Търсене в този блог

четвъртък, 31 август 2017 г.

„Четирите цвята на магията” — В. Е. Шуаб

"Четирите цвята на магията" е първата част от нашумялата трилогия на В. Е. Шуаб за Кел - магьосникът, пътуващ през световете, и за Делайла Бард - крадлата с душа на пират.
Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо. 
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...

„—Не си ли боиш да умреш? — попита Кел сега....
— Смъртта навестява всички....”

Източник.
„Четирите цвята на магията” от В. Е. Шуаб е книга, която превзе американските читателя, книга, която още с появата си превзе и нашите умове. Това съкровище още от началото си приковава читателя с уникалната си история. И хора сериозно четири Лондона, четири различна свята всеки притежаващ малко или много магия, всеки свят вървящ по своя си път и само двама, единствени хора, които могат да пътуват между тях .... Тази книга те примамва с всичко, което представлява. Само като и погледнеш корицата и вече си влюбен в нея, а когато започнеш да я четеш — вече си загубен. Изчезнал си духом от нашия и се пренасяш в свят на магия, сила, приключение,свят на лъжи и манипулации, опа грешка сватове.

„— Извинявам се за всички, което може да съм строил. Не бях на себе си.
— Извинявам се, че те прострелях в крака — върна му го Лайла — Бях напълно на себе си.

Източник.
Отдавам слушам за тази книга много преди да излезе на нашия пазар съм гледала как чужди влогари се прехласват по нея, че нямаше как и аз да не се заинтригувам. Исках още на момента щом изляза при нас да я прочета, но тогава толкова много други хора я четяха, че просто исках малко да изчакам. И си заслужаваше чакането, защото книгата е невероятна и така интересна.....
Начина на писане не е натоварващ и авторката предоставя възможността читателя да не се загуби в камара от информация, света на Кел, начина му на живот в ролята на анатирин, всичко си е обяснено, но въпреки това пак си остава нещо мистериозно, нещо което гъделичка интереса на читателя и той с трепет разлиства страниците. Хареса ми как цялата идея за различните Лондони бе развита, как и с какво те се различаваха, как в Сивия Лондон хората са забравили магия, но въпреки това нещо у тях продължава да търси неизвестното, магичното, как в Червения Лондон магия е в своя разцвет, тя е в равновесия, как в Белия Лондон оня с най-голямата сила е винаги първи, най-жестокият управлява слабите, и на последно място Черния Лондон изчезнал заради липсата на равновесие между човешкото и магията.


„— Любовта не ни предпазва от измръзване до смърт, Кел — продължи Лайла, - нито от гладна смърт,нито от намушкване заради монетите в джоба. С любов не можеш да си купиш нищо, затова се радвай на онова, която притежаваш и на хората около себе си, защото независимо за какво копнееш, нуждите ти са задоволени.”

Източник.
Книгата ни представя едно приключение, една саможертва в името на доброто, която Кел трябва да направи, но неочаквано за него, той намира спътница по този път, момиче, което със своя инат го влудява, но и изключително много му помага. И тази знаменита девойка е Делайла Бард. Двамата с Кел много ми допаднаха и като просто приятели, спътници в една опасна мисия, но и естествено се надявам нещата между тях двамата да се разният знаете как искам.....
Много ми хареса това, че и в миналото и на двамата има една мистерия, една загадка, която тепърва ще трябва да се разрешава. Харесах Кел, със своята чиста доброта, с това, че е готов на всичко да поправи грешката си, с това, че е готов на всичко за любимите си хора. Лайла, нея я харесвам просто, защото си е Лайла. Необуздана, понякога безстрашна до глупост, инатлива и готово на всичко за приключение.    


„— Как разбра? —.....— Как забеляза, че не съм аз?
....
— Тя каза моля.”

„Четирите цвята на магията” първа книга от известната трилогия на  В. Е. Шуаб е динамична и вълнуваща книга, разказваща ни приключенията на антарина Кел и Лайла, момичето искащо да кръстосва моретата. Тяхното необичайно партньорство развило се в последствие в приятелство е така красиво, така осветява иначе що годе мрачната книга. Защото не очаквайте тази книга да е някоя сладникава история, тук има битки, смърт, саможертва, предателства. Това е книга за магията и на какво е способна тя. 

Благодаря изключително много на издателство Емас за предоставената възможност.  

вторник, 15 август 2017 г.

„Стъклен принц“ - Ерин Уот

Рийд Роял има всичко – визия, обществено положение, пари. Момичетата от елитното училище копнеят да бъдат с него, момчетата искат да бъдат като него. Ала за Рийд нищо друго няма значение освен семейството му. До деня, в който се появява Ела Харпър.
Макар в началото да изпитва единствено презрение към нея, с времето Ела се превръща в център на живота му. Той иска да е близо до нея. Да я опази. Една глупава грешка обаче я отблъсква и отчуждава. В дома на семейство Роял настава хаос. Светът на Рийд изведнъж се срутва. Ела вече не иска да е с него. Тя заявява, че връзката им носи само нещастия. И МОЖЕ БИ Е ПРАВА...
Тайни, предателство, вражда. Рийд никога не се е сблъсквал с това досега. Ще може ли да си върне своята принцеса?


„Стъклен принц“  е втората книга от поредицата „Семейство Роял“ и  разказва една лека и динамична история за любов, пари, тайни и интриги. Това е история за свят, в който парите движат света и децата са привилегировани заради това кои са родителите им, т.е като нашия свят де. Но установения ред се променя бързо, когато се появява едно момиче, което разтърсва живота им из основи. 

 „-Понякога съм труден.
....
-Да, но си моят „труден“ - шепна.“

Както бях казала в ревюто за първата книга, доста често се дразнех на историята, но и че това и беше част от чара и, обаче с радост мога да кажа, че тази книга не бе така дразнеща, не ме изкарваше от нерви и наистина се радвам. Естествено отново имаше дразнещи моменти, героите отново постъпваха глупаво, имаше малоумни описания и доста тъпички обрати, но какво да кажа хареса ми. Защото освен всичко това книгата бе така сладка, така отпускаща, едновременно както се случваха пълни простотии така и на моменти героите ме караха да им се възхищавам. Приятна книга за отпуска след тежък ден.   

„Сама го каза - виждам те такава, каквато си. Виждам болката и самотата ти. Виждам гордостта ти и как тя ти пречи да разчиташ на другите....„

Много ми хареса как в тази книга част от главите бяха от гледната точка на Рийд. Така опознах образа му по-добре, от вътре виждаме как Ела го променя за по-добро, виждаме какво причинява липсата и, виждаме как отново се съживява за живот след връщането и. 
Нещото, което просто не ми хареса в книгата бяха нелепите описания. Не знам дали е виновен превода или начина на писане на авторката, но просто на моменти не знаех да плача ли или да се смея от глупостта. И най-вече се дразнех как в такива книги са описани секс сцените. Сериозно „пулсиращото място“. Да това е книга няма нужда от буквално описание на нещата, ако някой го иска просто да си пусне нещо за гледане, но щом авторката е решила да описва такива моменти, те не могат ли да бъдат поне малко по като хората. Просто всичко бе написано така глупаво в тези моменти. Можете с по-малко подробности да се получи много по-хубав разказ.

„На този свят не съществува друго момиче за мен. Ако ме видиш да говоря с друга, знай, че говорим за теб. Ако ме видиш да вървя до някоя, знай, че ми се иска да съм до теб.... - Ти си единствената за мен.“

В тази книга героите определено ми се издигнах в очите, спечелиха някоя и друга
Източник.
точка, но естествено пак ме изкарваха извън нерви. Просто така са създадени, че няма как напълно да се харесат на човек. Все нещо у дадения герой ще те раздразни, все някоя негова постъпка ще го очерни. Да не споменавам, че някои герои просто ги ненавиждам. Няма да споменавам имена, но когато започнете книгата и сами ще се досетите.

Финала на книгата ми е болна тема. Буквално пет минути след като го прочетох повтарям само: Ама сериозно ли? Честно наистина той ме шокира и вместо само една огромна изненада те бяха две. И просто нямам търпение да разбера как ще се развият вещата в последната книга.  

„Стъклен принц“ от Ерин Уот е книга, с която приятно можете да си прекарате времето си на плажа, ако естествено нямате нищо против хората да ви гледат странно, странно, защото на моментите оставяте книгата грубичко, а след няколко минути отново я вземате и се смеете на глас и правите странни физиономии. Да книгата е прекрасна за почивка край плажа, ако не ви пречи да се излагате де и да ви сметнат за луди.


Благодаря изключително много на издателство Егмонт за предоставената възможност!

Ревюто на първата книга тук.

петък, 4 август 2017 г.

„Задръж звездите още миг” — Кейти Хан

„Кажи им,че първата любов може да те пречупи. Но може и да те спаси”

Карис и Макс се носят в космоса. Остава им въздух за деветдесет минути.
Те си спомнят за света, от който идват. Свят с правила, на които не могат да се подчиняват. Там никога не са се чувствали на място, но са твърдо решени да се върнат. Защото са стигнали твърде далеч, за да се изгубят един друг...
Въздухът опасно намалява. Един от тях има шанс да се спаси. Но дали ще го направи?

„—Когато сме изправени пред смъртта, показваме истинската си същност.”

„Задръж звездите още миг” е една дистопия, която ни разказва една история на живот и смърт, история за първата любов, за търсенето на себе си в един свят, в който е правило да поставяш себе си на първо място, свят, който е съвершен.


„Първият никога не се превъзмогва, Карис. Тялото ти не знае как..... — Проблемът с първата любов, Кари, е, че тя те разчупва. Променя всичко в теб за следващия човек.”

Имах своите съмнение преди да започна книгата, изглеждаше ми много интересна и вълнуваща, но просто не знаех дали ще ми допадне. Това не е някоя блудкава любовна история, с която можеш просто да си отбиеш приятно свободното време, това е силна история за изборите в живота, за това на каква е готов човек да съхрани първата си любов, за саможертвата в името на любимия.


Източник.
„Ако живеем достатъчно дълго, повечето теории, които сега приемаме за факт, ще бъдат опровергани. Винаги някъде пред нас има по—добра, по—напредничава наука.”

Интересно ми беше как историята е разделена на две части, за срещата на Макс и Карис, как се развиват техните отношения и за борбата им за живот в настоящото. Така историята ставаше по-динамична, не оставаше на едно място. В един момент четем как Макс и Карис се опитват да се спасят от сигурната смърт в космоса, а в друг проследяваме първите трепети на тяхната любов. И другата съпоставка в книгата ми хареса, как бе показано как биха се справили героите, ако единия от тях не оцелее. Това представяне на живота им без любимия бе просто затрогващо и често казано болезнено, аз обичам щастливите финали, а да чета как със последни сили се опитват да продължат живота си бе просто болезнено за мен. 


„Чел съм някъде — казва той, — че животът след смъртта е онова, което оставяме у другите.”

Историята в книгата е част що годе и от нашата действителност т.е сюжета не е магически, няма магия, вълшебства, но все пак е така различен от света, в който живеем. Книгата ни представя един по особено свят, за който докато се чете книгата трябва да се внимава, трябва да впримчим цялото си внимание, за да не изпуснем нещо. Защото как иначе бихме могли да си обясним поведението и мислите на героите без да познаваме техния свят?


Източник.
„—Мисля, че е в човешката природа да се бориш, дори и в един съвършен свят.”

„Задръж звездите още миг” е прекрасна книга, интересна и интригуваща. Тя ни представя една утопия, в която всички са щастливи и доволни от установения ред, докато естествено не дойде любовта, а както знаем всички тя променя из основи. Един съвет не четете тази книга!!! Финала е просто.... така смотан, не исках така да свърши, буквално през цялото време очаквах нещо друго, но не естествено аз трябваше да бъда наранена. Излъгах ви веднага прочетете книгата, трябва да имам с кого да се ядосвам. Моля ви имам нужда от компания в болката си.

„Но да си личност означава също така да знаеш кое е правилно за теб.”

Благодаря изключително много на издателство Бард за предоставената възможност.

„Идеалното място не е държава или философско течение. То е тук, това сме ние.”