карстерс научава, че любовта, която споделя с Джулиън Блекторн, е не просто забранена – тя може да унищожи и двама им. Знае, че трябва да стои далече от него. Но как да го направи, когато врагове заплашват семейство Блекторн от всички страни?Единствената им надежда е Черната книга, която съдържа ужасяващо могъщи магии. Всички я искат, но единствено семейство Блекторн могат да я намерят. Подтиквани от тъмна сделка с кралицата на феите, Ема, нейната най-добра приятелка Кристина, както и Марк и Джулиън Блекторн отиват в Дворовете на феите, където искрящи веселия крият кървава опасност.
Междувременно, нарастващото напрежение между ловци на сенки и долноземци е довело до появата на Кохортата – група нефилими екстремисти, борещи се за регистрирането на долноземците и „неподходящите“ нефилими. И са готови да сторят всичко по силите си, за да извадят тайните на Джулиън наяве и да сложат ръка на Института в Лос Анджелис.
Когато долноземците се обръщат срещу Клейва, се надига нова заплаха в лицето на Повелителя на сенките – краля на тъмните феи, който изпраща най-страховитите си воини, за да избият онези, в чиито вени тече кръвта на семейство Блекторн, и да се доберат до Черната книга. Докато опасността става все по-голяма, Джулиън измисля рискован план, който разчита на помощта на непредсказуем враг. Ала успехът може би идва с цена, която той и Ема не могат да си представят. Цена, носеща кървава разплата, която ще засегне всички и всичко, което обичат.

Източник.
„….когато поглеждам назад, го правя с удоволствие заради щастие, което споделихме. Лошото не може да има по-голямо значение от доброто…“

„Повелител на сенките“ е втора книга от поредицата „Тъмни съзаклятия“ на невероятната Касандра Клеър. Тази книга също като предходната от поредицата е изпълнена с емоции, способна да разбие сърцето ти за секунди и таман, когато най-после си открил някаква надежда, когато си се съвзел от удара и болката и то отново биваш съкрушен, отново бива разбито и на още по-малки и болезнени парченца сърцето ти. Колко точно казано само и валидно за всички книги на авторката. Ако искате да прочетете вълнуваща история, за битки, борба срещу злото, приятелство и сърцеразбиващи любовни истории то книгите на К. Клеър са точни за вас. Не мисля, че някога ще съжаля, че започнах книгите и, не мисля, че някога ще откажа да прочета нейна книга, защото хора те са невероятни и „Повелител на сенките“ е още едно доказателство за това.
В началото на книгата препусках с нечувана бързина за да разбера какво става, нямах търпение да я прочета, но  като ми останаха 10 страници просто не можах да събера веднага нужната сила. Прекалено много ме беше страх, знаех, че ще бъда съсипана, че сърцето ми щеше да бъде разбито, нали все пак е книга на К.Клеър. Не е изненада, че след като ги прочетох  тези мъчителни страници бях меко казано съкрушена. Защо винаги правиш така Каси, защо винаги мъчиш своите читатели?


„Ние израстваме със загубите си, всички, освен най-големите късметлии на света.“

Просто в един моменти го има оня лъч на надеждата, че все пак въпреки всичко, което преживяха героите, въпреки всичко, което още имат да преживеят на края на тази книга нещата ще бъдат с щастлив края, този момент отлита за секунди и читателя вижда как всичко се разпада с гръм и трясък. Надеждата си отива и ти биваш просто съсипан, защото до следващата книгата има още толкова много време и просто искаш да се скриеш  някъде и да оплакваш случилото се.
Това е ефекта на тази книга.


„-Уикипедия знае за лей-линиите? – Ема си взе телефона.
-Уикипедия знае всичко. Като нищо да се поддържа от магьосници.
-Мислиш ли, че това правят по цял ден в Спираловиния лабиринт? Пишат Уикипедия?“

Направи ми впечатление, че в първата книгата имаше значително повече що годе  нормални моменти, ядене на пица и гледане на филм. А в тази книга обикновените неща са изместени от постоянна борба за живот, борба за щастие, изпитания и болки. И сякаш това нормалното, това ежедневното от първата книга ми липсваше. И в тази книга имаше такива моменти, но те бяха така малко. Поради простата причина, че съм напълно влюбена в героите и факта, че ги виждам как страдат, че ги виждам как със сетни сили се борят просто ми причиня болка. Наистина всеки един от героите (естествено не тези като Зара де) се е настанил в сърцето ми. От малкия Тай до новият Херондейл. Обожавам факта, че имах възможността да опозная повече героите, обожавам факта, че за всеки един от тях имаше нещо ново, което да науча. Няма как и да не кажа колко много ме зарадва присъствието на героите от другите поредици, но това го знаете.

„Всичко си отива. Щастието си  отива, отиват си загубата и болката. Всичко, освен любовта.“

Просто няма да коментирам Джулиън и Ема, защото ги обожавам, обожавам всичко в тях, дори тяхната тъмнина, дори техните ръбести страни. И обещавам, ако те не са заедно на края на поредица ще изпратя едно не особено мило съобщение на авторката.

„…Има ли някаква причина, поради която не искаш да ме целунеш?
-Като за начало, имаш ужасяващ по-голям брат. – заяви Кит.
-Нямам ужасяващ по-голям брат.
-Права си – съгласи се Кит. – Имаш двама.“

Искам да говоря за един друг човек, а именно за Кит Херондейл. Да ви е позната тази фамилия, да я свързване с някои други познати и така любими герои? Какво, какво чувам. Уил и Джейс Херондейл? Десет точни за Грифиндор!!! Вече сериозно няма как една поредица на Каси да е хубава ако не присъства представител на този род. Кит си спечели място в сърцето ми не само заради факта, че носи тази фамилия, а и заради това, че той не е отгледам както ловец на сенки, не е като Уил и Джейс, но въпреки това така много си прилича са тях, въпреки всичко, което преживя той намери мястото си и се бори за своите нови приятели.

„…Какво е тогава мотото на Херондейл? „С изваяни черти, но изпълнени с терзания“?
Джулиън сви рамена.
-„Ако не си знаеш фамилията, тя вероятна е Херондейл“?
Ема избухна в смях.“

Искам много да коментирам и другите герои от книгата, но ще стане доста обемисто ревю и определено може да доскучае на някого (ако вече не е де) за това ми хрумна идеята да направя отделна публикация за героите след като прочета и третата книга от поредицата.

„Повелител на сенките“ е едно красиво и невероятно 600 и кусур странично чудовище, което изсмуква душичката ви, което разбива сърцето и душата ви, но и ви кара бъдете чиста мазохисти и да искате да четете и още и още с беглата надежда, че все пак нещата ще се оправят. Книгата наистина е прекрасна и няма да сгрешите ако я прочетете.

П.П. Видях ли корицата за третата книга.....???? Просто прекрасна е!!!!
П.П.П. Имам чувството, че описанието на самата книга е по-дълго от ревюто ми!!!!

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Любими цитати от любими книги - Част 10

Източник.
Прочитам аз „Повелител на сенките“ и се подготвям да напиша прекрасно ревю и да ви разбия сърцето със специалната публикация с цитатите от книгата, но какво да видя аз не съм публикувала за „Лейди Полунощ“. Сега ще си поправя тази фатална грешка. Настроила съм се на вълна публикации за К.Клеър за това драги мои подгответе се. 

„- Никой не е съвършен, Ема.
-Ала някои хора са съвършени един за друг.“

„Всички познаваха Джейс и Клеъри. Така ставаше, когато спасиш света. За почти всички те бяха герои.. за Ема те бяха хората, които бяха държали ръцете и в най-черния период от живота и.“

„..Кой е  той? Защо е толкова съвършен? Как така на света съществува съвършено момче, а никой не ми е казал?“

„-Престани.
-Няма – настоя Малкълм. – Обичам щастливите завършеци.
- Малкълм – процеди Джулиън през зъби, - това не е любовна история.
- Всяка история е любовна история.“

„-Законите не означават нищо, дете…. – Няма нищо по-важно от любовта. Нито по висш закон.“

„- Любовта не е да хукнеш след някого на летището - … - Любовта означава да виждаш някого. Това е всичко. … - Когато обичаш някого, той се превръща в част от теб. Става част от всичко, което правиш. Въздуха, който дишаш, водата, която пиеш, кръвта във вените ти. Допирът му остава върху кожата ти, гласът му - в ушите ти, мислите му – в ума ти.  Познаваш сънищата му, защото неговите кошмари разкъсват сърцето ти, а неговите мечти са и твои мечти. И не мислиш, че е съвършен, защото познаваш слабостите му, познаваш го такъв, какъвто е дълбоко в себе си, виждаш сенките от неговите тайни и те не те плашат: всъщност обичаш го още повече зареди тях, защото не искаш съвършенство. Искаш него. Искаш….“

„…- Това е по моята част. Ти си имаш твои собствени безнадеждни човеци в Ню Йорк.
-Един от тези безнадеждни човеци е бащата на детето ми – напомни му Магнус. …
- А останалите – добави Магнус – до един са спасили света поне веднъж.
Малкълм посочи Джулиън и Ема.
-Храня големи надежди за тези двамата.“

„…Може би ти отнех нещо. ….
-Джулс – каза тя. – Ти ми даде семейство. Даде ми всичко.“

Източник.
„Когато Ема бе до него, той като че ли вдишваше два пъти повече кислород, във вените му имаше два пъти повече кръв, две сърца тласкаха тялото му напред. … Ема го правеше два пъти повече от това, което би бил без нея.“

 „-Още ли е с Джейс?
-Кой би скъсал с него? …. Ако скъсат, като нищо завинаги ще съм престанала да вярвам в любовта.“

„-Светът е ужасен – глухо каза Марк. – Някой се оказват повлечени в бездните му и се удавят в тях, а някои се извисяват и издигат другите със себе си. Ала те са малцина.“

„-Нямаш ли ми доверие?
-Естествено, че не – заяви Кристина. – Ти си луда.“
                                                                 
„Морето изронва скалите, Ема, и ги превръща в пясък, по същия начин любовта подкопава защитните ни стени и ги срива.“

„тайните.. те разкъсват отвътре. Раздират те. Правят те уязвим. „

„-А ако те все пак успеят да се подпалят..
-Да? – попита Марк.
- Гледай да намериш начин да ги угасиш.“

„Какво би могъл да сториш, когато онова, което заплашва хората, които обичаш, е нещо, което обичаш също толкова силно?“

Източник.
„…знаеше, че тя е част от него, че дишането и е  неговото дишане, сънищата и – неговите сънища, кръвта и- неговата кръв, а когато сърцето и спреше, знаеше, че и неговото ще спре, и той щеше да е щастлив, защото не би искал да живее дори една секунда в свят, от който тя си беше отишла.“

„-Обзалагам се, че и ти не си харесвал Магнус кой знае колко.
-Може би – отвърна Джейс. – Ала никога не бих си го признал.
-Защото това би наранило чувствата на Алек?
- Не. Защото Магнус би ме превърнал в закачалка за шапки.“

„-Умреш ли, аз вече няма да съм жив.“

„Само защото не можеш да си представиш как обичаш другиго, не означава, че няма да се случи.“

„Лошият закон не е никакъв закон.“

„Хората успяват да преживеят мъката, когато сърцето им бъде разбито, а ти си достатъчно силна, за да го направиш неведнъж. Ала Джулиън не е някой, който е в състояние да докосне единствено до сърцето ти. Той може да докосне душата ти. А има разлика между това, да разбият сърцето ти, и това, душата ти да се пръсне на парченца.“

„-Докато има обич и спомени, няма истинска смърт.“

Източник.
„-Обичам те – заяви, изричайки решително всяка дума. – Обичам те, защото ми казваш истината. Обичам начина, по който разпознавам стъпките по коридора пред стаята ми, дори когато не съм знаел, че идваш. Никой друг не се качва и не слиза по стълбите като теб. Обичам начина, по който въздъхваш точно преди да заспиш, сякаш сънищата ти са те изненадали. Обичам начина, по който седнем ли един до друг на плажа, сенките ни се сливат. Обичам начина, по който можеш да пишеш върху кожата ми с пръсти, и аз те разбирам по-добре, от колкото ако някой друг крещи в ухото ми. Не исках да те обичам по този начин. Да те обичам по този начин, е най-ужасната идея на света. Но въпреки това те обичам. Не бих могъл да престана дори и ако се опитам.“

„Изборите, които правим, ни правят това, което сме.“

„В идеята за свобода имаше красота, но тя бе само една илюзия. Всяко човешко сърце бе оковано от любов.“

„-По-лесно е да убиеш любовта на някого към теб самия, отколкото своята към него“