четвъртък, 31 август 2017 г.

„Четирите цвята на магията” — В. Е. Шуаб

"Четирите цвята на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел - магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард - крадлата с душа на пират.
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. 
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

„—Не си ли боиш да умреш? — попита Кел сега....
— Смъртта навестява всички....”

Източник.
„Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб е книга, която превзе американските читателя, книга, която още с появата си превзе и нашите умове. Това съкровище още от началото си приковава читателя с уникалната си история. И хора сериозно четири Лондона, четири различна свята всеки притежаващ малко или много магия, всеки свят вървящ по своя си път и само двама, единствени хора, които могат да пътуват между тях .... Тази книга те примамва с всичко, което представлява. Само като и погледнеш корицата и вече си влюбен в нея, а когато започнеш да я четеш — вече си загубен. Изчезнал си духом от нашия и се пренасяш в свят на магия, сила, приключение,свят на лъжи и манипулации, опа грешка сватове.

„— Извинявам се за всички, което може да съм строил. Не бях на себе си.
— Извинявам се, че те прострелях в крака — върна му го Лайла — Бях напълно на себе си.

Източник.
Отдавам слушам за тази книга много преди да излезе на нашия пазар съм гледала как чужди влогари се прехласват по нея, че нямаше как и аз да не се заинтригувам. Исках още на момента щом изляза при нас да я прочета, но тогава толкова много други хора я четяха, че просто исках малко да изчакам. И си заслужаваше чакането, защото книгата е невероятна и така интересна.....
Начина на писане не е натоварващ и авторката предоставя възможността читателя да не се загуби в камара от информация, света на Кел, начина му на живот в ролята на анатирин, всичко си е обяснено, но въпреки това пак си остава нещо мистериозно, нещо което гъделичка интереса на читателя и той с трепет разлиства страниците. Хареса ми как цялата идея за различните Лондони бе развита, как и с какво те се различаваха, как в Сивия Лондон хората са забравили магия, но въпреки това нещо у тях продължава да търси неизвестното, магичното, как в Червения Лондон магия е в своя разцвет, тя е в равновесия, как в Белия Лондон оня с най-голямата сила е винаги първи, най-жестокият управлява слабите, и на последно място Черния Лондон изчезнал заради липсата на равновесие между човешкото и магията.


„— Любовта не ни предпазва от измръзване до смърт, Кел — продължи Лайла, - нито от гладна смърт,нито от намушкване заради монетите в джоба. С любов не можеш да си купиш нищо, затова се радвай на онова, която притежаваш и на хората около себе си, защото независимо за какво копнееш, нуждите ти са задоволени.”

Източник.
Книгата ни представя едно приключение, една саможертва в името на доброто, която Кел трябва да направи, но неочаквано за него, той намира спътница по този път, момиче, което със своя инат го влудява, но и изключително много му помага. И тази знаменита девойка е Делайла Бард. Двамата с Кел много ми допаднаха и като просто приятели, спътници в една опасна мисия, но и естествено се надявам нещата между тях двамата да се разният знаете как искам.....
Много ми хареса това, че и в миналото и на двамата има една мистерия, една загадка, която тепърва ще трябва да се разрешава. Харесах Кел, със своята чиста доброта, с това, че е готов на всичко да поправи грешката си, с това, че е готов на всичко за любимите си хора. Лайла, нея я харесвам просто, защото си е Лайла. Необуздана, понякога безстрашна до глупост, инатлива и готово на всичко за приключение.    


„— Как разбра? —.....— Как забеляза, че не съм аз?
....
— Тя каза моля.”

„Четирите цвята на магията” първа книга от известната трилогия на  В. Е. Шуаб е динамична и вълнуваща книга, разказваща ни приключенията на антарина Кел и Лайла, момичето искащо да кръстосва моретата. Тяхното необичайно партньорство развило се в последствие в приятелство е така красиво, така осветява иначе що годе мрачната книга. Защото не очаквайте тази книга да е някоя сладникава история, тук има битки, смърт, саможертва, предателства. Това е книга за магията и на какво е способна тя. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.  

2 коментара:

  1. Започнах книгата преди няколко часа и вече съм запленен от историята и от начина на писане на авторката.. Просто грабва. :) Надявам се и занапред да остане така добра, защото трилогията има огромен потенциал и ще се радвам много, ако разкрие целия.
    Ревюто ти е добре структурирано, добре написано и изказано, но имам една забележка. Надявам се да не приемеш коментара ми като хейт, а по-скоро като градивна критика и да се постараеш да го изчистиш, защото това ще е само в твоя полза! На доста места видях грешки, които със сигурност си допуснала неволно. Проверявай ревютата си поне един-два пъти преди да ги постнеш, за да изчистиш всички допуснати несъснателно грешки.
    Пак ще те помоля да приемеш коментара ми като градивна критика, защото виждам, че пишеш много добри ревюта и наистина е радост да се четат. Но понякога подобни несъзнателни грешки може да ти изиграят доста лоша шега...
    Поздрави и успех! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Спокойно никога не бих приела градивната критика като хейт, като нещо лошо. Винаги си чета ревютата преди да ги публикувам, но често не мога да видя и поправя всички печатни грешки. Като започвам да пиша ревю толкова много мисли и емоции искат да излязат, че не мога да смогна и често заради това пиша възможно най-бързо, а това води до грешки. Радвам се, че все пак ревюто ми ти е харесало.

      Изтриване

 

books99 Template by Ipietoon Cute Blog Design and Bukit Gambang