събота, 14 октомври 2017 г.

„Толкова близо до хоризонта“ – Джесика Кох

Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.
Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...

„Повечето хора имат безкрайно много време в живота си. Живеят осемдесет години и повече, ала не използват времето си. Пилеят го на дивана пред телевизора или на компютъра. Нямат време за онова, което прави живота наистина достоен за живеене. Нямат време за другите хора, за приятелите и семейството....” 

„Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох е една сърцераздирателна книга, която съсипа и малката ми останала надежда, че света не е чак толкова лош. Тази книга е създадена само и само да съкруши човек, да го превърне в ревяща топка, която не може да се справи в чувствата си. Тази книга е написана, за да ни разкаже една истинска история за любов, приятелство, надежда, сила, борбеност, но и за чудовищата, които обитават този свят.

„Съдбата е жестока измамница. Разпределя симпатиите си със студено сърце, произволно, изобщо не се интересува какво е почтено или има смисъл. ”

Щом за първи път зърнах тази книга си помислих: - Хей колко интересна книга, някоя лека и приятна любовна история! Ха-ха ха-ха каква ирония само. Тази книга е всичко друго, но не е лека. Тя е гама от емоции, от радости и нещастия, от надежда и изправяне пред безнадеждната ситуация, от борба и от примирение. Книгата ме накара да се усмихвам глупаво, но и така разби сърцето ми.... така ме отнесе...., че не мисля, че ще мога някога да я преживея.   
Не знам мой недостатък ли е или предимство, но понякога като чета особено тинейджърска книга аз си мисля, че нямам как наистина нещата написани там да се случат, но тази книга ми доказана точно обратното, защото можеш да срещнеш любовта на живота си дори когато просто си стоиш с приятелка и един непознат идва да ви заговори.

„Толкова много страдания и болки биха могли да бъдат предотвратени, ако хората е тази жалка страна си отворят очите и проумеят какво се случва около тях....”

Трябва да призная заслугата на нашите дизайнери на корицата, защото тя е много по-хубава от оригинала, просто съм влюбена в нейната красота. Разбирам защо оригинала е син, но просто хей хора виждали сте ли нашата корица?
Та края с що-годе общите неща започвам сълзливата ми изповед.

„-Никой не изчезва просто така Дани. Една част остава завинаги. Наречи го душа, наречи го, както искаш. Нещо остава. В сърцето, в спомена. В заобикалящата ни природа, в светлината и вятъра.”

Тази книга не е за хора със слаби сърце, не и за хората със силни, тя е за чисти мазохисти, защото тази книга ми разби сърцето по толкова много различни начини, разби го на толкова малки парченца, че вече нямат събиране, книгата унищожи сърцето ми, изпълни го с болка състрадание по героите, по техните преживявания, и ужасите които са преживели. Както казах книгата не е за хора със слаби сърца, тя не е за хора, които все още вярват, че света е розов, че е красив. Тя е за хора, които вярват с цялото си сърце и душа, че света е ужасно място. Не тази книга не е и за тях, тя е за чисти мазохисти.
Един много важен съвет не четете тази книга в училище, на работа или където и да е където могат да ви прекъснат всеки момент и да трябва да се заемите с нещо изискващо дори и минимално мозъчна дейност, защото аз просто не можех да се съсредоточа в часа, не можех да мисля за нищо друго освен за проклетата книга. Мислите ми бяха превзети от книгата, душата ми беше в ней плен, та хора аз още усещам буцата в сърцето ми след нея!

Честно не мога да разбера как може да има хора, та те дори не могат да бъдат наречени хора те са чудовища, някакви отвратителни и мизерни същества, които съсипват живота на децата си по такъв отвратителен и гнусен начин, наистина нямам думи и факта че тази книга не е измислица, а е самата истина превръща света в такова отвратително и зловещо място. Книгата ни разказва жестоката действителност, който често ние просто не искаме да видим, защото ни ужасява, но тази книга е способна да отвори очите на хората, да ги накара да не мислят само за своите проблеми, само за своите нищожни нещастия и да помислят какво преживяват другите хора. 

„Броят на годините няма значение, когато трябва да се определи дали един живот е ценен, или безполезен. Ти живя много по—активно от хиляди други, които умират от старческа слабост.”

Има много книги, които са ме разчуствали, които са ме променили по един или друг начин, но на пръсти се броят книгите, които са ме разтърсили до такава степен, че да искам света да спре и да плача и плача докато изчерпам доживотния си запас от сълзи., а тази книга е точно такава. Дори и да искам аз не мога да забравя тази книга, дори и да искам аз не мога да избягам от написаното в нея.

„-Ти ще продължиш да живееш в мен - обещах му. - Обичам те повече от живота ми.”

„Толкова близо до хоризонта“ от Джесика Кох е........
Това не е просто книга, текста в нея не е просто някаква художествена измислица, която да прочетеш и после да заспите спокойно. Това е истинска история за това колко жесток и несправедлив е живота, това е история за пътя по който поемане, това е история за любовта, която ни променя из основи, това е история, в която и любов не може да победи злото.

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставена възможност!!!

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang