Търсене в този блог

вторник, 15 август 2017 г.

„Стъклен принц“ - Ерин Уот

Рийд Роял има всичко – визия, обществено положение, пари. Момичетата от елитното училище копнеят да бъдат с него, момчетата искат да бъдат като него. Ала за Рийд нищо друго няма значение освен семейството му. До деня, в който се появява Ела Харпър.
Макар в началото да изпитва единствено презрение към нея, с времето Ела се превръща в център на живота му. Той иска да е близо до нея. Да я опази. Една глупава грешка обаче я отблъсква и отчуждава. В дома на семейство Роял настава хаос. Светът на Рийд изведнъж се срутва. Ела вече не иска да е с него. Тя заявява, че връзката им носи само нещастия. И МОЖЕ БИ Е ПРАВА...
Тайни, предателство, вражда. Рийд никога не се е сблъсквал с това досега. Ще може ли да си върне своята принцеса?


„Стъклен принц“  е втората книга от поредицата „Семейство Роял“ и  разказва една лека и динамична история за любов, пари, тайни и интриги. Това е история за свят, в който парите движат света и децата са привилегировани заради това кои са родителите им, т.е като нашия свят де. Но установения ред се променя бързо, когато се появява едно момиче, което разтърсва живота им из основи. 

 „-Понякога съм труден.
....
-Да, но си моят „труден“ - шепна.“

Както бях казала в ревюто за първата книга, доста често се дразнех на историята, но и че това и беше част от чара и, обаче с радост мога да кажа, че тази книга не бе така дразнеща, не ме изкарваше от нерви и наистина се радвам. Естествено отново имаше дразнещи моменти, героите отново постъпваха глупаво, имаше малоумни описания и доста тъпички обрати, но какво да кажа хареса ми. Защото освен всичко това книгата бе така сладка, така отпускаща, едновременно както се случваха пълни простотии така и на моменти героите ме караха да им се възхищавам. Приятна книга за отпуска след тежък ден.   

„Сама го каза - виждам те такава, каквато си. Виждам болката и самотата ти. Виждам гордостта ти и как тя ти пречи да разчиташ на другите....„

Много ми хареса как в тази книга част от главите бяха от гледната точка на Рийд. Така опознах образа му по-добре, от вътре виждаме как Ела го променя за по-добро, виждаме какво причинява липсата и, виждаме как отново се съживява за живот след връщането и. 
Нещото, което просто не ми хареса в книгата бяха нелепите описания. Не знам дали е виновен превода или начина на писане на авторката, но просто на моменти не знаех да плача ли или да се смея от глупостта. И най-вече се дразнех как в такива книги са описани секс сцените. Сериозно „пулсиращото място“. Да това е книга няма нужда от буквално описание на нещата, ако някой го иска просто да си пусне нещо за гледане, но щом авторката е решила да описва такива моменти, те не могат ли да бъдат поне малко по като хората. Просто всичко бе написано така глупаво в тези моменти. Можете с по-малко подробности да се получи много по-хубав разказ.

„На този свят не съществува друго момиче за мен. Ако ме видиш да говоря с друга, знай, че говорим за теб. Ако ме видиш да вървя до някоя, знай, че ми се иска да съм до теб.... - Ти си единствената за мен.“

В тази книга героите определено ми се издигнах в очите, спечелиха някоя и друга
Източник.
точка, но естествено пак ме изкарваха извън нерви. Просто така са създадени, че няма как напълно да се харесат на човек. Все нещо у дадения герой ще те раздразни, все някоя негова постъпка ще го очерни. Да не споменавам, че някои герои просто ги ненавиждам. Няма да споменавам имена, но когато започнете книгата и сами ще се досетите.

Финала на книгата ми е болна тема. Буквално пет минути след като го прочетох повтарям само: Ама сериозно ли? Честно наистина той ме шокира и вместо само една огромна изненада те бяха две. И просто нямам търпение да разбера как ще се развият вещата в последната книга.  

„Стъклен принц“ от Ерин Уот е книга, с която приятно можете да си прекарате времето си на плажа, ако естествено нямате нищо против хората да ви гледат странно, странно, защото на моментите оставяте книгата грубичко, а след няколко минути отново я вземате и се смеете на глас и правите странни физиономии. Да книгата е прекрасна за почивка край плажа, ако не ви пречи да се излагате де и да ви сметнат за луди.


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Ревюто на първата книга тук.

Няма коментари:

Публикуване на коментар