Търсене в този блог

събота, 23 септември 2017 г.

Не четете книги по истински истории!

Не четете книги по истински истории! Недей те!!!
Просто не го правете, не и ако не искате да спрете да вярват, че живота е розов. 
Не четете такива книги, защото ще разберете колко жесток е света ще разберете, че не е най-лошото нещо вашите да не ви вземат новия айфнон.
Не четете такива книги, защото ще искате да не сте го правили, ще искате да си живее живота щастливо и блажено. 
Не четете книги по истински истории, защото ще разберете на какво са способни хората какви чудовища са. 

Иска  ми се някой да ми го беше казал на мен..... Въпреки че знам колко отвратителен е живота, то аз все пак не бях подготвена за това, което прочетох, не бях събрала нужната сила, а и не мисля, че някога бих могла. Просто да знаеш, че дадено нещо вся някъде по света се случва е едно, но да го прочетеш е нещо съвсем различно. Точно книгите по истински истории, ни разказват за живота на хората, живот, който може да разчуства и най-коравото сърце.



П.П. А ако не ме послушате и прочетете книга по истинска история то поне не го правете на обществено място, защото ще искате да се свиете на кълбо и да ревете.... особена ако въпросната книга е „Толкова близо до хоризонта“. Аз направих грешката да я чета по време на училище и когато стигнах едни точно определен момент на признания, звънецът би и аз нямам спомен какво за Бога се случи във въпросния час, просто мислех и мислех за прочетеното туко-що в книгата. 

събота, 16 септември 2017 г.

Май, Юни, Юли, Август Wrap up


Съжалявам, че пиша така рядко, съжалявам че отсъствам. Липсва ми писането, но нямам време. Просто нямам време. Най-глупаво оправдание на света, но то е така вярно. Лятото приключи с такава огромна скорост, че чак не го усетих.
 Работата, почивката с любимия човек, среднощните разговори с приятели на някоя беседка, докато всички чопли семки като обсебени, почивката в Гърция с всичко това ще запомня това лято. Не съжалявам за нищо през това лято, защото създадох си неповторими спомени. И не сериозно, не знам кога минаха тези месеци.... Ей го септември, започва последната ми година в училище, аз още не знам какво да уча, знам само, че трябва да положа много труд тази последна година да я завърша както трябва и да си вземе матурите с възможно най-добрите оценки. Но това настрана за сега. Както казах лятото приключи, а аз от май месец не съм правила равносметка на прочетените от мен книги и вече е време за това. Да започна учебната година на чисто..... в момента плача.... пак на училище.....
Та за тези четири месеца съм прочела точно ........ 10 книги..... т.е по 2 книги и нещо на месец..... искам да потъна в земята от срам. Честно......Няма шанс да си приключа годишното предизвикателство, освен ако не намаля бройката, а това не го намирам за честно, но е така красиво като си завършил предизвикателството....

„Разбий ме“ - Т.М.
Източник.
Тази книга я получих за миналия ми рожден ден, а много ама много преди това исках да я прочета. Та аз я препоръчах на една приятелка преди още да съм я прочела. (въпросната приятелка прочете цялата поредица преди аз да прочета първа книга). Не съжалявам, че я препоръчах и че я прочетох, защото книгата си е интересна и вълнуваща. А аз съм така безнадеждно влюбена в злодея на първата книга. Ах Уорнър...... чакам с нетърпение и тъпата Джулиет да те оцени.
Съжалявам само, че я отлагах толкова много време.
Ревю мисля да има на цялата поредица тук.
Дадох и 4/5.
Източник.

„Писма до изгубените души“ - Б.К
Тази книга е толкова красива, нежна и разчуствена. През цялото си съдържание тя си играеше със струната в сърцето ми. Определено препоръчвам тази книга..... ще се потопите в история за загубата на родител, за начина, по който живота си продължава да тече, въпреки че ти си съсипан, за това как любовта се намира на най-малко очакваното място.
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.

Източник.

„Звезди за Лола“ - С.П.
Първата книга от тази поредица прочетох още миналото лято и се влюбих в лекия, приятен, нежен и романтичен начин, по който пиши Стефани Пъркрис и тази книга не остава по далеч. Харесах историята на Лола, но тя просто не беше така сила и вълнуваща както тази на Етиен и Ана. И факта, че именно тези двамата намериха място в тази книга ме накара да и дам по-висока оценка. 
Дадох и 4/5.

„Импириум“ - Х.Х.Н.
Много ми допадна тази книга, още с корицата си ме примами, но съдържанието и ми задължа вниманието. Вековните тайни, магията, тайните общества, заговорите бяха така добре измислени, толкова пъти бях изненадана, че не бе за вярване. Със страст разлиствах книгата, само и само да разбера как още ще бъдат разиграни героите, кой още ще ги измами и предаде. 
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.
Източник.

„Каравал“ - С.Г.
Думата, с която мога да опиша тази книга е просто лал. Пак и пак лал. Определено си има своите недостатъци, слаби моменти, пукнатини в историята, но въпреки това съм влюбена в тази книга, в мистерията в нея, в загадките, в това че до последния момент читателя е в пълно неведение, може да си мисли, че е разкрил проклетата загадка, а в крайна сметка се оказва жестоко изигран. Влюбена съм в това как авторката пак и пак ме изиграваше.... 
Ревюто на книга тук.
Дадох и 5/5.

„Искам да бъда свободен. Разкази за Левски“ -  Д.Д.
Историята ми е слабо място, всяка книга имаща нещо свързано с историята определено ме привлича като с магнит. И тази книга не остана по назад....просто..... та това са разкази за Левски за бога...нямаше как  да не ми хареса, нямаше как да не я прочета.
Дадох и 4/5.




„Задръж звездите още миг“ - К.Х.
Една утопия, в която човек ще намери едно възможно бъдеще, в което на първо място са интересите на всеки отделен човек, свят, в който човек се налага да се бори за любовта си. Тази книга ни разказва за привидно перфектно бъдеще, което въпреки всичко си има своите недостатъци, защото хора.... няма нищо съвършено.  
Ревюто на книга тук.
Дадох 4/5.

„Стъклен принц“ - Е.У.
Много добре и ясно изразих мнението ми за миналата книга от поредицата и какво очаквах от тази. И мога да кажа с чисто сърце, че не останах разочарована. Не се ядосвах чак толкова много на героите, защото не правеха чак такива глупости, малко за добро или лошо израснаха. В книгата имаше доста обрати и изненади, та аз бях прочела последната страница от книгата и все пак останах шокирана. 
Ревюто тук.
Дадох и 5/5.

„Железният светилник“ - Д.Талев
Очаквах тази книга да не ми хареса, много познати, които вече я бяха прочели не я хвалеха особено, но аз се влюбих. Съчетанието между битовото, тогавашните нрави и предразсъдъци на хората и борбата на младите срещу чуждото проникване, срещу забравата на родното спечелиха сърцето ми. Чакам с нетърпение часовете по литература, когато ще говорим за тази книга.
Подобието на ревю тук
Дадох на книгата 5/5.

„Четирите цвята на магията “ - В.Е.Ш.
Източник.
Чувствата от тази книга са ми още така пресни..... Една красива история за магията, за нейната сила, за саможертвата в името на доброто..... От много време бях хвърлила око на тази книга и като излезе при нас бях във възторг, а когато отворих пакета от Емас и видях това бижу щях да получа инфаркт. 
Ревюто на книгата тук.
Дадох и 5/5.

неделя, 3 септември 2017 г.

„Железният светилник“ - въпроси и отговори

Та аз съм си на почивка в Гърция, изолирана от целия свят, защото смотания ми телефон изобщо не искаше и смотан обхват да намери..... и двамата с приятеля ми нямаме и интернет, аз умирам, защото не мога да си видя Instagram.... отиваме на едно кафе, имащо wi-fi плащайки 3 евро за неоригинална кола.... но хей имаме интернет. Та така виждам, че една позната ми е писала дали бих искала да ме тагне в един много интересен таг. Е знаете отговора ми....
Много благодаря за Стиляна! Тя ми е дала възможността да отговарям на въпросите, за която и книга да искам, но и аз мисля да е за „Железният светилник“, защото искам да говоря за тази книга, а не мисля, че съм способна да напиша ревю на нея. 


„-Всяко знание е богатство, но когато е знание лъжливо, то е отрова за душата.“ 

1.  Какво очакваше от романа?
Честно очаквах едно нищо. Може да изглеждам малко глупава, но дори не знаех за какво се разказва в нея преди да я започна. Нямах никаква, ама никаква представа. 

2. Колко време ти отне да го прочетеш?
Бърза справка в goodreads ....... за 11 дена съм я прочела...и то последните 100 страници ги прочетох по магистралата от Варна към Разград. Уж само да хвърля един поглед какво става, изведнъж прочетох книгата, вдигам поглед и какво да видя? Почти до града сме.  

3. Защо започна именно тази книга?
Хмммм  може би, защото е част от задължителната литература за 12 клас, а не мога без да я прочета като се има предвид, че ми предстоии матура. И да знам, че може да е най-малоумното нещо от моя странна, но сигурно не бих прочела книгата, ако не бях задължена. Исках да я прочета, но има доста път от искане до правенето на даденото нещо.    

4. Любим женски и мъжки персонаж? Защо?
Хм любимия ми женски персонаж май е Султана, тя остави най-ярка следа. Определено някои от постъпките и са ужасни и падат много морално, но все пак, целият и живот се е превърнал в една борба. Като малка, да свързват двата края, като жена да устоява избора си на съпруг, а като майка борба за доброто бъдеще на децата си. 
Естествено любимия ми мъжки персонаж е Лазар. Той изразява младото пробудено население, което е готова да се бори срещу неправдата, срещу проникването на чуждото и заличаването на българското. 


„-Ние не сме – каза той – безименно стадо и овци безмълвни, а сме многоброен народ със свой език.“

5. Най-красива сцена в романа?
Края на книгата, една определена сватба. Обожавам тази сцена, защото по един или друг начин всичко се подреди, всичко намери своето място за добро или зло.....  

6. А най-тъжната?
За мен най-тъжните моменти почти винаги са тези, в които трябва да се спогуваме с даден герой и тази книга не прави изключение. 

7. Любим момент от книгата?
Когато народа се вдига, устоява родното и се преборва с чуждото влияние в лицето на една опредена личност. 


„…ама само да знайш как съм я чакал да дойде и какво ми е, като не идва.“

8. Хронотоп?
chronos - ъъъ няма да копирам отговора на Стиляна, въпреки че е напълно точен и верен, но все пак не съм в част по литература и тук мога да говора по свободно. Действието се извърша грубо казано през целият живот на Султана и Стоян Глаушев. 
topos -   града, в Преспа.


„-Ще живея, колкото бог ми е отредил, но с виното, с ракията човек се убива.“

9.  Какво е разбирането на автора за ценностна система в творбата? 
Хмммм явно се подготвям за разпита, който ще се проведе в час по литература, в които естествено само аз участвам, другата част от класа ми спи по чиновете.....
Най-важното място в книгата намира семейството, то е в основата, от него произлиза всичко, то е ядрото.  

10. Движещите сили в историята? 
Нещото, което най-много ми хареса в книгата? Обожавам борбата в книгага, борбата за защитата на родното, за остояванетио на родното и отхвърлянетио на чуждото.  

11.  Плюсовете на творбата?
Цялата книга за мен е един плюс? Хмм факта, че битовото и борбата са вплетени по красив и увлекателен начин. 

„…И лудия бяга от пияния.“

12. А минусите? 
За мен огромен минус беше, че да се получи някаква хармония в края на книгата трябваше някои хора да бъдат пожертвани.  

13. Какво да очакват останалите от романа?
Най-важното не го започвайте с мисълта, че ще умрете от скука, че ще трябва на сила да четете нещо. 

Естествено всеки, който проявява интерес може да направи тага.